Коментари - Румен Радев на КОП28: Емисиите парникови газове в България намаляха с повече от 50% | Днес.dir.bg

За информация на путиновата подлога - шарлатанинът Радев и негодниците с и зад него: В диспута „за” или „против” паметника на Съветската армия в София, проведен на 9 септември тази година в пилотното предаване „Удави водещия” на една от националните телевизии, който е идентичен на диспута „Червената армия освободителка ли е или окупаторка”, Иво Атанасов, говорител на движение „Русофили”, заяви: „Фактът, че в България няма убити от Червената армия българи, показва, че тя не е окупаторка.” Но ето какво пише историкът изследовател проф. д-р Диню Шарланов в книгата си „История на комунизма в България”, том I, стр. 245: „… към септември 1946 г. от съветски войници и офицери (…) са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. Списъкът не е пълен и вероятно се отнася само за 1946 г. … Убитите жени са на възраст от 18 до 23 години …” (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а. е. 423, л. 8, 37; а. е. 424, л. 5 – 17; а. е. 312, л. 4; а. е. 325, л. 4; а. е. 315, л. 2; а. е. 424, л. 7 – 11) Сега ще се спра на едно трагично събитие от българската история, което също опровергава казаното от Иво Атанасов. За него почти не е писано и говорено. И сега малко се пише и говори. А трябва! За да не се забравя нерадостната съдба на таврийските българи, дръзнали да напуснат родните си места в Таврия (област в Южна Украйна, Приазовието) и да се заселят в своята прародина България. Това се случва в годините 1942 – 1944. Тези таврийски българи са наследници на българите, преселвали се в пределите на Руската империя след всяка руско-турска война. Георги Раковски в книгата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” предупреждава преселващите се българи да не напускат родните си земи, защото нищо добро не ги очаква в Русия. Таврийските българи, през 1942 г., по време на германската окупация на западните територии на Съветския съюз, в които е и Таврия, пишат прочувствено писмо до цар Борис III с молба да ги приеме в царството си. Цар Борис III откликва на молбата им. Първите таврийски българи пристигат в България в края на 1943 г. Заселени са и оземлени в Добруджа и Лудогорието. Този процес на изселване и заселване продължава до средата на 1944 г. Успелите да се доберат до прародината си България са над 2000 души. Точният им брой е неустановен и неустановим. Посрещнати са от местното население като братя и сестри. Радостта им е неописуема. За съжаление тя е краткотрайна – за по-малко от година. След окупацията на България от Червената армия по заповед на Сталин започва връщането им обратно в СССР. Изпълнението на операцията е възложено на органите на Червената армия. Активно им помага новата комунистическа власт. Укриващите се таврийци са издирвани, преследвани като дивеч, залавяни, включвани в списъци и депортирани. Част от тях са убивани още в България. За съдбата на връщаните обратно има различни версии. Две от тях са най-правдоподобни – изпратени в лагерите на ГУЛАГ или натоварени на шлепове и издавени в Черно море. Която и от версиите да е вярна, случилото се е чудовищно. Обвинението срещу таврийците е, че са родоотстъпници и изменници на СССР. Но нека сега да оставим да говорят живите свидетели на събитието, архивите, книгите, вестниците. Тази година в Добрич бе издадена книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” – малка по обем, но уникална по съдържание. 85-годишният автор Атанас Марков е човек родолюбец с будна гражданска съвест. Самият той заявява, че не е писател и най-малко изследовател историк, но че все някой трябва да отрази и опише събитието за поколенията от гледната точка на съвременник и свидетел. За него най-точно отговарят думите: „Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть обязан.” Авторът се спира подробно на изселването и заселването на таврийските българи в България, като онагледява фактите с архивни документи от Държавен архив – Добрич. Става ясно, че за условията по онова време българската държава си е свършила много добре работата. Акцент в книгата представлява подбуждането и организирането на депортацията на таврийските българи обратно в СССР. Още в предговора авторът слага пръст в раната: „Тук, на родна земя, ги настига дългата ръка на бащицата Сталин, „Бащицата на народите”, чрез щиковете на звездочелите Альошковци … Това, което съм събрал и написал е една малка част от голямото и срамно за властващите тогава български комунисти събитие, което е предизвикано от чужда окупационна армия, започнала вече да се нарича двойна освободителка, най-усърдно подпомагана от новата тоталитарно-комунистическа ОФ власт. България е окупирана страна, след едностранното, безпричинно и без никакъв повод обявена й война от СССР на 5 септември 1944 г.”