Венозната болест на краката е предотвратима

Флавоноиди подобряват венозната циркулация

09:12 | 1 април 2023 | Автор : Анелия Николова 0 6702 Снимка: iStock Images

Като всяко хронично заболяване, венозната болест на краката, или по-популярна като разширени вени, се подчинява на определена закономерност на натрупване на количествени рискови фактори. Наследственият фактор е от първостепенно значение, но превантивните мерки, съобразени в хода на човешкия живот, могат да действат ограничаващо и състоянието на вените да бъде поддържано в норма.

Здравето ни

Друг рисков фактор е свързан с количеството време, което прекарваме седнали или прави. В много професии спецификата на работа изисква работа на компютър или продължително седене на едно място или прекомерно движение, с малка възможност за сядане. В единия случай се получава лимфен застой и намалява циркулацията на кръв в долните крайници, а в другия - прекомерното натоварване се отразява неблагоприятно на структурата на венозните стени.

Затлъстяването е друг рисков фактор, независим от степента на физическа активност. Логично, пълните хора се движат по-малко, но самото ексесивно натрупване на подкожна и висцерална мастна тъкан причинява възпалителен процес в целия организъм, притиска стените на кръвоносните съдове и на мускулите, и води до възпаление и на ендотела (вътрешните стени на кръвоносните съдове), причиняваща ендотелна дисфункция и с това, появата на варици - разширени вени.

Непопулярен рисков фактор е честото пътуване със самолет. Работата на пилоти и стюарди е рискова за венозната съдова система, но в това число влизат все по-често хора, които ползват услугите на авиацията по няколко пъти месечно. Рязката промяна в налягането се отразява в рязка вазоконстрикция и вазодилатация (свиване и отпускане) на венозните стени.

Тези класически рискови фактори не причиняват разширени при всеки, но могат да бъдат взети под съображение, за да редуцират вероятността от поява на венозна болест.

Как могат поотделно да се намали техния риск?

На генетиката не можем да повлияем волево, но можем да живеем така, че да не допускаме натрупване на неблагоприятното влияние на останалите рискови фактори. Това означава да съблюдаваме телесното си тегло като се опитваме да го държим в норма. Да не прекаляваме с горещите душове и вани, които имат способността да разпускат стените на кръвоносните съдове, да се грижим краката ни да бъдат отпочинали, да ги масажираме при преумора или при дълги часове седене, да ползваме ластични чорапи при пътуване със самолет, да се храним здравословно и да редуцираме приема на сол, а увеличим приема на вода.

Същите правила важат и за останалите рискови фактори. При хората с наднормено тегло, приема на вода е от особено значение не само за ускоряване на метаболизма и освобождаване на токсините от тялото, но и за ускоряване на лимфния поток и оптимизиране на водно-солевия баланс. Ако движението все пак е непосилно в по-активни параметри, повдигането на крайниците след периоди на дълга статичност спомагат за оттичане на лимфата и за по-лесното придвижване на венозната кръв. Това е изключително важно и за хората, чийто работен ден преминава на крак.

Масажите от долу на горе (обратно на гравитацията) на долните крайници, както и редуването на горещи и студени вани или обливания стимулират кръвната циркулация и освобождават венозния застой, който често съпътства обездвижените хора. Ясен признак за такъв е студените ходила, отоците около глезените (ако не са причинени от сърдечносъдово заболяване) и чувството за тежест и болки в прасците. Редуването на топло и студено е венозна гимнастика, която тренира безопасно еластичността на венозните стени и предотвратява отпускането им, възпалението и ригидността (скованост).

Ако вече има данни за разширени вени?

Когато венозната болест се е появила в лека степен, необходимо е да се направят постъпки за прекратяването на процеса и за възстановяването на вените. Съвременната медицина разполага с редица хирургични и по-малко инвазивни методи, но те са подходящи за тежки състояния. Наред с описаните по-горе мерки, в помощ на разширените вени идват и растителните метаболитни съединения, често пигменти, познати като флавоноиди.

Освен с мощното си антиоксидантно действие, някои от тях имат свойството да действат директно върху работата и структурата на съдовите стени, както и върху възпалителни процеси, свързани с тях. Такъв флавоноид е диосминът.

Изолиран предимно от цитрусови плодове, диосминът се среща и в някои билки като Възлово живаниче, но най-често се изолира от друг флавоноид, който се среща в портокаловите кори.

Как диосминът действа върху разширените вени?

Може би тук е моментът да обърнем внимание преди това на това какво представляват и защо се образуват разширени вени.

Венозната кръв, за разлика от артериалната, се движи в посока отдолу нагоре и за да може да преодолее гравитацията, на определени разстояния вътре във венозния съд се разполагат клапи. Тяхната работа е да възпрепятстват връщането на кръвта. Отварят се едновременно в ритъм, съответстващ на сърдечните пулсации и при нормална циркулация кръвният поток се обновява постоянно.

При някои хора обаче нарушена клапна функция става причина определен кръвен обем да се връща и да се събира в онази част на съда, където клапата не затваря плътно. Там се получава разтежение на съдовата стена и тази стена увеличава обема си като по повърхността й се натрупват кръвни клетки и метаболитни вещества, които застрашават организма от появата на тромби и създават условия за тежки възпаления.

Това, което прави диосминът е:

Да намали степента на възпаление.
Да увеличи антиоксидацията.
Да тонизира венозната стена, тоест, да я "стегне", като по този начин спомогне за по-пълноценното оттичане на кръвния поток по венозния път.
Да повиши устойчивостта на капилярната мрежа, която има и байпасна функция и подобрява циркулацията.
Но да намали капилярната пропускливост като я нормализира, като по този начин предотвратява капилярен застой.
Да повиши венозното налягане, с което да улесни изтласкването на кръв през клапите.
Да стимулира дренажната функция на лимфната система, с което да намали лимфния застой.
И не на последно място, да подобри външния вид на краката.

Ефектът на флавоноидът отчита още в първите 2 до 6 седмици, има добра поносимост, приложим е и при бременни, но след медицинска консултация и има отличен профил на безопасност. Единственото съображение е свързано с приема на противосъсирващи препарати (антикоагуланти) при хора, с висок риск от кървене, защото веществото в него може да повлияе върху агрегацията на тромбоцитите.

Материалът е предоставен от Фьоникс Фарма.

ИЗБРАНО