На една далечна гара, пак на 22
Студентски фото проект за Северозападна България
Какво се случва с българските гари?
До т.нар. "Преход" гражданите на Републиката пътуваха с удоволствие, защото не се притесняваха как, по какъв начин и за колко пари, могат да стигнат от точка А до точка Б. Автогарите и гарите бяха място за срещи на пътници, раздели и посрещания, преплитане на човешки съдби. Днес те са като паметници на едно време, отминало и забравено. Като самотни сираци, нежелани деца на XXI в. На пръсти се броят все още действащите многолюдни железопътни гари. Но безброй са осиротелите откъм хора и обрасли в бурените на забравата места за пътувания и срещи.
В днешния подкаст ви запознаваме с Еми Куртова, студентка от БП "Фотография" на Нов български университет.
Тя реализира проекта "По релсите на Северозапада" и пътува повече от 5 хиляди километра в Северозападна България, за да направи антропологично изследване със средствата на фотографията към курс, който изучава в университета.
Чуйте повече в аудиото:
Последвайте ни в: Spotify - Google Podcasts - Apple Podcasts - Anchor - Pocket Casts - RadioPublic
А ето и през къде ще мине влака:
София, София-Север, Своге, Лакатник, Зверино, Руска Бяла, Враца, Бели извор, Криводол, Ракево, Бойчиновци, Мърчево, Габровница, Долно Церовене, Медковец, Брусарци, Дъбова махала, Дреновец, Воднянци, Орешец, Белщица, Димово, Жеглица, Видбол и Видин.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Централен фонд за стратегическо развитие към Нов Български Университет.