Коментари - Пеевски: Oставката на Карадайъ e негово решение, не е нещо особено | Днес.dir.bg

Нищо не става случайно!

Венцислав Стефанов от СИК разказа преди време една стара история - как отишъл с още няколко от СИК при Тодор Живков - когато Живков бе свален с вътрешнопартиен преврат. Одобрен от Кремъл и наблюдаван лично от резидента на КГБ в България генерал Шарапов и още дузина руски генерали - и сикаджиите казали на низвергнатия от хората на Москва Андрей Луканов и Петър Младенов комунистически диктатор: “Другарю Живков, ние толкова добро сме видяли от вас досега докато управлявахте?!?!!, позволете ни сега и ние да ви се отплатим малко! Да ви назначим охрана - само ни заделете тук някоя стаичка (килерче)…” Живков се съгласява и така сикаджиите изпращат “едно тяхно момче” - Бойко Борисов!! Който е “момче за всичко” на Живков - и Батето Иван Славков с типичната си духовитост разказваше за Борисов. Самият Борисов не криеше възхищението си от дъртия Ком. диктатор - колко години се бил задържал на власт ПРИ ДИКТАТУРАТА МУ под диктата на Кремъл и “колко много бил научил Борисов от него”!!! (И от Симеон) Но … това, което Венцислав Стефанов НЕ КАЗА е кой всъщност ги прати при Живков и ЗАЩО този КОЙ е пратил Борисов да СЛЕДИ всъщност Живков какво прави и говори, с кого се среща ( например тогава Живков се среща и с … Ахмед Доган, и дори ву подарява книга с автограф и посвещение, а да напомня, че ДС го лансира и легендира точно Доган като репресиран и лидер на турците срещу … Живков, ДС и проведения от тях Възродителен процес и ако турците са узнаели за тази среща с Доган и с този проект на ДС е било свършено! Само до напомня - СИК бе създадена от ДС-КГБ генерал Любен Гоцев, който прави Маджо шеф на групировката! А Любен Гоцев е дясната ръка на Луканов, който свали Живков, но и открадна целия Валутен резерв - 2 милиарда долара! И Живков няколко пъти се опита да заговори за тази кражба, но бе предупреден да си държи устата затворена! Луканов бе силно притеснен Живков да не разкаже за това, … Само да отбележа, че 2 милиарда тогава преди 30 години са равни на десетки милиарди сега, така започна “равния старт” на прехода с назначените едри бизнесмени и банкери! Тоест, за Луканов бе изключително, критично важно - а от там и за Кремъл - Живков да не говори, да мълчи!!! И бе предупреден, ако иска да остане жив!!! За този откраднат Валутен резерв - от Луканов с любезното съдействие на “уважавания гуверньор на БНБ професор (и офицер от 1 ГУ на ДС) Тодор Вълчев (чиято дясна ръка бе банкерът на мутрите перачът Емил Хърсев) имаше и сформирана парламентарна Комисия, пред която бяха извикани и са явиха Луканов, Тодар Вълчев, Иван Костов и разследващата журналистка от вестник “Демокрация” Люба Манолова, която бе публикувала документи за кражбата, и с която доста сме говорили… Така Луканов хем изпълнява заповедта на Кремъл да отдалечи България от цивилизования свят като обявява мораториум на плащанията ни защото сме нямали пари - ами как да имане като ги открадна?!? - и забави с години приемането ни в Европа, изолирайки ни от света… - дойде Лукановата дива!!! - хем даде летящ старт на назначените от списъка ТОЧНИ “БИЗНЕСМЕНИ” които контролираше (с Москва)!!! Така че тогава младото момче за всичко се е учило и попивало всичко от големите мафиоти! А че се е справило да подслушва и следи Живков и до докладва за всяка негова стъпка свидетелства и това, че след това началниците му го пратиха да следи - тоест охранява а Симеон! И го назначиха на висок пост в МВР в правителството му (ИМ)!!! Помните ли как преди години Пеевски ОТКАЗА предложеното му държавна охрана? А помните ли защо, с какъв мотив, какво каза? Че НЕ ИСКАЛ ТЕ!!! ДА ГО СЛЕДЯТ!!! А сега си отговорете защо и как Доган толкова години има И … РУСКА ОХРАНА!!!!!

Време е всички българи вече да си отворят очите да се надигнат да видят да смачкат турчина и неговата партия гнусната от боклуци измекяри крадливи гадове

1. Как противоконституционна партия процъфтява толкова години в България? 2. Откъде натрупа капитал Ирена Кръстева? 3. Защо се потулиха сигналите към майка и син, които баща му подаде, докато беше шеф на антикорупционната комисия?

Електоратът свинско не яде,електоратът сака лидери с рязани пишки.Свинкьо правиш порнография и не си прави труда да излизаш по медиите,хората не те слушат изобщо кво булботиш,а само те псуват урдолешката.

