Трябва да вярваме Хахахахах

В таз ебана държава, всеки излиза и си говори всякакви врели-некипели, а медиите ги приемат за истина. И никой не ги прилага на контрол, критика, факт-чек, и т.н. и тн.

Найс,а ?!

дошъл в Дубай ,да разходи крантата си...

Абе, Мунчо, абе умнико, те хората в БГ-колонията за 33 години намаляха почти с 50%, ти си взел да ревеш за газовете в атмосферата. Смешен плач. Смях.

Кви 50, 800% спре ползването на коли ъ София а и забравих от демокрацията съсипахте всеки завод и всеки град. В Костинброд оставихте високо развита демокрация от г7 да открадне машините от заводо за 1лев... Как да имаш емиси академичко? Ако ни убиете на 2000000 може и от пръдня да спестите.

Естествено че намаляха. 90% от тежката индустрия затвори, 30% от населението се изпари. Нищо чудно емисиите да са намаляли с 60-70%.

Пръдльовците ли намаляха, щото пръдлите не сме.

Иво Атанасов като му забия един прав и ще му забуча главата навътре в кремълската трътка на Радев.

За информация на путиновата подлога - шарлатанинът Радев и негодниците с и зад него: В диспута „за” или „против” паметника на Съветската армия в София, проведен на 9 септември тази година в пилотното предаване „Удави водещия” на една от националните телевизии, който е идентичен на диспута „Червената армия освободителка ли е или окупаторка”, Иво Атанасов, говорител на движение „Русофили”, заяви: „Фактът, че в България няма убити от Червената армия българи, показва, че тя не е окупаторка.” Но ето какво пише историкът изследовател проф. д-р Диню Шарланов в книгата си „История на комунизма в България”, том I, стр. 245: „… към септември 1946 г. от съветски войници и офицери (…) са били убити 123 деца, жени и мъже, българи и българки. Списъкът не е пълен и вероятно се отнася само за 1946 г. … Убитите жени са на възраст от 18 до 23 години …” (Архив МВнР, СКК, оп. 1, а. е. 423, л. 8, 37; а. е. 424, л. 5 – 17; а. е. 312, л. 4; а. е. 325, л. 4; а. е. 315, л. 2; а. е. 424, л. 7 – 11) Сега ще се спра на едно трагично събитие от българската история, което също опровергава казаното от Иво Атанасов. За него почти не е писано и говорено. И сега малко се пише и говори. А трябва! За да не се забравя нерадостната съдба на таврийските българи, дръзнали да напуснат родните си места в Таврия (област в Южна Украйна, Приазовието) и да се заселят в своята прародина България. Това се случва в годините 1942 – 1944. Тези таврийски българи са наследници на българите, преселвали се в пределите на Руската империя след всяка руско-турска война. Георги Раковски в книгата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите” предупреждава преселващите се българи да не напускат родните си земи, защото нищо добро не ги очаква в Русия. Таврийските българи, през 1942 г., по време на германската окупация на западните територии на Съветския съюз, в които е и Таврия, пишат прочувствено писмо до цар Борис III с молба да ги приеме в царството си. Цар Борис III откликва на молбата им. Първите таврийски българи пристигат в България в края на 1943 г. Заселени са и оземлени в Добруджа и Лудогорието. Този процес на изселване и заселване продължава до средата на 1944 г. Успелите да се доберат до прародината си България са над 2000 души. Точният им брой е неустановен и неустановим. Посрещнати са от местното население като братя и сестри. Радостта им е неописуема. За съжаление тя е краткотрайна – за по-малко от година. След окупацията на България от Червената армия по заповед на Сталин започва връщането им обратно в СССР. Изпълнението на операцията е възложено на органите на Червената армия. Активно им помага новата комунистическа власт. Укриващите се таврийци са издирвани, преследвани като дивеч, залавяни, включвани в списъци и депортирани. Част от тях са убивани още в България. За съдбата на връщаните обратно има различни версии. Две от тях са най-правдоподобни – изпратени в лагерите на ГУЛАГ или натоварени на шлепове и издавени в Черно море. Която и от версиите да е вярна, случилото се е чудовищно. Обвинението срещу таврийците е, че са родоотстъпници и изменници на СССР. Но нека сега да оставим да говорят живите свидетели на събитието, архивите, книгите, вестниците. Тази година в Добрич бе издадена книгата „Българи в Таврия и таврийци в България” – малка по обем, но уникална по съдържание. 