Коментари - За едни боклук, за други злато | Днес.dir.bg

Една удобна тема за оплюване на младите и на съвремието, в което всички живеем. Обаче не с всичко мога да се съглася. Книгата е нещо, което не зависи от носителя. Едно време въртяхме плочи, ама сега трудно можеш да намериш работещ грамофон, за да ги слушаш. И с книгите е така - променя се носителя, но книгата си остава. Аз съм филолог и животът ми е свързан с книгите. От известно време имам таблет и чета двойно повече. Книгата е идеята, художественият факт, своеобразната виртуална реалност, ако щете, не хартиеният носител. Мнозина слагат знак за равенство, а не бива. Важно ли е дали слушаш винилова плоча или CD, ако слушаш Бетовен? По-важното е КАКВО четеш и слушаш, а не НА КАКВО. В главата ти остават идеята и образите, а не паметта на ръцете, които държат книга. Обаче категорично смятам, че децата трябва да четат именно хартиени книги, с илюстрации, за да имат понятие що е книга и учебник. А впоследствие могат да минат и на модификация на носителя. Моят личен опит в подобна ситуация беше също печален. Звънях в читалища и библиотеки, за да даря, но навсякъде ми беше отказано! Ако те отказват, кой ще ги вземе? Звънях и на обяви за изкупуване на книги, пари не исках, исках да подаря, но пак уви. Накрая се молих на приятели, някои взеха, други дадохме на цигани за вторични суровини. Все техническа литература, художествените, след жесток подбор, занесох вкъщи. До онова време, когато моите деца ще се чудят какво да ги правят. Защото мястото на прочетената книга е в главата, а не да събира прах по лавиците. Затова младите, които са много по-инициативни, могат да направят хубави неща като платформи за размяна и подобно. Това може да бъде едно нелошо решение. Защото колко пъти ще препрочиташ някоя книга, освен ако не е книга от твоето детство? Инак всеки е в правото си да предпочита един или друг носител, точно така, както един обича червено, а друг бяло вино. Аз лично предпочитам електронния носител, но имам книги, които никога не бих подарила дори, толкова са ми скъпи.

Книга, книжнина, книжовност. Как ще се наричат в "съвремието"? Таблет, таблетина, таблетност - бе най-добре да е дебилност. Никой не ти пречи как и какво четеш, но остави на мира наше братство "книжните плъхове". Има място за всеки. Но проблемът е да, че се изхърля на боклука. Какви ги плещиш, да не ходим на концерт, да не посещаваме киносалоните, да не се любуваме на изложбите? Я си представи, Мона Лиза на живо в музея или 3D на таблета?

"Защото колко пъти ще препрочиташ някоя книга, освен ако не е книга от твоето детство?"???? ТЪЪЪП ВЪПРОС.

Изоставаш, брато....

Вижте как Бойко Борисов се излага в ефир Коритаров: Бъдете откровен. Наистина Западът предаде ли Украйна на руснаците заради Крим? Борисов: Напротив. Коритаров: Е, как напротив? Взеха им територия. Все едно Румъния, давам този драстичен пример, да ни вземе южна Добруджа, щото с аргумента, че тя ни е дадена със споразумение между Сталин, Хитлер и граф Чано ... Борисов: То е обратно. Коритаров: Как ще е обратно? Осми ноември 40-та година къде отива Южна Добруджа? Борисов: Е, отива при Румъния. Или къде? Коритаров: Ха ха, господин Борисов.... Борисов: Ние не сме взели територия на никой Коритаров: При последното Ви идване говорихме за история и тогава не се справихте със задачата закон за защита на нацията. Сега Ви питам осми ноември 40 година Крайовската спогодба какво регламентира за статута на Южна Добруджа? Борисов: Не съм бил жив тогава. Коритаров: Премиер е Георги Кьосеиванов на България. Борисов: Не знам. Коритаров: Е стига глупости, нали се учи по география? Борисов: Не си го спомням. По-добре, да не кажа някоя глупост. Коритаров: Сега, господин Борисов, ако беше студентски изпит, не септември , а не знам.... Борисов: Сега и аз мога да ви питам нещо, което вие няма да си спомните Коритаров: Със сигурност няма да си спомня Борисов: Ако е такъв изпитът и вие няма да го вземете. Коритаров: Не, не, със сигурност вие ще ме скъсате по-лесно. Така, Крайовската спогодба е споразумение между нацистка Германия, Румъния, Съветския съюз, Молотов на Сталин и Царство България с премиер Георги Кьосеиванов за мирно предаване на Южна Добруджа на България. Борисов: това става 40-та година. Аз се обърках за 46-та какво става после. Коритаров: Какво става па 46-та? Борисов: Давай нататък..

