Спорно гласуване за нула процента ставка ДДС върху брашното доведе до напрежение в пленарна зала. Наложи се временно прекъсване на заседанието. При прегласуване депутатите приеха предложението на Пламен Абровски за нулева ставка за брашното със 116 гласа "за", против - 103 и въздържали се 11, съобщи БТА. След това Антоанета Цонева от "Демократична България" направи изявление от трибуната, в което оттегли гласа си "за" и заяви, че е сгрешила при гласуването.

Народното събрание дискутира на второ четене актуализацията на държавния бюджет за 2022 г., като удължи работното си време до 20 часа. 

При обсъжданията бяха приети намалени ставки на косвения данък за други продукти и освобождаване от акциз. Въпреки предложението на МС, не бе прието увеличение на акциза за тютюневите изделия.

В проекта бе заложена само нулева ставка на ДДС за хляба и тя беше приета. Нулевата ставка на ДДС ще се прилага до 1 юли 2023 г. за доставка на хляб и брашно с място за изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната, като и при облагаеми вътрешнообщностни придобивания на стоки. Депутатите приеха, че брашното е продукт, който се получава от смилането на хлебна пшеница и е годно за производството на хлебни продукти.

Дебатите по гласуването на Цонева

Цонева поиска прегласуване, но председателстващият заседанието Мирослав Иванов не допусна трето гласуване, тъй като вече предложението е гласувано два пъти. От трибуната Антоанета Цонева уточни, че не машината е сбъркала, а тя е натиснала неправилно бутона и помоли отново гласът ѝ да бъде отчетен като глас "против".

Дебат в залата предизвика дали волеизявлението ѝ от трибуната да бъде зачетено.

Мирослав Иванов посочи, че трябва да се види дали гласът ѝ променя резултата от гласуването на предложението.

Ива Митева от "Има такъв народ" апелира да не се допуска промяна на вота с волеизявление от трибуната, защото така всеки може да излиза и да изразява промяна на гласа си. Тя обясни, че в пленарна зала е допускано трето гласуване единствено, когато народният представител е гласувал против, а системата е отчела грешно вота му.

В хода на дискусията Десислава Танева от ГЕРБ-СДС заяви, че с приемането на нулева ставка на ДДС за хляба, в съчетание с 20-процентна ставка на ДДС за брашното, би убило малките хлебарници, които са от занаятчийски тип. Тя заяви, че ще подкрепи предложението на Абровски.

Депутатите обаче отхвърлиха предложението на Абровски за 9% ДДС за плодове и зеленчуци, и слънчогледово масло.

Намалени ставки на ДДС, освобождаване от акциз

Депутатите решиха до 31 декември 2022 г. данъкът за хотелиерите, местата за настаняване, включително и предоставянето на места за къмпинг или каравани, да е 9%.

С 9 на сто ще се облагат и доставките на книги на физически или електронни носители, включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти.

С 9 на сто ще се облагат и кетъринг услугите за доставката на храна за вкъщи. Изрично е разписано, че разпоредбите за диференцирана ставка на ДДС не се прилагат за доставката на бира, вино и спиртни напитки.

С приетите разпоредби се правят промени, свързани с даренията на храни. При гласуването на текстовете Мартин Димитров от "Демократична България" обясни, че с тях на практика храните ще спрат да бъдат унищожавани и ще започнат да бъдат дарявани. В страни като Франция, Великобритания, Германия частните дарения на храни са много важна част от общата социална политика, отбеляза депутатът.

С актуализацията на бюджета бе гласувана промяна в Закона за акцизите и данъчните складове, с която се предвижда освобождаване от акциз на електрическата енергия, втечнения нефтен газ и природния газ до 30 юни 2025 г. "За" тези разпоредби бяха 117 депутати, 110 гласуваха "против" и трима се въздържаха.

Гласувана беше и намалена ставка на ДДС от 9 на сто за доставки на централно отопление и на природен газ - и двете до 1 юли 2023 г. 

В Агенция "Митници" ще се води публичен регистър с актуални данни, предоставени от лицензираните складодържатели за наличие или липса на свободни складови капацитети, приеха още депутатите.

Отпаднаха разпоредбите, свързани с увеличаване на акциза на цигари, тютюн за пушене, пури и пурети, нагреваеми тютюневи изделия и наргилета, както и въвеждане на акцизна ставка за течностите в електронните цигари. Проектът предвиждаше въвеждане на 4-годишен акцизен календар за увеличаване на акциза върху всички продуктови категории тютюневи изделия, с което да се осигури прозрачност, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите.

Енергийните компенсации за бизнеса

Вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията в оставка Корнелия Нинова взе думата по време на дебатите и посочи, че работодателските организации са я потърсили с тревога, защото и трите предложения, свързани с помощ за икономиката и бизнеса не са приети на второ четене в бюджетната комисия. Намерете разумното решение да не оставяме икономиката без подкрепа, апелира тя. По думите ѝ това е инвестиция в предвидимост, запазване на работни места и гарантиране на сигурност за следващите трудни месеци пред България.

Председателят на парламентарната бюджетна комисия Любомир Каримански призова председателстващия заседанието Кристиан Вигенин ("БСП за България") да не допуска "такова нравоучение от вицепремиера" към депутатите. Той посочи, че три дни "се умуват" предложенията, а няма входирано ясно и точно предложение от управляващата коалиция.

Александър Иванов от ГЕРБ-СДС коментира, че Нинова не е казала какво е предложило правителството. Той посочи, че има четири предложения.

Как се стигна до днешното обсъждане в пленарната зала

До късно същия ден пък депутатите от Комисията по бюджет и финанси обсъждаха и гласуваха текстове от проекта за актуализация на държавния бюджет. Проектът бе приет, като не бе постигнато съгласие по различните предложения за компенсиране на бизнеса заради високите цени на електроенергията.

Комисията иначе одобри субсидирането с 25 стотинки за литър гориво за зареждане на бензин, дизел и пропан бутан. Мярката ще влезе в сила от първи юли и ще е валидна до края на годината.

Одобрени са и данъчните облекчения за доходите на родителите, получени през настоящата година, се увеличават. За едно дете ще се приспада 6 000 лева от данъчната основа, за две - 12 000 лева, а за три - 18 000 лева. Това означава, че в семейния бюджет ще остават съответно по 600, 1 200 и 1 800 лева.

Предвижда се увеличаване на максималния размер на новия държавен дълг от 7,3 млрд. лв. на 10,3 млрд. лв. Нетният ефект в разходите по консолидираната фискална програма (КФП) е заложен на 1 973,3 млн. лв., което представлява 1,3 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) за годината. Планиран е бюджетен дефицит от 4,1% от БВП. 

Допълнително средства са предвидени за Булгаргаз и Булгартрансгаз - 1 млрд. лв., за земеделие - 300 млн. лв. МВР - 175 млн. лв., МОН - 150 млн. лв., ВУЗ - 20 млн. лв., Общините - 130 млн. лв.