Литовски евродепутат: Програмата за отбранителна промишленост на ЕК прилича на шега

Чуйте новият епизод от поредицата на Euranet Plus

15:16 | 12 март 2024 | Автор: Ангелина Пискова 4 2616 Източник: iStock by Getty Images/Getty Images, колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Европейската комисия предложи миналата седмица да бъде създадена Европейска програма за отбранителна промишленост, която да мобилизира 1,5 милиарда евро от бюджета на ЕС за периода 2025-2027 г. От Комисията подчертават, че това е нова законодателна инициатива, която ще премине от краткосрочни спешни мерки, които приключват през 2025 г., към по-структурен и дългосрочен подход за постигане на отбранителна промишлена готовност. Стратегията бе очаквана от доста време заради руската агресия в Украйна и необходимостта от защита на ЕС. Върховният представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел каза: "Може би ще си спомните, че преди две години, когато представях стратегическия компас, казах, че Европа е в опасност. Съжалявам, бях прав. Европа беше в опасност и сега е в още по-голяма опасност. В момента Украйна се нуждае от 200 хиляди 155 мм-ови снаряда месечно, което прави близо 2.5 млн. годишно. Ако искаме да подкрепяме Украйна, трябва да можем да го правим, защото нищо не пада от небето и хората не се бият с банкноти. Банкнотите имат стойност, когато трябва да се купят оръжия, но те трябва да се произведат. Така че всичко, което повишава отбранителната ни способност, има стойност за Украйна, тъй като ние сме ангажирани да я подкрепяме." Борел отбеляза значителното повишаване на производството на боеприпаси в ЕС, но същевременно подчерта, че това, което в момента липсва, е финансирането. "Нямаме Пентагон в Европа", каза върховният представител и открои като проблем разпокъсаността между 27-те страни членки по отношение на отбраната: "Ние сме разделени на 27 страни членки и на 27 различни армии и трябва да увеличим сътрудничеството помежду си. Имайте предвид една цифра - през 2022 г., инвестициите в отбраната на страните членки възлиза на 58 млрд., фрагментирани между 27 центъра".

Euranet Plus

На страните членки ще бъде предоставена нова правна рамка, наречена Структура на европейската програма за въоръжаване. Тя ще бъде средство за подкрепа на сътрудничеството в областта на отбраната през целия жизнен цикъл на способностите и потенциално ще се ползва от освобождаване от ДДС.

"Украйна ще бъде интегрирана в тази стратегия", каза еврокомисарят по вътрешния пазар Тиери Брьотон: "Ние ще интегрираме изцяло индустриалната отбранителна база на Украйна към европейската. Така украинските индустрии ще могат да бъдат избираеми за същата дейност, както и европейските, и по този начин ще подкрепяме сътрудничеството между Украйна и ЕС. Смятаме, че с това изпращаме много силен сигнал."

Предвижда се и създаването на Иновационен център в Киев, който да осигурява за отбранителните сили на Украйна това, което им е необходимо за фронтовата линия и то да е в тон с най-модерните технологии.

Ето как определя тази стратегия кореспондентката на "Нова телевизия" в Брюксел Антоанета Николова: "Прекалено късно и прекалено малко. Първо, защото Европа не можеше да разчита дълго време да има осигурена защита от друг, най-малкото защото в едно партньорство нещата трябва да бъдат двупосочни. Второ, американските сигнали, че нещата ще тръгнат в тази посока, не идват само с президента Доналд Тръмп. Тези сигнали ги беше дал още президентът Барак Обама, просто Тръмп беше по-драстичен и по-директен. Това, което сега Европа иска да навакса за много кратко време и може би наивно смяташе, че тя не е под риск, а сега си дава сметка, че рискът чука на вратата ни, имаме много голяма заплаха, е много малка сума, която по никакъв начин не може да ни защити, когато имаме такъв добре организиран противник от другата страна.

***

Дали тази стратегия за отбранителната индустрия може да се превърне в работеща в краткосрочен план, е първият ни въпрос към литовския евродепутат от "Обвнови Европа" Пятрас Аущрявичюс.

Не мисля, защото действително отне доста време докато ЕС излезе с това предложение. Трябваше да започне войната, агресията и чак тогава да разберем, че отбранителната ни индустрия е изключително слаба. Затова смятам, че целият недостиг - липсата на достатъчно инвестиции, усилия, недостатъчната стандартизация и сътрудничество, всичко това ще отнеме време и то категорично. Много бавно вървят нещата, отбранителната индустрия е много консервативна, става дума за много пари, така че аз приветствам и оценявам тези усилия, но за да се реализират те, ще е необходимо наистина време.

Върховният представител Жозеп Борел направи сравнение със Съединените щати, според което Пентагонът отделя за отбрана почти 4 пъти повече от общо 27-те страни-членки на ЕС. До каква степен е възможно сътрудничеството между държавите от Общността да се подсили в краткосрочен план?

