Земеделието: На ръба на климатична адаптация
Чуйте новия епизод от поредицата на Euranet Plus
Ниски добиви и още по-ниски цени. По този начин се определя зърнопроизводството за 2025 година. Относно отглеждането на овошки - нулева реколта и изсъхнали насаждения. Липсата на валежи, изключително високите температури през лятото и необичайното измръзване на плодовете през пролетта оказват влиянието си върху земеделието. Всички тези фактори се въртят около една ос - промените в климата. Как може земеделците да преминат ръба на климатичната адаптация и да успеят да превъзмогнат загубите си от тази година?
Участници:
Надежда Шопова - асистент в секция "Климат" в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) към Българска академия на науките. По образование е инж. агроном в специалност "Лозаро-градинарство", автор в Климатека;
Николай Киров - председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Бургас;
Вежди Орманов - един от най-големите производители на череши и овощни дървета както в бургаския регион, така и в страната;
Робин Салуокс - директор и основател на естонската платформа за управление на ферми ЕАгроном (продукция на Radio Kuku).
Земеделието е началото. Земеделието е най-основният ни източник на храна, на продукти за дома, за нашето тяло и пълноценен живот. Но земеделието вече не е това, което беше - тракторите сега могат да се управляват сами, а дронове следят реколтата от високо. Науката и технологиите дават шанс на фермерите да работят по-умно, вместо по-тежко - с прецизно напояване, умни сензори и данни в реално време. В бъдеще ще говорим не само за жътва, а за устойчиви практики и адаптиране към климатичните промени. И може би земеделието ще стане не просто поминък, а високотехнологична мисия за изхранване на света.
В този епизод от подкаста звучи мнението на експерти в областта на зърнопроизводството, овощните култури и климата. Как той влияе на земеделието - отговор ни дава Надежда Шопова - асистент в секция "Климат" в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките: "Тук добивите бяха повлияни от почвените влагозапаси, както и от преваляванията. Но всичко зависи от съответния регион. С увеличаване на температурата нарастват и стресовите фактори. Без напояване отглеждането на пролетници е силно рисково, да не кажа, че ще бъде и невъзможно в бъдеще. Културите, за които говорим, са със стратегическо значение за нас и следва да успяваме по някакъв начин да поддържаме независимост."
Български зърнопроизводители напълно подкрепят тази теза - климатът се изменя, добивите намаляват своето количество и качество, а цените стават все по-ниски.
"Цените на международните пазари не са мръднали, дори са паднали. Нямаме обяснение защо това е така. Докато цените за ресурсите, които ние ползваме, за да произведем дадената продукция - гориво, торове, препарати - се увеличават. Всичко върви нагоре, само цената на продукцията, която продаваме, не е адекватна. Именно заради това много колеги, които обикновено са тези с по-малко декари земя, ще се окажат сега в много тежко финансово състояние", подчерта Николай Киров, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Бургас, който поясни, че откакто е в бранша, не помни по-променливо време.
"Измръзнаха есенниците в края на април, когато те вече бяха в определена фаза на развитие... Или пък - голямата суша и високите температури през юли и август, което оказа негативно влияние върху пролетните култури - в нашия регион главно слънчоглед. Годината ни постави пред много изпитания."
Вежди Орманов е един от големите производители на череши в страната. Той, също като колегите си, е пострадал от изменението в климата и по-точно измръзването на овошки тази година: "Нулева е годината, 100% щета. Спомням си, през 1997 година имаше една ранна пролет, след която последва рязко захлаждане. След -3° вече почти не оцеляват овошките. А тук тази година през април градусите паднаха до -7°."
Той подчерта, че е нужно страните от Европейския съюз да се обединят, да има общи директиви и решения, които да застраховат производителите, тъй като всички сме един пазар.
В Естония пък вече гледат още по-далеч в бъдещето. Припознава се и изкуственият интелект като помощник в земеделието. Директорът и основател на платформата за управление на ферми "ЕАгроном" Робин Салуокс коментира пред естонското радио Kuku, че AI спомага за събиране на данни, както и за изпълнение на конкретни задачи.
Подкастите от поредицата "Европа утре" са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.