Коментари - Руското посолство коментира Фейсбук скандала с "жълтопаветните русофоби" | Днес.dir.bg

Вие хубаво ни освободихте от турците. Ма от вас кой ще ни освободи!?

На снимката 7-8 болни от русофобия граждани направили рехава редичка пред коледната елха, гледат тъжно и занимават всички с душевното си страдание по Коледа. Значението на този акт е, че показва недостатъците на здравната система, оставила лудите да се скитат по улиците без адекватно лечение. На нашето фирмено коледно парти имаше над 80 образовани и усмихнати българи, които просто работят, създават и успяват. Това събитие, както и коледен концерт в коя да е детска градина е 30 пъти по-значимо от яловите напъни на киселяците за селфи и славата на Мунчо.

Срещу църквата в която по заповед на мАсква е бил избит българският елит през 1925 година. Ма даскалицата по руски толкова си може

Ни меда Ни жилото Един велик българин го е казал преди повече от сто години

Всичките русофили, защо все на хомосексоализам ги избива ??? Ако може някой да ми обясни!!!

елхата е поставена незаконно...руснаците над българските закони ли са?

Не дрънкай глупости бе рязан помако ! През 1911 г. , една година преди Балканската война, Фердинанд сключва таен договор със Сърбия за подялбата на Македония. След това некадърните царски политици изгубиха всички войни и в Ньой твоите западни чорбаджии/не в Москва/ ни разчлениха на 8 части та досега. После фащистката власт направи така, че България едва не беше зачертана от Чърчил. Сталин оставя България в границите й. Югославия излиза като победител и се сключва Бледския договор Тито-Димитров. Сталин трови Димитров и Тито влиза в Пиринска Македония. СДС призна върху български територии Македонска държава, а ГЕРБ върху българско наречие Македонски език. СДС призна от първите джихадисткото Косово

Колко малоумен трябва да си, да напишеш на коледна елха "свобода за украинските моряци", "права за гейовете в Чечня"... и друго, което ти диктуват от посолството на САЩ? Преди 2 седмици приехме саудитски принц с държавни почести, от династия доказани радикални ислямисти и наскоро убили журналист в посолството си. Никой от тези паркетни русофоби нямаше нищо против това, нито го попитаха колко жени има, нито дали дядо му/баща му/той/сина му са избрани на избори. Жалки създания сте щатните русофоби, и много болни ...

А, бе абдали! Че мужиците имат ли Фейсбук. Нали сега са се захванали да усвояват ,,Правец-8 ,,?

Между другото тук неграмотни русофили пишат глупости за периода около освобождението. Потърсете в Google "захари стоянов русия" и прочетете какво пишат възрожденците за отношението на русия към България. Ето самия Захари стоянов какво пише "“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….” А ето товарищ Аксаков за България "“Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков. По нататък ето какво пише Стамболов "Защо Русия пречи на Съединението? Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независи­ма България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съеди­нението. Нейните доброжелателства за наший на­род щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съедине­нието. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество." Ето и нещо по-ново - от второто "освобождение": Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 г., отн. поведението на Червената армия в България. “На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни военнослужещи: 3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем в домовете на хората в градове и села с цел грабеж, а внякои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така напр. в с Дивдядово, Шуменско, наред с другите хора е убит и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голямо смущение сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”.

Русофилското сборище е изсипало тук всичките боклуци , с които разполага. То бива да си русофил, бива да си комунист и да работиш на заплата към наследника на КПСС, Единна русия, ама да плюеш върху държавата, в която живееш, върху дедите си, е пълна форма на шизофрения!!! Скъпи русофили, продажници на Майка България, като не ви харесва как се развива нашата старана, като мразите България, откажете се от българското си гражданство, вземете руско и се изнасяйте на там!!! В Русия ще ви посрещнат както трябва, ще ви настанят в обширните региони населени с карабинери и ще си живеете добре, всекидневно ще ви уважават , но това е друг въпрос!!!

Какво искате от руските дипломати след като шефа им другаря Лавров нарича другите дипломати "дебили"

Модераторе, тук има психически болни хора, които изливат цели исторически книги в коментар за подарена елха, само защото е от Русия. Русофобията е разрушителна, но напълно лечима: същите тези хорица биха излезли пак с цветя на Орлов мост, както бащите им да приветстват синеоките рицари/братушките/американците/марсианците - според конюктурата.

Българското княжество, като потвърдява своя договор с Русия, сключен в 1895 год. и потвърден в 1898 год., след това отново изменен и потвърден в 1906 год., се задължава към Русия да й предаде напълно върховното ръководство на външната политика, във всичко що се отнася до македоно-одринския въпрос; България се задължава да не повдига самостоятелно този въпрос, нито в бъдаще да се опитва да го разрешава с въоръжена сила.

Най-после трябва да се помни, че тайните междудържавни договори се сключват не за да се изпълняват буквално, а за да обвържат по-слабия съюзник и осигурят интересите на по-силния – тия договори са задължителни само за слабите, но не и за силните. Чрез тоя договор, както и с други следващи го, със сръбско-българския и др. договори, Русия постигна целта, която гонеше с тайните си конвенции: да превърне България в сляпо оръдие на завоевателните си планове на Балканите. Ако Русия не можа да постигне самите си завоевателни планове, това се дължи не на Бьлгария, а на другите големи държави, колто и тоя път препречиха пътя на Русия към Цариград.

tezi neblagodarni ...GIAURI....Ako ne beshe Rusia....vse oshte shtqhte da qdete RQZANIA BOZDUGAN.....Malko vie....TATARSKI IZCHADIA.