Като говорим за този документ, в него се казват много хубави думи, но аз все още го смятам за недостатъчно всеобхватен и амбициозен. Очакванията са много високи - производство, съвместни поръчки, сътрудничество и т.н. И след това виждате инвестициите - 1.5 млрд. евро! Това е нищо и прилича на шега. Ако говорим за европейска, подчертавам, европейска отбранителна стратегия, а не на страните-членки, тогава трябва да има съвместни инвестиции, тласък в тази посока, координация. Не да инвестираме 1.5 млрд. и да чакаме да станат чудеса. Мога да ви уверя, че няма как да ги очакваме, защото отбранителните индустрии се нуждаят от много големи инвестиции, както и от проучвания и развитие. А е необходимо време за тези проучвания, както и за да се стигне до някакво решение чрез тях. Така че виждам много предложения, които се базират на почти доброволно сътрудничество. Не мисля, че в това отношение ще има непосредствена промяна - много малко пари, усилия и амбиция. Това е моята оценка за тази стратегия, съжалявам да го кажа. Засега инвестициите са много малко, може би ще дойдат частни, може би някои кредити ще бъдат удължени при по-благоприятни условия. Но откровено казано, аз очаквах много повече от този документ. И защо подписахме толкова декларации и протоколи за сътрудничество с НАТО, като по въпроса няма почти нищо в същия този документ? Може би като производители сме конкуренти със Съединените щати, Канада и Великобритания, но като консуматори на сигурност, ние сме партньори.

Като споменавате Съединените щати, да споменем и все по-голямата вероятност Доналд Тръмп да се върне отново в Белия дом. Отчита ли се достатъчно това в стратегията, според вас, като се имат предвид изявленията му в тази насока?

Може би, до голяма степен тя се прави заради това, защото до голяма степен с нея се цели повишаване на европейския суверенитет в отбранителната индустрия. Но така или иначе, ние трябва да сме конкурентоспособни. Не Тръмп е този, който ни поставя на тези релси, ние трябва да сме по-конкурентоспособни и най-добрите производители в света. В тази област не сме инвестирали в продължение на десетилетия и Европа се превърна в консуматор на сигурност, а не на неин доставчик в повечето случаи. Затова сега трябва да променим усещането си и да инвестираме повече в отбраната. Ако имаме толкова разнопосочни резултати за помощта за Украйна - от 1.4 на сто от балтийските страни до 0.2 на сто от Южна Европа, сигурно това е показател за различието ни в разбирането за рисковете за стратегията по сигурността. Трябва да инвестираме достатъчно, за да предотвратим разпространението на руската агресия още по-далече от границите ни. Инвестициите трябва да са задължителни, установени на определено ниво и не може да са по избор. Това предизвикателство за нашата сигурност, пред което сме изправени сега, не е последното.

Има още един сериозен риск - тази стратегия да не заработи, ако се потвърдят предварителните проучвания за сериозно повишаване на резултатите на крайната десница на европейските избори. Тоест, да дойдат евродепутати, по-приятелски настроени към режима на Кремъл, които да гледат по друг начин на тази стратегия...?

И аз виждам същото предизвикателство, но освен от крайната десница и от крайната левица. За мен крайната левица представлява същия риск, като следя какво говорят в Европейския парламент. Това е бедствие, пълно пораженчество пред диктатори като Путин - предаване на всякакви европейски принципи и падане на колене пред него. Крайната десница прави това по различен начин, но и двете са предизвикателство пред европейския курс. Аз обаче не изпадам в паника. Смятам, че по-голямата част от европейците все още притежават здрав разум. На изборите може тези сили да повишат резултата си, но не мисля, че гражданите ни са толкова неудовлетворени от резултатите ни досега, че да търсят нещо коренно различно. Защото резултатите от крайната левица или десница ще донесат само пълно бедствие на европейска почва - няма да има ЕС, нито страни-членки, нито сигурност, само пораженчество и празни лозунги. Затова съм сравнително спокоен и очаквам продължение на основната политика на ЕС. Трябва да се променим, няма как да продължим като досега, но има много показатели, че сме на прав път.

Ако направим съпоставка със ситуацията с пандемията, когато ЕС не беше съвсем подготвен, но намери правилните решения в ход, дали можем да бъдем оптимисти и сега по същия начин?

Смятам, че това е много общ принцип, тъй като ЕС се учи от една криза до друга. Тези кризи обаче започват да се случват по-често, стават по-големи, по-системни и не заплашват само икономическото ни благосъстояние, както беше преди, а фундамента за нашето съществуване като здравеопазване, сигурност, суверенитет. Затова може би трябва да извлечем някои изводи от тенденциите при тях. Изключително сме изостанали във времето. Трябва да сме подготвени да бъдем далеч по-силни за следващата криза и много по-подготвени. Затова не можем да продължим с тази линейна политика от точка А до точка Б. Трябва да вършим нещата по различен начин, затова следващото ръководство на ЕС ще е много по-решаващо. Ако сме по-ангажирани и с повече готовност за работа и да направим някои непопулярни неща, може и да успеем.

Какви например?

Например, да увеличим бюджета на ЕС. Говорим за това от много време. Може да стане чрез данъци на Общността, а не с вноски на страните-членки. Трябва да променим и системата за гласуване, като се откажем от ветото, което ни държи в замръзнало положение. Ние се нуждаем от ситуация, при която да се придвижваме. Много често се въртим около едно положение и не стигаме до решение.

Това обаче изисква промяна в договорите....

Да. Смятам, че вече не се намираме в зоната на комфорт, а на следващия етап от нашето оцеляване и далеч от това, което някои хора смятат за ситуация, както при падането на Берлинската стена. Защото тя изглежда доста забавна, като се сравни с положението в момента - беше мирна, ръководеше се от хората, от усещането за свобода и европеизация. Сега трябва да защитаваме тази европеизация и Европа. Нещата са изцяло с друг мащаб на сигурност. Затова очаквам следващото ръководство на ЕС, в т.ч. и Европейския парламент, да е готово с някакъв стратегически подход. Няма как да работим по същия начин като миналата година. Трябва да правим нещо ново - повече и по-добре.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Dir.bg.

ИЗБРАНО