Коментари - Путин в Крим: Онези, които наложиха санкции, не разбират принципа на демокрацията | Днес.dir.bg

“Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. “Тоже неплохо”, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа. Във входа срещнах съседа Серьога. “Крым наш!” – поздравих го аз. “Воистина наш!” – отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието. На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук. После минах покрай една от най-голямите дупки, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре. Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах. Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели. На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал. Привечер се събудих и тръгнах за в къщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми. Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да подсиля малко ядреният реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи. Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…