85-годишният автор Атанас Марков е човек родолюбец с будна гражданска съвест. Самият той заявява, че не е писател и най-малко изследовател историк, но че все някой трябва да отрази и опише събитието за поколенията от гледната точка на съвременник и свидетел. За него най-точно отговарят думите: „Поэтом можешь ты не быть, но гражданином быть обязан.” Авторът се спира подробно на изселването и заселването на таврийските българи в България, като онагледява фактите с архивни документи от Държавен архив – Добрич. Става ясно, че за условията по онова време българската държава си е свършила много добре работата. Акцент в книгата представлява подбуждането и организирането на депортацията на таврийските българи обратно в СССР. Още в предговора авторът слага пръст в раната: „Тук, на родна земя, ги настига дългата ръка на бащицата Сталин, „Бащицата на народите”, чрез щиковете на звездочелите Альошковци … Това, което съм събрал и написал е една малка част от голямото и срамно за властващите тогава български комунисти събитие, което е предизвикано от чужда окупационна армия, започнала вече да се нарича двойна освободителка, най-усърдно подпомагана от новата тоталитарно-комунистическа ОФ власт. България е окупирана страна, след едностранното, безпричинно и без никакъв повод обявена й война от СССР на 5 септември 1944 г.”. След това въведение в темата Атанас Марков продължава: „След първия сигнал за връщането на таврийските българи обратно в СССР, даден с телефонограма от 22.XI.1944 г. и други указания, започва събирането на изселниците в сборни пунктове по околийските центрове, предимно в казармите, където са настанени щабовете на Червената армия. С активното съдействие на новата ОФ власт (разбирай БКП) след преврата на 9.IX.1944 г., Червената армия на маршал Толбухин като окупационна войска се разпорежда тотално в царство България. Вестта за насилственото завръщане на таврийските българи обратно в пределите на СССР достига до всички. Започва, доколкото това е било възможно в ония условия, съпротива – нежелание да бъдат депортирани. Укриват се в добри хора, местят постоянно местонахождението си, подменят имена, изменят външността си, доказват по всевъзможни начини българския си корен. Всички усилия остават напразни. Окупаторите, изпратени от бащицата другаря Й. В. Сталин и неговите български лакеи и послушници си знаят интернационалните задължения – вън чуждите граждани, (съветски крепостници без лични документи) съветски родоотстъпници, изменници на родината.” След това Атанас Марков се позовава на съвременници (част от тях комунисти), преки свидетели на трагичните събития. Йордан Боев, роден през 1932 г. и израсъл в село Добрево (Добричко), където са заселени и оземлени първите изселници от Таврия: „Да, помня ги. Тогава 1943-1945 г. бях малко момче, 10-12-годишен. Имах две по-големи сестри момичета, другаруваха (момуваха) с момичета таврийчета, техни връстнички. Общи празници, общи хора, общи седянки и други. Та нали и те бяха българи, носещи същите обичаи като нас. …Пролетта на 1945 г. 2-3 камиона с червеноармейци една късна нощ обсаждат селото и за кратко време, може би за час-два, арестуват и насилствено събират всички таврийски българи и ги отвеждат в училището на с. Овчарово. Оттам са били изведени, но какво по-нататък е станало с тия хора не зная.” Йордан Боев продължава: „Аз съм преселник от Северна Добруджа. Много по-късно след тези събития имах възможност да посетя Северна Добруджа, да се срещна с хора от моето родно село Чамурла, да разговаряме нашироко. Възрастни румънци си спомняха тогава за тия събития: „Йордане, когато дойдоха тук болшевиките докараха много българи тук, направиха открит лагер. После с шлепове ги върнаха в СССР – Одеса.” Направило им впечатление на тия румънци, че шлеповете се товарят вечер с хора, тръгват за Одеса и сутринта пак са на кея, празни, дошли за нова пратка. „Издавили са ги, Йордане, в морето. Така всички си мислехеме.” Аз не вярвам. Дано не е било така.” Друг жив свидетел от същото село, вероятно пожелал анонимност, си спомня за това насилствено изселване: „Първо една вечер дойдоха червеноармейци и прибраха – арестуваха само мъжете и ги отведоха, а след 3-4 дни арестуваха и отведоха и останалите – жени, деца и възрастни.” Панчо Маринов Куртев, роден през 1930 г. и израсъл в село Добрево: „…През пролетта на 1945 г. дойдоха два камиона червеноармейци, блокираха селото, арестуваха мъжете и ги отведоха в гр. Варна. После се разнесе слух, че са ги разстреляли още тук, на българска земя. След 4-5 дни пак дойдоха камиони с червеноармейци, арестуваха останалите – жени, деца и старци и ги отведоха в неизвестна нам посока.” Слави Тодоров, роден през 1925 г., от с. Росица, Добричко, си спомня разговор на баща си с таврийски българи: „Бай Тодоре, ако тук в България пристигне Червената армия на Сталин, за нас, таврийците, няма да има живот. Ще ни разстрелят още първия ден. Остава да се наловим за ръце и сами да се издавим в Черно море!” Марин Атанасов, роден през 1920 г., от Добрич: „През пролетта на 1945 г. започна тяхното обратно изселване. А младостта си е младост. В средите на таврийските българки имаше крaсиви и умни момичета, момичета, които горещо желаеха да останат в България, тук да се задомят, тук челяд да създадат и отгледат. Та нали България бе тяхна мечта. Имах приятелка сред таврийските момичета. Люба са зовеше. Умно и красиво момиче. Не й разрешиха съветските власти да остане в България. Трябваше да се разделим, но как? До вагоните никого не допускаха. А те, вагоните, претъпкани с хора и багаж. Олелия до възбог. От