Коментари - Проучване: Висша храброст е да кажеш на шефа, че греши | Днес.dir.bg

То дали е храброст е едно на ръка, ама проблема е когато останеш нечут. Тогава се чудиш дали да напуснеш или да си го преместиш в другия крачол, че да си спестиш нерви, или друго от същия сорт. А когато се случи няколко пъти, явно нещата отиват на зле за фирмата.

Не виждам какъв е проблема да кажеш на шефа, че греши. Но трябва да се прави само в случаите, когата става въпрос за работа, в която сте по-компетентни от него и с аргументи.

Грешка! Висша храброст е да потиснеш Гордостта и Егото си!

в тоя свят на объркани ценности май най голямата храброст е да се опълчиш на обратните,щото те са толерирани отвсякъде,а нормалните вече не сме на мода,така че не се учудвам на британските простотии

Прочетох статията, като видях какво се счита днешно време за храброст и се засмях, макар че е тъжно. Радвам се че съм независим от шефове и от тези глупости и не ми се налага да съм дребна душа и лицемер.

Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.

"За жените истинска проява на храброст е да..... носят публично чорапогащи. " WTF ??? Къде се носят чорапогащите? Непублично?

Аааа, печатна грешка е. Искали са да кажат "мъжете" :)))

Грешка! Това не е висша храброст а висше самоосъзнаване. Но е трудно. Много по-лесно е да обвиниш "ония горе" и то в интернет, защото иначе си е храброст. 99.9% от писалите тук храбреци са го правили само на сън или пред жена си, когато шефа го няма. Колкото за мен - 2 пъти съм го правил и 2 пъти съм си губил работата. Но съм го правил с ясното съзнание, че трябва да го направя. Проблемът ми е, че сега съм шеф и не дай си боже някой да не е съгласен с мен :)

Аз съмна 59 години, бял мъж с две магистратури и съм безработен, защото казах на шефа си,че греши. И сега съм храбрец, но гладен храбрец!

храбра! Казвам и на шефа, че греши и се излага, не губя времето си в фейсбук, инстаграм, туитър, когато е студено спокойно ходя с чорапогащник, не ми пука от всякакви п-си и кухи лейки. Уважавам себе си.

Резултатите от това проучване са много тъжни...

Ако БЯЛ МЪЖ с ДВЕ магистратури (на т'ва ОБРАЗОВАНИЕ не давам много вяра), на 59-годишна възраст НЕ МОЖЕ да ОБЯСНИ АРГУМЕНТИРАНО грешката на шефа си, ПО НАЧИН съобразен с умственото ниво на шефа, то ТОЙ трябва да се запита КОЛКО струват дипломите му и 59-те години жизнен опит.

Ммммне. Висша храброст е шефът да приеме консруктивната критика като "мъж" а не да се гърчи и да се чуди как да натири подчинения в кучи г*з.

Всички знаем ,че да се греши е човешко. Хубаво е да има и кой да посочи, да ни каже за грешката по подходящия начин. Разумния човек би го оценил.

Именно - разумния. Повечето не са.

Напротив. Поне в частният сектор, болшинството шефове са разумни, защото грешките струват скъпо. В държавният сектор, където се назаначават по роднинска линия, може би е по-различно.

Не сЪ знай:))))))

аз пък съм сигурен, че 'белият мъж" казва самата истина, не за друго, а понеже от опит занм какво представлява т.н. български "бизнесмен". Все пак т.н. "български бизнесмени" много успешно прогониха от станата около 3 милиона работоспособно население, а от това по-голямо доказателство за "качествата" им няма!

Честно казано не съм забелязала българския частен бизнес да има прояви на здрав разум, за съжаление.

т.1-Шефът винаги е прав! т.2-когато не е прав виж т.1