Светослав Иванов: Свободата не е свързана с това да разберем какво се случва, а защо и как се случва

Ценете времето си, защото не можем да го върнем назад, съветва известният журналист

19:02 | 4 август 2021 | Редактор : Калина Петрова 0 7740 Снимка: Мира Дерменджиева

Заедно с Huawei България и няколко добри български медии стартираме общ проект за представянето на новата серия интелигентни часовници Huawei Watch 3. В него разговаряме с популярни лица от България по темите, които свързваме с новите часовници и хората, които ги носят - свобода, комуникация, себеизразяване, потенциал и успех.

Нашата тема е Свободата, а наш гост - Светослав Иванов, който смята, че тя вече не е свързана с това да разберем какво се случва, а защо и как се случва. Той съветва още да ценим времето си и да ползваме технологиите с мярка.

Светослав Иваное е едно от най-обичаните лица от телевизионния екран, известен с ярката си позиция по горещи теми от България и света, и интервюта със световноизвестни, дори противоречиви символи на свободния дух, които гледаме вече осем години в авторското му предаване "120 минути" по bTV. Възпитаник на Софийския университет "Св. Климент Охридски", специализирал е в ООН в Ню Йорк и Женева през 2012 г., преминал през специална програма по "Майсторство в преговорите" на бизнес факултета на Харвард през 2018 г. Свободният му дух го тласка да търси и намира истории, които могат да преобърнат представите ни за всичко, което се случва около нас в момента. Като журналист е отразявал повечето горещи точки в Близкия Изток и Северна Африка, автор е на десетки документални филми и две книги - "Там, където загинаха дърветата" и "Чудовища и будители". Журналистическата му работа го среща с много от ужасите на съвременния свят, което едва ли ще предположиш в компанията на заразителната му усмивка и като че ли винаги позитивна нагласа.

- Какво е твоето разбиране за свободата в света днес?

Свободата ни днес има два аспекта. В забързания свят, в който живеем, сякаш всички се намираме в информационен вихър, който променя представата ни за време и пространство. Информацията си проправя път до съзнанието ни по най-различни канали, в резултат на което ние непрекъснато сме ангажирани със средата и събитията около нас, в непрекъснат контакт сме с близките, семейството си, както и със света. Вече научаваме за дадено събитие в момента на неговото случване и не чакаме определен момент, в който да разберем какво се е случило.

Тоест, свободата вече не е свързана със стремежа да разберем какво се случва, а да си отговорим - защо се случва, как се случва... Количеството информация, която потребяваме ежедневно е много по-голямо в сравнение с преди 5 години, например.

В резултат на това се появява информационно претоварване, което на неосъзнато ниво се изразява в промяна за представата ни за време. Денят ни се струва все по-къс. Нещо, случило се преди седмица, ни изглежда като събитие отпреди месец, а събития преди месец ни изглеждат като нещо, случило се преди цяла година.

Светослав Иванов носи най-стилната версия на Huawei Watch 3 Pro – този с титаниева каишка. Huawei Watch 3 дава свобода и независимост с богатите си възможности за свързаност през Bluetooth и с еSIM, и с изключително издръжливата си батерия, до 3 седмици в Ultra-long Battery Mode. С активиран eSIM можеш спокойно да оставиш смартфона си надалеч, и все пак да приемаш важните за теб обаждания. Дългият живот на батерията те прави независим от електрическата мрежа в дните на пълно откъсване от цивилизацията, а в забързаното ежедневие те освобождава от поредния ангажимент всеки ден да зареждаш още едно устройство.

Снимка: Мира Дерменджиева

- Днес всички информационни канали изглеждат отворени. Това прави ли ни по-независими в преценките за заобикалящата ни среда?

— И да, и не. Когато се намираш насред океан, не можеш да изпиеш водата. Можеш само да се научиш да плуваш в нея. Насред информационния океан започнахме да търсим по-къси форми и да се изразяваме с по-малко думи когато комуникираме лице в лице. Случвало ви се е когато говорите с някого и използвате повече думи, често човекът срещу вас да ви погледне объркано или когато някой ви говори и вие усещате, че ви е трудно да задържите вниманието си върху неговия разказ.

Ако преди 4 години имах 60 секунди, за да убедя аудиторията, че следва нещо интересно, сега този прозорец е не повече от 20-30 секунди. Ако преди имах възможност да използвам по-дълъг увод на текст, който пиша, сега думите са много по-малко, но за сметка на това по-директни.

Замислете се - гледате филм, който ви е много интересен. У дома сте. Почивате си. Пак повтарям - филмът е интересен. Но това не ви спира докато го гледате да посегнете отново към смартфона си, за да скролнете веднъж във фейсбук, инстаграм или да отворите новинарски сайт.

Правите го, без да е нужно, след това отново се насочвате към филма и отново ви става интересно. До следващото скролване. И отново бутонът - play. Идва нотификация. Нещо се е случило. Пак скролване. Филмът продължава. Много от нас са в този филм. И го осъзнават интуитивно. По-свободни ли сме? Ще оставя отговора на вас.

- Смяташ ли, че човечеството и обществото ни става по-свободно и независимо отпреди почти 20 години, когато навлизаше в твоята професия?

Всяко време има своята отличителна специфика. В моята професия разликите са много големи. Когато навлизах в професията, всички работехме с мисълта, че от нашия репортаж хората ще научат къде и какво се е случило. Това беше източник на огромно чувство за отговорност. Картината от друг град или от чужбина се предаваше по сателит. Сега всичко е по-бързо. Но отговорността е нещо, което трябва да пазим в сърцата си, защото професията ни е нужна. Тя ще помогне на всички нас да преплуваме океана, без да се давим в крайности. Напук на битката, която се води днес не само да сме равни, а вече стремежът е една група да е по-права от друга. Хората са разделени и живеят сред виртуални сблъсъци. А крайна сметка, всички сме просто човешки същества, които живеят в епоха на наличие на много храна за егото. Усещам го и по себе си - все по-често си мисля, че трябва да контролирам егото си, което се оказва не особено лесна задача. Има я обаче и другата страна - днес работата ти може да достигне до много повече хора. Трудът ти живее паралелен живот в пространството. Стига да има достатъчно зрители, читатели и слушатели, които усещат потребност да го прочетат, гледат или чуят.

Снимка: Мира Дерменджиева

- Технологиите ни освобождават или обвързват? Твоят съвет за по-разумното им ползване?

- Този въпрос няма лесен отговор. Като всяко нещо в живота, технологиите също трябва да се ползват с внимание и с мярка. Защото те са творение на нас - хората и са направени за хората. Аз имам само една молба - ценете времето си. А аз току-що отнех от времето ви. Надявам се да ви е било интересно. Нека спрем тук. Защото днес можем да направим всичко, но не и да върнем времето назад.

ИЗБРАНО