08:30 | 19.04.24

17-11-2017 20-11-2018

Проф. Токмакова: Адекватно лекуваният болен със сърдечна недостатъчност е с добра прогноза и добро качество на живот

Сърдечната недостатъчност - въпроси и отговори

09:43 | 22 ноември 2022 | Автор : Анелия Николова 0 14518 Снимка: личен архив

Медицината я има, за да спасява животи. С годините развитие на професията, продължителното физическо страдание добива идеята за хронична болест и започват да се търсят терапии за задържане на състоянието и удължаване на живота. Днес, овладяла повечето медицински състояния, здравната грижа все повече се насочва към подобряване качеството на живот. Този критерий - QoL (Quality Of Life) започва да фигурира във все повече клинични изпитвания и има изключителна тежест в избора на терапии в ръководствата за лекарствени препоръки, т.нар. гайдлайни.

Хроничната болест рядко е изолирано състояние на орган или система. Напоследък все повече се налага персонализиран и мултидисциплинарен подход в здравното обгрижване на болния. Множество заболявания: захарен диабет тип 2, ревматологични болести, хронични бъбречни заболявания, болести на обмяната и др., компрометират в различна степен работата на сърцето. А болестите на сърцето рефлектират върху всички системи в организма. Най-значима от тях е сърдечната недостатъчност (СН), не само заради това, че лишава клетките в организма от пълноценната доставка на важните за тях вещества, но и заради изявената си тежка симптоматика, която нарушава качеството на живот на болния.

Може ли диагностиката, терапията и профилактиката да се преборят с естествената еволюция на болестта? Може ли да се добави време към живота на пациентите със СН? Може ли това време да е пълноценно, а не прекарано в болници и под обгрижването на близкото обкръжение? На тези въпроси отговаря единственият български кардиолог, член на борда на Асоциацията по сърдечна недостатъчност към Европейското кардиологично дружество (Heart Failure Association of ESC) за периода 2022-2024г и бивш председател на Българското кардиологично дружество проф. д-р Мария Токмакова.

Проф. Токмакова, какво представлява сърдечната недостатъчност?

СН е състояние, свързано с патологични промени в структурата на сърдечния мускул, чиито стени (миокарда) често са разширени и твърде релаксирани или задебелени и неразтегливи. В резултат на това помпената функция на сърцето се нарушава и то не успява да изпълни основната си задача, а именно да доставя кръв, кислород и хранителни вещества в количествата, необходими за нормалното функциониране на организма.

СН може да засегне лявата, дясната или двете сърдечни половини на сърцето, а различни болести на клапите могат да доведат до клапна сърдечна недостатъчност.

Как се диагностицира сърдечната недостатъчност?

Диагнозата се основава на характерни оплаквания и промени в тялото на болния, както и на обективна оценка на помпената функция на сърцето с помощта на ехокардиография. Изследването на нивата на някои специфични биомаркери в кръвта, наречени натрийуретични пептиди, също помага за потвърждаване на диагнозата.

Какво може да доведе до появата на сърдечна недостатъчност?

Една от най-честите причини за появата на СН е увреждане на сърдечния мускул поради недобро кръвоснабдяване, например поради преживян миокарден инфаркт. Други възможни причини за изявата на СН са: възпаление на сърдечния мускул, дългогодишна нелекувана артериална хипертония, неправилно функциониращи сърдечни клапи, аритмии, генетични дефекти, затлъстяване, различни лекарства и субстанции, като химиотерапия, алкохолна злоупотреба, наркотици и др. Възможно е причината за СН да остане неизяснена.

С напредване на възрастта честотата на СН се увеличава. При хора над 65 годишна възраст разтегливостта на миокарда е намалена, което води до забавено релаксиране на сърдечния мускул и задържане на течности в белия дроб. Това, от своя страна, е причина болните да се оплакват от недостиг на въздух при физически усилия, а при по-напреднали промени - и в покой.

Каква е отличителната симптоматика на сърдечната недостатъчност?

Едно от най-честите първи оплаквания е загубата на физическа сила - умора и невъзможност за изпълнение на определени физически дейности. Недостигът на въздух, задухът, е друг характерен симптом. Израз на СН също могат да са поява на отоци по долните крайници - около глезените и стъпалата, подуване на корема, тежест в дясно подребрие, ускоряване на сърдечната дейност.

Ако човек има сърдечно заболяване, което може да доведе до сърдечна недостатъчност, но стриктно се придържа към терапията си, значи ли, че рискът от сърдечна недостатъчност е сведен до минимум?

Профилактиката на СН е най-сигурният начин да се отложи или предотврати появата й. Ако сърдечносъдовите рискови фактори се контролират и се лекуват правилно и навреме заболявания, като артериална хипертония, захарен диабет, исхемична болест на сърцето и други, сърдечният мускул може да се предпази от увреда. Ако човек преживее остър миокарден инфаркт и закъснее с лечението му, това би довело до загуба на определена част от помпената функция на сърцето и съответно - до прояви на СН.

Колко често човек трябва да посещава кардиолог, ако има заболяване, което го излага в риск от сърдечна недостатъчност?

Честотата на срещите с кардиолог зависят от конкретното заболяване. Грижата за сърдечно болния е отговорност не само на специалистите и на общопрактикуващите лекари, но и на самия пациент и неговите близки. Спазването на назначената кардиологична терапия, указанията за начин на живот и хранителен режим, са ключови. Често заболяванията, които могат да доведат до СН са хронични и изискват дългосрочно лечение и стриктно придържане към терапията.