. След това въведение в темата Атанас Марков продължава: „След първия сигнал за връщането на таврийските българи обратно в СССР, даден с телефонограма от 22.XI.1944 г. и други указания, започва събирането на изселниците в сборни пунктове по околийските центрове, предимно в казармите, където са настанени щабовете на Червената армия. С активното съдействие на новата ОФ власт (разбирай БКП) след преврата на 9.IX.1944 г., Червената армия на маршал Толбухин като окупационна войска се разпорежда тотално в царство България. Вестта за насилственото завръщане на таврийските българи обратно в пределите на СССР достига до всички. Започва, доколкото това е било възможно в ония условия, съпротива – нежелание да бъдат депортирани. Укриват се в добри хора, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Окупаторите, изпратени от бащицата другаря Й. В. Сталин и неговите български лакеи и послушници си знаят интернационалните задължения – вън чуждите граждани, (съветски крепостници без лични документи) съветски родоотстъпници, изменници на родината.” След това Атанас Марков се позовава на съвременници (част от тях комунисти), преки свидетели на трагичните събития. Йордан Боев, роден през 1932 г. и израсъл в село Добрево (Добричко), където са заселени и оземлени първите изселници от Таврия: „Да, помня ги. Тогава 1943-1945 г. бях малко момче, 10-12-годишен. Имах две по-големи сестри момичета, другаруваха (момуваха) с момичета таврийчета, техни връстнички. Общи празници, общи хора, общи седянки и други. Та нали и те бяха българи, носещи същите обичаи като нас. …Пролетта на 1945 г. 2-3 камиона с червеноармейци една късна нощ обсаждат селото и за кратко време, може би за час-два, арестуват и насилствено събират всички таврийски българи и ги отвеждат в училището на с. Овчарово. Оттам са били изведени, но какво по-нататък е станало с тия хора не зная.” Йордан Боев продължава: „Аз съм преселник от Северна Добруджа. Много по-късно след тези събития имах възможност да посетя Северна Добруджа, да се срещна с хора от моето родно село Чамурла, да разговаряме нашироко. Възрастни румънци си спомняха тогава за тия събития: „Йордане, когато дойдоха тук болшевиките докараха много българи тук, направиха открит лагер. После с шлепове ги върнаха в СССР – Одеса.” Направило им впечатление на тия румънци, че шлеповете се товарят вечер с хора, тръгват за Одеса и сутринта пак са на кея, празни, дошли за нова пратка. „Издавили са ги, Йордане, в морето. Така всички си мислехеме.” Аз не вярвам. Дано не е било така.” Друг жив свидетел от същото село, вероятно пожелал анонимност, си спомня за това насилствено изселване: „Първо една вечер дойдоха червеноармейци и прибраха – арестуваха само мъжете и ги отведоха, а след 3-4 дни арестуваха и отведоха и останалите – жени, деца и възрастни.” Панчо Маринов Куртев, роден през 1930 г. и израсъл в село Добрево: „…През пролетта на 1945 г. дойдоха два камиона червеноармейци, блокираха селото, арестуваха мъжете и ги отведоха в гр. Варна. После се разнесе слух, че са ги разстреляли още тук, на българска земя. След 4-5 дни пак дойдоха камиони с червеноармейци, арестуваха останалите – жени, деца и старци и ги отведоха в неизвестна нам посока.” Слави Тодоров, роден през 1925 г., от с. Росица, Добричко, си спомня разговор на баща си с таврийски българи: „Бай Тодоре, ако тук в България пристигне Червената армия на Сталин, за нас, таврийците, няма да има живот. Ще ни разстрелят още първия ден. Остава да се наловим за ръце и сами да се издавим в Черно море!” Марин Атанасов, роден през 1920 г., от Добрич: „През пролетта на 1945 г. започна тяхното обратно изселване. А младостта си е младост. В средите на таврийските българки имаше крaсиви и умни момичета, момичета, които горещо желаеха да останат в България, тук да се задомят, тук челяд да създадат и отгледат. Та нали България бе тяхна мечта. Имах приятелка сред таврийските момичета. Люба са зовеше. Умно и красиво момиче. Не й разрешиха съветските власти да остане в България. Трябваше да се разделим, но как? До вагоните никого не допускаха. А те, вагоните, претъпкани с хора и багаж. Олелия до възбог. От голямо разстояние с едва забележими знаци с махане на ръце бе нашата раздяла. А партидите от живи хора все идваха, конвоирани като престъпници и наблъсквани в конските вагони. Каква е била по-нататъшната съдба на тия хора, не зная. Зная само това, че бяха