08:32 | 26.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Цветан Цветанов: Трябва да се обединим за реална диверсификация на всички енергийни ресурси

Управлението за 100 дни е без никакъв коефициент на полезно действие, каза пред Dir.bg лидерът на "Републиканци за България"

07:23 | 30 март 2022 | Автор : Рая Георгиева 114 6587 Снимка: Булфото

- Правителството допуска една сериозна грешка, като не фокусира вниманието си върху инициативата "Три морета"

Русия - Украйна

- Управляващи и опозиция да се обединят за реална диверсификация на всички енергийни ресурси

- За мен управлението в тези 100 дни е без никакъв коефициент на полезно действие, парламентът няма приети законодателни реформи

- Ревизия на предишното управление е нормално да има, но с безспорни доказателства и без реваншизъм

- Българското правителство, за съжаление, не е толкова категорично, последователно и ясно в позицията си за подкрепа на Украйна

- Междуличностно противопоставяне между премиер и посланик на която и да било държава, не е най-доброто

- Сегашният управител на БНБ Димитър Радев може да изпълни институцията със съдържание и без никакви потенциални сътресения в политически план за коалицията

- Движещата сила в страната през последните месеци е омразата - с нея нищо не се постига

Това каза в интервю за Dir.bg лидерът на "Републиканци за България" Цветан Цветанов, който е и председател на Евро-атлантически център за сигурност. Вижте как той коментира още и поведението на България на фона на войната в Украйна, и проблемите в управляващата коалиция, която, според него, ще направи най-добре, ако остави управителя на БНБ Димитър Радев за втори мандат.

- Как удря нас, българите, войната в Украйна? И каква е Вашата прогноза - как ще се развият събитията, може ли да се стигне до стълкновение между НАТО и Русия, въпреки че неведнъж пактът заяви, че няма да го допусне?

- Към настоящия момент НАТО работи изцяло за деескалация на тази война, която беше предизвикана от Русия спрямо Украйна. И това, което в момента се заявява от държавите членки на НАТО, че ако има посегателство и навлизане на територията на държава-членка на НАТО, веднага ще се задейства така нареченият чл.5 от Вашингтонския договор, което означава, че държавите от НАТО могат да получат пълна солидарност. И точно затова в момента се усилва и Източният фланг, за да може действително този дефицит, където има, в окомплектоването на оперативната способност на държавите, да може да бъде изпълнен с необходимия капацитет и да може да се реагира при действие от страна на Русия.

Затова и смятам, че българското правителство, за съжаление, не е толкова категорично, последователно и ясно в позицията си за подкрепа на Украйна, от гледна точка на чисто политическите решения, които се взимат, както да се подпомогне с въоръжаване Украйна, и тук не говорим само за отбранителни средства, а за изпълняване на функциите, които и НАТО, и ЕК правят, да може действително да бъде подсилена защитата на Украйна със способността да отговори адекватно на агресивното поведение и на войната, която предизвика Русия, като навлезе на територията на Украйна.

- Трябва ли да изпратим оръжие на Украйна и смятате ли, че правителството все пак ще вземе подобно решение?

- В момента има само 2 държави, които не са предоставили такава военна помощ - Унгария и България. Но ние като държави-членки на ЕС, нека само да припомня, че имаше решение на ЕК преди дни, с което финансово се подпомага точно закупуването и предоставянето на военна техника.

Което означава, че реално България вече е част от този отбранителен механизъм, който е сработил и ЕК изразява своята солидарност с отпускането на тези финансови средства и предоставянето на такъв военен ресурс. Вие виждате какъв исторически компромис направи една Германия, какво направи Швейцария, Финландия и всички държави, които под една или друга форма винаги са държали някакъв неутралитет, виждате, че в момента всички са за защита на териториалната цялост на Украйна.

От тази гледна точка смятам, че правителството трябваше да вземе решение, защото ние вече сме получили съответните политически решения от Руската федерация, че сме от държавите, които са санкционирани и вече имат определени ограничения.

- Вие как си обяснявате по-колебливата позиция на българското правителство?

