Умните сгради - ключът към нулеви емисии в Европа

Чуйте новия епизод от поредицата на Euranet Plus

Източник: iStock by Getty Images, колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Умните сгради - ключът към нулеви емисии в Европа

Чуйте новия епизод от поредицата на Euranet Plus

17:17 | 7 април 2026 | Автор: Виктория Тодорова 4 370 Източник: iStock by Getty Images, колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Чуйте статията:

По данни на Евростат и на Европейската агенция за околна среда 85% от сградите в Европейския съюз за построени преди 2000 година, а 75% имат слабо енергийно представяне. Подобряването на енергийните характеристики на съществуващите сгради е ключово за спестяването на енергия, намаляване сметките на физическите лица и фирмите, както и постигане на нулеви емисии и пълно намаляване на въглеродния отпечатък на сградния фонд до 2050 г. Все още годишният темп на енергийно обновяване остава много нисък едва 1%. Затова преразгледаната Директива за енергийните характеристики на сградите, приета от Европейския съюз през 2024 г., поставя умните сгради в центъра на стратегията за декарбонизация на сградния фонд до 2050 г.

Euranet Plus

Основната цел на Директива за енергийните характеристики на сградите е преминаване към сгради с нулеви емисии. Според експерта по енергийна ефективност на сградите към Генерална дирекция "Енергетика" на Европейската комисия Богдан Атанасиу: "Интелигентните технологии играят критична роля за оптимизация на енергийния разход. Те подобряват управлението на сградите чрез автоматизация, сензори и цифрови системи." По време на дискусия, посветена на енергийната трансформация на сградите в Европа, Атансиу посочва, че в подобрената директива има специфични изисквания по отношение на техническите сградни системи.

"Ще посоча четирите основни изисквания, като например инсталиране на саморегулиращи се устройства за температура, които да позволяват регулиране на температурата във всяка стая или в определени отопляеми и охлаждани зони. Друг важен момент от техническата сградна система, свързан с интелигентността, е изискването нежилищните сгради с нулеви емисии да бъдат оборудвани с устройства за наблюдение и регулиране на качеството на въздуха в помещенията.

Друга важна разпоредба на директивата е свързана с индикатора за интелигентна готовност. Той трябва да оценява капацитета на сградата да оптимизира енергийната ефективност, да адаптира работата към обитателите и същевременно да реагира на сигнали от мрежата. Не на последно място изискването, 9доколкото е възможно, автоматично управление на осветлението да бъде инсталирано във всички жилищни сгради."

Отвъд правната основа съществуват някои технически предизвикателства, на които трябва да се обърне внимание, предупреждава Богдан Атанасиу - енергиен експерт от Европейската комисия.

"Първо, пазарното навлизане, и дали искаме да продаваме сградите на пазара като интелигентни. Така че концепцията трябва да бъде дефинирана по-конкретно и същевременно да бъде предлагана на пазара като такава, за да се развие по практичен начин.

Второ, интелигентните сгради трябва да бъдат достъпни. Говорим за сгради, предназначени за хора, и хората трябва да могат да си ги позволят. И това е предизвикателство. Теоретично системите за автоматизация могат да допринесат за намаляване на оперативните разходи на сградата, но въпреки това първоначалната инвестиция може да бъде предизвикателство.

Друго предизвикателство е съвместимостта между оперативното оборудване и оборудването на пазара. За да имаме по-бърз процес на навлизане, трябва да намерим необходимото оборудване, което ще позволи разработването и внедряването на интелигентни сгради по бърз начин. Друго предизвикателство е наличието на квалифицирана работна ръка за осигуряване на поддръжката на сградата. Също и киберсигурността, свързана с поверителността на данните. Очевидно е, че трябва да подсигурим сигурността на нашите данни и информация, които могат да бъдат използвани по лош начин.

И не на последно място, интелигентната сграда, трябва да бъде лесна за ползване от обитателите, никога да не надхвърля техния потенциал. Те трябва да се чувстват комфортно у дома си, а не потискани от пространството, в което живеят."