голямо разстояние с едва забележими знаци с махане на ръце бе нашата раздяла. А партидите от живи хора все идваха, конвоирани като престъпници и наблъсквани в конските вагони. Каква е била по-нататъшната съдба на тия хора, не зная. Зная само това, че бяха таксувани като изменници на Родината, родоотстъпници, и най-вероятно ги е последвала жестока съдба.” Илия Иванов Гюров, роден през 1926 г., разказва спомен като ученик в мъжката гимназия в Добрич: „Имало е учител, таврийски българин, който преподавал предмета химия. И още нещо. Арестуван бил в самата класна стая, пред децата ученици и отведен за депортиране от органите на Червената армия – насилствено. Този учител се е казвал Милчев, искал е тук в България, в своята прародина да остане, но кой ще уважи желанието на родоотстъпника, изменника на Родината и най-вече на Бащицата? Въпреки насилието, целият клас, а той бил и класен ръководител, са отишли да изпратят учителя си в неизвестното.” И накрая ще приведа и спомена на самия автор Атанас Марков, роден през 1927 г.:”Ежедневно по два пъти преминавахме през прелеза на ЖП линията при гара Юг…ЖП гара Юг е блокирана (обсадена) от червеноармейци редица дни подред. Товарят се товарни (конски) вагони с жива стока – ХОРА – довеждани на партиди, строго охранявани от специалните войски на Червената армия. Достъпът на граждани или други лица е строго забранен. А там край вагоните е ад, викове, плачове, писъци на жени, деца, старци. Търсят се близки, роднини, съселяни, да пътуват заедно, заедно да делят по-нататъшната си съдба. Работи се усърдно, комплектува се влакова композиция и тръгва! Накъде? На север, но северът е голям, там е втората родина, но там е и необятният ГУЛАГ…” Авторът Атанас Марков в книгата си използва като източници на информация и вестници. Той се позовава на вестник „Про-Анти”, брой 35, 2005 г., като пише: „Български „Катин”, тук във воденската гора, между селата Воден и Острово, Разградско, отстоящи на 5-6 километра едно от друго по време на бомбардировките над Плоещ е паднал самолет. Изровена е била огромна яма. През 1945 г. по време на насилственото депортиране на таврийските българи тук са били докарани 40 човека, конвоирани от органите на Ч. К., разстреляни и заровени в ямата от същата военна милиция на Червената армия. Децата и жените са ги отправили за СССР.” Интересен факт е, че през 1978 г., за да не пречи на ловната резиденция „Воден” и на обслужващото я летище, село Воден е премахнато. Днес не съществува на географската карта. На събор в началото на септември тази година бивши жители на селото и техни наследници са решили да направят подписка за връщане на имотите им и възстановяване на селото . Колкото и парадоксално да е и вестник „Дума” отразява тези събития. Атанас Марков отбелязва: „На 10.VIII.2002 г. вестник „Дума”, брой 183 (орган на обновената БКП, вече БСП, с автор Александър Миланов) излиза с обширен материал на две страници за съдбата на таврийските българи, дошли у нас през 1942-1945 г. и насилственото им депортиране от окупационната Червена армия – пролетта на 1945 г. Историческите истини са такива. Те не могат вечно в тъма да останат. Все някой ден виждат бял свят.” Да, така е! Потулваните исторически истини рано или късно излизат на светло! И колкото по-рано, толкова по-добре. На светло излязоха вече чрез архивни документи пораженията, нанесени на България от присъстващата в нея Червена армия и във финансово-стопански план: 82 млрд. лева за издръжката й за три години и четири месеца, загуба на суровини, селскостопанска продукция и др. В Инструкция от 45 точки КАА /08.113 Москва, 2.VI.1947г. НК/ 00347 за управлението на окупираните източноевропейски държави на Съветската армия й се вменяват задължения като разписаните в точки 3,4,6,40. Акцент в тях е словосъчетанието „ да се ликвидират”, (разбирай „да се избият”). Цитат от т. 40:„…Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления”. (сп.„Анти”,бр.I/2011г.). След Инструкцията резултатите от нея по т.40 не закъсняват. Опозицията в България е ликвидирана физически- Никола Петков, Кръстьо Пастухов… Червената армия има и други агресивни действия срещу суверенна България, макар и преди да я е окупирала и да не е била във война с нея – бомбардировките на населени места в Североизточна България веднага след 22.VI.1941 г. и набезите на черноморския й подводен флот по българското крайбрежие, причинили поражения на търговския й и транспортен флот. Но това е друга тема. Очевидно е от гореизложеното, че Червената армия пряко е избивала невинни българи и косвено – чрез ръцете на българските комунисти, получили властта си от нея на тепсия. Нека Иво Атанасов коригира информацията си, че в България няма убити от Червената армия българи. Червената армия пък трябва да получи заслужения си статут на армия окупаторка. А за паметниците на армия окупаторка, естествено, няма място в страна, която уважава себе си и сред народ, който има достойнство.