Абе... така си е, ама... Аз книги не хвърлям, ама... не хвърлям книгите, които сам съм си купил. Пък имаме вкъщи няколко хиляди тома на Бард и др. разни... либоф, страсти... ум да ти зайде... розово, да ти се доповръща... Сичките ги чака контейнера или печката, ако не се намери кой да даде некой леф...

Респект за заглавието "За едни боклук за други злато". Не е дир-ско ,на потребител е...

Ся... Пръво - не е чесно. Коритаров се е готвил за интервюто преди предаването. Боко, говедото, откъде да знае къде ше го чекнат... Фторо... пак не е чесно - нормално ли е мъж да бие дете, щото се блъснало, да речем, в него? Че откъде накъде Коритаров ще се бъзика с боко? Се едно да се подиграваш на инвалид... Не че е се едно - баш същото си е. И трето... И аз се обърках - кой кой е в тая уйдурма - да речем, че Южна Добруджа е Крим. Ама измежду Румъния и България, кой е Русия и кой Украйна? Щото в крайна сметка Южна Добруджа си е в България, където ѝ е мястото. Същото и с Крим. И Коритаров нещо се е объркал в инсинуациите...

Нямаш достатъчно много, затова не хвърляш, някой бешек азал, че когато човек си купува книга, трябва да си купи и времето д я прочете. Да се използват за украса или за събиране на прах е неуместно. Дарявал съм книги, но не всички книги стават за дарение, тези в полуразпад не ги взимат. Книгите все пак не са скрижали - стареят и се разпадат. Отделно - макар че за всеки влак си има пътници, не всички влакове ще отведат пътника на полезно място, може да отведат и в поредният бункер, концлагер, параноя и дори - сигурна смърт, в случая с книгите -духовна смърт!

Всичко е хубаво, но защо ДушаМбе...

всеки си решава дали иска книги или други неща. Но тъпото е, че като не му се занимава да ги занесе в някоя градска библиотека или да намери някой на когото да ги даде - поне да ги остави в кашони до кофите за боклук и да напише безплатни книги? тва е абсолютна тъпня да изхвърлиш книгите в гнусните омазани контейнери.

няма да ти чета дългия коментар - спрях до грамофона - всеки самоуважаващ се ди джей все още пуска на грамофон.... а тва, че има дигитални книги, не значи, че трябва да изхвърлим другите.

Със съпругата ми имаме и много активно ползваме лаптопи - основен работе инструмент. Имаме и около 3 000 тома книги - на български, на английски, на италиански. Предимно художествена литература. Преди време даже дарихме на едно читалище в едно село около 1 000 (имахме доста дублиращи се книги след като се оженихме и обединихме библиотеките). Малко време ми остава да чета книги. Не знам, как е за вас, но въпреки че основният информационен поток идва от компютъра, а и доста често чета книги на него, не е същото като отпечатаната книга. Като отвариш една печатна книга усещането е доста по-различно, по- как да кажа - по-душевнно, по-емоционално някак си. Да четеш печатана книга се иска емоционална нагласа. Ако сложа слушалките, виртуалните очила - сигурно ще е много близко до посещение на концерт, а и звукът ще е по-качествен и наситен, отколкото ще го чуя в залата. Но не е същото - няма го контакта с музиката, нагласата, чувството което изпитваш като влизаш в залата... След време, сигурно по електронен път направо ще могат да "преливат" информация в мозъка на човека. Сигурно ще се приема и за естествено - натиснеш клавиша и "знаеш" целия Хемингуей или цялата "Война и мир"... Не знам, дали бих искал - получил си "информацията", но музиката на словото не си.

засега чета и пиша на лаптопа - имам неизличимо старческо заболяване, което прогресира. Казва се "дегенерация на макулата", каквото и да значи това, но е неизличимо. Но не махам и книга от библиотеката си. Преди години реших по примера на приятелки да се освободя от излишното - само една книга махнах "моето куче" - едно, че то умря и друго, че знам много повече за кучето, отколкото пише в книгата. Радвам се, че синът ми също обича да чете, а и помни прочетеното. Понякога общуваме с реплики напр.от "Дванайсете стола" или "Мечо Пух", но ние май ще сме последните мохикани, защото в ръцете на внуците ми са перманентно телефони.