Дреме ми и за доган и за пеевски и за кара некакав си и за дпс-то Вече официално се разбра че закона магнитски е легален начин за рекет и натиск от страна на краварската администрация към важни и богати хора. Ако не слушаш и не изпълняваш заповеди, те слагат в списък магнитски. Ако им клекнеш и работиш в техен интерес , някак си краварите спират да се интересуват от това дали си корумпиран, търгуваш с влияние и т.н. И после тези идват да ми говорят за демокрация. американски карикатури

То навремето един от първите хора в йерархията на ДПС се гръмна в сарая на Доган. После се оказа, че бил само мъжка секретарка и то психически нестабилна и от никого не уважавам такава. Карадайъ смело върви по същия път. Каква ли поръчка не е изпълнил, след чудесното представяне на ДПС на изборите.

в Сараите на Доган стават доста странни неща!!!

Този само да му снимаш физиономията и е готов за карикатура на прасе. Такова излъчване на ум и интелект.... ?

Конституция на република България Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна. (4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

ДПС показа най-накрая истинското си лице.

Интереса клати феса

Негово решение как пък не,свиньо! Не сме толкова тъпи да ти вярваме. Ясно е ,че ти искаш мястото му. Не случайно всеки ден си на телевизиите и раздаваш заповеди на правителството.

Сигурно и не е нещо особено, но на толкова хора Карадайъ ще им липсва с уникалния си изказ и акцент, който те разсмива най-непринудено...

Боже, пази България!

Може би Шиши е прав, може би наистина не е нещо особено. Аз поне винаги съм възприемал Къръдъйъ като някакъв говорител на Доган ... говорител, който говори доста лош български език.

Няма по-лъжливо нещо от ДЕПУТАТ! На него дори и когато ти казва името си, не бива да му се вярва. И така е било винаги и навсякъде - те са генетични лъжци още от произхода на името - поли (много) и тхикос (измама) - какво по-сериозно доказателство?

Някога е бил хубавец но от както отслабна малко стана още по противен.Знам не е красиво да се присмива човек на физическите недъзи на другите.Но в случая съм потресен от комбинацията с умствените.И тава беше най младия милионер?

Отивам да повърна!!!!

...ДПС е етническа, ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННА организирана престъпна група и изобщо не трябва да съществува.

Всичко говори за тежък конфликт между Беевски и Карадахлъ. Но Дебелян знаем как винаги се опитва да прецака ортака си, още от времето на Цецо Мустака.

Нищо не е важно,само крадците и мошениците да останат. Българоубийци!!!

.

настъпил котарака..

Доподало му се оставка, имал химикалка - написал, подал. Какво толкова?

къде го намериха такъв неандерталец

Свинята по магнитски ще става вожд на патията на ДС и крадливите мулташко сарайни ологарси прислуга на Путкин,но рано или късно ще си платите сметката

Когато загубите избори, не ни обеснявай туфлек, че не сте го изгонили за да вземете по голямо парче от баницата със тиквата !

Все пак добре, че Карадайъ е доживял да подаде оставка, а не да се "самоубие" като Ахмед Емин.

Наистина и учудващо как след 30 години, в които мафията си има държава в България и граби и мами, и води последователна - макар и скрита и непризната (до дупка) война срещу българския народ и държава (и държавност), гаврейки се понякога дори и съвсем открита… все още има българи, които не разбират простата истина - че в мафията йерархията е по-различна отколкото при публичните й капии. Че България е царството на подставените (от мафията) лица - политици, лидери на партии, прокурори и съдии, дори и особено висши такива, на банкери, едри бизнесмени перачи, ооопс бизнесмени, на министри, премиери и президента. И … ръководители на МВР и службите! И затова България е пленена и провалена държава 30 години! Защото зависимият на който и да е висок пост не може да е … независим, не може да е отговорен, той по презумция е безотговорен - дори и иначе да е много подготвен, добронамерен и дори наистина да иска да си свърши и както трябва работата!!(а повечето си капии мафията много внимателно подбира да на са такива съвестни, за да избегне тази “опасност” - някоя от капиите й да реши в един момент да се еманципира и/или да предаде четата, като Емин!)