Още eдин документ за агресивната политика на Русия към България и за наивността и предателството на Фердинанд и на българските държавници. Този текст, който ще имате възможност да прочетете по-долу, едва ли Ви е известен. Той представлява една редакционна статия, без автор, в печатния орган на БРСДП (т.с.). Към нея е приложен и коментиран от тесните социалисти един неизвестен таен договор между Русия и България. Колкото и да издирвах в публикуваните български дипломатически договори от д-р Б. Кесяков, проф. Г. П. Генов, проф. Вл. Кутиков и др. никъде не открих неговия текст. Същевременно никъде не открих и нещо писано за него или опровержение в литературата, че такъв договор не съществува или че е фалшификат. От този документ, който тесните социалисти определят като още един пореден акт на „предателската политика на българските властници“, сред които са управляващите партии и техните правителства, назначавани лично от княз (и цар от 1908 г.) Фердинанд, когато и както намери за добре съобразявайки се само със собствените си интереси. Когато след първата национална катастрофа в Народното събрание се създава Парламентарната анкетна комисия, която да търси и осъди виновниците за погрома става известен текста на Българо-руската военна конвенция от 1902 г. Търсят се причините защо тя не е изпълнена от руска и от българска страна, тъй като според нея Русия се е задължавала да защити страната ни в подобен военен конфликт, какъвто е Междусъюзническата война, а на практика, тя не само е в лагера срещу България, но е и подстрекател на Румъния, на бившите съюзници от Балканската война и на Турция. Вестниците от онова време са изпълнени с репортажи и статии за провежданите разпити и анкета, но за този таен руско-български договор от 1908 г., доколкото съм запознат така и не става дума. Неговият текст за първи път е публикуван от „заинтересувани австрийски кръгове“ още преди Балканската война в „германския печат“, откъдето го препечатва вестник „Работнически вестник“. Този договор предхожда Ревалската среща на 9 и 10 юни 1908 г. между руския император Николай II и английския крал Едуард VII. В Ревал (днешния Талин) те се договарят за въвеждане на ефективни реформи в Македония, които да доведат до нейната автономия, но на практика довеждат до запазване на статуквото след започването на Младотурската революция само след три седмици. Договорът е сключен вероятно в първата половина на януари месец 1908 г. при правителството на д-р Петър Гудев. Той е подписан от най-верните царедворци на княз Фердинанд – външния министър Димитър Станчов, който от 1896 до 1906 г. е дипломатически агент в Петербург и в продължение на около една седмица от 27 февруари до 3 март 1907 г. е министър-председател и министър на външните работи, като остава за министър на външните работи и в правителството на д-р Петър Гудев (3 март 1907 – 16 януари 1908 г.). Военният министър, който подписва договорът е генерал Данаил Николаев. А третият, най-верен царедворец, който подписва договорът е дипломатическия агент в Петербург генерал Стефан Паприков, който е сменил на този пост Д. Станчов и остава на него от 5 ноември 1906 до 23 март 1908 г. и след това е назначен от Фердинанд за външен министър на местото на Д. Станчов от 16 януари 1908 г. в правителството на демократите, начело с Александър Малинов. Генерал Паприков беше отново този, който подписа другата тайна военна конвенция с Русия през 1902 г., в присъствието също на княз Фердинанд, когато беше военен министър. За министър-председателя д-р Петър Гудев също могат да се припомнят интересни моменти от неговия живот и биография, но тук ще се задоволя само да отбележа, че той под псевдонима Петвеков издава една интересна и доста любопитна история на източния въпрос. А по отношение на него като държавник и за връзките му с Фердинанд ще отбележа един малкоизвестен факт, на който попаднах докато работих в Централния държавен архив. Там е запазена негова лична кореспонденция с Фердинанд, в която освен, че лакейничи пред него, но и пише доноси срещу собствените си министри, която вероятно някой ден ще предложа на Вашето внимание. Ако Ви прави впечатление едни и същи са действащите лица във Фердинандовата тайна дипломация, когато той се договаря с Русия, използвайки послушните си русофилски правителства и доверени хора, на които той раздава министерски постове, често през главата на министър-председателя. Това отново потвърждава факта, че Фердинанд е главният виновник за двете национални катастрофи. При публикуването на договора във в. „Работнически вестник“ в коментара към него е отбелязано, че той е сключен „при властването на демократическата партия“. Но от съдържащите се в него сведения се вижда, че това е станало в последните две седмици от управлението на д-р П. Гудев, тъй като подписалите го от българска страна до тогава са били министри, но не и при демократите. Искам да отбележа един факт, който смятам, че и Вие ще установите. Тесните социалисти за пореден път се изявяват като отговорни български партиоти, милеещи за останалите под робство българи в Македония и Одринско, за съдбата на които се договарят зад гърба на българския народ заинтересуваната и провеждаща антибългарска политика имперска Русия и лакеите на Фердинанд сред българските управляващи. Анонимният автор на тази статия, както личи от нейния текст, е изключително добре запознат с българската дипломатическа история, както и с дипломацията на Балканите по македонския въпрос. Завидна е и неговата информираност и по отношение на руските и австро-унгарски интереси на Балканите. В тази статия авторът отново се връща и около някои неизвестни за онова време подробности, публикувани тогава във френския печат, около сключването на Балканския съюз и изпълнението на Българо-сръбския договор от 1912 г., потвърждаващи съществуването на този таен договор (конвенция) от 1908 г. Но и тук, както и в другите социалистически писания се издигат грешните и нереализуеми лозунги за Балканска социалистическа федерация, в която според тях ще се разреши националния въпрос на Балканите. Ще продължим и в бъдеще да ви информираме за позицията на тесните социалисти към катастрофалната за България руска външна политика, набиваща се на очи от всеки брой на „Работнически вестник“. Цочо В. Билярски * ПРЕДАТЕЛСКАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТНИЦИ. ТАЙНИЯТ РУСКО-БЪЛГАРСКИ ДОГОВОР РУСИЯ И АВСТРО-УНГАРИЯ НА БАЛКАНИТЕ. Русия и Австро-Унгария са вековните съперници на Балканите. От един век насам те неспирно се стремят към завладяването и подялбата на Балканския полуостров. И ако до днес не са постигнали завоевателните си цели спрямо балканските народи, това се дължи сдинствено на това, че те не можеха да се споразумеят за владението на Цариград, на Босфора и Дарданелите и че други големи държави, каквито са на първо място Англия и Германия, осуетяват плановете на Русия и Австро-Унгария. За постигането на своите пъклени завоевателни цели Русия и Австро-Унгария си служиха и служат винаги с балканските народи, като с разменна монета. Тия две големи държави отдавна са си разделили Балканския полуостров на „сфери на влияние", които не са освен бъдащите сфери на окупация, към която ще се стремят. Когато в 1877 год. Русия предприе „освободителната" война, тя, с цел да има развързани ръцете си в България и да може да се установи там завинаги, беше предварително сключила известната Райхщадска конвенция с Австро-Унгария, в 1876 год., по силата на която Русия отстъпваше на Австро-Унгария славянската земя Босна и Херцеговина. Член осми от Райхщадската конвенция гласеше: „Ако бъде призната независимостта на Сърбия и Черна Гора и ако се укаже, че Турция е неспособна да поддържа реда в Босна и Херцеговина, тогава Австро-Унгария получава правото да заеме тия провинции и да ги управлява". Тая конвенция между Австро-Унгария биде потвърдена в 1897 год., а в предвечерието на самото присъединение на Босна и Херцеговина към Австро-Унгария двете поменати държави отново се съгласиха върху това заграбване и срещу плячката, която Русия по тоя начин оставаше в ръцете на Австро-Унгария, тя очакваше да получи, като компенсация, свободен проход на своята военна флота през Дарданелите. Но конвенцията между Австро-Унгария и Русия от 1897 год. прави една нова крачка напред към постигане завоевателните им цели. Тая конвенция, която имаше формалната цел да запази Statu-quo-то на Балканите, в сcщото време ги разделяше на „сфери на влияние". В „сферата на влияние" на Австро-Унгария влизаше Сърбия и турската територия на запад от реката Струма, а в „сферата на влияние" на Русия влизаше България и турската територия на изток от р. Струма. Завоевателните планове на Русия и Австро-Унгария спрямо балканските народи са известни на целия свят – тях не виждат или не искат да видят само владеющите класи и династии на Балканите. Нещо повече, балканските правителства са съучастници в задкулисните машинации на тия две големи хищнически държави за постигане пъклените им замисли. Русия и Австро-Унгария сключваха не само помежду си тайни договори за подялбата на Балканския полуостров; всяка една от тях сключваше тайни конвенции със самите правителства и династии на балканските държави. Чрез тия тайни конвенции с балканските държави Русия и Австро-Унгария преследваха целта да турят ръка на тяхната външна политика и срещу лицемерни обещания да ги превърнат в слепи оръдия на руските и австрийски завоевателни планове на Балканите. ТАЙНИТЕ КОНВЕНЦИИ НА АВСТРО-УНГАРИЯ С БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ Най-напред ние трябва да отбележим тайната конвенция между Сърбия и Австро-Унгария от 1882 год., сключена през царуването на крал Милан. По силата на тая конвенция Сърбия се отказва от всякакви претенции върху еднородната ней страна Босна и Херцеговина в полза на Австро-Унгария, а последнята в замяна на това предоставя на Сърбия правото да завладее, с нейно (на Австро-Унгария) съдействие, Македония и тази част от България, която по езика сърбите считат за родствена на Сърбия. По силата на същата конвенция Австро-Унгария се задължава да пази династията и короната на крал Милан, а последния срещу това е предал напълно в ръцете на Австро-Унгария съдбата на сръбския народ. Благодарение на тая династическа политика на