Това коментира пред журналисти Мариана Коцева, председател на Националния статистически институт (НСИ) след участието си в дискусия за сивата икономика, предаде БТА. Тя уточни, че този процент е изчислен по методологията на НСИ. 

В парично изражение стоките и услугите, които са произведени допълнително над БВП за 2008 г. са в размер на около 7 млрд. лв., посочи Коцева.

Националната статистика за пръв път официално изнася подобни дооценки за БВП от 2000 до 2008 г. и според тях процентът на сивата икономика като дял от БВП постепенно намалява от 15,2% през 2000 г. до 10,4% (2007 и 2008 г.) През 2001 и 2002 г. неформалната икономика се оценява от експертите на НСИ на 14,7% от БВП, а през 2003, 2004, 2005 г. съответно на 14,8%, 12,7% и 12,4%, а за 2006 - 11,4% от БВП.

Според изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), проведено по проект на ОП "Човешки ресурси", сивата икономика е между 50 и 70% по субективни оценки на работодатели и граждани.
Коцева поясни, че методологията, използвана от НСИ и тази, използвана при изготвяне на изследването са съвсем различни, но и двете проучвания са важни.
Изследването на АИКБ дава субективната оценка и нагласите на хората, смята Коцева.

Свободните професии са един от примерите за произведени допълнителни блага и услуги, които не се отчитат в пълен размер, каза Коцева. НСИ не прави оценка на незаконните дейности като трафик на хора, проституция и наркотици, поясни още тя.

Според АИКБ най-често срещаните прояви на сивата икономика са плащане "на ръка", работа без договор и неплащане на данъци и осигуровки в пълен размер. Сивите практики са най-разпространени в строителството, туризма и здравеопазването, показва изследването, цитирано от БНТ. По райони най-засегнати от тях са Монтана, Ямбол и Велико Търново.
Бизнесът обаче смята, че сенчестата икономика е механизъм за оцеляване и е неизбежна.

Държавата губи около 10 млрд. лв. годишно заради сивата икономика, заяви все пак председателят на АИКБ Васил Велев по време на дискусията.