ДС-КГБ Бригадир Аспарухов назначи Бойко Борисов за главен секретар на МНР - най-професионалният пост в системата на МВР без Борисов да има всъщност и 1 ден стаж като полицай!!!, при доведения пак от ДС-КГБ генералите Любен Гоцев и Бригадир Аспарухов Симеон Кобурготски сред сделка: имоти за Симеон срещу власт за ДС-КГБ генералите, и така Борисов става разпознаваем и популярен, а ДС доносниците им Гоце Първанов и Доган дават на Борисов и лелеяните от него генералски пагони. Борисов оправдава доверието им, като те забравя и той да се облажи с приятелката си тогава, и началниците му го избират да продължат да го лансират - нареждат му да стане ридер на “дясна” партия, която да мачка и унищожава всичко автентично в дясното пространство - защото “генералското движение” в БСП контролира цялото “ляво пространство”, вкл. с генно-политическото си инженерство! Възлагат на Цветанов да създаде партията на Борисов, а всички ДС парцали, тоест в медии - вкл. трудовите а часовите вестници и телевизиите, които са под пълен техен контрол провеждат дълга и мощна кампания в подкрепа и реклама на Борисов… Бпигадир Аспапухов е и в основата на активното ДС-КГБ мероприятие за станалия много опасен да тях защото те го контролират превиер Филип Дивитров и редовното му пранителство с откровени лъжи - нечувано престъплениеи национално предателство, което остава ненаказано, защото мафията идва на власт!!! Повод за искания вот на доверие от превиера Филип Дивитров е акция на Бриго Аспарухов, тогава шеф на Националната разузнавателна служба. Това е т.нар. случай „Мишевгейт“ или „Македониягейт“. Той съобщава, че съветникът на премиера – Константин Мишев, води „тайни преговори“ в Скопие за износ на оръжие, а по този начин се нарушава ембаргото на ООН за страните от бивша Югославия. Нищо от това не беше доказано. Филип Димитров на практика се оказа безсилен да ръководи страната в среда от тайни агенти на Държавна сигурност, част от които бяха внедрени в средите на СДС. Той нямаше никакъв предишен опит в управлението на държавата. Бе атакуван от свои – от „Подкрепа“ и от президента Желев. А в добавка получи и депесарския шут. Юристът управляваше страната в силно враждебна среда, в която още нямаше и помен от разсекретяване на досиетата на сътрудниците на ДС. Не знаеше на кого да се довери, не беше наясно с тайните механизми на властта, които пък БСП съвършено владееше. И в тази минирана джунгла Димитров реши да се ориентира и поиска вот. Отговорът беше ясен. Т.е. той е поискал доверие, за да не тръгва по хлъзгавия път на политическите сделки и неясни зависимости. Не знаем какво щеше да се случи по този път, но знаем какво се случи реално - дойде правителството на Любен Беров и преходът в целия му "блясък". Слаба държава, но силна бивша Държавна сигурност. Зад кулисите тя действаше необезпокоявана. Златно време за корупция, незаконно забогатяване, възход на мутрите и групировките, гангстерски войни, срастване на власт и престъпност. Все неща, от които България още страда. В тази връзка си струва да отбележим разликите между двамата уважавани знакови политици, които говорят във вчерашния ни брой. Те си приличат само по това, че са безспорно интелигентни и честни. Преди време Ива Рудникова написа, че западен дипломат казал за Ф. Димитров в началото на кариерата му, че прилича повече на британски, отколкото на балкански политик. Димитров винаги е обичал да говори за стандартите на западната демокрация (дори и във вчерашното интервю) и за това, че България трябва да стане нормална държава. Той пробва десни реформи, съчетани с морал в политиката, но в началото на 90-те г. не успя. Изглежда, беше рано за такъв тип политика. Балканският модел победи. Но в края на краищата всичко си идва на място - сега Димитров е посланик на ЕС в Грузия. Впрочем показателно е, че преди доброволно да напусне парламента през 2008 г., написа законодателство срещу конфликта на интереси. Една материя, която прокарва границата между балканската и европейската политическа култура.

важното е че софия е пееераско синя и ще се краде пак като мафиянски

Идиот ,ама "партията"го прие !? Значи е партия от идиоти !?

Карадайъ беше очевиден идиот.....

За да си успешен в битието си(живота) ,не е нужно да си "член" на партия.Младежите от турския елемент от народа на Република България са наясно със ситуацията в държава-та ,която е Родина ,за всички родени и живеещи в нея !

