Коментари - Еврокомисар призова за нови форми на ангажимент към Турция | Днес.dir.bg

Хайде стига с тая турция. И на децата е ясно, че мястото на турция не е в ееропа. Ердоган да си ходи при путин. Те са си идеологически братя.

Според външния министър Ахмет Давутоглу те са "централно пространство в Афро-Евразия" и зона на обмен с огромно културно и икономическо значение. Това гледище е резултат от новата ориентация на турската външна политика. Нейната максима е "стратегическа дълбочина" на отношенията към всички съседни страни - от Близкия Изток и Кавказ до Балканите. Географското положение и историческото наследство дефинират стратегическите шансове на тази политика. Погледът на Давутоглу се насочва към старите картини от времето на османската цивилизация. Нейният златен век, пише той, балканските народи са преживели при Османската империя. Тогава било възможно сръбският селянин Байо Ненадич да се издигне до великия везир Мехмед Паша Соколович; незначителни кътчета като Белград и Сараево се превърнали в градове със стотици църкви и джамии. Едва след краха на тази цивилизация започнали етническите конфликти и чистки, които уж били типични за Балканите. Ерго, духът на региона трябва да се преоткрие. Как? Чрез нов политически диалог и оживен обмен на икономически и културни блага. Давутоглу и неговите съмишленици биват наричани "нео-османи" - това е белязано от исляма поколение политици, заменило националния кемалистки елит. Каква е тяхната политика спрямо Балканите? По-изненадващи са турските аванси в културната сфера: в много балкански страни Анкара финансира реконструкцията на османски паметници на културата. В Албания, Македония и Косово частни турски училища и университети имат много добро име, студенти гостуват по няколко семестъра в Истанбул и Анкара. С една дума, турският полумесец над Балканите не може да не се забележи. Строго погледнато обаче, главно балканските мюсюлмани са тези, към които са насочени усилията на нео-османите.