Има ли съпътстващи заболявания, които могат да влошат сърдечната недостатъчност?

Да, съпътстващите заболявания могат да бъдат пусков механизъм за дебют на СН, както и да опосредстват влошаване на съществуваща хронична СН или да създадат затруднения при провеждане на лечението на СН. Например обострянето на ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) или появата на анемия или пневмония могат да влошат иначе стабилизирана хронична СН.

В допълнение към казаното от проф. Токмакова можем да добавим и две важни заболявания, които в последните години бележат ръст - хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) и захарния диабет тип 2.

С напредването на възрастта бъбрекът започва да добива структурни и функционални нарушения; той старее заедно с организма. 10% от застаряващото население развиват хронична болест на бъбреците. Те независимо увреждат сърдечносъдовата система и не лекувани водят до хроничната бъбречна недостатъчност, която сама по себе си е висок рисков фактор за сърдечна недостатъчност. Екстремното проявление на тази бъбречна патология е уремичният перикардит - синдром с тежка прогноза, засягащ близо 10% от болните. В последните години се наблюдава ръст в хроничните бъбречни заболявания, както и сваляне на възрастовата граница.

Захарният диабет тип 2 и предшестващото го затлъстяването и метаболитни нарушения, причинени от фактори на замърсената околна среда и храна, стреса, намалената физическа активност и недоспиване, се превърна в болестта на съвремието. Диабетът засяга все повече млади хора и деца. А той води до възпалителен процес на клетките на кръвоносните съдове (ендотел), натрупване на мастни отлагания по стените им, артериална хипертония, сънна апнея. Всички те увеличават риска от възникване на СН. Друго усложнение на захарния диабет тип 2 е асоциираната с него кардиомиопатия, която може да възникне и без пациентът да има прилежащо сърдечносъдово заболяване.

Овладяването на тези хронични състояния са важни за сърдечносъдовото здраве, но когато пациентът вече има изявена СН, терапията трябва да се прецизира с повече от един специалист. Такъв е и въпросът ми към проф. Токмакова:

Има ли нужда от мултидисциплинарен подход в терапията и проследяването на СН?

Да, има и се препоръчва - т.нар. "Heart Failure Team". Болните със СН са с множество придружаващи заболявания. Често се налага обсъждане на терапевтичната стратегия с различни специалисти за намиране на най-адекватния подход в интерес на здравето и прогнозата болните. Обучението и съпричастността на близките също е от голямо значение.

Като говорим за терапевтична стратегия, кои са диагностичните и терапевтични новости в сърдечната недостатъчност? Какви нови решения се търсят в овладяването на това състояние?

Съвременните диагностични възможности помагат за етиологичното уточняване на СН - за откриване на конкретната причина. Така образното изследване ядрено магнитен резонанс (ЯМР) на сърце може да установи вида на миокардното увреждане - възпаление, фиброза, отлагане на някои вещества, лошо кръвоснабдяване и др.

Има огромен напредък в лечението на СН през последните години. Разполагаме с 4 фундаментални фармакологични лечения, с които можем да променим прогнозата на болните със СН, да намалим повторните хоспитализации, смъртността, да подобрим качеството на живота им. Успешно лекувания болен със СН е освен с овладяни оплаквания, също и с намалени нужди от болнично лечение и с добро качество на живот.

От какво зависи избора на адекватна терапия при сърдечната недостатъчност?

Алгоритмите за лечение на СН са изградени на базата на най-новите теоретични познания, както и възоснова на най-актуалните данни от клинични изпитвания, регистри, анализи и метаанализи на бази данни, и са залегнали в Европейските препоръки за лечение на остра и хронична СН.

Европейските препоръки обобщават и подлагат на оценка всички налични към момента на написването доказателства по специфична тема, с цел да подпомогнат лекарите в избора на най-добрите стратегии за лечение на конкретния пациент с дадено заболяване, вземайки предвид повлияването на клиничния изход, както и съотношението полза/риск, отнасящи се до специфични диагностични или терапевтични средства.

Правилният избор на лечение на СН зависи също от конкретния пациент, неговите придружаващи заболявания, индивидуална поносимост и не на последно място - от достъпа до модерна терапия. В България повечето съвременни терапии за СН са достъпни скоро след одобряването им за употреба.

А те заплащат ли се от НЗОК?

Българските пациенти имат сравнително лесен достъп до всички видове терапия и диагностика за лечение на СН. Има обаче какво да се желае, защото СН е със сериозни последствия за пациента и обществото, но почти няма 100% реимбурсация за комплексното лечение. На пациентът се налага, в повечето случаи, да доплаща различни проценти. Имайте предвид, че това са много често възрастни пациенти, на които се налага да приемат много лекарства и за различни придружаващи заболявания. Все пак изключително положителен, по мое мнение, е фактът, че в България се получава много бързо лесен достъп до новите медикаменти, само с няколко месеца закъснение от други много по-развити от нас страни в ЕС. Примерите са много от последните години, включително и за лечението на СН.

Как се повлиява качеството на живот на пациентите с лекувана сърдечна недостатъчност спрямо онези, които забавят диагностиката си или не получават адекватно лечение?

СН е прогресиращо хронично заболяване. Адекватно лекуваният болен със СН е без или с минимални оплаквания, с добра прогноза и добро качество на живот. Колкото по-навреме се постави правилна диагноза и се започне адекватно лечение, толкова по-благоприятна е прогнозата на СН и по-добро качеството на живот.

BG-6411/11.2022 г.

Материалът се публикува с подкрепата на AstraZeneca.

ИЗБРАНО