28 октомври – депесарски шут свали кабинета на Филип Димитров и СДС 28 OCT 2014 Kак ли щеше да изглежда България днес, как ли щеше да мине преходът, ако през 1992 г. кабинетът на Филип Димитров не бе паднал след поискан вот на доверие?Някой днес спомня ли си "сините мравки"? Не?! А трябва. Защото преди 22 години - на 28 октомври 1992 г., 12 народни представители от СДС промениха курса на страната, като не подкрепиха собственото си правителство, ръководено от Филип Димитров, и то подаде оставка. Основният лозунг на правителството на Филип Димитров бе "Смяна на системата", целта - да се сменят всички "стари кадри" чрез лустрация, да се променят изцяло политическите и икономическите условия в страната. Това не стана. България сигурно би изглеждала по друг начин, ако Филип Димитров бе останал на власт.Разбира се, в историята няма "ако". Но така или иначе тогава България бе на някакъв кръстопът. Ние трябва да осмисляме миналото си, за да не повтаряме едни и същи грешки. 2 месеца преди оня вот Желев направи прословутата пресконференция на Боянските ливади, на която атакува правителството. Днес Желев казва, че в искането на вот от Филип Димитров тогава е имало "елемент на политическа безотговорност". Така ли е? Обяснението на самия Филип Димитров пред парламента, след като подаде оставка на 28 октомври 1992 г.: "Очевидно за всички е, че пътят на реформите, който България пое, е път, който не може да бъде следван без подкрепата на парламента и без възможността да се поеме отговорност. Може би за някого щеше да бъде по-удобно това правителство да се запази в невъзможност да действа."Филип Димитров бе нападнат от свои, бе обкръжен от агенти и в крайна сметка СДС изпусна властта На 28 октомври преди 22 години Филип Димитров приключи кариерата си на премиер. Той поискавот на доверие и на тази дата Народното събрание го отстрани като министър-председател. Трудно извоюваната победа на СДС бе предадена след 13 месеца. Народът, който доскоро пееше „Последен валс“, бе смаян. Доган обясни ситуацията със силен „депесарски шут“. СДС никога не забрави това и както видяхме по-късно Ахмед Доган беше важен партньор на социалистите и царската партия. Но вече не влезе в политическите сметки на демократичните формации, родени по-късно. На 28 октомври 1992 г. в БСП си честитят. А малко по-късно начело на държавата застава Любен Беров, който управлява с гласовете на БСП и ДПС, изпълнявайки програмата на СДС. Всъщност властта се поема от силовите групировки и първите олигарси. Юристът Филип Димитров понесе много критика от приятели и неприятели за решението си да поиска вот на доверие от парламента. Никой премиер след него не пое този риск. Министър-председателят Димитров бе съборен със 120 гласа против неговото управление и със 111 – „за“. Основният въпрос, който мъчеше и седесарите на висока позиция, и обикновените симпатизанти, бе защо Филип Димитров поиска този вот? Известно е, че след като спечели изборите през октомври 1991 г. „с малко, но завинаги“, СДС нямаше достатъчно депутати, за да управлява самостоятелно. Тогава ДПС стана коалиционен партньор, като отказа министерски и други постове. Най-важното, което Филип Димитров успя да стартира през мандата си бе връщането на земеделската земя и реституцията на градската собственост. Днес почти няма фермер в страната, който да не отчита, че връщането на земята в реални граници, което всъщност бе зададено от президента Желев, бе грандиозна грешка. Тя разби утвърдени структури и върна земеделието в ерата на ралото. Критиките и селските бунтове, организирани от председатели на АПК и ТКЗС, бяха залпови. Не те обаче накараха Филип Димитров да рискува с вота. Преди фаталната за СДС дата, имаше други събития и други прозрения. През лятото на 1992 г. Константин Тренчев, един от основателите на СДС, организира национална транспортна стачка чрез синдиката „Подкрепа“, с която София бе блокирана. В нея се включват и структурите на КНСБ. Александър Йорданов, който в това време е председател на парламентарната група на СДС, пише в мемоарите си, че на 4 февруари, структури на Държавна сигурност организирали „активно мероприятие“. Лица, които са имали достъп до канцеларията на президента Жельо Желев, изнесли и предали на Доган списък с около 1300 агенти на специалните служби, които са заемали дипломатически постове. Твърдеше се, че Ахмед Доган е предал в турското посолство в София имената им. Това се разчу като аферата „Оня списък“. Въпреки това в средата на лятото 1992 г. правителството на СДС стоеше стабилно – то оцеля след поискания вот на недоверие от БСП. На 24 юли той бе гласуван и Филип Димитров получи 130 гласа, тоест мнозинство, благодарение на партньора ДПС. По-късно обаче Димитров бе нападнат челно на „Боянските ливади“ от Жельо Желев - първият лидер на СДС и президент тогава. Пресконференцията на Желев бе съкрушителна. Той отправи остра критика към правителството на Филип Димитров за това, че е обявило война на медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации. Фактът, че критиките бяха публични, е смущаващ, меко казано. Не е ясно дали Желев и Димитров са говорели преди това лично. Не е ясно Желев своя образ на президент ли е утвърждавал с този ход или е „милеел“ за държавата. Или е смятал, че като посочи пред цяла България управленческите слабости на СДС, ще постигне по-добър ефект към поправянето им. „Нападките срещу кабинета не престанаха, особено в медиите“, пише Александър Йорданов. „Особено активен бе Тошо Тошев – тогава главен редактор на в.“Труд“ (днес на „Преса“) и както по-късно се оказа – съдържател на явочна квартира ползвана от ДС. Парадокс е, че агент с името Филип е един от тези, които убеждават Желев да атакува остро правителството на Филип Димитров. Това е неговият медиен съветник Валентин Стоянов. „Боянските ливади“ водят до оставката на председателя на Народното събрание Стефан Савов. На 24 септември след вот на недоверие, Савов се отказва от поста, въпреки, че е спечелил с 1 глас. Той обяснява, че този глас е негов, и че не е морално да остане като председател. И напуска. Морален или не, този жест на стария демократ разбива един от фронтовете, на които СДС пази властта. Повод за искания вот на доверие е акция на Бриго Аспарухов, тогава шеф на Националната разузнавателна служба. Това е т.нар. случай „Мишевгейт“ или „Македониягейт“. Той съобщава, че съветникът на премиера – Константин Мишев, води „тайни преговори“ в Скопие за износ на оръжие, а по този начин се нарушава ембаргото на ООН за страните от бивша Югославия. Нищо от това не беше доказано. Филип Димитров на практика се оказа безсилен да ръководи страната в среда от тайни агенти на Държавна сигурност, част от които бяха внедрени в средите на СДС. Той нямаше никакъв предишен опит в управлението на държавата. Бе атакуван от свои – от „Подкрепа“ и от президента Желев. А в добавка получи и депесарския шут. Юристът управляваше страната в силно враждебна среда, в която още нямаше и помен от разсекретяване на досиетата на сътрудниците на ДС. Не знаеше на кого да се довери, не беше наясно с тайните механизми на властта, които пък БСП съвършено владееше. И в тази минирана джунгла Димитров реши да се ориентира и поиска вот. Отговорът беше ясен. Т.е. той е поискал доверие, за да не тръгва по хлъзгавия път на политическите сделки и неясни зависимости. Не знаем какво щеше да се случи по този път, но знаем какво се случи реално - дойде правителството на Любен Беров и преходът в целия му "блясък". Слаба държава, но силна бивша Държавна сигурност. Зад кулисите тя действаше необезпокоявана. Златно време за корупция, незаконно забогатяване, възход на мутрите и групировките, гангстерски войни, срастване на власт и престъпност. Все неща, от които България още страда. В тази връзка си струва да отбележим разликите между двамата уважавани знакови политици, които говорят във вчерашния ни брой. Те си приличат само по това, че са безспорно интелигентни и честни. Преди време Ива Рудникова написа, че западен дипломат казал за Ф. Димитров в началото на кариерата му, че прилича повече на британски, отколкото на балкански политик. Димитров винаги е обичал да говори за стандартите на западната демокрация (дори и във вчерашното интервю) и за това, че България трябва да стане нормална държава. Той пробва десни реформи, съчетани с морал в политиката, но в началото на 90-те г. не успя. Изглежда, беше рано за такъв тип политика. Балканският модел победи. Но в края на краищата всичко си идва на място - сега Димитров е посланик на ЕС в Грузия. Впрочем показателно е, че преди доброволно да напусне парламента през 2008 г., написа законодателство срещу конфликта на интереси. Една материя, която прокарва границата между балканската и европейската политическа култура. Желю Желев е авторът на известната, забранена от соцрежима книга “Фашизмът”. Като президент той изглеждаше съвсем на мястото си в ранния преход. Но никога не е криел, че е с ляво мислене. А неговите защитници тогава изтъкваха, че вместо Филип-Димитровата политика с морал трябва да има "изкуство на възможното". В политиката важни били интересите, не принципите. Тази логика на балканската култура, доведена до крайност, ни докара дотам, че хлъзгавите политически компромиси на тъмно станаха стандарт в политиката ни. Днес Желев одобрява позицията на Бойко Борисов, защото всяко правителство има нужда от доверие. Би трябвало да си даде сметка, че между тогава и сега има много прилика.

