Коментари - Българинът се представя за нещастен, не обича да споделя щастието си | Днес.dir.bg

Ако всеки обикновен човек помисли как да спре да краде от парно, от ток, от вода ит.н.....и започне да мисли как да чете, учи и работи повече, как да не цапа, да не клевети, да не завижда и подлива вода на останалите....всички бихме могли да бъдем малко по-щастливи...

Спокойствието според мен е най-ценното нещо, което човек трябва да има. А сега е просто немислимо, винаги сме нащрек и стресът е в единия ни джоб. Та да продължа... Аз съм другата крайност - имам работа, мъжът ми също, платени сме прилично, синовете ни висшисти, работят на прекрасни позиции, и то това, за което ги изучихме, но ето, аз не съм щастлива. Владеят децата ни по 3-4 езика, оцениха ги уж, за да ги пуснат да работят това, което искаха. А ние със съпруга ми - по-ниски от тревата. В службите си не смеем и дума да кажем за децата си, за това че сме си купили хладилник дори. Ай сме отронили и дума, ай са ни изяли с парцалите. Очите на колежките светят злобно и само дебната новата ми чанта или новите обувки, които вече си позволявам всеки сезон, понеже вече съм изучила децата си, нека и аз малко да се поотпусна. Ноооо, как така..., само с поглед си сразен и ти присяда от всичко. Е, кажете ми, как да се зарадвам на частицата останал ми живот, че все още имам работа, че децата ми са поели хляба си... Ами не мога да съм щастлива, след като съм заобиколена от тълпа нещастни хора.

Щастието е да престана да се интересувам от партии и политика. Щастието е да ми е все тая кой ни е президент, защото имам по-важни работи: Да уча, да работя, да правя кариера. Да се грижа за семейството. Щастието е да имам достатъчно свободно време и пари, за да си почина през отпуската, да пътувам, да се забавлявам. Щастието е когато излизам да изхвърлям боклука, да мога да го изхвърля наистина разделно. А не да внимавам да не настъпя някоя кора от банан и да си запушвам носа. Щастието е да не се притеснявам, че ще си счупя колата в някоя дупка, като знам че си плащам пътния данък точно с тази цел. Щастието е като включа телевизора и да изгледам някой наистина хубав български филм... Щастието е когато отида в заведение на морето или където и да било навън да не ме залива отвратителна чалга. Кой е щастлив в България? Има ли такива българи?

Тези оценки в промили ли са ?