- Всичко това минава през странното коалиционно мнозинство, което имаме в България - това са четири партии, които са диаметрално противоположни и с евроатлантическата си ориентация, и някои, които са с една доста сериозна наследствена обремененост за защита на Руската федерация. Но тук искам категорично да е ясно - че ние нямаме нищо против руския народ. Имаме против режима на Путин, който доведе в 21-ви век да има военни действия на територията на Европа. Което е абсурдно и всяка една политическа сила, която отстоява друга принципна позиция, това не отговаря на потребностите на демократичната, цивилизована общност. И в тази посока не трябва да се върви през призмата на електоралните нагласи, а трябва действително да се противодейства и на хибридните атаки през последните години, и на увеличаващото се чрез тях влияние на Руската федерация на територията на Източния фланг, и респективно в нашия регион.

Ако имахме едно истинско проевроатлантическо правителство и една хубава парламентарна коалиция, която действително да изповядва тези ценности, може би нямаше да се стигне до тези пасивности и тези объркващи позиции, които излизат или в лично качество, или в колективно качество. Но, когато има изказване в лично качество на премиера, той представлява Република България. А когато има коалицинно решение, тогава излизат различията и диаметралностите в коалицията.

- България върви ли към късане на дипломатически връзки с Русия, като гледате размяната на реплики между правителството и руската посланичка, отзоваването на дипломати двупосочно, апела от наша страна пък за отзоваване на Елеонора Митрофанова, след което пък българският бе прибран за консултации?

- Посланик Митрофанова направи изказвания, с които да се търси някаква провокация спрямо България. А може би и това е целта. Но аз смятам, че тук трябва да имаме много ясна позиция за принципите и решенията, които правителството трябва да свежда.

Защото междуличностно противопоставяне между премиер и посланик на която и да било държава, смятам, че не е най-доброто. А трябва държавата да бъде много силна и единна в позицията си. И точно затова, понеже правителството не е в състояние да вземе ясно политическо решение относно подкрепата си за Украйна, аз смятам, че правителството трябваше да внесе проект на решение в НС, българският парламент да се произнесе и по този начин може би щяха да избегнат неудобството, че са заедно с БСП и Корнелия Нинова, които категорично защитават агресора, в лицето на Путин и по никакъв начин не показват, че са за едни добросъседски отношения с руския народ.

- Вчера у нас се проведе един форум на лидерите на страните членки на НАТО в Югоизточна Европа и на него прозвуча идеята на Кирил Петков да бъде обърната посоката на движение на руския газ, вместо от север, да идва от юг, за да не зависи регионът от руската суровина. Това осъществимо ли е и как в тази ситуация България да гарантира енергийната си сигурност и независимост? Това възможно ли е?

- От вчерашната среща реално няма никакъв стратегически елемент, защото тя не дава абсолютно нищо, което да ни дава надежда, че това би могло да се случи. Трябва все пак да се напомни, че страната ни през последните две-три години увеличи зависимостта си от Русия с изграждането на Турски поток, за което до ден днешен няма отговор от страна на Борисов, Томислав Дончев и Теменужка Петкова за начина, по който беше взето това политическо решение, за начина, по който беше представено пред обществото и по който беше заблудена ЕК, защото и там тенденциозно тези три лица, които споменах, работеха да облъчват представители на ЕК, за да може да ги заблудят по начина, по който заблудиха и цялата парламентарна група, към която принадлежах тогава, също така и българското общество.

Защото проектът "Турски поток" ни дава една зависимост - той е изграден с български финансов ресурс, над 3 милиарда лева, и отговорността, и рискът е само за държавата. Като цялостният обем, над 90%, е резервиран от "Газпром", което означава, че ние увеличаваме зависимостта от Русия не само за България, преминавайки тази тръба през страната ни, но и осигурявайки транзитно трасе за държави, които, под една или друга форма, винаги са били позитивно настроени към Русия и руското влияние, което е било упражнявано в тези държави. Но по-лошото е, че българската страна подписа пътна карта, която и до днес не е яясно къде е.

А що се отнася до въпроса за вчерашната среща - аз смятам, че тук правителство допуска една сериозна грешка. Правителството, заедно с президентската институция, трябва да фокусира вниманието си върху инициативата "Три морета", защото нейнияят замисъл и изграждането на тази платформа, е точно, за да има регионален диалог на 12 държави от Прибалтика, Адриатика и Черно море, с цел засилване на сътрудничеството и увеличаването между членовете на политическия ангажимент и подкрепа за подобряване на енергийната, транспортната и дигиталната свързаност в региона. За голямо съжаление, тази инициатива, която е изключително добро политическо решение от 2016 г. насам, тогава беше неглижирана от тогавашния министър-председател Бойко Борисов, защото това беше президентска инициатива и страната ни тогава беше представлявана от тогавашния президент Росен Плевнелиев. Впоследствие обаче тя се трансформира и придоби много по-друго измерение. Тази инициатива бе припозната от САЩ, бе припозната от Германия и на последната среща, на която София беше домакин, тогава имаше възможност и федералният президент на Германия да се изкаже в подкрепа на Триморието.