Още един продажник. Готов за паница боб да продаде и майка си. Бащата на киру , асеня и Гуглена. Бореца ма посолството. Още един боклук който живее на гърба на народа. Пътя на коприната.

За информация на путиновата подлога - негодника Радев: Проклятието „българофил в Русия“ 26.03.201626 март 2016 Николай Цеков Българските заселници в Украйна са били смятани за врагове на СССР, а обвинението в българофилство е означавало разстрел или концлагер. Ново изследване разкрива факти за геноцида срещу българите по съветско време. Снимка: picture-alliance/dpa РЕКЛАМА В резултат от войните между Русия и Османската империя през 18-ти и 19-ти век почти 200 000 българи се преселват в Бесарабия и Южна Украйна в търсене на свободен живот и бъдеще за децата си. Създадените от тях десетки колонии превръщат дивите степи край северните брегове на Черно и Азовско море в цветущи градини, пшенични ниви, лозя и пасбища. Първоначалното одобрение и подкрепа от царското правителство, което събира добри приходи от дейността на заселниците, постепенно се сменя с политика на неприкрита русификация и гонения по национален признак. След болшевишката революция създаденото от българските, германските и гръцките колонисти бързо се превръща в проклятие за техните наследници. В изследването си за принудителните миграции на българите в Таврия между 1917-та и 1945-та историкът Владимир Калоянов възкресява ужасната съдба на своите сънародници в приазовските степи. В продължение на сравнително кратък период те изпитват последствията на имперски гонения, кървави междуособици, нечувани по мащабите си репресии, апокалиптичен глад и чудовищни депортации. Защо българите са трън в очите на империята? В украинската област Таврия българските заселници се появяват през 1860 г. след конфликти и гонения в Бесарабия, тогава част от Молдова. Император Александър Втори съдейства българите да получат част от земите на прогонените татари. Няколко години по-късно представител на Петербургския статистически комитет с почуда констатира колко бързо българите са успели да превърнат обраслите с високи треви степи в китни земеделски райони. „Българите са извънредно трудолюбиви“, установява чиновникът. Новите обитатели бързо усвояват от германските си съседи-колонисти нови занаяти и съвременни методи за обработка на земята. Themenbilder Gulag Няколкостотин българи са осъдени като "агенти" на Царство България и изпратени в Гулаг.Снимка: picture-alliance/akg Българските селища са добре благоустроени и в тях скоро израстват училища и черкви. Преброяванията пък показват, че делът на неграмотните сред българите е по-нисък от този сред местното население. Таврия се превръща в основна житница на Русия, а италиански кораби започват да извозват ежегодно десетки хиляди тонове от много търсената твърда пшеница сорт „Загорка“. Свободолюбието и стопанският просперитет обаче не са по вкуса на империята, която се стреми да русифицира новите си поданици. Те стават изкупителна жертва и на противодействието на България срещу опитите за подчинение от страна на Санкт Петербург. През 1910 г. имперското правителство изпраща 100 български семейства на заточение в Сибир. Това обаче не попречва на българските села в Таврия да съберат огромна за времето сума и да изпратят на свои разноски цяла военно-полева болница в Свиленград за лекуване на ранените си събратя по време на избухналата през 1912 г. Балканска война. Болшевишкият ад Животът и имуществото на българските заселници в Южна Украйна бързо стават разменна монета в Гражданската война в Русия след болшевишкия преврат през 1917 г. Стотици български младежи загиват при отбраната на белогвардейски Крим от Червената армия. Последвалите страшни години на глад между 1921-ва и 1923-та вземат много жертви в българските колонии в Украйна, защото Москва нарежда конфискации на цялото зърно за сеитба и на домашните животни. По изчисления на Калоянов, смъртността сред българите по време на първия голям глад в болшевишка Русия надвишава шест пъти раждаемостта. В опита си да намери подкрепа сред малките народи, болшевишкият режим решава вместо граждански права да им даде национално самоуправление. В Таврия и Одеска област са създадени няколко български района. „Националата идилия“ обаче бързо приключва след решението на Сталин за изземване на земите и инвентара на селяните и вкарването им в колхозите. Украйна обаче се съпротивлява и през 1930 г. , въпреки масовите разстрели, близо половината от стопанствата отказват да се „колективизират“. Изпратените наказателни отряди не само разстрелват съпротивляващите се „кулаци“, но и отнемат абсолютно цялата храна на цели села и райони. Жертвите на последвалия страшен глад се равняват на жертвите на Холокоста и арменския геноцид, взети заедно. Българските села отново са сред най-тежко пострадалите от гладната смърт и последвалите епидемии. Symbolbild - Gulag Депортирани в СССР, "предателите" са изпращани на принудителен труд. Много от тях умират от болести и глад.