сръбското правителство Сърбия е била оръдие на Австро-Унгария и в 1885 год., когато беше тласната в братоубийствена съсипателна за нея война против България. Но тая тайна конвенция на Австро-Унгария със Сърбия, насочена против България, не попречи на Хабсбургската монархия да сключи в 1898 год. друга тайна конвенция с България, насочена против Сърбия! Преди две-години ние печатахме тайната австрийско-българска конвенция от 1898 год., сключена през управлението на русофилската народна партия, под шефството на д-р К. Стоилов. Пълния текст на тая конвенция читателя ще намери в бр. 88 на „Работнически Вестник“, год. XVI. Тук ние ще отбележим нейната поразителна общност с цитираната по-по-горе австрийско-сръбска конвенция що се отнася до покровителството на българската династия, Австро-Унгария се задължава, по силата на тая конвенция, да пази династията на Фердинанд, а последния и българското правителство се задължаваха „да не влизат, без съгласието на Австро-Унгария, в никакво съглашение с някоя друга държава и, особено, в никакъв политически и военен съюз и в никакъв икономически съюз със Сърбия и Русия" (член 6 от конвенцията). По силата на същата конвенция, в случай на разпадането на Турция, Австро-Унгария ще получи Западна Македония със Солун и Халкидонския полуостров, а България Източна Македония и Одринския вилает. Освен това австрийско-българската конвенция обещава на България половината Сърбия, както австрийско-сръбската конвенция обещава на Сърбия половината от България. Но Австро-Унгария е сключила тайни договори и с другите балкански държави. Такъв тя има с Румъния, от 1880 год, който, от една страна обещава австрийската подкрепа за „румънизиранието на Българска Добруджа" и от друга – цели затвърдяване династията на крал Карол. ТАЙНИЯТ РУСКО-БЪЛГАРСКИ ДОГОВОР Горецитираните договори са отдавна известни в чужбина и те принадлежат вече към неоспоримите окончателно установени исторически документи. Но днес ние сме в положение да публикуваме и друг един договор, а именно руско-българския договор от 1908 год., който заинтересувани австрийски кръгове разкриха преди Балканската война в германския печат. Тайният руско-български договор, текста на който даваме по-долу, е сключен при властвуването на демократическата партия. Тенденцията и главните постановления на тоя договор, печатан в германската преса преди Балканската война, намериха потвърждение в събитията на последнята. Разбира се, че Балканския съюз, който е едно по-по-слешно дело на Русия, както и непредвиденото стечение на историческите събития, осуетиха много от намеренията на Русия, прокарани в тайния руско-български договор. Но същите събития потвърдиха най-важното от тая конвенция: пълното хазяйничане на Русия с външната политика на България, решителната опозиция на Русия, щото България да излезе на Мраморно море и да завземе Цариград, подкрепата, която Русия даде на Сърбая да задържи Македония на запад от реката Вардар. Но договора, който печатаме по-долу се потвърди напълно много по-рано и от събитията през 1908 г., а именно от присъединението на Босна и Херцеговина към Австро-Унгария и от прогласяване на България в независимо царство. Най-после трябва да се помни, че тайните междудържавни договори се сключват не за да се изпълняват буквално, а за да обвържат по-слабия съюзник и осигурят интересите на по-силния – тия договори са задължителни само за слабите, но не и за силните. Чрез тоя договор, както и с други следващи го, със сръбско-българския и др. договори, Русия постигна целта, която гонеше с тайните си конвенции: да превърне България в сляпо оръдие на завоевателните си планове на Балканите. Ако Русия не можа да постигне самите си завоевателни планове, това се дължи не на Бьлгария, а на другите големи държави, колто и тоя път препречиха пътя на Русия към Цариград. ЕТО И САМИЯТ ТАЕН РУСКО-БЪЛГАРСКИ ДОГОВОР: „Между негово царско височество великия княз Владимир Александрович и генерал Молозов от една страна – които действуват от името на руското Министерство на външните работи; и негово царско величество княза на България, заедно с високопочтения министър на външните работи Д. Станчев, военния министър Д. Николаев и княжеския български дипломатически агент в Петербург – които действуват от името на България – от друга страна: е сключена в Евксиноград следнята конвенция: 1. Българското княжество, като потвърдява своя договор с Русия, сключен в 1895 год. и потвърден в 1898 год., след това отново изменен и потвърден в 1906 год., се задължава към Русия да й предаде напълно върховното ръководство на външната политика, във всичко що се отнася до македоно-одринския въпрос; България се задължава да не повдига самостоятелно този въпрос, нито в бъдаще да се опитва да го разрешава с въоръжена сила. 2. България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение и особено да арестува всички образуващи се на нейна територия чети; Русия от своя страна. Се задължава да наложи на Сърбия спазването на същия принцип. 3. България признава на Русия и Австро-Унгария съвместното владение в турските провинции, под условието щото в случай на военна окупация цялата земя между Вардар и Черно море да бъде предоставена на българската редовна армия, размера на която ще се определи от българското Военно министерство. 4. В такъв случай руското Военно министерство е, което ще определи военноначалниците, които ще бъдат поставени на чело на българския генерален щаб и на българските дивизии. 5. Две руски кавалерийски дивизии ще навлязат в България и ще се поставят под разпорежданията на българското Военно министерство, най-късно седем деня след отварянето на неприятелските действия между България и Турция, или между Русия и Австро-Унгария от една страна и Турция от друга. 6. България поставя своята флотилия, както и пристанищата Варна и Бургаз под командата на руския адмирал, който има върховното началство над руската черноморска флота. България се задължава, през целият период на неприятелските действия, да доставя на флотата и на кавалерийския корпус необходимите хранителни продукти. 7. България се задължава в случай на нужда да принуди Румъния към необходимия неутралитет и за тая цел да струпа на нейните граници и зад нейните крепости по дунавската линия необходимото количество войска. 8. В случай на победоносна война България ще получи една трета от военната контрибуция, както и една трета от завзетата територия; тя, в същото време има правото да си осигури един излаз на Егейско море. От друга страна Цариград остава обекта (целта) на руската акция, за постигането на който, обаче, българската армия ще вземе участие, едновременно със стоварените там по море руски войски, чрез обсаждането на Одрин и форсирането на укрепената линия Чаталджа. 9. Правото да обявява война и да сключва мир принадлежи на Русия. 10. На България се признава правото, да издействува незавимостта си от Турция и превръщането си в независимо царство. Русия се задължава в такъв случай да издействува удобрението на подписавшите Берлинския договор велики сили.“ ПРЕДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА Тайният руско-български договор, който печатаме по-горе, идва да хвърли нова адска светлина върху предателската политика на българската буржуазия и българския монархизм. От него се вижда, че много отдавна, още от 1895 год., когато Русия призна династията на Фердинанда, последния със съучастието на тогавашното българско правителство, е предал външната политика и съдбините на България в ръцете на най-заклетия враг на българската независимост – на деспотическа Русия. Тоя договор е бил в последствие подновяван и потвърдяван няколко пъти и най-после изменен и ратифициран още веднъж от руските оръдия, които, под мантията на демократизма, минават за големи патриоти. Българската буржуазия и българския монархизъм продължаваха своята предателска политика и в най-последно време. Както в договора от 1908 год., патриотите от демократическата партия предаваха македоно-одринския въпрос напълно и изключително в ръцете на Русия, тъй в сръбско-българския договор, сключен през 1912 год., под патронажа на Русия, патриотите от народната и цанковистка партия предадоха съдбата на Македония напълно и изключително в ръцете на Русия. Член четвърти от недавна разкритата във френския печат тайна прибавка към сръбско-българския договор гласи: „Всеки спор, който би изпъкнал относително обяснението и изпълнението на която и да е клауза от договора, от тайната прибавка и от военната конвенция, ще бъде предоставен за окончателно разрешение от Русия, щом като някоя от страните декларира, че счита за невъзможно едно пряко споразумение". Ясно е, прочее, като бял ден, че Русия си беше запазила правото да дели между Сърбия и България не само „спорната", но и „безспорната зона" от Македония, т. е. Македония между Родопите, Струма, Охридското езеро и Шар планина. И известно е, как Русия се готвеше да раздели Македония – тъй както от много десетилетия насам беше уговорила с Австро-Унгария: на България даваше само земите на изток от Вардар и Струма. А известно е, тъй също, че Австро-Унгария нищо не направи, за да попречи това разделяне на Македония – когато тя допусна, щото Централна и Западна Македония да остане в сръбски ръце, тя запази сърцето на Македония в „сферата" на своето „влияние" тъкмо тъй, както от десетилетия насам бе се уговорила с Русия. Ето как Русия и Австро-Унгария вървят, бавно, но сигурно, към подялбата на Балканите. Опасността за балканските народи от тяхната завоевателна политика днес е още по-голяма, отколкото всеки друг път. Тя е толкова по-голяма, че както в миналото, тъй и особено днес Русия и Австро-Унгария намират съюзници за прокарване своите пъклени завоевателни замисли в самите балкански правителства. Днес ние отново се опълчваме срещу предателската политика на българската буржуазия и българския монархизъм и апелираме към работническата класа, към широките народни маси, пъшкащи под тежестта на тая предателска политика, да се сплотят под знамето на социалдемокрацията и да се борят за балканската федеративна република. Защото само балканската федеративна република ще тури край на предателската политика на българската буржуазия и българския монархизъм. Публ. във в. „Работнически вестник“, София, 11 декември 1913 г., с. 1-2.

