Коментари - Валя Балканска и Теодосий Спасов в Инициативния комитет на Анастас Герджиков | Днес.dir.bg

На вас (всички гербаджии) ви е различен аршина! За Радев не можеше, ама сега за нашия човек може,а?!

През сълзи ли успя да го докараш троле? Или рано в неделя, още не са ти спуснали опорките още Смей се Увисна ви " обединителя" ГЕРБиджиков Колкото и да го лансират ГЕРБ и ДПС

И още една:)))) Давай давай-може и да изкараш за една баничка:)))) Продължавай да ме разсмиваш с безсилната си злоба и простащина:))))

Селото на Радев е прекръстено на Цар Борисово през 1895г

Царска Русия била комунистическа държава:)))) Руския император бил партиен секретар:)))

Преди да дойдем в Златоград, не знаехме, че тук вече съществува и музей, посветен на Делю хайдутин. Освен от песента на Валя Балканска, която лети в Космоса, нямахме друга представа за него. Позволявам си да поместя един от вариантите на текста на тази толкова известна песен, тъй като в повечето случаи се заслушваме в изключителния глас на Валя Балканска и в съпровода на гайда, но съдържанието на песента някак ни убягва.В песента се разказва за отправената заплаха от Делю към турската власт да не потурчват лелите му в село, тъй като ще отмъсти жестоко, ако това стане. Неговата любима Гюлсуме обаче го предупреждава, че вече леят куршум, с който да го убият. „Излел е Дельо хайдутин” Излел е Дельо хайдутин, хайдутин, йенкесаджие с Думбовци и с Караджовци. Зароча Дельо, пороча Деридерескимнем айене, айене, кабадане: -В селоно имам две лели. Да не ми ги потурчите, да не ми ги почорните, че кога влезем в селоно млочко щат майки да плачат, по-млочко млади невести! Гюлсуме Дельо зароча: -Чувай са, Дельо, варди са, че ти са канят, Дельо льо, Деридескимнем айене, айене и кабадане, леят ти куршум сребърен, за тебе, Дельо, да превият. -Гюлсуме, любе, Гюлсуме, не са е родил чилюкън дену ще Дельо убие! Музеят е на два етажа: първият е посветен на хайдушкото движение през XV - XIX век, а вторият - на Делю войвода и космоса. В залата на първия етаж можете да се запознете с 4 знаменити личности: Къпитан Петко войвода, Ангел войвода, Индже войвода и Вълчан войвода. Експозицията е малка, но много добре подредена и организирана, като са изложени портрети на войводите заедно с историите на живота и делото им. Капитан Петко войвода, роден като Петко Киряков, става хайдутин едва 17-годишен, като предвожда чета от 7 хайдути, за да отмъсти за смъртта на брат си и братовчед си, убити по заповед на местния турски бей. След 2 год. той и негови другари са заловени и хвърлени в затвор.По-късно той разгромява и залавя Осман ага, заради което отново попада в затвора. В следващ период от живота си той е привлечен от гърците в борбата им за освобождение. Важен момент в живота му се оказва срещата с Джузепе Гарибалди, заедно с когото организират "гарибалдийска дружина" и участват в Критското въстание.Животът му е поредица от биткиии срещу турската власт,а самият Васил Левски високо цени дейността му. Кап. Петко Войвода участва с четата си в Руско-турската Освободителна войва и води 9 тежки сражения.След войната отива в Русия и там Александър II го произвежда в чин капитан от руската армия и го награждава с орден за храброст.За съжаление, връщайки се в България, е обвинен в атентата срещу Стефан Стамболов и вкаран в затвор във Варна, където дни наред търпи мъчения.След като излиза от тъмницата, е с много влошено здраве и си отива от този свят едва на 56 год. Ангел войвода е имал дружина главно в Родопите и Тракия. Неговата организация се отличавала с дисциплина, морал и трезвеност. В Букуреще той се среща с Георги Раковски, за да обсъдят въпроси за тактика и стратегия и голямата тема за организиране на въоръжено въстание за Освобождение на България. След Букурещ той се завръща в България и води битки срещу паши и бейове в Пиринско.През 1865 г. се води и последната битка между четата на Ангел войвода и турската войска, която е 40 пъти по-многобройна.В нея Ангел войвода е смъртно ранен, неговите другари също губят живота си в тази битка. Вълчан войвода е една от личностите, чието име свързваме със съкровища и тайни. От информацията тук научаваме още интересни неща. Като 18-годишен той се влюбва в Рада, но местния турски полицейски началник също я харесвал и затова привикал Вълчан в конака,където го пребили от бой, а турчинът отвлякъл Рада. Вълчан обаче зарязал овчарството, събрал дружина, убил турчина и взел Рада, която била убита при престрелката с турската потеря. Първоначално Вълчан действал в Странджа, като бил известен с безбройните си обири на султанските хазни, съкровищата от които скривал. После започва да действа на територията на цяла Източна България. Говори се, че е събирал римски и тракийски съкровища. Хайдутувал е над 20 год. и всяко негово дело е било с цел Освобождението на България. Истинското име на Индже е Стоян. Твърди се, че е даден от втория си баща в "школа за еничари" в Цариград, където получава това прозвище заради високата си слаба фигура( "индже"в превод от турски означава "изящен, тънък").