Снимка: imago/Hohlfeld Дори по официални данни, които включват само умрелите в градовете, броят на българите в Украйна намалява с над 17 хил. души. Майката на изследователя Калоянов свидетелства за талиги, които през деня събирали просналите се от пълно изтощение по улиците и дворовете на нейното село полуживи или вече починали от глад хора. И добавя: „Хвърляха ги в огромна яма, а нощем чувахме стоновете на погребаните все още живи хора“. Само в приазовския град Бердянск от глад умират между 20 000 и 30 000 души, от които близо 5000 българи. Кръговете на червения терор След глада и холерата Москва режисира нов кошмар за Украйна и българите в нея. Първоначално в инсценираните показни процеси срещу „украинския национализъм“ серийно се издават смъртни присъди. Много българи са изпратени в ГУЛАГ с чудовищни обвинения, че са били българофили и агенти на Царство България. Унищожена е почти цялата българска интелигенция и духовенство, а в българските селища са сринати всички църкви. Закрити са българските национални райони, а обучението на български е признато за форма на антисъветски национализъм. Няколкостотин български политемигранти и хиляди „кулаци“ са изпратени в ГУЛАГ, а броят на разстреляните и досега не е известен. По изчисления на проф. Михаил Станчев от Харковския университет, за периода между 1917-та и 1939-та в СССР са репресирани 39 хиляди българи - при официално установен брой на малцинството малко под 100 000 души. Насилствената колективизация и стихийната урбанизация разхвърлят десетки хиляди българи в големите градове, където те се русифицират и губят своите език и култура. Понастоящем едва 11 % сред над 200-те хиляди българи, живеещи на територията на Украйна, могат да разбират и говорят своя език, посочва историкът. Българският Шиндлер На фона на преживяното по време на съветската власт, много българи в Украйна възприемат нападението на Хитлерова Германия срещу СССР като избавление от мъките си. Скоро обаче на илюзиите им е сложен край, тъй като нацистите не правят разлика между националностите при подбора за първоначално доброволната, а след това не съвсем доброволната депортация на млади хора за работа в Германия. Но принудените да се трудят в германски фабрики български младежи и девойки намират изход от тежкото си положение. Те се свързват с българския консул в Кьолн Георги Шишков, който по този повод установява връзка с известни българи от Таврия като писателя Мишо Хаджийски. Ходатайствата на двамата пред цар Борис Трети и премиера Богдан Филов водят до сключването на българо-германска спогодба. Желаещите да се завърнат в България млади българи от Украйна са освободени от трудовите лагери в Германия, а германската администрация в Украйна се съгласява да съдейства на търсещите убежище от настъпващата Червена армия българи. Vladimir Kalojanov Porträt Historiker Bulgarien Владимир КалояновСнимка: Nikolai Tzekov До България след много мъки и перипетии успяват да пристигнат около 3000 преселници. Царското правителство им дава поданство, намира им жилища и ги оземлява - предимно в Североизточна България. Но с нахлуването на Червената армия в страната трагедията не отминава и завърналите се български колонисти. Независимо от желанието им да останат, заповедта на Сталин е, че те трябва да бъдат отново депортирани в СССР. Българските комунисти и тяхната Народна милиция започват трескаво да съставят списъци и да търсят криещите се от отмъщението на болшевишката империя страдалци. Едва стотина души успяват с помощта на приятели и на църквата да се изплъзнат от страшната съдба, която очаква депортираните в СССР български „предатели“. Повечето са изпратени на заточение в Сибир и Таджикистан. Много от тях умират от болести и глад. При посещение в Одеса по покана на своя господар Брежнев Тодор Живков обявява, че в Украйна българи няма. България остава мащеха за своите чеда дори и след падането на комунизма. „Моята родина така и не можа да изработи действена стратегия за подпомагане на желаещите да се завърнат украински българи. Тези, които го направиха през 90-те години, бяха принудени да се изселят отново заради липсата на перспективи за трайно пребиваване в своята прародина“, заключава с горчивина д-р Владимир Калоянов.

