Производството пред ВКС е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда на Софийския апелативен съд, с която подсъдимите Марио Николов, Марияна Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов са признати за невиновни и оправдани за участие в организирана престъпна група за финансови операции или сделки с имущество в особено големи размери.

Според обвинението Марио Николов е ръководел престъпна група, чиято цел била пране на пари чрез източване на 7,5 млн. евро от европейската програма.

Делото бе гледано повторно от САС, след като през март 2014 г. ВКС го възобнови по искане от 2013 г. на изпълняващия функциите главен прокурор тогава Бойко Найденов, припомня "Правен свят".

Година по-рано САС отново беше оправдал всички подсъдими. През 2010 г. те бяха осъдени на първа инстанция от съдия Румяна Ченалова, като единствен оправдан още тогава беше Людмил Стойков.

Основна теза на обвинението е, че 6 фирми, свързвани с Марио Николов и Людмил Стойков, са били създадени с цел да кандидатстват по програма САПАРД за закупуване на месопреработвателни машини.

След това Николов с представители на швейцарски и германски фирми извършил множество сделки с цел изкуствено завишаване на цените на машините, които се връщали в България и трябвало да бъдат субсидирани от САПАРД. Ставало дума за износ на стари машини от България, след което били рециклирани и отново внесени в България, но представени за нови.

Два състава на САС приеха за произволни изводите на съдия Ченалова, с които тя беше осъдила Марио Николов, съпругата му Марияна, Ана Шаркова, Валентин Ангелов и Иван Иванов.

САС беше отбелязал несъстоятелността на тезата, че фирмите са създадени, за да участват по проекти на САПАРД, тъй като са регистрирани още в средата на 90-те години на миналия век, далеч преди да започне програмата в България и със съвсем различен предмет на дейност.

ВКС се съгласява с тези заключения на апелативния съд, както и с това, че не са изложени никакви доказателства за организирана престъпна група, освен познанствата между подсъдимите.

Върховните съдии припомнят само щрих от обвинението, който според тях е показателен, отбелязва "Правен свят". Той е свързан и с разделянето на случая в две отделни и паралелни дела – едното за прането на пари, а другото за документна измама, което е и предикатното престъпление (“първоначално престъпление”). ВКС подчертава, че в групата за документни престъпления не е включен Людмил Стойков, а в делото за пране на пари липсват като подсъдими Лазарина Георгиева, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. Няма пълно съвпадение и на мястото на престъпленията, различни са и периодите на осъществяването им.

*Конвенцията на Съвета на Европа от 1990 г. дефинира понятието “предикатно престъпление” като всяко престъпление, от което са извлечени облаги, които могат да бъдат предмет на престъплението “изпиране на пари”.