таксувани като изменници на Родината, родоотстъпници, и най-вероятно ги е последвала жестока съдба.” Илия Иванов Гюров, роден през 1926 г., разказва спомен като ученик в мъжката гимназия в Добрич: „Имало е учител, таврийски българин, който преподавал предмета химия. И още нещо. Арестуван бил в самата класна стая, пред децата ученици и отведен за депортиране от органите на Червената армия – насилствено. Този учител се е казвал Милчев, искал е тук в България, в своята прародина да остане, но кой ще уважи желанието на родоотстъпника, изменника на Родината и най-вече на Бащицата? Въпреки насилието, целият клас, а той бил и класен ръководител, са отишли да изпратят учителя си в неизвестното.” И накрая ще приведа и спомена на самия автор Атанас Марков, роден през 1927 г.:”Ежедневно по два пъти преминавахме през прелеза на ЖП линията при гара Юг…ЖП гара Юг е блокирана (обсадена) от червеноармейци редица дни подред. Товарят се товарни (конски) вагони с жива стока – ХОРА – довеждани на партиди, строго охранявани от специалните войски на Червената армия. Достъпът на граждани или други лица е строго забранен. А там край вагоните е ад, викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си съдба. Работи се усърдно, комплектува се влакова композиция и тръгва! Накъде? На север, но северът е голям, там е втората родина, но там е и необятният ГУЛАГ…” Авторът Атанас Марков в книгата си използва като източници на информация и вестници. Той се позовава на вестник „Про-Анти”, брой 35, 2005 г., като пише: „Български „Катин”, тук във воденската гора, между селата Воден и Острово, Разградско, отстоящи на 5-6 километра едно от друго по време на бомбардировките над Плоещ е паднал самолет. Изровена е била огромна яма. През 1945 г. по време на насилственото депортиране на таврийските българи тук са били докарани 40 човека, конвоирани от органите на Ч. К., разстреляни и заровени в ямата от същата военна милиция на Червената армия. Децата и жените са ги отправили за СССР.” Интересен факт е, че през 1978 г., за да не пречи на ловната резиденция „Воден” и на обслужващото я летище, село Воден е премахнато. Днес не съществува на географската карта. На събор в началото на септември тази година бивши жители на селото и техни наследници са решили да направят подписка за връщане на имотите им и възстановяване на селото . Колкото и парадоксално да е и вестник „Дума” отразява тези събития. Атанас Марков отбелязва: „На 10.VIII.2002 г. вестник „Дума”, брой 183 (орган на обновената БКП, вече БСП, с автор Александър Миланов) излиза с обширен материал на две страници за съдбата на таврийските българи, дошли у нас през 1942-1945 г. и насилственото им депортиране от окупационната Червена армия – пролетта на 1945 г. Историческите истини са такива. Те не могат вечно в тъма да останат. Все някой ден виждат бял свят.” Да, така е! Потулваните исторически истини рано или късно излизат на светло! И колкото по-рано, толкова по-добре. На светло излязоха вече чрез архивни документи пораженията, нанесени на България от присъстващата в нея Червена армия и във финансово-стопански план: 82 млрд. лева за издръжката й за три години и четири месеца, загуба на суровини, селскостопанска продукция и др. В Инструкция от 45 точки КАА /08.113 Москва, 2.VI.1947г. НК/ 00347 за управлението на окупираните източноевропейски държави на Съветската армия й се вменяват задължения като разписаните в точки 3,4,6,40. Акцент в тях е словосъчетанието „ да се ликвидират”, (разбирай „да се избият”). Цитат от т. 40:„…Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления”. (сп.„Анти”,бр.I/2011г.). След Инструкцията резултатите от нея по т.40 не закъсняват. Опозицията в България е ликвидирана физически- Никола Петков, Кръстьо Пастухов… Червената армия има и други агресивни действия срещу суверенна България, макар и преди да я е окупирала и да не е била във война с нея – бомбардировките на населени места в Североизточна България веднага след 22.VI.1941 г. и набезите на черноморския й подводен флот по българското крайбрежие, причинили поражения на търговския й и транспортен флот. Но това е друга тема. Очевидно е от гореизложеното, че Червената армия пряко е избивала невинни българи и косвено – чрез ръцете на българските комунисти, получили властта си от нея на тепсия. Нека Иво Атанасов коригира информацията си, че в България няма убити от Червената армия българи. Червената армия пък трябва да получи заслужения си статут на армия окупаторка. А за паметниците на армия окупаторка, естествено, няма място в страна, която уважава себе си и сред народ, който има достойнство.

