Ултраконсервативният председател на Върховния съд на Иран Ебрахим Раиси спечели президентските избори с 61,95% или близо 18 милиона гласа. Това показват окончателните резултати от вота, обяви министърът на вътрешните работи Рахмани Фазли, съобщи Франс прес.

Той уточни, че избирателната активност на състоялите се вчера избори е достигнала 48,8 процента. Това е най-ниската избирателна активност, регистрирана на президентски избори след създаването на Ислямската република през 1979 г., отбелязва агенцията, цитирана от БТА. Повечето ирански избиратели бойкотираха президентските избори, коментираха представители на иранската опозиция.

Тринадесетите в историята на съвременен Иран президентски избори приключиха днес в 02.00 часа местно време (00.30 часа българско). Гласуването започна в 07.00 часа вчера и трябваше да продължи до полунощ, но работата на избирателните участъци беше удължена, защото не всички избиратели успяха да гласуват в определения срок.

Междувременно хеликоптер, превозващ урни с бюлетини за президентските избори, се разби в югозападен Иран, съобщи губернаторът на провинция Хузестан, Касем Солеймани Дащаки, предаде ТАСС. Един човек е загинал, 11 са ранени. Губернаторът уточни, че загиналият е сътрудник на правоохранителните органи.

Руският президент Владимир Путин, Сирия, ОАЕ и Хамас поздравиха Ебрахим Раиси за победата му на президентските избори в Иран, съобщи пресслужбата на Кремъл, цитирана от ТАСС.

"Отношенията между нашите страни традиционно са приятелски и добросъседски. Разчитам, че вашата дейност на този висок пост ще способства за по-нататъшното развитие на конструктивното двустранно сътрудничество по различни направления, както и на партньорското взаимодействие по международните въпроси", се казва в поздравителната телеграма на Путин.

Неправителствената организация "Амнести интернешънъл" обаче разкритикува избирането на ултраконсерватора Ебрахим Раиси за президент на Иран и призова да бъде разследвана ролята му в извънсъдебните екзекуции на хиляди политически затворници през 1988 г., предадоха Ройтерс и Франс прес.

Иранските власти никога не са признавали за масовите екзекуции в годините след победата на Ислямската революция в Иран през 1979 г. и Раиси никога не е правил публични коментари на твърденията за предполагаемата си роля в тези екзекуции.

"Фактът, че Ебрахим Раиси бе избран за президент, вместо да е обект на разследване за престъпления срещу човечеството, за убийства, изтезания и изчезвания на хора, е зловещо припомняне, че в Иран цари безнаказаността", посочи "Амнести интернешънъл" в изявление.

Базираната в Лондон правозащитна организация твърди, че Раиси е бил член на една от т.нар. "Комисии на смъртта", които са разглеждали дела срещу политически затворници в годините след Ислямската революция. Тези комисии, твърди "Амнести интернешънъл", са отговорни за изчезването и за тайните извънсъдебни екзекуции на хиляди хора. Предполага се, че Раиси е участвал в този процес в качеството си на помощник-прокурор на революционния трибунал в Техеран през 1988 г.

През 2018 г. и през миналата година Раиси отрече да е играл каквато и да било роля в елиминирането на политически затворници, но изрази подкрепата си за решението на покойния ирански лидер аятолах Рухола Хомейни чистката да бъде извършена. Част от иранските религиозни лидери също са на мнение, че елиминирането на въоръжената опозиция в годините след революцията е било правилно решение и че делата срещу опозиционерите са били справедливи, отбелязва Ройтерс.

Според "Амнести интернешънъл" Раиси е отговорен и за "арестуването на хиляди демонстранти и за изчезването на стотици хора (...) след антиправителствените протести през 2019 г.", които бяха потушени с кървави репресии.

"Продължаваме да призоваваме Ебрахим Раиси да бъде разследван за участието си в минали и скорошни престъпления срещу международното право", заяви "Амнести интернешънъл".