Той е включен в отряд за изтребване на разбойници, но убива командира си турчин, а другарите му го избират за свой главатар и поемат пътя на хайдутството.Той се присъединява към кърджалиите, но после се отделя от тях и става главен войвода само на български чети.Той емигрира и в молдавската столица Яш се издига до гвардейски командир.Той загива заедно с Кара Кольо в битка с турците на р.Прут. С нескрито любопитство се качваме на втория етаж, за да надникнем в историята за живота на Делю войвода (1777 - 1805 г.).Той е роден в Златоград, но остава от малък сирак и вуйчо му го взема за чирак при себе си в Енидже Вардар, днешна Янина (Гърция). На 18 год. напуска вуйчо си и с 400 гроша тръгва за Златоград, но по пътя е ограбен от разбойници. След това попада на турски стражар и с хитрост му отнема коня и оръжието и така става свободен и въоръжен хайдутин. Делю се прославя с това, че става защитник и на християни, и на мюсюлмани, защото ги пази от набезите на разбойници, върлуващи преди това необезпокоявани из този район. Българите си отдъхват, защото, благодарение отново на Делю, започват по-спокойно да спазват традициите си и да изповядват вярата си. Той организирал въоръжени групи, обучавал ги и ги снабдявал с оръжие. В края на 18-ти век размириците в Империята нарастват, цари корупция и безхаберие - местните владетели-аяните нехаели за Империята, а единствено за собственото си облагодетелстване. Тогава Султан Селим III изпраща в Златоград бюлюкбашия, който да се справи със ситуацията, но също така и да помохамеданчи християните и да убие Делю. Осъзнал голямата опасност за себе си и верните си хора, Делю отива чак в Косово, където събира дружина от сто души. Той се установява в околностите на Златоград, а бюлюкбашията не намира начин да се справи с него, макар да прави опити да привлече на своя страна кърджалийските аяни, помолил също да му изпратят и добре боучени султански командоси, но и те се разбягали. На всички става ясно, че да се убие Делю е непосилна задача...Но... Любовта на Делю и Гюлсюме е страстна, силна, несломима и...неприемлива за обществото по онова време. Нито тя може да приеме християнството, нито той-исляма. Властимащите пускали слухове срещу Делю, опитвали да привлекат Гюлсюме на своя страна и така да го уязвят, но тя била непреклонна. В тази нечестна игра най-важна роля изиграва стара баба, която решава, в името на това лесно да спечели някой грош, да опита да погуби Делю. Един ден тя го видяла да си почива на любимата си скала край реката и го излъгала, че идва аскер, а за "добрината" си, че го е предупредила, му поискала някой и друг грош. Той й дал сребърна монета. Тя отишла при управниците и им казала, че човек като Делю-силен и непобедим, може да бъде убит само с куршум, отлят от неговото сребро. Тя им продала скъпо и прескъпо сребърната монета, а те възложили отливането на куршума на Коста куюмджията - посред нощ, както бабичката била поръчала - за повече тайнственост. Когато Коста разбира за кого е отреден куршумът, веднага предупреждава Гюлсюме. Въпреки опитите си да го предупреди и спаси, тя не успява и той е прострелян смъртоносно, когато си почива на любимата си скала край реката. Сякаш за да остане тази любов вечна и безкрайна, днес тя лети в Космоса чрез гласа на Валя Балканска. Специално място в музея е отделено на песента за Делю и Космоса. Научаваме, че информацията - звуци и снимки, които представят многообразието на живота на Земята, са записани върху медна грамофонна плоча с диаметър 30 см. Съдържанието е подбрано от комитет към НАСА, а то представлява: 115 снимки, природни звуци от животни, вятър, прибой и др.,музикални пасажи от различни култури и епохи, поздравления на 55 езика (българският език не е сред тях, но присъстват руски и сръбски) и обръщения на тогавашнияя президент на САЩ Джими Картър и генералния секретар на ООН Курт Валдхайм. Тази плоча излита в Космоса през 1977 г. на борда на космическите апарати Вояджър 1 и 2, като информацията на нея е послание към извънземни цивилизации. Българската народна песен "Излеле е Делю хайдутин" е част от това богатство, обикалящо днес Космоса, за да пренесе послания към непознати цивилизации. Песента е предложена от Алън Ломъкс от Колумбийския университет, който посвещава живота си на спасяването на етническата култура по света от забрава. Песента е записана на Националния събор в Копривщица през 1968 г.от Етел Райм и Мартин Кьониг - директори на Етнографския център за народни изкуства в Ню Йорк. След музея продължихме още малко разходката си като влязохме в църквата "Св.Великомъченик Георги Победоносец"и само надникнахме през прозореца във Взаимното училище, защото то също беше затворено за посещения в днешния ден. Събрали толкова много впечатления и информация отпътувахме обратно за Бургас.

Щом омразата и махленското говорене са ти в кръвта - няма лошо. Стадото се припознавате с Рядев. Дай да мразим пък след нас потоп. Е няма такова племе.

КОЙТО ВРАГОВЕ ТЪРСИ - ВРАГОВЕ НАМИРА!!! РАДЕВ Е СПЕЦИАЛИСТЪТ.

както казват сценаристите на комедийни сериали-много ми прилича на третата Му съпруга

Жените са по силния пол