Коментари - Ултраконсервативен съдия, бил в "Комисиите на смъртта", стана президент на Иран | Днес.dir.bg

Така че не очаквай скоро гей-паради там!

Не е до късмет, а до англосакси цялата работа. Имаха си свестен премиер иранците - Мосадек, избран на демократични избори, в резултат на вълната на национализъм. В крайна сметка му писнало от английските пинизи и им бил шута, като национализирал нефтодобива, и чрез които ингилизите точили ресурси като за последно. Най-болезнената национализация е на Англо-иранската нефтена компания. Същата тази компания си сменя името на ВР и доста по-късно освинва и Мексиканския залив със сондата Дълбок хоризонт. Англетата толкова се обидили, че Чърчил звъннал на Айзенхауер и през 53-а им спретнали по американски един бърз преврат - операция Аякс, при което и им натресли другаря шах Мохамед Реза Пахлави - син на Реза Хан, правил се на Реза Шах Пахлави, докато не абдикирал при англо-съветската окупация в края на ВСВ. Та, другарят Пахлави така се вживял в ролята на американска марионетка, че даже забравил, че англетата и те са хора, при което превърнал Иран в такава американска губерния, че и саудити биха се засрамили. Американските другари се намърдали доста комфортно - АрамКо в Саудитска Арабия и целият Ирански нефт на концесия през NIOC. Англетата все повече се чувствали като бедни роднини, но американците не само не се сещали да ги върнат на софрата, ами съвсем ги изтикали в ъгъла, забравяйки че няма по-тънки играчи на тема ислям и Близък Изток. След серия от намеци, че така не става, изразяващи се в клатене на стола на Пахлави, американците вместо да се усетят му дали карт бланш да се разправи с подклажданата ат англичаните опозиция, недоволна от бесния американски неоколониализъм. Въпросният Савак така се развихрил, че само налял вода в английската мелница, а англетата само чакали обстановката да узрее, за да хвърлят коза - техният Агент Рухола Хомейни, държан топъл-топъл около Париж. В крайна сметка, млякото изкипяло през 79-а и избухнала революция. Английските юнаци, в лицето на т.нар. духовенство, набързо се оправили с всякакви социалистически, комунистически и прочее революционни фракции и революцията станала "ислямска". За унижение, младите революционери нахлули в американското посолство и взели за заложници когото набарали там. Започва дълга заложническа криза, единият от резултатите на която е, че светът разбира за съществуването на елитно подразделение на US Army - Delta Force, след като въпросните юнаци се изтрепват в Южен Иран, когато единият от участващите в мисия за спасяване на америкнаските заложници хеликоптерите натриса цистерна за гориво насред къра, докато се готвят да подсилят инфилтрираните в Техеран щурмоваци. Резилът е пълен, има загинали като от Делта, така и от ВВС, зарязват повредената техника и бягат през Залива, а тези в Техеран абортват мисията и бягат кой както може. Американското унижение е пълно, иранците обявяват велика победа, с което само допълнително раздразват янките, които също имат козове в Близкия Изток, в лицето на довереното си куче - превратаджията Садам. Американците го подкукуросват да "си вземе спорни територии", арабелите нахлуват и правят касапница в Коремшахр. Иранската въоръжени сили от времето на шаха са били най-страшното нещо в района, обаче от една страна американците като се изнасят унищожават каквото могат, от друга страна аятоласите правят чистка в най-добрите болшевишки традиции. Американците унищожават електрониката по повечето Фантоми F-4, обаче не всички. Малкото използваема техника веднага влиза в употреба на бай Хомейни, който заповядва на авиацията - "меча на Аллах" да накаже Багдат. Багдат само това и чака защото е в обръч от съвременно ПВО и иранските самолети успешно го бомбардират, като на изпроводяк зенитните ракети свалят почти всичко и иранците се одрямват, след като губят и остатъците си от ПВО. След това двете страни се натрисат в над 10 годишна позиционна война, за което време иранците дават към 1 млн. жертви на фронта, а иракчаните думкат Техеран както със самолети, така и с балистични ракети. Проблемът е, че Иран е доста по-голям от Ирак и не е по силите на Садам да се справи, защото го зариват с човешка сила, събирана насила от паздараните - революционната гвардия при заградителни операции по градовете, в допълнение на обикновената наборна армия. Тук естествено се намърдва и нашего брата, като Кинтекс освен за Ирак, започва яко да изнася и за Иран, като посредник на съветските другари, които иначе се правят, че не се бъркат, щото така или иначе са наджапали в съседен Афганистан. Та, Кинтекс докато изнася военна техника, изнася и основната си продукция - каптагон, щото позиционна война без амфети е като сватба без пиене. В крайна сметка, от цялата дандания нищо съществено не излиза и войната се разсъхва, обаче американските другари не се чувстват удовлетворени и не са постигнали отмъщение над ингилизите. Тук вече ЦРУ разиграва добра схема, още повече, че и нейният Садам не е доволен от развръзката и търси реванш и той. Та, юнаците от Вирджиния му пускат мухата, че с Иранците не се е получила работата, обаче има и други английски неправди за разчистване в района, та що Садам не вземе да си вземе Кувейт, който и без това е отцепен от Ирак в резултат на английското чертане с линия върху картата в края на ВСВ и изконно си е иракски, обаче ингилизите са си го чопнали, за да точат най-богатите нефтени полета. Окрилен от американската подкрепа, Садам нахлува да си прибере Кувейт и всички помним какво стана. Американците изведнъж се правят, че не го познават и се юрват да спасяват Кувейт, при което стават две неща - изгрява звездата на CNN, а Кувейт се оказва освободен от американската Пустинна буря, т.е. американски протекторат, а не вече английски. Вирджинските другари доста се ентусиазират, че най-накрая и те вече успяват да надцакат англетата и, че в Близкия Изток има още много хляб за тях. През септември 2001-ва им падат два блока в Манхатан, при което вече окончателно нахлуват в Ирак, обесват Садам в най-добрите традиции на отблагодаряване на верните си кучета и вече навлизаме в съвременни събития, за които всеки има личен спомен. Само да вметна, че ингилизите с персийските си авери решават, че ще е добре да преместят финансовия и търговски център в Близкия Изток, щото там разни франсета се опитват да играят, драсват клечката на Ливан, т.нар. Париж на Близки Изток добива нова конотация с името си Бейрут и изгрява звездата на Дубай, където англетата отдавна са се разбрали с арабските пирати, като са им дали хляб в ръцете да мируват, а сега вече им обещават и агнешко към хляба. На голо място, арабити, на половината от които дядовците им са перси, започват да строят емирства, а реално се явяват подставени лица на иранските базаристи - хилядолетна прослойка, която движи персийската търговия. Та, на въпросните "дубайци" им дават достъп до контролиран пазар, започващ от Турция и обхващащ всичко, вкл. и бившия Британски Радж, т.е. цифром и словом към 2 млрд. близкоизточни мюсюлмани и сичкуту сигани в лицето на Пакистан, Бангладеш и най-вече Индия. На дубайците са дадени три направление, държани на иранския базар - тютюн, наркотици и злато, като по добро стечение на обстоятелствата, в този район се пуши много, традиционно са нахашишват, а вече са се открехнали и на амфетите (с наша помощ), а най-големият пазар на злато е Инидия, щото сиганин без злато не е сиганин. Финансите ги дават на Абу Даби, а пристанищната дейност я делят със Шарджа и те ви ги днешните ОАЕ - дошли от нищото, където и ще се върнат, когато се изчерпи моделът. Всичко това го пиша не за друго, ами щото това са неща, случили се отсреща на нас - през една Анадола, а като модел са и доста сходни с някои тукашни "демократични събития". Проблемът на банкянската Тиква е, че тези неща не само не ги знае, ами и не подозира реално как работи светът и си мисли, че с поръчката на някакви хвърчалки на хартия и с раболепието си се е откупил. Къде-къде по-верни кучета на англосаксите дадоха фира "в името на голямата цел" - ха, ха...