Предния председател на ДПС си замина защото зае страната на Турция и НАТО когато думаха руския самолет. Наложи се не просто да бяга по улиците на София да се крие от самото ДПС като крастава куче. Сам каза, "без да искам настъпих руска мина" :). Доган агента на ДС веднага излезе на амбразурата да брани руския задника и го целува дълго и лигаво. За награда му подариха един тец с прилежащ пристанище и руснаците му оправят пристанището не знам дали не го завършиха вече но с български пари естествено държавни. Хлнурарът от 1 милион за хидроинжинерните му постижения му го даде тоже един ДС герой. Интересно ментата какво е настъпил да не е някоя мина Пеевски. Абе Пеевски да не е някое ДА творение че американците го санкционират

Преди 27 години "Боянските ливади" отприщиха бесовете на мафиотския преход 30 AUG 2019 Faktor.bg публикува отново свой стар, но много актуален и днес текст за подменения преход след почти 30 години "демокрация". Едва ли днес някой се сеща за датата 30 август 1992 г., но именно преди 27 г. на този ден в политическата терминология на България се роди фразата „Боянски ливади”. Тя се наложи като символ на предателство, задкулисни игри, война между първите институции – президентство и правителство. „Боянските ливади” обаче са и доказателство, че колкото и да е орязана от правомощия президентската институция има влияние, което може да се окаже понякога и съдбоносно за страната. Днес от този юбилей едва ли някой има основание да се гордее, но равносметката е задължителна. На 30 август 1992 г. президентът Желю Желев дава в Бояна пресконференция, в която отправя остра критика към правителството на Филип Димитров. Обвиненията са, че е обявило война на медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации. Много политолози смятат, че тази пресконференция подпалва искрата за свалянето на Стефан Савов от председателския пост на Народното събрание и води да разцепването на парламентарната група на сините. Президентът Желев пък е подозиран, че е предприел коварната стъпка, защото повече не е можел да управлява СДС задкулисно, а старите му зависимости са ставали все по-явни. Независимо от различните политически версии и обяснения, след „Боянските ливади” ситуацията в страната става извънредно нестабилна. Точно в такъв опасен момент премиерът Филип Димитров иска вот на доверие към правителството. При гласуването на 28 октомври 1992 г. ДПС отказва да го подкрепи, предават го и някои от сините и така първото правителството на СДС пада от власт. Самият Филип Димитров обяснява пред парламента: "Очевидно за всички е, че пътят на реформите, който България пое, е път, който не може да бъде следван без подкрепата на парламента и без възможността да се поеме отговорност. Може би за някого щеше да бъде по-удобно това правителство да се запази в невъзможност да действа." Така премиерът ясно декларира философията си - доверие и широка подкрепа, за да не бъде изкушено от тъмни политически сделки и неясни зависимости. Днес е трудно и почти невъзможно да се гадае до къде щеше да стигне страната по пътя, избран от Филип Димитров – десни реформи, съчетани с морал в политиката. Но със сигурност се убедихме, какво ни връхлетя – отприщиха се бесовете на мафиотския преход. Стъкмено беше компромисното правителство на проф. Любен Беров и преходът в България затъна в истинско блато, от което и днес не можем да се измъкнем. Не закъсня и резултатът - слаба държава, но силна бивша Държавна сигурност. Зад кулисите тя дърпаше необезпокоявано конците на новите играчи. Времето се оказа златно за корупция, незаконно забогатяване, възход на мутрите и групировките, гангстерски войни, срастване на власт и престъпност, чалгаризиране на държавата, упадък на културата. „Боянските ливади” винаги ще тежат като ръждясала котва на политическия имидж на президента Желев. От години той се опитва да омаловажи случилото се и дава все нетрезви обяснения. „Искането на вот на доверие от Филип Димитров тогава имаше елемент на политическа безотговорност", твърди първият обитател на „Дондуков” 2. Той убеждава, че е бил бащински настроен към СДС, но те не разбрали критиката му и погледнали надменно на предупрежденията му. Филип Димитров има ясна позиция за случилото се преди две десеттилетия: „Някои си спомнят речта ми от 18 септември 1992 г. когато заявих, че се създава мафия и поисках мандат за битка с нея. Тогава голяма част от залата се смееше насреща ми и ме обявяваше за луд. Започнах битката и това беше основен мотив за свалянето на правителството ми. Но е вярно, че от тогава до сега не се направи много. Затова и се надявам настоящето правителство на ГЕРБ да успее. За съжаление комунистическият манталитет кара повечето българи да мислят, че властта е кокал, който веднъж грабнат, може да се стиска без край и да не се „дава”. Дразня се от това, че за 20 г. повечето ми сънародници не проумяха, че вотът на доверие е форма на борба в парламентарни условия. Ако тогава бяхме излезли на избори – които щяхме да спечелим – щяха да са проумели кога и защо се иска вот на