Иво Атанасов като му забия един прав и ще му забуча главата навътре в кремълската трътка на Радев.

Слагайте минуси жълтопаветници. Пък четете, четете там е истината , а не в нова и Btv Всеки минус показва истината хаха пътя на копринката

Пръдльовците ли намаляха, щото пръдлите не сме.

Естествено че намаляха. 90% от тежката индустрия затвори, 30% от населението се изпари. Нищо чудно емисиите да са намаляли с 60-70%.

Да ти го начукам, лъжливо копеле! . И колко пъти ще го постнеш тоя чаршаф дето си взел от Кзозяк?

Ти,очевидно,си мангал

Лапай го

С ВСЯКА СЕКУНДА СЕ ПРИБЛИЖАВА КРАЯ НА КОЗЯШКО-СОРОСОИДНАТА СГАН ...

++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

Георги Марков: Загубихме тотално суверенитет - управлява ни посолството! 30.11.2023, 21:02 Георги Марков 65008 коментара България /Поглед.инфо/ Драги читатели, позволявам си да споделя с вас някои мои мисли, които бих обобщил така: 2023-а е година, загубена за България. И сега ще споделя своите доводи: 1. Загубихме тотално суверенитет. Управлява ни посолството. 2. Изборите нямат значение, щом победените - и то три пъти подред, ни управляват. 3. Отказахме се от историята си. Цар Борис lll Обединител и българските войски не са били посрещани със здравец, сълзи и песни в Струмица, Битоля, Охрид... Столетов не е наший генерал, а Дядо Вазов е писал небивалици - истински путинист! 4. Макетата от Скопие ни плюят. Викат, че фашисти сме били. И още - въшки и татари. Ние пък викаме, че приятен пролетен дъжд вали. 5. Отказахме се от американското футболно лято, извадило на 10 юли 1994 г. цяла България на улицата, без оглед на раса и политически убеждения. Капитанът на "лъвовете“ не е желан в кабинета на началника на спорта в парламента. Сега остана да му кажат да си хвърли медала в Перловска река. Ама още 1300 години такъв медал от Световно по футбол няма да видим. Подменихме проблемите на държавата с проблемите на футбола. Спортът наистина ни е съсипан. Гледам сърбите! Не са в ЕС, бомбардираха ги американците през 1999 г. Но си запазиха колективните спортове баскетбол, волейбол, хандбал, водна топка, футбол. Да се учим от тях. И без това половин София руча плескавици и скара в Цариброд, Пирот, та чак до Ниш. Отсега всичко сме резервирали там за 8 март. Футболът ни ще си е все същия. Не се е чуло в бюджета да има пари за национален стадион и футболни академии. Боби го няма, няма вече кой да е виновен. 6. Майната му на Санстефанския договор! И нищо, че в чл. 6 пише, че ще имаме православно правителство, а в чл. 8, че турски войски няма вече да има в България. 7. Преди Коледа ще се откажем от Великото Народно събрание и Конституционния съд. Вече Обикновено Народно събрание с 1/3 избирателна подкрепа ще замени Великото в конституционните промени. Тълкувателно решение №3 от 2003 г. е публично линчувано и суспундирано в правната комисия на парламента. А шефовете на върховните съдилища оглушително мълчат. На 14 декември 1989 г., софиянци свалихме Живковата Конституция. На 14 декември 2023 г. ще получим Конституцията на Сорос. 8. Местната власт и тя го закъса. Нинова вика - най-старият общинар да оглави Столичната община. Следва и най-старият българин да оглави държавата... Старост, нерадост, какво да се прави. Като се скапаха партиите, със старейшини ще го караме. 9. Заменихме цензурата на съветските другари с тази на соросоидите неолиберали. Българите са лишени от правото на информация, а това е конституционно тяхно право. 10. През 1989 г. пеехме молитва за България: “Господи, дай на България път, светлина, свобода“. България днес не е свободна страна. През 2023 г. трябва да запеем: “Българийо, не се предавай! Със зъби и нокти, своята чест отстоявай!“.