Много лъжат тези управляващи...! Където и да мине човек през градовете и селата само пушеци. А в големите градове пък е страшно

РАДЕВ ,БЯГАЩОТО ЛАЙНО. ТАКА БИ СЕ КАЗВАЛ В ЧУНГА ЧАНГА.

Мунчо капацитета намаля с 50% през последната петилетка, факт, уволнението наближава :)

Ква готина екскурзия

Смъртността ни е най-висока в Европа, образованието ни е на най-ниско в Европа, по доходи сме най-бедни в Европа, но видиш ли газовете ни били много ниски. Щом това са приоритетите на днешните ни политици, значи са си свършили работата! Трябва да се увеличат заплатите на нашите политици, не мислите ли?

РАДЕВ- най - злобният ,завистлив ,лицемерен, некадърен и де.билен фат.мак в България !!! ОТВРАТ...

Към днешна дата държавният дълг на САЩ се приближава до внушителните 34 трилиона долара. Законодателите във Вашингтон са разтревожени от състоянието на американската икономика и потенциалните бедствия, които държавният дълг може да предизвика. Мнозина обвиняват за ситуацията президента Джо Байдън, който "не се справя с нито един аспект на политиката“, коментират в редакцията на американското издание The Washington Times. Данните от Министерството на финансите на САЩ показват, че държавният дълг на страната е набъбнал до 33,8 трилиона долара. На фона на подобна "удивителна статистика“ бюджетната комисия на Камарата на представителите отново беше порицана от своя председател относно "тежестта“ на държавния дълг. По-рано тази седмица председателят на комисията Джоди Арингтън показа статистиката на законодателите, предупреждавайки ги за "обезпокоителното състояние на американската икономика и потенциалните катастрофи, които предстоят в бъдеще“, пише вестникът. "Това е най-сериозното предизвикателство пред нацията ни през XXI век. Нашите необуздани разходи и неустойчив дълг застрашават не само икономиката ни, но и националната ни сигурност“, увери републиканецът. Политикът определя ситуацията като "нестабилна“ и обръща специално внимание, че дългът възлиза на 120% спрямо БВП на страната. Според The ​​Washington Times това е най-високото ниво на дълг в историята на САЩ, надхвърлящо нивата от Втората световна война. В статията се твърди, че мнозинството гласоподаватели обвиняват Джо Байдън за икономическите проблеми. Всички проучвания, проведени сред американската общественост, се свеждат до един-единствен резултат: според хората настоящият президент не е в състояние да се справи с почти нито един аспект на лидерството и е "твърде стар“, за да бъде преизбран следващата година. Като потвърждение вестникът цитира резултатите от ново проучване на Gallup, публикувано тази сряда. Резултатите са категорични: 54% от избирателите смятат Байдън за "твърде стар, за да бъде президент“. 67% от анкетираните не одобряват начина, по който той се справя с икономиката на САЩ, 66% не одобряват външната му политика, а 59% са недоволни от цялостното му представяне като президент.

убихме си икономиката,убихме си кравите,убихме всичко и вече нямаме парникови газове можем да бъдем домакини на тези лицемери които и до днес горят въглища в централите си

Заклетият и фанатичен комуняга Румен Грипенов е тъп и примитивен като слонски задник. Разбира от вредни емисии и парников ефект колкото абориген от космонавтика. Речите,които срича му ги пишат във Висшия съвет на БСП.

Кога протестираха ония от тецовете тая фуражка не говореше за парникови газове а обратното - да запааим кюмура

ако се унищожат руснаците няма да има замърсяване.. само димящия самолетоносач замърсява 19 % от земната атмосфера.. а ракети ,бомби, кюмюр

Дрън-дрън.

Намаляха,понеже унищожихте индустрията . Народът избяга кой където му видят очите във чужбина а такива мърши като теб излизат по разни форуми и се мазнят на господарите си за погалване и малко парички. Радев Радев поне малко да се бе метнал на Баща си Тодор щеше да милееш за страната си и народа и а не да говориш празни приказки .

Ей, таваришч радев какво е постигнал, а? И колко горд е с това!

Тоя е като съветска диня. Отвънка зелен отвътре червен. Дали когато е правил кобрата на решетников, дали е мислил колко парникови емисии е изхвърлял от МиГ29.

"Емисиите парникови газове в България намаляха с повече от 50%" Намаляха откакто тулупа не е на власт и спря да гори отпадъците на западна Европа

Възстановяване на стоково-предметната търговия и Патриархата е по природо-съобразно и справедливо...

Този сельо не е за такъв форум.

По отношение на емисии и парникови газове България е кочина. Зелените енергоизточници се управляват от капачки, които нямат нищо общо с енергетиката. Истинските енергетици ще останат без хляб заради шуробаджанащина и липса на преквалификация. 2030 ще го усетим.

