Възможно е да сте срещали Николета Георгиева в някой магазин, където да оставя касичка за събиране на средства за болно дете, за човек в инвалидна количка или за някой нуждаещ се от трансплантация на бъбрек. Възможно е да ви е спирала на някой Коледен базар, пред благотворителната й масичка, отрупана с предмети, дарени от приятели, ушити, изплетени, нарисувани или избродирани от хора, които е привлякла в каузата да спасяването на нечий живот. Възможно е да сте я запомнили в предаването "Море от любов", където преди много години, още почти дете, събираше средства за трансплантация на бъбрек на сестра си, за която се грижеше. "Тогава, когато виждах колко хора ни помагат, си пожелах само едно - някой ден да съм на мястото на тези хора и аз да съм тази, която подава ръка".

Николета има необикновена съдба. Израснала е в сиропиталища, без родителска грижа, а пред очите си е видяла всички измерения на човешката болка. Но и радост. Това я е превърнало в много силен и вярващ човек. Отдаващ време. Събиращ не само средства, но и хора с добри сърца. Раздаващ надежда. Даряващ човещина. Днес си говорим с нея за Доброто. За благотворителната й работилничка "Вяра, Надежда, Любов". За пътя за на всеки, който изпадне в неравностойно положение. За нас, останалите, и за това колко лесно се оказва да подадем ръка. За поредната й кауза - Деси, прикована в инвалидна количка, на която дават 90 процента шанс да се изправи след хирургична операция в чужбина. За къщичка 32 на коледния базар пред Народния театър, където може да я видите довечера. И за това колко лесно е да участваме в огромното, общочовешко, прекрасно нещо, наречено Добро. Заради което, всъщност, живеем.

Последвайте ни в: Spotify - Google Podcasts - Apple Podcasts - Anchor - Pocket Casts - RadioPublic

Повече за творчеството на Николета, вижте ТУК

Източник: Благотворителна работилничка "Вяра, Надежда, Любов"/колаж: Траяна Генчева, Dir.bg