Досега изискванията към държавите членки не бяха толкова строги по отношение на обновяването на сградите. Нямаше конкретни цели и срокове за саниране. Стандартите за енергийна ефективност също не задължаваха обновените сгради да бъдат с нулеви въглеродни емисии. Независимо от това собственици на жилища в многофамилни жилищни сгради, които вече са преминали през процеса на саниране усещат значителна промяна, споделя Павел Огнянов бивш председател на Сдружение на собствениците на 12-етажен жилищен блок в София.

"Със 7° се повиши температурата на блока. Имаше противници на санирането, които се явиха впоследствие първи, за да им се остъклят балконите без да плащат. Имаше към 15-16 апартамента санирани, които трябваше да махнат санировката си, защото беше от стиропор. Хората, разбира се, се съгласиха, като им се предоставя по-добро нещо. Без да плащаш. Със санирането цените скочиха да не Ви кажа колко. Сега един апартамент тристаен го продават за по 250-300 000 евро. 2020 година приключи санирането на блока и до сега не е мръднало. Няма паднали панели, всичко си е нормално. Аз съм доволен и хората са доволни. 7° да ти се увеличи температурата зимно време. През летния сезон пак се чувства. Не е толкова горещо. Преди като напечеше този бетон вътре ставаше сауна. Сега е по-добре."

В средата на миналия месец процесът по обновяване на жилищните сгради получи нов тласък, след като Министерството на регионалното развитие и благоустройството публикува Националния план за сградно обновяване до 2050 г. Заместник-председателката на Българската фасилити мениджмънт асоциация Цвета Наньова обясни за БНР какво се изисква от собствениците на многофамилните жилищни сгради с влизането в сила на новата пътна карта за саниране: "Когато хората прилагат мерки за енергийна ефективност частични сменят си дограмата, примерно, полагат частична топлоизолация те постигат някакви спестявания до 30%. Задължения планът не предвижда за собствениците. Изисквания по-скоро има, когато участват или кандидатстват за програми, които осигуряват финансиране от публични средства. Тогава има по-високи изисквания. Когато хората предприемат със свои финансови ресурси някакви мерки, те сами преценяват какво да направят."

България разполага с по-малко от 2 месеца да транспонира Директивата за енергийните характеристики на сградите в националното си законодателство. До 29 май 2026 г. страните-членки на Европейския съюз трябва да въведат необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да започнат да се прилагат на практика. Габрово. След това ключова роля в обновяването на сградите ще имат общините.

"Транспонирането на директивата, полагането на сроковете е най-лесното от гледна точка на това да изпълним някакъв ангажимент към европейските политики", коментира Тодор Попов - директор на Административно-правната дирекция на община Габрово.

"Това не са само европейски политики, те са социално-икономически. Когато намалим разходите за енергия на 20/30/50% това е икономическа, а не зелена политика. Когато нямаме разработените механизми, е абсурдно да се говори тепърва за това, че трябва да разработваме нова програма. Говоря на национално ниво за ББР, която беше въведена миналата година в Закона за държавния бюджет. Една година с редовно правителство ние не видяхме тази програма. Сама по себе си за мен директивата е мотиватор, но ако не се предприемат оперативни действия, ако не се установи, че ние вече нямам нужда от пилотни програми, от демонстрационни проекти, а имаме нужда от финансови инструменти, сгради и желаещи вече има. Т.е. ако досега ние се опитвахме да убедим хората, че това е полезно и важно. Това вече е свършено. Сега вече има желаещи, но бюджета не стига. Затова трябва да се разработят механизми, инструменти, защото старият сграден фонд е изключително критичен и за него трябва да се мисли и да се действа, а не само да се планира."

Достъпът до помощно финансиране за гражданите ще става отново през общините. Но въпросът дали администрациите ще имат пълният набор от инструменти да участват активно в процеса по саниране, още не е изяснен, посочва Тодор Попов.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас. В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

Скъпи читатели,

Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.

Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.

ИЗБРАНО