Въпреки Радев, емисиите намаляват

Да се забрани на мишока да ни излага, а Радев да ни представя навън.

Естествено, както всичко пропагандирано от Елита, и възобновяемата им енергия е абсолютна измама, нямаща нищо общо с опазването на природата. Вече дори децата разбраха защо измислиха несъществуващия проблем с „Глобалното затопляне“. А именно, за приватизиране на световните ресурси. Но още по-шокиращо е как се „борят“ с него. Заради фотоволтаиците и вятърните турбини са изсечени и продължават да се изсичат буквално стотици милиони дървета по света, а уж целят намаляване на въглеродния отпечатък? Подобно число, но в декари е и опустошената земеделска площ, еквивалентна според някои източници на цялата територия на Германия. За производството на носещите „зелена“ енергия колектори и турбини се използват канцерогенни химикали и тежки метали, а след края на експлоатационния период (разбира се, много по-кратък от обещаното) съоръженията не подлежат на рециклиране и замърсяват още повече природата, създавайки огромни по мащаб сметища. Почвата под тези слънчеви колектори е отровена безвъзвратно И изобщо що за безумие е да се базира енергийната политика на цели държави върху ресурси, които са с променяща се интензивност като слънцето и вятърът? Случаят с ветрогенераторите е особено показателен за обема на престъплението, извършвано срещу човечеството. На първо нясто, произвежданият от тях ток е практически неизползваем заради постоянните колебания (флуктуации) на напрежението. Оказва се, че вятърните турбини не само не могат да подадат стабилен ток към електропреносната мрежа, но и консумират такъв в значителни количества от нея, за да компенсират промените в скоростта на вятъра или липсата му. А най-шокиращото е, че по същата причина много от тях използват даже и дизелови генератори. Сега виждате ли вече обема на измамата? Идеята е за наша сметка безумно да се хвърлят гориво и ток на вятъра, а не да се произвеждат от него! На Глобалистите не им пука въобще за природата, в противен случай никога не биха пръскали навсякъде въздуха денонощно с химикали. Те искат единствено да ни контролират и редуцират чрез банкрут на държавите, глад и пълна зависимост на гражданите от задаващото се световно правителство. Точно затова така ударно се унищожават основни ресурси като храната и енергетиката. По същата причина крият от нас и чрез силови средства подтискат развитието на истинските технологии за екологично чиста и безплатна енергия, използвани през хилядолетията от предишните цивилизации. Например, колко от вас знаят, че токът щеше да е два пъти по-евтин, ако просто не плащахме измислената такса за въглеродни емисии? Някой да е попитал българите дали сме съгласни да ни я начисляват, или май отдавна не сме суверена тук? А знаете ли, че най-големите замърсители и най-мощните държави в света като Китай, Русия и САЩ не плащат такси за въглеродните си емисии? Само ние бедните ли сме толкова загрижени или за пореден път ни правят на глупаци? Отделен въпрос е: на кого точно ги плащаме тези пари и какво се прави с тях? Разбира се, заминават към определени частни хедж фондове, но не и за засаждане на наистина намаляващите въглеродния двуокис дървета. В шизофреничната реалност, в която живеем, всичко случващо се е напълно противоположно на нормалността. Вместо за засаждане на дървета, парите за така наречената „зелена енергия“ отиват за изсичането им и освобождаване на огромни пространства за неефективните ветрогенератори и слънчеви панели, тъй като, както вече казах, целта никога не е била екологията или просперитета. Неслучайно Китай и Германия отново инвестират във въглищни централи (дори и немците се усетиха), а ние сме тръгнали да закриваме нашите… Накрая ще завърша с няколко факта за ветрогенераторите, нека всеки запазил разсъдъка си сам да прецени колко са екологични. Естествено, както вече разбрахме те ток не произвеждат, сложени са, за да консумират наличния и да вдигат цената му, но вижте какво още причиняват: Перките на вятърните турбини не могат да се рециклират, затова се трупат с години по сметищата и създават огромни количества токсичен боклук Всяка вятърна мелница тежи 1688 тона (еквивалент на теглото на 23 къщи) и съдържа 1,300 тона бетон, 295 тона стомана, 48 тона желязо, 24 тона фибростъкло и трудните за добиване редки метали неодим, празеодим и диспросий. Всяко от трите остриета тежи 5,216 кг и има живот от 15 до 20 години, след което трябва да бъдат сменени. Не можем да рециклираме използвани лопатки на ротора. Вятърните турбини убиват птиците Вятърните турбини произвеждат инфразвук и убиват хиляди насекоми, прилепи и птици, имали „неблагоразумието” да прелетят покрай перките. Вятърните турбини отделят много опасен газ, разрушаващ екосистемата, като Германия е най-големият замърсител в Европа. Химикалът се използва като изолатор в компонентите на вятърните турбини и изтича в околната среда при експлоатацията им. Той е определен като най-силният парников газ в света. Тъй като Германия е лидер в използването на вятърни турбини в Европа, учените казват, че това е основният фактор зад изключително високите нива на SF6 там. Всъщност серният хексафлуорид е 24 000 пъти по-вреден за климата от въглеродния диоксид. След като навлезе в атмосферата, са необходими над 3000 години, за да се разложи, според доклад на немската медия Taggeschau. Ангел Ангелов www.godlessera.com