И когато аз имах възможност, като част от неправителствения сектор - от името на Евроатлантическия център за сигурност, да анонсирам така нареченото "Триморие" и подкрепата, която трябва да бъде дадена от държавата, респетивно - да бъде подкрепена от изпълнителната власт тази инициатива на всички 12 президенти, тогава имаше пълно неразбиране и саботиране дори на процеса от тогавашното правителство, в лицето на Борисов и външния министър Екатерина Захариева.

България участваше само с 20 млн. евро в така наречения фонд, докато Полша и Румъния учредиха и създадоха този фонд, но те влязоха общо с около 500 млн. евро. И аз съм убеден, че това ще бъде инициативата, която президентите на тези 12 държави, с подкрепата и на съответните правителства, това ще бъде действително една възможност да се реализира една стратегическа рамка за газова, дигитална и транспортна свързаност. И забележете - тази инициатива вече получава подкрепа от всички европейски финансови институции, като започнем от Банката за развитие, също така ЕК, отделни фондове, и нека да си припомним, че на Мюнхенската среща само преди две години Майк Помпео каза, че САЩ ще подкрепят тази инициатива с около 1 милиард първоначално, а това беше подкрепено и от администрацията на Джо Байдън.

И вие знаете, че когато направи своето приветствие и поздрави страната ни като домакинство, той даде много силна подкрепа за бъдещето на тази инициатива. Особено сега, когато имаме вече и война в Украйна, провокирана от Русия, разбира се, че на преден план много повече излиза необходимостта от така наречената истинска, реална диверсификация.

И точно заради това смятам, че трябва да се фокусираме върху Триморието. Аз съм убеден, че към тази инициатива, защото активно участвам в този процес, към нея ще се присъединяват и други държави. Гърция има също желание да се присъедини към тази инициатива.

Западните Балкани също са декларирали интерес на срещи, на които съм присъствал, което означава, че това е инициативата, която може да даде тази диверсификация и да замести източника на енергийни ресурси от Руската федерация с други, с изграждането на съответните терминали, за да може да се пренася и втечнен газ. А и същевременно с такива коридори, като интерконекторната връзка Комотини-Стара Загора - това също ще ни даде възможност и за физическата връзка с азерския газ, което означава, че това са стъпките за така наречената диверсификация.

- Като говорихте за "Турски поток", Вие споделяте ли убеждението на премиера Кирил Петков, че това е корупцията на Путин у нас, както каза той пред американския президент Байдън?

- Поне към настоящия момент не виждаме никаква промяна в решенията, които взема сегашното българско правителство относно дружеството, което финансира и изгради "Турски поток", а това е "Булгартрансгаз". Все още дружеството има същото ръководство, което беше и по времето, когато се изпълняваше този проект при правителството на Борисов.

Така че, ако това е вярно, си задаваме въпроса - защо не е сменено ръководството? Ако това е вярно, защо не са сезирани съответните институции? И ако това е вярно, все пак нека да се положат максимално усилия институциите да си дадат съответния отговор къде се намира пътната карта за реализирането на проекта с подписите на Теменужка Петкова и шефа на "Газпром" Милер. Това са въпроси, които стоят отворени към Кирил Петков.

Имаше като желание от страна на ГЕРБ да се направи анкетна комисия за фонд Gemcorp, защото правителството не можа да отговори адекватно какво е направило, защо го е направило и дали зад този фонд има някакви руски капитали. Когато човек порови малко повече, ще разере, че този фонд се е освободил от руско влияние, но държавата и хората, които подписаха този меморандум, си прехвърлят топката един на друг.

Точно това показва, че правителството има определен дефицит, както за съответната проверка, която трябва да бъде извършена, за да бъде готово за всякакви въпроси, но да се даде прозрачност и обществото да знае, че правителството действително е направило всичко възможно, за да провери дали този фонд може да бъде потенциален инвеститор в страната. Защото знаем, че днес, повече от всякога се нуждаем от инвестиции, но когато има прозрачност за начина, по който се избират тези инвеститори, ще отпадат всякакви съмнения. Правителството трябваше да презентира и да направи една много сериозна защита на решението си и подписването на меморандума.