Има причина да наблюдавам банките толкова внимателно. Банките са туптящото сърце на нашата икономическа система и затова, ако изпаднат в големи проблеми, всички ще почувстваме болката. Това се случи през 2008 г. и това се случва отново в момента. Имаше безкрайни банкови „фалити“ през последните месеци, като банките затвориха стотици клонове и съкратиха хиляди работници, което затрудни заемодателите да управляват парите си, докато седят на стотици милиарди долари нереализирани загуби. И точно навреме за Деня на благодарността три от американските „твърде големи, за да фалират“ банки бяха понижени от “Мудис”... “Мудис” понижи перспективата си за рейтингите на “Банк оф Америка”, “ДжейПиМорган Чейс” и “Уелс Фарго” от стабилни на отрицателни, но акциите се покачиха във вторник на фона на слабите данни за инфлацията. Големите новинарски мрежи наистина не съобщават много за това. Защо така ? Това е наистина сериозен въпрос за мен. Когато дойде натиск, "твърде големите, за да фалират" банките ще се обърнат към федералното правителство за помощ, но финансовата позиция на федералното правителство продължава да става все по-слаба и по-слаба... Анализаторът на “Мудис” Питър Е. Нърби каза, че влошаващата се перспектива за банковия дълг се дължи на "потенциално по-слабата способност на правителството на Съединените щати (Aaa-) да подкрепя системно важни американски банки". По-конкретно, понижаването на рейтинга на “ДжейПиМорган” се дължи отчасти, защото банката управлява „сложен“ бизнес на капиталовите пазари, който може да представлява „съществени“ рискове за нейните кредитори. Засега повечето американци все още изглежда вярват в стабилността на банковата система. И това е добра новина. Но признаците на проблеми продължават да се появяват навсякъде около нас. Миналата седмица шест банки подадоха документи за затваряне на близо 40 клона, оставяйки милиони американци без достъп до жизненоважни финансови услуги, като само “Уелс Фарго” закри 13 клона. “Уелс Фарго” води нацията по затваряне на клонове, затваряйки 160 през първата половина на годината, според “Стандарт енд Пуър”. Когато финансовите институции изпаднат в затруднение, те наистина започват да управляват парите си правилно. И според доклад, публикуван току-що от Федералния резерв, процентът на отказаните заеми се е повишил значително през последната година... Процентът на отказите на кандидатите се е увеличил с 2,1 процентни пункта до 20,1% през 2023 г. от 18,0% през 2022 г., което е значително увеличение спрямо нивото от 17,6% през 2019 г. Убеден съм, че през 2024 г. този брой ще се увеличи още повече. Започна болезнена кредитна криза, което означава, че навлизаме в много трудни икономически условия. Само вижте какво вече се случва с продажбите на жилища. Днес научихме, че продажбите на съществуващи жилища в Съединените щати са паднали до най-ниското си ниво от 2010 г.... Продажбите на съществуващи жилища паднаха с 4,1% миналия месец на сезонно коригирана годишна база до 3,79 милиона единици, най-ниското ниво от август 2010 г., когато продажбите намаляха след изтичането на правителствения данъчен кредит за купувачите на жилища. Това е ужасно. Тъй като достъпността на жилищата е на най-ниското си ниво поне от началото на 80-те години на миналия век (и настроенията на строителите на жилища рязко се сриват с покачването на лихвите по ипотечните кредити), не е изненадващо, че анализаторите очакваха продажбите на съществуващи жилища да падат с 1,5% на месец. Продажбите всъщност паднаха с 4,1% на месечна база (много по-лошо от очакваното и спад за 20-ти път за 23 месеца), като спадът от 2,0% на месечна база през септември беше ревизиран допълнително на - 2,2% на месечна база. Поради този спад продажбите на съществуващи жилища са намалели с 14,6% на годишна база... Много прилича на 2008 г. И точно както по време на Голямата рецесия, потребителите започват да намаляват разходите си навсякъде... Купувачите ще харчат по-малко този празник, отколкото през изминалите години, казват големите търговци на дребно. Някои вериги супермаркети отчетоха по-ниски продажби през последното си тримесечие във вторник и прогнозата, че празничните продажби ще намалеят спрямо миналата година. „Потребителското търсене беше още по-неравномерно и трудно за прогнозиране“, каза главният изпълнителен директор на “Бест Бай” Кори Бари в изявление, отбелязвайки, че компанията се „подготвя за клиент, който е много фокусиран върху транзакциите“. По-рано тази седмица написах цяла статия за сериозните проблеми, пред които в момента са изправени потребителите в Съединените щати. Разходите за живот растат много по-бързо от заплатите и в резултат на това потребителите в САЩ просто нямат гъвкавостта да харчат парите си. Основните медии продължават да настояват, че икономиката на САЩ се справя добре, но проучване след проучване показва, че мнозинството от американците са изключително недоволни от начина, по който икономиката върви. През последните няколко години 80% от хората с най-ниски доходи обедняха и икономическите ни проблеми сега се влошават. Но колкото и лоши да са нещата сега, истината е, че ще се влошат още повече през 2024 г. и след това. Сътресенията в нашите банки ще се засилят през следващите месеци, поставяйки невероятно напрежение върху цялата система. За съжаление, в момента нашата система просто не е в състояние да се справи с многото стрес...