“Нямаме вечни приятели, нито вечни врагове…Само вечни интереси”- Чърчил

ББ не знае нищо за това слуша по-големите - Франция и Германия.

Това за вечните интереси на оня боклук Уинстън е известно на всички. Сетих се за нещо по-малко известно. В Дубай корпоративни данъци общо взето няма, но има друго - разрешени са само местни юридически лица, като е допустимо смесено участие. Та, за да се открие там фирма от негражданин (а те гражданство на чужденец дават само ако собственоръчно е спасил емира от устата на лъв), трябва да има местен "партньор", наречен спонсор. Този партньор по правило не се занимава с нищо, ами лежи под климатика и получава дивиденти от сума фирми, в които е спонсор, т.е. осребрява си паспорта. Обаче при хептен големите корпорации, спонсорите също се бъркат и то много, щото там парите са сериозни. И ето ви един случай в една от баш акулските им корпорации, където спонсор е баш лъвът, а един от директорите е синът му - и той коскоджамити малко емирче със солидно образование, компетенции, самочувствие, т.е. изобщо не е фигурант, а си тежи на мястото. Обаче по едно време чуждестранните партньори му изсипали някъв бледолик ангилйски мениджър, който много бързо си спечелил славата на яко тъпо парче. Не стига, че създавал проблеми на всички, ами накрая се захапал и с него по най-арогантен и безцеремонен начин. Наш арап търпял, търпал, накрая не издържал и го уволнил. Малко след това дошъл някъв островен чичо да се извинява в следния стил: наясно съм, че нашият човек е пълен тъпак и поведението му е било недопустимо, особено неуважението накрая към теб, за което поднасям най-искрените си извинения; by the way, ако още веднъж си позволиш да уволниш англичанин, ще те върна в първи клас да си преговориш материала. Та, пак по родна тема, наш Боко, Дебелян, Васко и т.н. понеже са много умни всички, откраднатите милиарди все в този район ги кътат - от Йордания, през Катар и Саудитска Арабия, та до ОАЕ. Направо ми мязат на Пантю Пантев, дето се беше скрил от мафията на о. Аруба - ха, ха. То по-добре да се скрие от мечка в пещерата й. Понеже тези нашите изброени са тъпи парчета - кой хераковски селянин, правещ се на банкянски, кой от помашките села, правещ се на велинградчанин, изобщо не знаят къде да си крият откраднатите милиарди. Аз пък знам къде - никъде. Каквото откраднеш само си мислиш, че е твое, а реално е на господарите. За господарите е характерно, че с най-добри чувства, при необходимост хвърлят своите хора под влака, стига да им е от полза, а тези нашите отгоре на всичко и само се правят на техни хора, пък реално са слуги на двама господари, щото всички са креатури на руските ни генерал губернатори - Луканов, сменен по здравословни причини от Доган (беше започнал да разсъждава и да му се обажда рудиментарната съвест).

До "Един друг".... Отдавна не съм чел така достъпно/ опростено представяне на сложните арабски взаимоотношения. Хубаво е, когато хора с много знания ги предават на други такива с по-скромни възможности по такъв достъпен и ироничен начин. Моите уважения към Вас!

А това че сега пребиват с камъни жени за 'прелюбодействие' особено допада на тънката азиатска чувствителност на 'широките' души от Североизток..

е шахска традиция, така че не я приписвай на аетоласите те само се възползват от "наследството" на Шаха-)