- На вчерашния форум на страните в НАТО от региона премиерът каза, че до няколко седмици трябва да ускорим еврочленството на Северна Македония. Това реалистично ли Ви звучи и би ли било отстъпление от интереса на България?

- Преди около два месеца имаше КСНС при президента Радев. Тогава присъстваха абсолютно всички парламентарно представени сили. И тогава всички, без изключение, приеха рамка, която беше одобрена от всички, което е малко възможно в днешните условия на противопоставяне между управляващи и опозиция. Което показва, че рамката, която е заложена, не знам как в такива кратки срокове ще бъде реализирана от страна на Кирил Петков, при положение, че не е извървян този път и не са покрити критериите и заложените цели.

Така че от тази гледна точка смятам, че това е повече медийно, публично оповестяване на някакви добри намерения, но пътят, който трябва да се извърви, трябва да бъде много задълбочен, много прозрачен, да бъде в комуникация с обществото и да преодолеем всякакви негативни нагласи.

Тук искам категорично да заявя, че всички парламентарно представени сили желаят еврочленството на Западните Балкани, защото това е добавена стойност, както към нашата сигурност, така и към развитието на региона и тази свързаност, за която говорихме и при "Триморието". И ако към тази инициатива се присъединят и Западните Балкани, представете си каква добавена стойност ще има в кохезионната политика на целия ЕС.

- Каква е оценката Ви за 100-те дни на кабинета "Петков"?

- За мен управлението в тези 100 дни е без никакъв коефициент на полезно действие. Защото ние продължаваме да нямаме одобрение от ЕК за новия финансов, програмен период. Закъснението, заради което не подписаха Борисов и Томислав Дончев с ЕК в края на 2020 г. Изключително тревожно е и трябва да се знае, че Планът за възстановяване и устойчивост трябваше от 30 ноември 2020 до 30 април 2021 да бъде внесено за одобрение от ЕК. Дончев и Борисов не го внесоха и това създаде един дефицит за възможност да се възползваме от европейската солидарност. Административният ресурс къде отиде? Някой е получавал възнаграждения, премии, но всъщност ние нямаме резултат. И служебното правителство, и сегашното за 100 дни не успя да навакса това забавяне, и виждате, че имаме отново четвърто отлагане на Плана за възстановяване и устойчивост, но нямаме още и решение за новия финансов програмен период.

Което означава, че 2021 и 2022 са нулеви за страната ни, по всяка вероятност и 2023 поне до средата ще бъде такава, а България, най-бедната държава в ЕС го финансира с вноските, които трябва да прави всяка членка. Ето това е проблемът и липсата на капацитет в момента или този хаотичен подход от една тема в друга отдалечава правителството от най-добрите му намерения да постигне някакви успехи. Защото виждаме, че ние не можем да се възползваме от европейската солидарност. Държави като Румъния и Гърция, наши съседки, те получиха по 3,8 милиарда евро авансово плащане по Плана за възстановяване, и те подпомагат своите бизнеси и решават съответните дефицити, които се натрупаха в условията на пандемия. А ние, като най-бедната държава-членка, все още продължаваме да разчитаме на увеличаване на държавния дълг и трупаме задлъжнялост на нашите поколения.

На мен това, което ми липсва за тези 100 дни на правителството, е стратегическа рамка. Защото така наречената управленска програма все още не е приета. Там са заложени сроковете. И тогава вече всеки един, като мен или като Вас, ще може да направи обективен преглед на това, което е поето като ангажименти и това, което е изпълнено.

Много е важно и да има законодателни реформи. В момента парламентът вече 100 дни, даже малко повече, няма нищо смислено прието, като законодателни реформи, които да са свързани с изпълнението на управленската програма. Имаме само един бюджет, който беше приет, никакви организационни реформи, никаква прозрачност на това, което предстои да се случи. Ние само чуваме от определени представители на мнозинството, но ние не знаем кое е истина и кое не е.

Нека да погледнем и какво се случва в момента за избор на шеф на БНБ, има две кандидатури. Аз смятам, че сегашният управител на БНБ може да изпълни институцията със съдържание и без никакви потенциални сътресения в политически план за коалицията.

- Да продължи с нов мандат да бъде управител на БНБ, имате предвид, а и да се избегне трус в коалицията?

- Да. И г-н Радев е един безспорен авторитет, той не е бил част от вътрешнополитическия живот на страната. Изключително подготвен, ерудиран и човек, който може да преведе страната ни през всичко, което предстои.