Колкото и да пишат руски публицисти и анализатори, че Европейският съюз в сегашния му функционален и най-вече морално-волеви формат е обречен на крах, всички тези сметки неизменно срещат арогантен и подигравателен отговор от страна на вътрешните западопоклонници. Основният и, както им се струва, убийствен аргумент е, че за разлагащия се Запад слушаме още от времето на не много късния СССР, а нещата си стоят там - в смисъл, че Европа все още е еталон, мерило и недостижим идеал. Вярно е, че в Стария свят вече не мислят така. Онзи ден в Унгария се проведе конгрес на партия ФИДЕС, където националният лидер Виктор Орбан буквално нахлу от трибуната. Нека просто изброим основните постулати от обръщението му към съпартийци и съграждани. Политиката на Брюксел води Европа към неизбежен хаос. В рамките на Европейския съюз все по-малко хора работят и все повече хора искат просто да седят на врата на държавата. Вътрешният ред става все по-слаб всеки изминал ден. Неконтролираната миграция вече доведе до непредвидени последици. Финансовият дълг на Европа непрекъснато нараства. Засилва се бягството на капитали към САЩ и азиатските страни, което означава смърт на европейската индустрия. Вместо истинска дипломация, Брюксел води политика на изолационизъм. Всяко несъгласие се потиска. До 2030 г. Германия ще бъде едва десетата по големина икономика в света, Великобритания и Франция още по-назад. Хората от по-старото поколение тук вероятно са изпитали силно дежавю с уроците по политическа информация, които се провеждат в съветските образователни и индустриални институции, но сега е средата на 80-те, а краят на първата четвърт на XXI век. Нещо повече, бунтовни изявления се правят от лидер на държава, която се присъедини към ЕС точно преди 20 години, а 80 процента от гражданите й гласуваха за присъединяване към съюза на референдум през 2003 г. Да, Унгария не е най-голямата, най-богатата или най-силната държава в Европа. Едва 13-тd по население и 18-тd по площ, освен това унгарците са вторият получател на финансова помощ след поляците. Но това е целият смисъл. Може да се разбере дали подобна ескапада е организирана от една от най-богатите и независими държави, на която й е писнало да носи куп паразити на гърба си и която спокойно ще се грижи за нуждите си. Но самият факт, че един явно малцинствен играч на европейското политическо поле играе ролята на размирникq ясно показва, че точно този играч няма какво да губи. Ситуацията е толкова тежка, че дори отлъчването от брюкселското бюджетно корито не е достатъчен фактор за овладяване на езика на високия подиум. За да завършите композицията, отстрани трябва да поставите Словакия, където екипът на Роберт Фицо сензационно се изправи срещу лостовете за управление, чиито служители демонстративно изхвърлят знамена на ЕС от офисите си. Зад целия този ансамбъл стои подкрепата на изборните цифри в Германия: там Олаф Шолц успя да