Предвиждайки подялба на Османската империя, през 1910 България и Русия водят продължителни преговори за потвърждаване и допълване на конвенцията. Те обаче са безрезултатни, тъй като Петербург не иска да насърчи българско нападение срещу османците и не приема българските претенции за присъединяване на Одринско към България, за недопускане на сръбско териториално разширение в Македония и за самостоятелно командване.[4] През декември 1912 – скоро след избухването на Балканската война – когато Румъния настоява да получи Южна Добруджа като компенсация за българските завоевания в Тракия, руското външно министерство уведомява българските власти, че не могат да разчитат повече на конвенцията от 1902.[5] През лятото на 1913 Русия се опитва да ограничи румънската намеса в Междусъюзническата война, но само с дипломатически средства, които се оказват недостатъчни, за да спрат напредването на румънската армия към София.[6]

елхата е поставена незаконно...руснаците над българските закони ли са? решение -туба бензин и спички!!!

Между негово Царско Височество Великия Княз Владимир Александрович и генерал Молозов от една страна – които действуват от името на руското Министерство на външните работи; и Негово Царско Величество Княза на България, заедно с високопочтения министър на външните работи Д. Станчев, военния министър Д. Николаев и княжеския български дипломатически агент в Петербург – които действуват от името на България – от друга страна: е сключена в Евксиноград следнята конвенция: 1. Българското княжество, като потвърдява своя договор с Русия, сключен в 1895 год. и потвърден в 1898 год., след това отново изменен и потвърден в 1906 год., се задължава към Русия да й предаде напълно върховното ръководство на външната политика, във всичко що се отнася до македоно-одринския въпрос; България се задължава да не повдига самостоятелно този въпрос, нито в бъдаще да се опитва да го разрешава с въоръжена сила. 2. България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение и особено да арестува всички образуващи се на нейна територия чети; Русия от своя страна. Се задължава да наложи на Сърбия спазването на същия принцип. 3. България признава на Русия и Австро-Унгария съвместното владение в турските провинции, под условието щото в случай на военна окупация цялата земя между Вардар и Черно море да бъде предоставена на българската редовна армия, размера на която ще се определи от българското Военно министерство. 4. В такъв случай руското Военно министерство е, което ще определи военноначалниците, които ще бъдат поставени на чело на българския генерален щаб и на българските дивизии. 5. Две руски кавалерийски дивизии ще навлязат в България и ще се поставят под разпорежданията на българското Военно министерство, най-късно седем деня след отварянето на неприятелските действия между България и Турция, или между Русия и Австро-Унгария от една страна и Турция от друга. 6. България поставя своята флотилия, както и пристанищата Варна и Бургаз под командата на руския адмирал, който има върховното началство над руската черноморска флота. България се задължава, през целият период на неприятелските действия, да доставя на флотата и на кавалерийския корпус необходимите хранителни продукти. 7. България се задължава в случай на нужда да принуди Румъния към необходимия неутралитет и за тая цел да струпа на нейните граници и зад нейните крепости по дунавската линия необходимото количество войска. 8. В случай на победоносна война България ще получи една трета от военната контрибуция, както и една трета от завзетата територия; тя, в същото време има правото да си осигури един излаз на Егейско море. От друга страна Цариград остава обекта (целта) на руската акция, за постигането на който, обаче, българската армия ще вземе участие, едновременно със стоварените там по море руски войски, чрез обсаждането на Одрин и форсирането на укрепената линия Чаталджа. 9. Правото да обявява война и да сключва мир принадлежи на Русия. 10. На България се признава правото, да издействува незавимостта си от Турция и превръщането си в независимо царство. Русия се задължава в такъв случай да издействува удобрението на подписавшите Берлинския договор велики сили. Публ. във в. „Работнически вестник“, София, 11 декември 1913 г., с. 1-2.

1. Настоящето съглашение не преследва агресивни цели, а има пред вид само да се противодейства на военната конвенция между Австро-Унгария и Румъния. 2. По силата на изложеното в чл. 1, настоящето съглашение има пред вид действията само против Австрия и Румъния и не може да бъде насочено против Турция, нито против друга някоя балканска държава. 3. Русия с всичките си сили ще съдействува за запазване на целостта и неприкосновеността на територията на България. 4. В случай, че България или Русия, или двете тия държави заедно, бъдат нападнати от страна на Австро-Унгария или Румъния, от двете тия държави, или пък от Тройния съюз, то договарящите държави са задължени да употребят всичките си сили и средства за борба с нападателите, без да се спират пред никакви жертви за постигане на пълен успех. 5. Ако България бъде заплашена само от Румъния, то срещу нея ще бъдат насочени българските въоръжени сили. Ако ли Австро-Унгария обещае на Румъния морално съдействие или пък въоръжена помощ, то Русия се задължава да даде на България дипломатическа поддръжка, ако ли пък Австрия мине към активни действия в помощ на Румъния, то и Русия ще излезе на помощ на България с достатъчни за смазването на Австрия сили. Също така, ако Австро-Унгария и Румъния или Тройния съюз, без да започнат война против България, нападнат Русия, то и България е длъжна да мобилизира силите си, като ги съсредоточи съгласно изработения план, и щом Русия поиска да започне настъпателните си действия против австро-румънските войски. 6. В случай на война на Русия и България с Румъния и Австро-Унгария или с Тройния съюз, България ще запази най-строг неутралитет спрямо Турция и крайна предпазливост в сношенията си с нея, за да не би поради един конфликт с тая държава да се предизвикат усложнения в общото положение. Пред вид на изложеното, като остави на Балканите за наблюдение на границата и за запазване реда и спокойствието в страната само една малка част от своите сили, тя ще съсредоточи армията си на Дунава за действие против Румъния, съгласно плана, който ще се изработи. 7. Плановете за мобилизация и съсредоточаването на българската армия и частите й, както и плановете за отбрана и настъпление за изпълнение на поставените от Руския Главен щаб задачи и цели, трябва своевременно да се изработят под ръководството на Руския Главен щаб съвместно с Българското Военно министерство и се утвърдят от Негово Величество Всерусийския Император. Според нуждата, те ще се преглеждат, поправят и допълват. 8. Главното командуване на въоръжените сили на Русия и България във време на войната и ръководството на операциите, било че действуват руската или българската армии заедно или по отделно, т. е. на отделни театри на войната, във всеки случай принадлежи на Руския Главнокомандующ. Негово Царско Височество Българския Княз ще запази правата и званието си Главнокомандующ на своята армия и ще я командва лично. Ако ли Негово Величество назначи за това друго лице, то последното, както и Началника на Щаба на армията, трябва предварително да бъдат избрани със съгласието на Руското Военно министерство и с одобрението на Негово Величество Всерусийския Император. За улеснение на сношенията с Руската Главна квартира, при Главната квартира на Главкомандующия българската армия ще се намира един генерал от руската армия с един щаб-офицер. При началника на всеки корпус или отделна част от българската армия ще се намира един руски щаб-офицер. Всяко от тия лица при решаването на въпросите от оперативен характер ще има право на съвещателен глас. При Главната квартира на Руския Главнокомандующ ще се намира един български генерал или щаб-офицер по назначение от Негово Царско Височество Българския Княз. 9. Военните и транспортни кораби на руския флот в течение на военните действия ще имат право да се ползуват от всичките български пристанища, да се снабдяват в тях с всичките видове доволствия и да вземат мерки за заглаждането и отбраната им. Българският военен и транспортен флот се поставя в пълно разпореждане на Началника на руския флот за решаване, заедно с него или отделно на всички задачи, които той признае за нужни. 10. Настоящето съглашение влиза в сила незабавно след подписването му и съставлява държавна тайна от особена важност. Военен министър, Генерал-адютант Куропаткин. Военен министър, Генерал-майор Паприков. Houver Institution, Stanford University - F 63-6, 7 л. Оригинал на руски език. Ръкопис. Сега в ЦДА, ф. 3 к, оп. 18.

Работейки с архива на видния български дипломат, историк и публицист Симеон Радев се убедих, че голяма част от най-важните български външнополитически документи са изнесени от страната ни през 1918 г., което е потвърдено и от ген. Рачо Петров пред С. Радев. Втори път най-важните български документи са изнесени от страната ни след 9 септември 1944 г. Голяма част са прибрани от съветските служби и днес се намират в т.нар. Особый архив в Москва, където се намират и документите на осъдения на смърт регент княз Кирил, а други по всяка вероятност са изнесени от семейството на непълнолетния български цар Симеон ІІ. Това преди всичко се отнася и до архива на неговия баща цар Борис ІІІ, който вече в продължение на 71 години е в неизвестност и липсва каквато и да било официална информация за него. Опасността за българската история да бъде ощетена откъм исторически извори е очевидна. Прочистването на т.нар. Фердинандов архив преди да бъде предаден в САЩ и България е неоспорим факт. Макар и публично подарен от Симеон Сакскобургготски на Централния държавен архив, той постепенно се изпразва за нуждите на някакъв частен музей в двореца Врана. А по отношение на предадените в архива документи и до днес трябва да се каже, че достъпа е ограничен, поради вижданията на заинтересувани от това. Тук искам отново да подчертая, че огромната част от документите на т. нар. Фердинадов архив са незаконно завлечените от него документи от двореца, съхранявани в Тайната канцелария на българските князе и царе, където се пазят останалите части от него. (Става дума за архивен фонд 3 К – Монархически институт в ЦДА.) На първо време не е трябвало да си позволява да бъдат изнесени от страната ни, а когато се връщат, то е трябвало да стане безусловно, а не след подозрителни бърникания в документацията.