доверие. За жалост, загубил битката съм принуден да слушам двадесет години една и съща простотия. Накратко, борих се за изплъзващата се от ръцете ми власт с единственото средство, което имах след предателствата в СДС и загубата на мнозинството. Никой не ме е подвеждал”. Политическият затворник и емигрант Петър Бояджиев, който е свидетел на тези събития в България, твърди, че свалянето на Филип Димитров е било чист заговор, в който комунистическите служби са имали определена роля. „Моторът, който свали правителството на Филип Димитров от власт, се нарича Желю Желев. Всички други играха второстепенна роля. Желев е изключително подъл и непочтен. Много преди премиерът да поиска вот на доверие в президентството вече действаше оперативен щаб за свалянето на Филип Тримата основни участници в него бяха – Бригадир Аспарухов, шеф на НРС, генерал Стоян Андреев, представляващ дълго време преди това ДС в ръководството на БАН, а в онзи момент официално съветник на Желев и реално контролиращ го, и Алексей Алексеев, гарантиращ интересите на Доган на „Дондуков”2. Действията и на тримата в онзи период, в условията на правова държава бяха престъпни и подсъдни. Димитър Луджев и неформалната група депутати, която той организира, също им помагаха. В онзи момент Луджев вече се беше сближил със „Мултигруп”, а преди това топлата връзка с Илия Павлов и президентската институция протичаше чрез Ивайло Трифонов. Щабът на тези хора планира и осъществи тъй нареченото активно мероприятие, за което бяха обучавани преди това в Москва. Реализираха тази си дейност чрез агентурния апарат, с който разполагаха в страната”, казва днес Петър Бояджиев. Шефът на пресцентъра на правителството на Жан Виденов Красимир Райдовски, който е и отличен познавач на тайните от миналото, е убеден, че Желю Желев има основен принос за старта в съсипването на СДС. „В България няма човек, който да не е наясно, че този срив беше програмиран още с избора на Желев от Луканов за президент. Президентът Желев, напълно в марксистки дух постави начело на разузнавателна служба като реформатор бившия партиен секретар на 102 ППО на БКП в ПГУ, сега НРС генерал Бриго Аспарухов. Той, като истински разузнавач №1, даде всичко от себе си и услужи на Желев да свалят собственото му правителство. Достатъчно е да припомним измислената оръжейна сделка в Македония, която се оказа предмостие за „ливадите”. Професионалистът Аспарухов умело използва тогава медиите и огласи „достоверна и секретна” информация, като пренебрегна премиера и президента”, подрежда политическия пъзел Райдовски. Познавачът на митовете в историята проф. Пламен Цветков нарича „Боянските ливади” „очаквано събитие за неуспялата българска нежна революция”. „Събитията от това време са продукт първо на факта, че самият Желев беше марксист, а българското общество не можа да роди някой по изявен антикомунист като лидер на опозицията. На втори план, СДС беше бъкано от агенти на Държавна сигурност и те до голяма степен дърпаха конците. „Боянските ливади” са в някаква степен и следствие, че се признаха изборите от юни 1990 г., а бяха драстично манипулирани от комунистите. Но ръководството на СДС се съгласи тогава на този фатален компромис. Голямата истина обаче е, че и без „Боянските ливади” Филип Димитров нямаше да издържи дълго с това мнозинство от сини депутати доносници и ченгета. Ливадите остават един символ на доста яловия преход в България от комунизъм към демокрация. Но все пак всичко това се компенсира в известна степен със събитията от зимата на 1997 г., благодарение на които сега България е член и на НАТО и на ЕС”, твърди историкът. Журналистката Люба Манолова, която е посветила обстойна студия на събитията и играчите констатира: „Ето защо във въздуха останаха да висят без отговор въпросите: Кой остава президент, след като е шантажирал публично депутат с досие за съпричастност към специалните служби? Кой остава президент, след като зад гърба му негов съветник от кабинета се договаря в чужди държави по неясни сделки? Кой остава президент, след като втори негов съветник го напуска не по болест? Кой остава президент, след като се е вкопчил в Националната разузнавателна служба и не е допринесъл и буква за изготвяне на концепция за националната сигурност? А е главнокомандващ. Кой остава президент, след като е дал мило и драго да свали действащо правителство от политическата сила, която го е издигнала за кандидат за държавен глава и е гарантирала избора му чрез гласовете на поддръжниците си. И най вече: Кой продължава да бъде президент, след като се е отказал от бюлетината, с която е избран? Има ли някъде в цивилизования свят подобно политическо поведение? Удивително е, че след всички действия на Желю Желев против политическата сила, която го направи президент, /като независим кандидат той едва ли щеше да бъде избран/, той сам се определи като почтен и честен, повтаряше, че е политик с най-висок политически рейтинг в страната”. 26 години след онези драматични събития маските са свалени, а България никога повече няма да бъде същата страна.