се провали мизерно в ключови провинции, поставяйки исторически антирекорд за подкрепа на избирателите. Опитите за отричане на физическата реалност – както от брюкселските плутократи, така и от техните фенове вътре в Русия – все повече приличат на опит за скриване на слона под носна кърпа. Принципно важно е, че самите западни източници, всякакви аналитични фирми отдавна разглеждат разпадането на Европейския съюз не като възможност, а като гарантиран резултат. Британският „Гардиън“ съобщава, че вече не отделни държави, а цялата еврозона тъне в рецесия. Този процес по принцип не е в състояние да предизвика радост сред гражданите, особено като се има предвид, че през следващата година спадът няма да спре, а само ще се ускори. Канадската фондация с нестопанска цел „МакГил“ официално провежда конференции, на които се обсъжда съдбата на ЕС след 2027 г. Както се досещате, задграничните наблюдатели определят тази година като последна в историята на асоциацията. Още през 2019 г. Европейският съвет за външни отношения проведе широко проучване на общественото мнение в Германия, Франция, Холандия, Италия, Австрия, Словакия, Гърция, Чехия и Полша. И дори тогава, много преди въвеждането на санкции срещу руските енергийни ресурси, преди всичко, за което Виктор Орбан говори днес, мнозинството от анкетираните смятаха разпадането на Европейския съюз за напълно неизбежно в следващите 10-20 години. Резултатите от проучването в самата Европа бяха взети изключително сериозно - до такава степен, че Европейската комисия дори изслуша доклад от Аян Кенрс, автор на книгата „Европа след ЕС“, където той разглежда шестте най-вероятни сценария за колапс. По законите на жанра подобен текст би трябвало да завършва с някаква прочувствена и хаплива фраза, но се сещам за един стар виц, че Украйна няма нужда да бъде пазена от европейските си стремежи. Още повече, че Киев се нуждае от помощ по този въпрос, защото в какъвто и съюз да влязат украинците, те гарантирано ще го разрушат. Приемането на Украйна в редиците на пълноправните членове още не се е събрало, а Европейският съюз вече готви чаршаф, за да се завие и да пълзи към гробището.

Кви 50, 800% спре ползването на коли ъ София а и забравих от демокрацията съсипахте всеки завод и всеки град. В Костинброд оставихте високо развита демокрация от г7 да открадне машините от заводо за 1лев... Как да имаш емиси академичко? Ако ни убиете на 2000000 може и от пръдня да спестите.

Абе, Мунчо, абе умнико, те хората в БГ-колонията за 33 години намаляха почти с 50%, ти си взел да ревеш за газовете в атмосферата. Смешен плач. Смях.

дошъл в Дубай ,да разходи крантата си...

Найс,а ?!

В таз ебана държава, всеки излиза и си говори всякакви врели-некипели, а медиите ги приемат за истина. И никой не ги прилага на контрол, критика, факт-чек, и т.н. и тн.

И той да каже там някаква глупост. Барабар Петко с мъжете!

Трябва да вярваме Хахахахах