Да ме занимавате с Блядистанци по шразниците! Имайте срама Коледа е!

Пишете каквото си искате,но знайте едно,ако умеем само да мразим,няма как да бъдем обичани,без значение от кого

Досега имахте възможност да се запознаете с двете тайни българо-руски военни конвенции от 1902 и 1908 г. Те бяха прочетени от хиляди посетители в сайта «Сите българи заедно», където бяха отпечатани под заглавията „Защо Русия подкрепи враговете на България през 1913 г., след като беше подписала военната конвенция през 1902 г. да я пази?“ и „Предателската политика на българските властници. Тайният руско-български договор.“ Който от Вас проявява интерес може отново да ги препрочете, тъй като те и сега се намират в сайта непроменени. Първата конвенция е публикувана за първи път от д-р Б. Кесяков в неговият „Принос към дипломатическата история на България (1878-1925“ през 1925 г., който е я взел от „Сборник на сектеретните документи от архивата на Руското Министерство на вътрешните работи“. Отново беше публикувана от мен и полк. Димитър Минчев в книгата ни „Из тайния архив на българския цар Фердинанд“ през 2001 г., като ни беше предоставена като копие на оригинала от Хувъровия архив на войната, мира и революцията в Станфордския университет в Калифорния, САЩ, където се съхраняваше тогава в т.нар. Фердинандов архив, предаден за съхранение от неговия внук Симеон Сакскобургготски. Втората конвенция, тази от 1908 г., съм я взел от публикацията й във в. «Работнически вестник», която е препечатана там от германски и австро-унгарски вестници. Досега все още не съм се добрал до нейния оригинал. Анонимните обвинения срещу мен, Държавна сигурност и българските комунисти, които по думите на автора им, че са я измислили са безоснователни и с тях няма да се занимавам, тъй като това са празни и непрофесионални твърдения. За да се убедите в думите ми за тази цел Ви предлагам и факсимилета от публикацията й във в. «Работнически вестник». Същевременно ще имате възможност да се запознаете и с текстове от спомените на изадателя и главния редактор на вестник «Ден», големия български журналист Велчо Т. Велчев „Из бурните времена на новата ни история. Записки и спомени“, пълният текст на които скоро ще излязат от печат. В. Велчев не може да бъде обвиняван в никакви симпатии към българските социалисти и комунисти, а точно обратното, а като убеждения трябва да подчертая, че той е искрен русофил. Когато през 20-те години В. Велчев ще възстанови спрелия преди едно десетилетие в. „Ден“, като орган на Обединената народно-прогресивна партия, акад. Владимир Топенчаров в главата “Фашистката дума на в. „Ден” в Историята си на българската журналистика ще му отдели едно от водещите места сред „фашисткия” печат и то след като вече дори е отминала в науката дискусията за българския фашизъм. Топенчаров ще отбележи, че “във фашизацията на буржоазния печат участвува и в “Ден”, който беше спрял през 1912 г.” Заслужава си българския читател и изследовател да знае как маститият историк на българската журналистика клейми едно от най-добрите пера на същата тази журналистика. Топенчаров дословно пише, като че ли поставя надгробен камък: “Последната метаморфоза довежда журналиста народник, утопичен радикал-социалист, до равнището на най-тежкокалибрената партия на българската буржоазия.”

Ето каква е тази жестока истина. Не само, че никаква Сан-Стефанска България не е била предлагана на г. Малинова през 1910 г. от г. Изволски, и още по-малко от „самия император Николай ІІ-й", но Русия е поставила тогаз такива тежки условия за сключването съюз с България, щото даже г. Малинов – при всичките усърдни настоявания на г. Паприкова – се видял принуден да ,,прекъсне разговорите" по въпроса, закривайки се зад „продължителната болест на г. Сементовски"... Подведени под общ знаменател, тия руски условия поставили са България спрямо Русия в такива васални отношения, щото оставането на цар Фердинанда на българския престол – а, може би, и на неговата династия – би било невъзможна, или поне излишно. Чуйте само какви са били тия руски условия. Едното: От Сан-Стефанска България да се отстъпи на Сърбия оная част на Севернозападна Македония, която в 1912 г. влезе в спорната зона на нашия съюзен договор със Сърбия. Другото: България да тури под разположението на Русия и под нейната команда шест свои дивизии против Румъния. Третото: Русия да изпрати в България един свой корпус, „който, заедно с българските войски, да навлезе в Македония. (Каква е щяла да бъде по-нататашната мисия на тоя руски корпус не е трудно да се догадае човек: той е щял да бди, вероятно, за лоялното предаване на Сърбия спорната зона на Македония, а след туй, или е щял да поостане в София по-длъжко време, или пък, ако би се завърнал в Русия, не би забравил да поочисти от прах престола на ... царя Фердинанда) ... Четвъртото: Българските войски да не авансират напред без съгласието на Русия (за да не би да грабнат Цариград или Дарданелите). Петото: Евентуално възникналите спорове между руските и българските генерали, които би навлезли в Македония, да се разрешават от руския главнокомандующ. Шестото: Одринско да не влиза в бъдещата държавна територия на България. И прочее ... Само след доста дългички преговори – а не „разговори", както твърди г. Малинов – Русия се оказала наклонна да направи някои отстъпки върху последните три пункта (напр.: да допусне, щото Одринско да влезе в България); но никак не се оказала наклонна да обади на г. Малинова, каква е щяла да бъде ролята на Сърбия във всичката тая история ... Както вижда читателят, това са били условия, които би направили от България един азиятски васал на Русия, и то след като би й отнели С[еверо]западна Македония в полза на Сърбия (и, вероятно, Ю[го]западна Македония в полза на Гърция).

Явно сме много прост и малоумен народ,щом дори и Коледен подарък политизирахме.за пореден път доказахме колко сме злобни и неблагодарни.и няма да е за последен

Много сме диви тук.. То не е само 80% дебилството, но и възпитанието хич го няма. Рядко една страна прави такива приятелски жестове към друга. Знаете ли кога Америка ще ни прати елха free of charge? Когато ни цъфнат налъмите. Не че в Аляска си няма. Но не е по еврейските правила нещо си да се дава безплатно. Грехота е такова нещо, разсипия, така имане и богатство не се трупат. Затова би трябвало наистина да оценим жеста на Русия към нас. Само че за целта тук трябва да има хора с рядката комбинация от пипе и възпитание.

АМА НИ Е НА УКРИТЕ ПО СВИРКАТА ЛИ ЩЕ ХОДИМ ,.Я МАРШ КЪМ ТЕХНИЯ СИ МАЙДАН !!!

Трябва да върнем Българската династия на Цар Фердинанд

Като ги гледам ,какви са тези Монголци и какво искат ? Китайци и монголци нападнаха България и понеже не са виждали елха се снимаха пред нея -Селфи !

Нещем ви елхата, нещем ви посолството, нещем ви и вас драги руски другари...на сила не можете да ни накарате да ви обичаме. Няма причина да ви обичаме, поне 120 години не сте ни дали такава причина.

Каква е причината за покупката на 8-те изтребителя? Това не е отбранително въоръжение а нападателно, затова се нарича ИЗТРЕБИТЕЛ. Кого се готвим да нападнеме ли? – ами този, който (евнтуално) би ни нападнал, но ние ще го издебнем и ще го изпреварим, понеже „най-добрата защите е нападението“, нали? От кого искаме да се защитаваме ли? Я да сега да видим: по суша сме заобиколени от вси страни от членове на НАТО, един кандидат член и една неутрална страна. Би било логично с тези страни да сме приятели, понеже сме в един отбор, въпреки, че НАТО (САЩ) има за цел да ни пази от външни посегателства, но не и от посегателствата на своите членки! (фор екзампъл: Гърцоя-Турция). Кой е тогава нашият враг? Остава Русия с която ни делят международни води. Но с Русия традиционно имаме добри международни, културни и духовни отношения с изключение на Балканската война, когато за първи път се озовахме не по наше желание във враждуващи лагери. При втория път (ВСВ) се измъкнахме без бой. С Русия и сега нямаме вземане – даване, тогава? Защо Русия да ни е Враг? Ако погледнем исторически, от края на Втората Световна Война, а може би и от по-рано. Врагове с Русия са единствено САЩ. А сега тези САЩ ни сочат: „Ваш враг е Русия!“. Такаа, сега вече всичко си идва на мястото. А може би още не? Е, не всичко ще ни кажат. . .