Част I : Работното досие на ДС агент Ангелов”: Документи Черен календар на комунизма За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 2.1: Доноси от казармата Написано от Христо Христов Петък, 13 Юли 2012 17:57 Личното дело на агент Ангелов - Доган започва с доносите в казармата веднага, след като е вербуван от ВКР през август 1974 г. | Снимка: Държавна сигурност.com. Личното дело на агент Ангелов - Доган започва с доносите в казармата веднага, след като е вербуван от ВКР през август 1974 г. | Снимка: Държавна сигурност.com. Сайтът desebg.com публикува за първи път онлайн досието на Ахмед Доган. В част 1 бяха представени архивните документи от лично дело на агент „Ангелов” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г. В част 2.1 се поместват първоначалните сведения (1-42 листи) от работното дело на агент „Ангелов”, които той прави след вербуването му от ВКР през август 1974 г., когато e войник в поделението 2570 на ГУСВ в Мътница, Шуменско. По същество сведенията, предавани от Доган са доноси срещу войници в поделението – български турци, от които ВКР се интересува. Обикновено доносите на агент „Ангелов” започват с изречението: „Един мой приятел ми разказа...”. Някои от тях са собственоръчно написани. Документите съдържат и задачите, които водещият офицер е поставял, както и критични резолюции на началника на отделението, осносно действията на оперативния работник, а също така и по воденето на агент "Ангелов" и работата по конкретните случаи. Донесенията показват колко интензивно е използван Доган още в началото на негово агентство. Публикуваните страници от работното му дело обхващат периода август - октомври 1974 г. Освен това делото на Доган разкрива и дейността на ВКР в армията, в случая в Стоителни войски сред войници, които са подозирани в прояви на т. нар. от ДС национализъм. Някои от архивните документи са писани върху некачествена хартия и с времето са избелели, което затруднява прочита им още в оригинал. Поради тази причина дори при сканирането им и допълнителната обработка качеството не може да бъде подобрено. . Документите от досието за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов съгласно закона и са предоставени от комисията по досиетата. В тях са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите. https://desebg.com/ns/805--21-

Кой здава власта без бой бе чочжум?

Издателство Millenium Книгата “Досието на Доган” Автор Тома Биков Категория: Документалистика Меки корици Формат: 14x20 Страници: 428 Година: 2009 ISBN: 978-954-515-054-8 Цена: 8.60 лв.Поръчай онлайн (-15%) за 7.31 лв. http://www.milleniumbg.eu/bg/Books/show/204

