Парламентарната комисия по бюджет и финанси реши да отпусне допълнително 220 млн. лева на пътностроителните фирми през актуализацията на бюджета за 2021 година. Предложението направи финансовият министър по време на второ четене на проекта, но беше "припознато" от депутатите. Парите са част от дължимите от Агенция "Пътна инфраструктура" 1.3 млрд. лева към фирми от бранша. Останалата част от задълженията към фирмите ще се плащат на две равни вноски през 2022 и 2023 година, обявиха депутатите.

Както знаем, работници от фирми от строителния бранш днес протестират по улиците на София и пред сградата на Народното събрание с искане да им бъдат изплатени изработените пари.

 

По-рано министър Василев каза по време на изслушване в комисията, че за да бъдат разплатени парите, които Агенция "Пътна инфраструктура" дължи на строителните фирми, е нужно АПИ да може да сключи анекси по договорите с фирмите. Затова финансовото министерство предлага да се позволи на агенцията да сключи тези анекси с фирмите-изпълнители, за да станат договорите валидни. Предлага и плащането по тези договори да става за петгодишен период на равни интервали, започвайки през 2022 г. 

Той напомни, че проблемът на строителните фирми, като например с "Автомагистрали - Черно море", са договорите, направени с АПИ по Закона за обществени поръчки. Агенция "Пътна инфраструктура" е направила възлагания над стойността на договорите със строителните фирми. Например по договори за 20 млн. лева се правят възлагания за 200 милиона лева, каквато е масовата практика в АПИ, каза Василев. Това е незаконно, защото ЗОП позволява възлаганията да са до 50 процента над стойността на договора, уточни той.

Общата стойност, на това което ще бъде изработено до края на година и което все още не е разплатено, е 1.3 милиарда лева. Иначе възлаганията от АПИ към фирмите са за 3.7 млрд. лева, но дейности за останалата част няма, каза Василев.

Според него парите, предвидени за регионалното министерство в актуализацията на бюджета са достатъчни за зимното почистване и за неотложни разходи, които могат да се осигурят от АПИ.

Другият начин е фирмите да си търсят парите по съдебен път, но това означава, че няма да има зимно почистване, ще спре и цялата строителна дейност, каза Василев.

Ние предлагаме и "затягане на кранчета" - в АПИ има списък с неизрядни изпълнители, който сега е с пожелателен характер, но ще стане задължителен за изпълнение, каза финансовият министър. Правим така, че да има само банкови гаранции за изпълнение на договорите, а не застраховки. Даваните аванси на фирмите също задължително ще са с банкови гаранции от страна на изпълнителите, каза Асен Василев.

Според народния представител Йордан Цонев застраховките за изпълненията на договори трябва да се признават, защото са по-евтини за фирмите от банковите гаранции.

Ако се позволят застраховки по договорите вместо банкови гаранции, искам да посоча, че има застрахователни фирми, които не са капитализирани и издават застраховки за огромни суми. Ако държавата се опита да си вземе парите от тях, ще се стигне до срив в застрахователния сектор, каза министър Василев, цитиран от БТА. Нека да има допълнителни гаранции по застраховките или те да са презастраховани в добре капитализирани застрахователни системи, каза още министърът.

А служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова съобщи пред журналисти, че ще има среща с представителите на браншовата камара "Пътища" във връзка с днешните протести.

"Готова съм да отговоря на всичко в детайли, знаете, че първо гледам документите, не искам да говоря политически - просто така", каза Комитова и уточни, че срещата не е насрочена за днес, но предстои тези дни.

Министърът отново повтори позицията си, че при встъпването си в длъжност е установила, че до края на април целият бюджет на Агенция "Пътна инфраструктура" от 382 млн. лева за ремонтни дейности е похарчен от предишното правителството. Заварихме, че пак предишното правителство е възложило ремонти на фирми за 1,5 млрд. лева и няма повече пари по бюджета. Този проблем виси от четири години, всяка година предишното правителство е залагало бюджет от около 400 млн. лева, а е плащало накрая с министерски постановления - през 2018 г. - 2 млрд. лева, 2019 г. - 1,7 млрд. лева, 2020 г. - 1,5 млрд. лева и тази година е възложило отново работа за 1,5 млрд. лева, коментира министърът. Когато едни пари се раздават с министерски постановления и не се спазва бюджетът, защо правим изобщо бюджет, попита министърът и допълни, че всички организации в България могат да спазват бюджета, а само пътната агенция и "Автомагистрали" са излизали винаги извън него, многократно надвишавайки го.

Министър Комитова направи този коментар след представянето на проект "Превантивни дейности чрез изграждане/възстановяване на контролно-измервателни системи в регистрирани свлачищни райони". Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз и Европейски структурни и инвестиционни фондове.

По него се предвижда да бъдат изградени контролно-измервателни системи за изпълнение на превантивни дейности чрез провеждане на инструментален мониторинг на 26 свлачищни района на територията на страната с цел ранно предупреждение, оповестяване и други превантивни действия, свързани с опазване живота и здравето на хората в тези райони. Общата стойност на проекта е 2 500 924,00 лв., от които 2 125 785,40 лв. европейско финансиране и 375 138,60 лв. национално финансиране.