Ние имаме днес в Петербург за представител лице, радваще се на пълното доверие на Русия, а руският представител в София е един от най-способните руски дипломати16, тъй че преговорите могат да се поведат при най-благоприятна обстановка. Възражението, че Русия не ще иска да третира такива капитални въпроси с кабинет, в който влизат и “русофоби", не издържа критика. Напротив. В случая, Русия би предпочела такъв кабинет пред ортодоксалните наши русофили, на които тя е навикнала да дава само заповеди под деликатната форма на “съвети” ...

Но понеже винаги съм бил за едно искрено и откровено разбиране с Русия, аз не бих имал нищо против, да се направи още един последен опит за целта. Нашите условия за един съюз с Русия са известни: Русия да се повърне към традиционната политика на Царя-Освободителя спрямо България – най-малко, да способствува за извоюва-нето политическа автономия на Македония, като още отсега настои пред сърби и гърци да признаят нашата черковно-училищна автономия в тая страна. Русия да гарантира целостта и неприкосновеността на нашата държавна територия. Русия да се дезинтересира от въпросите за нашата династия и за формата на управлението у нас, като се задължи да ги счита за чисто домашни наши работи. Срещу тия наши условия, нека Русия предложи своите, включвайки в тях и нашето задължение: да се дезинтерисираме от Цариград и Дарданелите, и дори да воюваме един ден за тяхното завладяване от Русия.