Началото – как Ахмед Доган става агент „Ангелов” на ВКР Интересът на ДС е регистриран на 13 април 1974 г. от оперативния работник Стайчо Стойков. Той е офицер от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), отдел при Главно управление на строителни войски (ГУСВ), IV отделение – Варна (самият офицер работи в Шумен). Според основните документи на Политбюро на ЦК на БКП за ВКР то е „политическият орган на партията в армията”. На тази дата оперативният работник от ВКР пуска проверка на лицето Ахмед Исмаилов Ахмедов (тогавашните имена на Доган) в III отдел на ДС (архива на ДС), за да се установи по оперативния отчет дали набелязаният е свободен или е регистриран като сътрудник на друго управление на ДС (подобна проверка по оперативния отчет се прави задължително преди подхождане към вербовка на всеки кандидат-агент). По това време Ахмед Доган е войник в поделение 2570 – Мътница (източен квартал на Шумен на около 8 км от центъра му и на около 10 км от Каспичан). Там постъпва през декември 1973 г. като машинен техник. Поделението се води към ГУСВ. В картона на проучването е в графата цел на проучването е записано „вербовка”. В поделението Доган отбива военната си служба от декември 1973 г. Предложението за вербовката му се мотивира с необходимостта от внедряването на агент с средата на трима от редниците в поделението, които имат близки в Турция и „ангажират вниманието на останалите по въпроса за живота там”. Като подходящ човек според оперативният работник Стайчо Стайков от ВКР се явява Ахмед Доган. Какви документи съдържа личното дело на агент „Ангелов” От документите се разбира, че между двата е имало няколко срещи преди да се подходи към вербуване на редника и че Ахмед Ахмедов е давал сведения и преди да бъде регистриран като агент. Офицерът мотивира предложението за вербуването на Доган с факта, че той „е добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на ДС”. В личното дело на агент „Ангелов” – Ахмед Доган се съдържат редица документи, свързани с проучването преди вербуването му, както и с плана и рапорта за извършена вербовка. В тях има много биографични сведения за произхода и семейното му положение. Запазена и строго секретна справка за бърза и двустранна връзка с агент „Ангелов”. В този том е и неговата собственоръчно подписана декларация от 21 август 1974 г. В нея Доган декларира, че „като честен гражданин и предан член на ДКМС, напълно добросъвестно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ”. По това време Ахмед Доган е едва 20-годишен. Мястото на вербовката е канцеларията на началника на склада за строителни материали. Срещата с Доган е камуфлирана като разговор по повод самоотлъчка на войник с петима редници, като Ахмед Доган е привикан последен. Интересно е, че самият Доган избира псевдонима си „Ангелов”, а вербовката се извършва на „идейно-политическа основа”. От документите в личното дело на агент „Ангелов” става ясно, че неговата надеждност е проверявана чрез „М-Родопи” (мероприятие, при което се използва подслушване с микрофон). Това става по време на среща на агента с друг войник, от който получава сведения. В качеството си на агент „Ангелов” Доган е срещан от оперативния работник и в явочна квартира „Панела” без в документите да се съдържат данни къде се е намирала тя. Агент „Ангелов” е използван за работа по 6 дела за оперативни проверки (ДОП) и както ВКР посочва с изключение на една „всички обекти са разобличени и данните при разобличаването се покриват с тези от агента”. В личното дело на агент „Ангелов” – Доган, освен документите, свързани с проучването и вербуването има и няколко сведения, заявления и писма от него, които са подписани с името му, а не с агентурния псевдоним. Този том материали приключва с предложение личното и работно дело на агент „Ангелов” да се прехвърлят на отдел I-ви – ДС в Окръжно управление на МВР във Варна за по-нататъшното му ползване. Документите за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов съгласно закона и са предоставени от комисията по досиетата. В тях са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА. Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите. ==== На линка вижте документите ч, вкл. собственоръчно написани от Доган като ДС доносник: https://desebg.com/ns/804--1-20-

Им се ...

Идиот до идиота, мила моя майно льо, крадец до лъжеца!! Само Доган пак липсваше…

Добре де, ама като Доган е всеизвестен ДС доносник и посветена путинова подлога (както ДС и библиотекарите зад него) и изреди толкова дитирамби и славословия за диктатора в Москва, а мамин Делян Пеевски Магнитски го раздава пръв и заклет антипутинист и евроатлантик, дори най-върлият, … Сещате ли се сега пък на какви лупинги и пиески ще станем свидетели! Бас държа, че тези ще направят Бойко да изглежда жалък аматьор във въртележките, ще пратят Бойко пасти да яде! Точно затова го изпитаха Карадаято - ситуацията стана толкова напечена и динамична, и с двете войни, че тези нямат време да чакат Карадаято да зацепва заповедите им и да ги осмисли и изпълни щото току виж са му спуснали бързо други… Докато Карадая търси думичките на български току виж ойде Коньо у реката…

Лили е абсолютно безпардонен!

То и председателството му не беше нищо особено. Сламен човек отиващ си с мир. Това е отдавна е било решено щом направиха Шишака съпредседател на паршаментарната им група.

Някой може ли да ми отговори: за какво му е на този да драпа за политическа кариера? Намагнитен е, а никой нищо не предприема. Ок, богат е, неясно с какъв произход на капитала, но за колко още $ можеш да ламтиш след като накрая отиваш при Св.Петър гол и бос? Не разбирам.

Карадайъ бе мой телевизионен любимец. Наслаждавах се на неговия български език и назидателния тон, с който говореше. Ще ми липсва и физиономията му на харизматичен човек, който стои над обикновените неща. А Шишо е едно дебело нищо, което някой ни натрапва ...

На времето Иван Костов нарече Д(П)С проклятието на България! Обаче за да сме честни трябва да отбележим, че тогава ги нямаше ГЕРБ, Израждане и разни любители на македонски космонавти…