Радев - по селата в планината като излезеш мирише на кюмюр и изгорели дърва заради скъпия ТОК не знам колко на тебе са ти ЕМИСИИТЕ ама като отворя прозореца пречиствателя ми за въздух му се завива свят!!! НЕ МОГА да си представя каква РИНЯ ще ни доведе И "свободният" пазар на ТОК!!!!!!!!!! Толкова сте зелени та чак почерняваме от чистия въздух който дишаме. ИЗРОДИ СКАПАНИ

Голям повод за гордост е, че се затвориха 90% производствата и населението намаля с повече от 2 милиона....

Няма газове. За това достижение трябва да ни плащат.

Делян Пеевски отслабна и газовете намаляха.

Веднага да се уволнят сички руски кавали от държавна служба От Царя до Падаря

Дано не са забравили колко предприятия е имало в България 88 и сега. Не знам дали отчитат, че и населението е намаляло с 3 милиона.

Сигурно е горд и с "отговорните другари" около него и покрай него, с които постигнаха това. То не е с нови технологии и промяна на производства, а с унищожаване пълно на цели сектори и разпродаване за скрап, както и прогонване на цели поколения специалисти и учени от химици, физици, инженери. Но пък явно не прелита над България или му закриват прозореца, защото на връщане от Дубай при добро време му препоръчвам да разгледа какво е над "Мариците", какво е над миннодобивните спонсори и благодетели. Същата еко клоака сме, но е добре пазената тайна и съсипване на много от производствата.

Най-малка е заслугата на този корифей за всяко наше постижение.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЗАМЪРСИТЕЛ в СВЕТОВЕН мащаб е САЩ. Моля, европейците ДРУЖНО ДА СЕ ОПЪНАТ на САЩ! И да НАЛОЖАТ САНКЦИИ на САЩ!

днеска са раздавали лепило на соросите от кантората на дпс

Намаляха я. Я да видим на какво се дължи това? - Кремиковци - Химически завод във Варна - Корабостроителници - Автобусния завод - намален жп превоз и така нататък, намаляване на индустриалните консуматори на енергия. Но да видим положителното - саниране - модерни автомобилни двигатели - парно, което са дължи на комунистите, първите две са чисто и просто НТП (научно технически прогрес за незапознатите с абревиатурата). Не е повод за гордост

Най-простото и тъпо РУСКО ФЪРЧИЛО, заеедно с това на Добри Търпешев ! Червен руски дебил !

"Емисиите парникови газове в страната намаляха с повече от 50 на сто в сравнение с базовата година (1988 г. - бел.ред. )" Алоооо фатмака, ИНДУСТРИЯТА НИ НАМАЛЯ С 200%, ЗА ТОВА И ПАРНИКОВИТЕ ГАЗОВЕ НАМАЛЯХА!

ЕЙ ТИ ГО ПРЕВЕДЕНО ТЪПАКО. ЗНАЕМ, ЧЕ СИ НЕГРАМОТЕН: Ключовите парникови газове за селското стопанство, които допринасят пряко за изменението на климата, са: Въглероден диоксид (CO2) Метан (CH4) Азотен оксид (N2O) Всички тези парникови газове често се групират под общия термин „въглерод“. Приносът на селското стопанство за глобалното затопляне варира в зависимост от това как са изчислени (изчисление на GWP) и какво включват (преки, непреки емисии) и никой не включва критичния принос на поглъщането. Според официалната статистика на правителството, използвайки GWP100, селското стопанство в Обединеното кралство представлява 10% от емисиите на парникови газове (ПГ) в страната, което се равнява на около 46,3 Mt CO2 еквивалент (2019 г.). Това не взема предвид въглерода, погълнат от фермите в почвата, дърветата и живите плетове.

Къде да прочета за печелившо производство закрито след 89-та. Примерно за Кремиковци данни че някога е работил на печалба.

Като видя колко сте ПPOсTи хората в този форум, за пореден път се убеждавам, че не трябва да се връщам в България. Упадъка е пълен и вече сигурно е необратим. Хората в България сте проблема, политици, футбол, корупция, всичко това е просто отражение.