В първата част на настоящата си статия (която биде напечатана в 2 книжка на “Св[ободно] Мнение” от 11 януарий н. г.), аз се опитах да синтетизирам по-главните и по-типичните факти от историята на руската политика спрямо България през царствуването на Николая ІІ. Тоя синтез ми даде правото да констатирам: че “Русия на Николая IІ отдавна се е отказала от великия завет на Царя-Освободителя – Сан-Стефанска България; че тя е била винаги наклонна да предпочете, щото Македония да остане сръбска и гръцка нежели българска; и че едва ли тя ще пожелае някога да види една силна България близо до Цариград и Дарданелите" ... А веднъж дошел до подобно заключение, за мене вече не беше мъчно да укажа: с кои държави ще трябва да солидаризираме бъдещата наша външна политика. Но... г. Д. Мишев, в една своя статия (поместена в 4 книжка на „Своб[одно] мнение” от 25 януарий н. г.)11 излиза с някои разкрития, които са от естество да опорочат горната моя констатация. Ясно е, че трябва да се спра на тия разкрития преди да отговарям на въпроса: с кого трябва да се съюзяваме. Твърди г. Мишев в поменатата си статия нижеследующето: че през 1909 г. правителството на г. Малинова започнало „преговори” с руското правителство, за да се попълни политическата страна на военната наша конвенция с Русия от 1902 г., която конвенция “била изсрочена, без да бъде приложена”12; че „се предложило и приело за основа на преговорите – да се изключи по начало всяка мисъл за дележ на Македония”; че се появили някои ,недоразумения" при преговорите само „за югоизточната гранична линия на Тракия”; че тия преговори щели да бъдат продължени и недоразуменията изравнени, „ако демократичното министерство не било скоро напуснало властта”; че „впечатлението от водените тогава с Русия преговори и постигнатото по всички точки споразумение било какво руското правителство и руския император не са били против Сан-Стефанска България”; и че “руското правителство и сам император Нико-лай II, не само били за Сан-Стефанска България, но и ценили високо жизнеспособността и творческите качества на българското племе”. Като прави тия сензационни разкрития, г. Мишев апелира към Демократичната партия: ,да излезе – тя или нейния шеф – и независимо от всякакво „фобство” и „филство” да заяви високо тая истина", с което щяла „да направи най-голяма услуга на бълг[арския] народ в днешните тежки и критични за отечеството дни”. Не зная, дали Демократичната партия и г. Малинов ще се отзоват на тоя уместен апел; но аз ще се отзова още днес на него, като изненадам г. Мишева с уверението си, че зная отдавна за тия „преговори". Само че това, що аз зная за тях, не съвпада напълно с разкритията на г. Мишева.... Но понеже не съм участвувал лично в тия преговори и за да не влизам днес в спор с любезния г. Мишев, който тоже не е участвувал в тях, аз ще приема за минута разкритията му като автентични. И веднага ще го запитам: защо не е сключено това толкоз износно споразумение (или, по-право, съюз) с Русия? Г-н Мишев е прибързал да предупреди тоя въпрос, като съобщава: че преговорите останало да се продължат, но демократичното мини-стерство „скоро” напуснало властта. Само че г. Мишев забравя, какво въпросните преговори започнаха през 1909 г., когато г. г. Малинов и Паприков13 бяха отишли в Петербург заедно с нашия цар, а демократичното министерство напусна властта едва през м. февруарий 1911 г. Нима един срок от близо две години е бил кратък и недостатъчен, за да се доведат до край тия преговори?... Да се допусне туй, значило би, да се предположи: че г. Малинов не е съзнавал всичката грамадна важност на това споразумение,14 за да е могъл да не бърза с неговото привършване – а тая обида аз поне няма да нанеса г. Малинову. И затуй ще потърся другаде отгатването на тая гатанка. Като се само знае: руската политика в Македония през царствуването на Николая II (чиято неприязненост към нас и сам г. Мишев признава); руското благоволение към Сърбия, когато тя цинично се отричаше от един съюзен договор, сключен под егидата на Русия; руската суровост към нас, когато ние искахме изпълнението на тоя договор – не е ли по-логично да се допусне: че тая руска роль на майка към Сърбия и на мащеха към България трябва да има някои свои потайни и дълбоки причини?... Ако, следователно, руското правителство е преговаряло близо две години с г. Малинова по сключването на един съюз, и, довеждайки преговорите почти до края им, все пак съюза не е бил сключен – то трябва да се предполага едно от двете: или че Русия не е искала да открие някое свое тежко условие за сключването на тоя съюз, чакайки сам г. Малинов да се досети за него; или пък е съобщила това си условие г. Малинову и последният не е могъл да го приеме. Поне за мене няма никакво съмнение: че такова тежко условие трябва да е витаело над преговорите и че то трябва да е побъркало за приключването им. Какво е могло да бъде туй условие? – По всяка вероятност, следното: пожертвованието на нашата династия, най-малко – цар Фердинанд да напусне България. Може ли България да пристане на такава Аврамова жертва? Оставете даже на страна унизителната обида за една независима държава: други да й меняват царете, като че ли са прости пъдари. Но ние вече пожертвувахме веднъж на Русия първия си държавен глава15 и добре помним колко ни костува тая жертва... Да жертвуваме сега и втория, значи, да се преобърнем на руски васали. Защото третият наш държавен глава – който и да е той – ще бъде вече Бухарски хан, а не български цар. Па и за него никой не може да ни гарантира, че няма да настане ден, когато и той да не се харесва на някой нов руски император... Вторично питам: можем ли ние да склоним на подобна жертва, без да се откажем от своя държавен суверенитет, без да покрусим своето народно достойнство, без да изгубим своята политическа чест и без да хвърлим България в нов хаос, който ще спре развитието й на цели години и, може би, ще я раздруса окончателно?... А такова е жертвоприношението, което г. Малинов не се е сетил, или не е рачил, да направи на Русия, за да успее в преговорите си с нея. Така поне аз мисля и даже имам основания така да вярвам. Ето защо не се боя да заява, че не допускам, щото Русията на Николай II да е могла някога да пристане на Сан-Стефанска България под скиптъра на настоящия наш цар. И с удоволствие ще посрещна едно лично опровержение на г. Малинова в случая. А ако в миналото Русия не е пристанала на туй, то сега, след катастрофата, още по-малко може да се вярва в подобна възможност. Но понеже винаги съм бил за едно искрено и откровено разбиране с Русия, аз не бих имал нищо против, да се направи още един последен опит за целта. Нашите условия за един съюз с Русия са известни: Русия да се повърне към традиционната политика на Царя-Освободителя спрямо България – най-малко, да способствува за извоюва-нето политическа автономия на Македония, като още отсега настои пред сърби и гърци да признаят нашата черковно-училищна автономия в тая страна. Русия да гарантира целостта и неприкосновеността на нашата държавна територия. Русия да се дезинтересира от въпросите за нашата династия и за формата на управлението у нас, като се задължи да ги счита за чисто домашни наши работи. Срещу тия наши условия, нека Русия предложи своите, включвайки в тях и нашето задължение: да се дезинтерисираме от Цариград и Дарданелите, и дори да воюваме един ден за тяхното завладяване от Русия. Ако г. Малинов вярва, че той може да сключи такъв съюз с Русия, аз още веднъж бих молил царя и правителството, да го поканят да влезе (с някои свои другари) в преобразувания след изборите кабинет, като му се отстъпи даже портфейла на Външното министерство. Ние имаме днес в Петербург за представител лице, радваще се на пълното доверие на Русия, а руският представител в София е един от най-способните руски дипломати16, тъй че преговорите могат да се поведат при най-благоприятна обстановка. Възражението, че Русия не ще иска да третира такива капитални въпроси с кабинет, в който влизат и “русофоби", не издържа критика. Напротив. В случая, Русия би предпочела такъв кабинет пред ортодоксалните наши русофили, на които тя е навикнала да дава само заповеди под деликатната форма на “съвети” ... Само че на г. Малинова трябва да се даде съвсем кратък срок за воденето на тия преговори с Русия (които той веднъж е бил довел почти до край), па и да се предупреди да не засягва безнадеждната тема за възобновлението на Балканския съюз. Защото: дългото протакане на подобни преговори и яловите опити за примирение със Сърбия могат да бъдат само пригодни средства, за да се скомпрометира всяко евентуално сближение на България с Турция или с други някои държави. Ако ли не сполучи и тоя наш опит за съюз с Русия – в което аз съм дълбоко убеден – тогава вече ние трябва да потърсим съюза на ония държави, които могат да приемат нашите условия. Това трябва да направим без всякакъв упрек и без всякаква сръдня по адреса на Русия. Казал бих дори: че тогава именно би трябвало да бъдем особено коректни и предупредителни спрямо официална Русия, като се стараем да осветлим руското обществено мнение върху причините, които са ни наложили това ново наше поведение. Великия же руски народ и чудната негова интелегенция трябва навсегда да останат за нас скъпи светини. А кои могат да бъдат държавите, с които трябва на се съюзим, когато Русия се откаже от съюз с нас? Мнозина у нас мислят, че ние трябва да сключим съюз с Турция. Съгласен принципиално с туй, аз ще изкажа една резерва по него. Безсъмнено, сега вече нищо не ни дели от Турция (въпроса за нашата граница Мидия-Енос можем го завеща на бъдещето), а сближават ни и съседството, и икономическите интереси, и общите наши врагове. Не трябва само да се забравят следните работи: че Турция не е модерна държава - за нея не съществуват културни и социални задачи; че младотурците са фанатици националисти, които малко сметка държат за чуждите интереси; че те не могат изгуби властта, без да изгубят главите си - а за да останат на власт те трябва сегиз-тогиз да дават на страната си някакви политически печали (те още живеят с кредита си, добит с отнемането на Одрин). Всичко туй ги прави една опасна държава, която може да ни вкара във война, когато ние не я щем, или пък окупирайки някоя територия, да не пожелае да излезе от нея Тъй че: един наш съюз с Турция може да ни бъде полезен, само ако имаме презастраховка с някоя или някои други велики държави. Без тая гаранция, съюз с Турция мен поне изглежда малко рискован. Има ли вече нужда да указвам: коя е държавата – или групата държави – с която трябва да свържем съдбата си, ако Русия се откаже да се съюзява с нас? Доста е, мисля, само да забележа, че аз предпочитам група държави пред една само държава. * Ето това са трите дела, които трябва да сторим час по-скоро – ако желаем да излезем от политическото осамотение, в което днес се намираме; ако желаем да се гарантираме от всяко нападение на нашите съседи; ако желаем да избегнем една близка война с тях; ако желаем да бъдем стопани на своята неутралност; ако желаем да осигурим една сравнително по-дълга мирна ера за своята културно-икономическа обнова, и ако желаем да използуваме евентуалните политически събития, които могат настана мимо нас. Това е то, което трябва да вършим; а онуй, което не трябва да вършим, нека го нанижа тук схематически. Не трябва да говорим за „реванш” – нито за, нито против. Не трябва да говорим за реванш: защото нашият народ не познава чувството на отмъщение, като колективно и племенно чувство; защото не е умно да настъпваш на хорските мазоли; па и защото да искаме да постигнем своето национално обединение, не значи да искаме реванш. А, слава Богу, не можем да се считаме и за победени, нито от сърби, нито от гърци, та да искаме да се реваншираме. Не трябва да говорим и против реванша: защото е глупаво да мислим, че ще заблуждаваме някого с туй. Въобще казано: няма политика по-вулгарна, по-нелепа и по-пакостна от политиката на заплашванията и от политиката “ке го лажеме”... Не трябва също да говорим, нито за война, нито против война. Не трябва да говорим за война: не само защото я не желаем, но и защото тя не зависи само от нас, а пак можем с подобно дрънкане само да повредим на себе си и на кредита си. Не трябва да говорим и против войната: защото, по тоя начин, ще приучим народа си на онуй безразсъдно миролюбие, което един ден може да ни направи плячка на някого. Не трябва да живеем и с илюзията: че ще можем да издействуваме дипломатически ревизията на Букурещкия договор. Това е невъзможно и немислимо. Всяко наше дипломатическо усилие в тая посока само ще ни излага на неизбежно и съвсем безполезно унижение. Сър Грей открито заяви в английския парламент: че която В[елика] сила иска да менява Бу-курещкия договор, трябва да воюва за туй. Ако за В[еликите] сили това е обязателно, още повече е то за малките държави. Грешно и неразумно е, прочее, да хабим време и усилия за една изгубена кауза. Ревизията на Букурещкия договор може да се наложи само от народите, живо заинтересувани в нея – българи, албанци, турци и, до известна степен, Австрия. И може да се наложи тая ревизия не само с война, а и с прост военен натиск (по румънски). Не трябва да си губим времето и около някакви опити за възобновлението на Балканския съюз, или само на съюза ни със Сърбия. Който познава сърбите и гърците, той не може да храни ни най-малката надежда, че те ще допуснат на нашите сънародници там да имат свои черкви и училища. И Русия не може помогна в случая – даже да иска. Па е и странно да се сключват нови съюзи с държави, които едва вчера са погазили старите си съюзи. За нови съюзи със сърби и гърци ще може да се приказва само, когато в тия страни дойдат нови генерации – па и тогава съюзи са възможни, само ако България е влязла вече в своите етнически граници. Не трябва да ставаме смешни и с проповедите си за република у нас. Това е тоже невъзможно и немислимо за сега - поне додето трае днешното неуравновесено равновесие в Балканския полуостров, додето балканските народи не се кристализират етнически и додето Източният въпрос не бъде окончателно ликвидиран в Европа. Мене се чини, че за република в Балканите не ще може сериозно да се приказва, преди създаването на една Балканска федерация – ако последната се създаде някога. Да се пропагандира днес републиката у нас, значи, да се пуска само вода в руската воденица... Съвременната наша генерация, вероятно, и не знае: че в 1884 г., когато Русия бе решила да премахне княза Батенберга от бълг[арския] престол, тогавашният най-авторитетен глашатай на руската дипломация, известният реакционер М. Катков17, излезе с уводна статия във вестника си “Московския Ведомости”, да проповядва ... република в България. Заслужва нашите републиканци и радикали сериозно да се позамислят върху тоя факт. Не трябва, най-после, и да подкопаваме нашия цар с недостойни и неоправдани нападки, защото, подкопвайки него, подкопаваме престижа и солидността на самата България. Аз всякога съм мислил, па и сега мисля, че царят носи историческа отговорност за своите дела и, следователно, подлежи на критика. Не бива само да се забравя, че тая критика трябва да бъде обективна, достолепна и не клеветническа, не само защото царят е висшия представител на България, но още и защото той сам не може да се брани. Особено несправедливо е, когато царят се напада за тъй наречения личен режим. Защото: какво значи личен режим? – По моему: личен режим е управление на малодушни и раболепни политически партии. Нима царят е виноват, че се ползва от туй малодушие и раболепие, за да има по-голямо лично влияние върху държавните работи? И кой, на неговото място, не би вършил същото? Зер Рузвелт18 и Поанкаре19 биха се отказали от личния режим да биха могли да имат за министри българските политици? ... Когато хора с английско възпитание, като г. И. Е. Гешов, публично признават: че прекъсването на преговорите за мира в Лондон било “наложено от нашето военно началство”, без даже да подозират, какво малодушие съставя за един министър-председател на власт подобно едно вмешателство на военното началство в чисто политически актове; когато хора, като г. Теодорова, обвиняват открито царя, че не бил позволил сключването на мира с Турция, когато Кямил паша бе потърсил тоя мир – и на ред с туй се хвалят, че в тяхно време не е имало личен режим; когато Данев и Теодоров се надпреварят да клеймят 16 юний, като “държавен преврат”, а все пак остават на власт цели 18 дни след тоя преврат: - тогаз за какъв личен режим вие имате право днес да приказвате и да вините за него царя? ... Ако царят и военното началство са давели министрите, трябвало е те да се оттеглят от властта - а не да останат на нея и сега цинично да нападат царя. На 29 октомврий 1912 г. царят не бил позволил да се заключи предлагания от Кямил паша мир с Турция – но това не е побъркало тогава на Гешовия кабинет да остане на власт, както не бърка днес на г. Теодорова да обвинява за туй царя. Прекъсват се преговорите за мир в Лондон и започва се втора война с Турция по „налагането на военното началство" - но и туй не е заставило Гешовият кабинет да подаде оставка, нито пречи на г. Гешова да разказва публично и без гризене на съвест за тая страшна пакост, направена на България. На 16 юний 1913 г. бил станал „държавен преврат”, но, вместо Даневото правителство да протестира против него, като си даде окончателно и безвъзвратно оставката, то отива да прави страшния грях – да спира започнатите вече военни действия, преди още да се осигури, че те ще бъдат спрени и от страна на Сърбия и Гърция. Данев не подава оставката на кабинета си даже на 20 юний в Коронния съвет в двореца, ами се задоволява с платоническия протест на г. Теодорова. Нима това са държавници, а не оръдия на личен режим? ... Давали си били оставката след 16 юний... Не да я давате, г. Теодоров, а да я дадете! ... Когато туй не е сторено, трябва да се има политическия срам да не се приказва за „личен режим” и да не се обвиняват други хора за собствени грехове. Левите партии да нападат личния режим е понятно и оправдано; но вчера властвуващите партии да правят същото, това само показва, колко низко стои още у нас политическата култура... Публ. в сп. “Свободно мнение”, г. ІІ, бр. 10, С., 18 март 1914 г., с. 155-163.