- Въпреки че не сте в ГЕРБ отдавна, но и като бивш вътрешен министър, като наблюдавате отстрани сагата с ареста на лидера на партията, разпитите, престрелката между МВР и прокуратурата, а и не само по този повод, как го коментирате?

- Във всичко това, което наблюдаваме през последните няколко дни и с ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова, виждаме скандалите, видимите неща, но правните аргументи се видя, че всъщност отсъстват в момента на тази неотложност, която прилага МВР. От вчера вече се влиза в една друга процесуална процедура, която дава възможност всичко, което се прави, да бъде достатъчно издържано. И вече тогава прокуратурата, като господар на разследването, да прецени дали има достатъчно доказателства, за да се повдигне обвинение.

Тук по-важното е да се каже следното - няма нищо лошо да се прави ревизия на едно управление. Но много е важно е да не отиде в тази крайност, където вече да се говори за политически реваншизъм. Защото аз съм убеден, че в годините и за Турски поток, и за други решения, действително трябва да се направи проверка, и ако бъдат установени факти и обстоятелства около корупционни схеми, някой да понесе отговорност.

Но трябва да се направи изключително аргументирано и с безспорни доказателства, които да не създават впечатление за реваншизъм.

През годините винаги е имало някакво напрежение между прокуратура и изпълнителна власт, никога не са били толкова координирани в действията, но винаги се е намирал и някакъв компромис между представителите на съдебната система и изпълнителната власт, за да може да се защитават интересите на държавата и на обществото. От тази гледна точка трябва да се фокусираме и върху много теми на сигурността - а тя е във всяка една секторна политика.

Енергетиката е национална сигурност. Ние там допуснахме да има увеличаване на руското влияние, обслужване на чужди интереси, но не и защита на националните. Или всичко, свързано с екологията. Аз съм убеден, че и в много от ведомствата, по секторни политики, предстоят стартирания на наказателни процедури. Никой не говори по тази тема. А това означава, че данъкоплатецът трябва да плаща за всичко онова, което не е изпълнено, за поети ангажименти от страната ни като член на ЕС. Защото пречиствателните станции в населени места над 5000 жители, например - там може да се отвори веднага една наказателна процедура. По темата енергетика ние имаме също предстоящи наказателни процедури, които могат да стартират. И точно затова смятам, че трябва действително да се търси някакъв възможен политически консенсус по важни теми.

Ето една тема, по която трябва да бъдат подкрепени и правителството, и президентът, защото, дали ни харесва президентът, или не, той представлява страната. Аз съм имал друго виждане, но когато вече изборите са приключили, ние трябва да търсим това, което е полезно за страната ни.

Защото, ако ние от тези 3 милиарда лева /б.р - от парите за "Турски поток"/ бяхме отделили около 100 млн. евро, за да внесем във фонда за Триморието, щяхме да имаме много по-голяма защита на националните интереси, щяхме да бъдем част от една голяма регионална инициатива, която ни дава точно тази газова и дигитална свързаност, за която всеки говори, но тук трябва да се търси подкрепа и от партиите в опозиция, защото тази инициатива ще продължи години наред. Сега предстои среща в Рига. Аз съм убеден, че там вече и бизнесът ще бъде въвлечен много повече и със създаването на секретариата, иницииран по време на българското председателство.

- Но войната между МВР и прокуратурата пречи на всичките тези неща, които изброихте - за националната сигурност, не само на ефективния отпор на престъпността.

- Точно така. Ако погледнем отстрани това, което се случва в парламента и между институциите - движещата сила в страната през последните месеци, е омразата. Това не е градивна сила и няма да доведе до нищо. Защото с подобно поведение не може да се управлява. Омразата изключва да има диалог. Това е конкуренция на полюси в политическия живот, но не трябва някой да смята, че с омраза ще може да постигне нещо сериозно.

Защото различията ще ги има, но нека да има достатъчно доказателства за всяко едно обвинение. Нека да има прозрачност в управлението при взимането на важни стратегически решенияя, за да не завъртаме във водовъртежа под общ знаменател, че всичко, което се инвестира в страната, е с руски капитали. Трябва и службите, и държавното политическо ръководство да информира обществото и парламентарните сили, за да бъдем обединени в това да имаме наистина независимост и реална диверсификация на всички енергийни ресурси.

ИЗБРАНО