Поинтересувайте се как става дарението и ще разберете защо се стига до изхвърляне.. В мазето чакат около 500 книги прибрани от изпразнен апартамент:::защото ги имаме в къщи, познатите ни също ги имат а което го нямаша си го взеха..

Някога са смятали че и киното ще измести книгите :) Но.. не, оцеляват вече хилядолетия. Съгласен съм че усещането е коренно различно когато хванеш книга в ръце нагласата е различна и можеш да възприемеш книгата пречупена през собственото си съзнание и въображение. Само ще добавя една бележка под линия , не всички книги стават , някой от написаните са си откровен боклук и не ми навирайте "за всеки влак си има пътници" боклука си е боклук.

ти може и да нямаш работещ грамофон но ако въобще те интересува грамофона превъзхожда по динамика и качество твоите съвременни носители...... слушкай си мп3ките и за музика не приказвай че смях

споко, веднага след като започнат да имплантират чипове в главите на хората библиотеките ще станат музеи.....

"Нямаш достатъчно много, затова не хвърляш..." Как така го решихте?! И кой Ви е казал, че книгите ми не са запазени и че ги използвам за украса?! И по какво съдите, че си купувам книги, водещи до "духовна смърът"?! Свободни съчинения...Спорът е безсмислен.

Писна ми да слушам колко важно било да се четат книги, докато всеки ден срещам кръгли идиоти, обаче всеки ден четели книга нали. Голямата работа... Каква е връзката между това дали си набяваш информацията, която те интересува от книги или от интернет или от други хора или от каквото и да било? Човек може да е интелигентен и начетен без да чете книги, а просто като намира нужните му знания търсейки си ги където и да било. Четенето на книга може да е удоволствие, но не и критерии за това колко зле, прост, глупав, прасе или какъвто и да било друг е човека!!!

С голямо желание бих ровил в не една и две кофи за боклук, за да намеря, макар и малка нова порция знание.

обогатява речника, развива въображението, предава емоции и знания, даже си е вид медитация, ако щеш - да успееш така да се потопиш в света на книгата, все едно си там, и за момент да забравиш за света около себе си. Но да разчиташ, че книгата ще направи от идиота гений - еми няма как да стане... Между другото - идиотите нямат никакъв афинитет към книгите, дори и да твърдят обратното...

И грамофоните-качествените и грамофонните плочи се завръщат. И всичко това съвсем не е инцидентно, нито случайно. Това означава КАЧЕСТВО НА ТОВА, КОЕТО СЛУШАШ.

Точно така, абсоютно съм съгласен, но това са плюсове, които нямат общо със знанията и интелекта на човек, както масово обществото се опитва да наложи, за хората, които не четели книги.

Изхвърлящия не ги е дарил на Софийска библиотека.

Яд ме е ,че след като починаха родителите ми изхвърлих толкова много кники ,някъде към 2000 тома.Имаше Достоевски събрани съчинения, Пушкин ,Лермонтов,Ги дьо Мопасан събрани,Хайне,Вики Бьум,Пърл Бък,Яков Васерман,много по физико-химия на радиационните елементи,БСЭ второ издание 52 тома-синя подвързия ,издадени в периода 1952-1958,разбира се Ленин ,Сталин ,философски речници,Жул Верн,Майн Рид,Ал.Беляев, Франсис Карсак Математики /разни ,като итегрално и диференциално смятане -стара,теория на вероятностите -стара ,с една дума много.Книги в областта на автоматиката и телемеханиката и т.н. и т.н.

Иска ми се да вярвам, че стремежът към знание и самоосъвършенстване все още е жив - там някъде под битовизма, чалгата и гъзарията. Но има две неща, които оставят леко горчив вкус - забелязахте ли, че повечето от търсещите са възрастни (има само един, който изглежда по-млад), а другото е, че не ме оставя мисълта, колко ли от тези, които претърсват контейнера всъщност търсят, някоя ценна книга, която после да продадат (т.е. търсят далаверата, а не знанието, печалбата, а не културата). Дано да греша и за двете - всички са търсели хубаво копие на добра книга, по-младите не са влезли в кадър или просто всичко се е случило в тази част на деня, когато всички млади са на работа.