В Украинските въоръжени сили (ВСУ) са започнали да разстрелван украински войници, отказващи да се бият за Пороченко, срещу съгражданите си в Донбас! Военното положение, въведено от Пороченко, позволява на всеки украински командир да разстрелва украински войници, без съд, за неподчинение.

Благодарение на една наша Наполеоновска атака непристъпния Одрин падна в ръцете ни на 13 март. Понеже надеждите за сключването мир с упоритите младотурци бяха твърде слаби, България бе намислила да форсира Чаталджа, да влезе в Цариград и да продиктува там условията на мира. Ала Русия изново въстана против влизането ни в Цариград, и за да ни въздържи тоя път, обеща да реши въпроса за „спорната зона" със Сърбия в благоприятна за нас смисъл, като даде нам от тая зона поне Струга и околността й. Компетентни хора са ме уверявали, че г. Ив. Ев. Гешов има черно на бяло това руско искане. Но ... ние всинца вече знаем, как лоялно Русия изпълни туй си дадено обещание ...

Колкото невероятна и да изглежда сега за сега, но и една война между Русия и Австрия не е далеч, както се мисли. Всичките усилия направени през последните години за едно приближение между тия две съперници не дадоха никакви резултати, и днес повече от всеки друг път малцина вече вярват във възможността даже на едно подобрение между тях. Пропаднаха всичките опити в туй направление и на германския император. И за това именно германският канцлер оповести миналото лято в Райхстага за предстоящата борба между немци и славяни. Омръзнали са тия натегнати отношения между Русия и Австрия и на самите тях. Тая година Русия за втори път задържа до пролет войниците, които трябваше да освободи есенес; а преди някой ден е излязъл царски указ и за свикването през течението на годината запасните по на 4-неделно обучение. Австрия пък още не е престанала да държи войската си засилена със запасни. И двете тия велики държави чувствуват, че войната помежду им е неизбежна, та са започнали вече да се енервират и да искат час по-скоро да се изпие тая неминуема чаша. Едно важно съображение, малко подозирано у нас, тоже кара Австрия да не отлага за дълго разправата си с Русия. То е: дълбокото убеждение у ръководящите германски и австрийски кръгове, че една война с Русия непременно ще бъде последвана от една руска революция, която ще парализира руската воена мощ, преди още тя да има време да се прояви.

- Когато Американски войник тръгва в атака, не се страхува, защото е застрахован. - Когато руски войник тръгва в атака, никой не е застрахован.

Една много сериозна и много близка опасност за тоя мир не може да не настъпи и откъм Черна Гора, дето е вече напълно назрял въпроса за нейното присъединение към Сърбия (особено след като Русия прекъсна своята субвенция за черногорската войска – от 1 януарий н.г). Никакво почти съмнение няма, че туй присъединение ще стане след смъртта на краля Николая3, който може да умре всеки ден от апоплексия или от порока на сърцето си; но никак не е изключена възможността, щото това присъединение да стане и по-рано. А кой се съмнява, че Австрия не ще въстане против тая анексия с всичките си сили? Ако миналата година тя бе готова да воюва, за да не позволи на Сърбия, да има едно само свое пристанище на Адриатическото море, може ли да й позволи сега, чрез анексията на Черна Гора, да има две пристанища на същото море, па и от укрепения Ловчен да доминира такива австрийски морски бази, каквито са Катаро и Теодо? ...

Цитат: Жерар Депардийо: “ Престоят ми в Русия ме убеди, че аз съм французин. Няма какво да правя в тази страна. Апартаментите ги продадох, за да си излекувам нервите след престоя в страната на идиотите“.

- Американските военни поискаха да им бъдат върнати двете не взривени умни ракети изстреляни по Сирия. - Руските военни се поинтересуваха, по кои градове в Америка да бъдат върнати?

Всички политически идеи, които са вълнували нашия народ през последните 35 години, са еволюирали – коя повече, коя по-малко, коя по-скоро, коя по-бавно. Една само идея, като че ли не е никак еволюирала. Тя е идеята за руската политика спрямо България. В своите понятия по тая политика, и днес още България стои разделена в двата враждебни лагера, гдето я остави държавния преврат от 1881 г.2: русофилския и русофобския. И днес още у нас има не малко хора, които на разни напеви пеят известната Дядо Славейкова песен: “Руски Цар е на земята Най-велик, над всички първ”... забравяйки, че Дядо Славейков бе написал тая си песен за Александра II, а не за Николая II. И днес още у нас има много хора, които гледат на официална Русия толкова отрицателно, щото готови са да се откажат дори от славянството поради нея. И едните и другите, и русофили и русофоби, не могат още да се отърсят от своите предвзети мисли и от своите партийни страсти, за да погледнат право в очите голата истина. А тая гола, сурова и грозна истина е следнята: Руската политика спрямо България не е била една и съща през трите последни царувания в Русия – на Александра II, на Александра III и на Николая II. Тая политика се е менявала според начина, по който всеки от тия три императори е решавал дилемата: Велика България или Велика Сърбия? Александър II бе решил тая дилема в наша полза, и затуй бе създал Сан-Стефанска България. Александър III бе се произнесъл също в полза на Велика България, но без князете Батемберга и Кобурга, и затуй бе пристанал на Съединението на двете Българии, опълчвайки се само против двамата наши владетели. Николай II, обаче, решил тая дилема в полза на Сърбия, и затуй ние изгубихме лятос Македония... Благодарение на една наша Наполеоновска атака непристъпния Одрин падна в ръцете ни на 13 март. Понеже надеждите за сключването мир с упоритите младотурци бяха твърде слаби, България бе намислила да форсира Чаталджа, да влезе в Цариград и да продиктува там условията на мира. Ала Русия изново въстана против влизането ни в Цариград, и за да ни въздържи тоя път, обеща да реши въпроса за „спорната зона" със Сърбия в благоприятна за нас смисъл, като даде нам от тая зона поне Струга и околността й. Компетентни хора са ме уверявали, че г. Ив. Ев. Гешов има черно на бяло това руско искане. Но ... ние всинца вече знаем, как лоялно Русия изпълни туй си дадено обещание ...

Не им щем нито елхата нито петолъчките

Американец: - Аз мога да застана насред нашия площад и да псувам нашия президент и няма да ме арестуват! Руснакът: - И аз мога да застана насред нашия площад и да псувам вашия президент и няма да ме арестуват!

Ко им обръщати внимание на пиенити блядове ве. Гледайте си живото не могат да на нападнат както нападнаха на Украйна щот сме в НАТО

Писмо от Захари Стоянов до освободителя Аксаков „Не им щем ни меда , ни жилото” ..Някой да им е искал елхата ...що не я наврат на Путин в....

Популярният американски ежедневник "Washington Examiner" призова Украйна да бомбардира Керченския мост. Анализаторите обаче се опасяват, че моста може да нанесе изпреварващ удар.

Блядовете пак се оляха