За Румъния, където програмата също действа, 83 на сто от случаите са предадени на националните следствени власти. Това се посочва в годишния доклад на службата, представен днес, предаде БТА.

В доклада е уточнено, че от получените миналата година 34 сигнала от нашата страна за възможни злоупотреби с европейски средства, два са били подадени от властите, а 32 са били от "частни източници". Тази тенденция е еднаква в целия ЕС, сочи документът.

В България случаите, разследвани от ОЛАФ извън програма САПАРД, са били 17, като за 10 е била издадена препоръка за образуване на досъдебно производство.

Даден е пример с разследване на хладилно хранилище за плодове у нас, собственост на италиански гражданин, който чрез свързани фирми сам си продал оборудване, финансирано от ЕС. ОЛАФ издава препоръка за национално разследване и в момента то е в ход, показват данните.

От 2008 г. до миналата година, по настояване на ОЛАФ, в България са били образувани производства по 37 на сто от проверките, което е сред най-високите резултати в ЕС. В Италия са били образувани дела по 60 на сто от препоръките на службата, а в Румъния - по всички препоръки.

За миналата година ОЛАФ е приключила 304 разследвания в целия ЕС, като това е рекорден брой. В същото време са започнали 219 нови разследвания, издадени са 364 препоръки. Очаква се разследванията да помогнат за връщането в европейския бюджет на 888 милиона евро.

Генералният секретар на ОЛАФ Джовани Кеслер коментира, че в ЕС няма масова корупция. Според него рязкото увеличаване на засечените измами след 2013 година сочи, че агенцията постига успехи в убеждаването на хората да докладват при поява на съмнения.

Кеслер подкрепя създаването на европейска прокуратура, която да даде допълнителни правомощия на агенцията му да разследва. Правителствата на 28-те държави обаче са против.

Шефът на ОЛАФ обжалва отнемането на имунитета му

Джовани Кеслер обжалва пред Съда на ЕС решението на Европейската комисия имунитетът му да бъде свален, съобщи самият той.

"Мисля, че това беше грешно решение, но може и да бъркам. Трябва да се придържаме към общностното законодателство и да бъдем отговорни пред Европейския съд. Затова се обърнах към Съда на ЕС, за да има той последната дума, както е в цивилизованите общества", уточни Кеслер.

По неговите думи решението на ЕК от 2 март да отнеме имунитета му по искане на белгийските власти да го разпитат, може да създаде опасен прецедент. Според него, ако това решение влезе в сила, занапред служителите на ОЛАФ ще бъдат по-притеснени и ограничени при водените от тях разследвания.

Белгийските власти поискаха миналата година да разпитат Кеслер по случая "Дали". През 2013 г. еврокомисарят Джон Дали бе принуден да напусне комисията след разследване на ОЛАФ, според което той бил повлиян от представители на тютюневата промишленост.

По-късно Кеслер призна пред комисия на Европейския парламент, че разследването на ОЛАФ не е доказало по безспорен начин участието на Дали в корупция. Белгийските власти искат да разпитат Кеслер по съмнения, че е знаел за незаконно подслушване, приложено по този случай от ръководената от него служба.

Миналата година Джовани Кеслер беше на посещение у нас и препоръча на властите да направят нещо конкретно срещу корупцията.