Коментари - Отбелязаха годишнина от рождението на Тодор Живков в Правец | Днес.dir.bg

Тато е един велик държавник втори като него няма да имаме

Али Боко Харамович ибън Искриотски ал Анкарски член на Б.К.П И АГЕНТ НА ДС, отиде ли да поднесе цветя на паметника на бившият първи, нали той го избра за пазвантин и му открехна вратата на политическата сцена,най-голямата грешка, кюрбиза се оказа турска подлога и марионетка на Анкара.

Голям ЧОВЕК ! велик държавник довел Н Р Б до челните места в световен мащаб по икономика, спорт, селко стопанство, земеделие, ред и спокойствие. След като измислените крадци /демократи разгрябат всичко ще започне да се оценява какво е направил за българия и народа титана Тодор Христов Живков. Покол и вечна слава . Той ще живее в сърцата на нормалните ,честни българи!

На тоя Тодор Славков , баща му какво направи? Едно време хвърляше курвите през балкона. Сина по ли е свестен?

На погребението на Цар Борис е имало един милион човека!!!!!!!На правешкият каун 50човека!!!!!Комунизма не работи...... мръсни мародери!

ГОСПОДИ............ДУМИ НЯМАМ!!!!!!!!!!

Ако, не спиш,хайде да си пишем, глупостите.

Лили, не спиш ли?

тодор живков е бивш тиранин. Под неговото ръководство са разсипани милиони човешки животи. Либерастите вече възхваляват диктаторите и това е гнусота.

браво комунистически курви. да лапате уя и да пълните бузки

простият и алчен бай тошо е най-големият предател в историята на България. за лична изгода продаде родината си на сталин. а тези които му се кланят са морално пробени и заблудени комунопитеци

Как изобщо може да се споменава тоя влашки циганин и то с възхвали?!! От тоя национален предател до днес все същите насрани красние идиоти се надпреварват да харижат България на Русия! Тоя правешки изрод на 2 пъти предлага заличаването на България в пределите на Империята на Злото! И сега отново продажната руска подлога "президентът" Гадев прави пак същото! Тия са все от същото котило и нямат изтребване! Лустрация и край!

Вечна му памет на другарят Живков. Днес бях (както и всички предишни години от как е починал) в Правец да поднеса цветя.

На 11 март 1985 година Горбачов става генерален секретар на ЦК на КПСС. Той се зарича, че ще промени комунизма из основи. Не само в СССР, но и във всички останали страни. При първата си визита в България, Горбачов заявява – „Ще вървим заедно“. Всичко изглеждаше розово, но действителността беше различна. След всяко посещение в Москва, Тодор Живков се завръщаше по-мрачен, а думите на съветския лидер – „Дружбата си е дружба, но нефтът е с пари“, малко или много обясняваха какво е положението. Постепенно Горбачов се дистанцира от Тодор Живков, който от своя страна е със самочувствието на доайен сред ръководителите в соцлагерът. Указ 56 За да покаже, че и в България се извършва „преустройство“ на системата, Тодор Живков въвежда Юлския указ 56. Промяната трябва да обхване икономиката, администрацията и дори политиката. Впоследствие се разбира, че готвените промени са само за пред „руснаците“ и всъщност нищо няма да се промени. На хартия се даваше право на хората да развиват частен бизнес, но действителността е съвсем различна – всичко се извършва под строгия контрол на държавата. Тодор Живков заявяваше по този повод, че държавата е собственик, а гражданинът – стопанин. Ролята на посланик Виктор Шарапов Генералът от КГБ е изпратен в България през 1988 година със задачата да свали Тодор Живков от власт. Операцията трябва да е безкръвна и да изглежда, че превратът е доброволен. От Москва посочват за наследник Петър Младенов, а Андрей Луканов трябва да помага при организацията на заверата в Политбюро. От края на 1988 година генерал Виктор Шарапов провежда няколко разговора с Тодор Живков, в които му пряко му иска оставката, но социалистическия лидер твърдо отказва да я подаде с причината, че няма подготвен кадър, който да наследи дейността му. След един от разговорите между двамата, Живков заявява, че е готов да подаде оставката си. На 4 ноември 1988 година пред Политбюро споделя, че е готов да освободи заеманите длъжности. Впоследствие, се оказва, че това е ловък ход на Живков да провери лоялността сред поверените си. Неговите поддръжници и врагове обаче, се досещат за намеренията на партийния лидер и всички до един засвидетелстват своята лоялност и молят Живков да не напуска властта. Сред най-активните в молбите си са Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров, Димитър Стоянов, Милко Балев и Йордан Йотов. Оставката на Петър Младенов На 24 октомври 1989 година външния министър и спрягания за наследник на поста на Тодор Живков – Петър Младенов изненадващо подава своята оставка! От 1944 година до този момент нито един министър не е хвърлял оставка. Той публикува открито писмо, чрез което обвинява Тодор Живков в авторитаризъм и го посочва за главен виновник за положението, в което се намира страната ни. Твърди се обаче, че това е сценарий, с който е запознат дори Тодор Живков. Има съмнения, че превратът е преминал без никакви усложнения, но просто е трябвало да се придаде „героичен ореол“ на превратаджиите. Ролята на САЩ Американците не стоят на страна от случващото се в България и наблюдават от близо какво се случва в държавата ни. С тази задача е натоварен посланикът Сол Полански. При всяка удобна възможност САЩ, се намесва. Като например за погазването на човешките права, екологията и т.н. Американците дори успява да се сдобият с писмото на Петър Младенов, в което той иска оставката на Тодор Живков. И до момента обаче, отказват да разкрият кой им го е дал.

УБО осигурява лична и физическа охрана на членовете на Политбюро, на председателя на Народното събрание, на секретаря на БЗНС, на председателя на Министерския съвет, министрите, както и на чуждестранни делегации. На първо обаче стои осигуряването на охраната на генералния секретар на БКП и председател на Държавния съвет. „Системата за охрана на Тодор Живков бе строга и проигравана по всички правила. Числеността на личната му охрана не надвишаваше 3-4 души", посочва началникът на УБО ген. Георги Милушев. Всяко пътуване на Живков е строго съгласувано с МВР. Бившият министър на вътрешните работи Димитър Стоянов обяснява в какво се е състояла координацията между УБО и МВР за осигуряване на спокойствието на първия човек в държавата. Преди всяко негово пътуването вътре и извън страната се разработва оперативен план по дадените мероприятия. В него точно се отразяват задълженията на оперативните отдели на УБО, на окръжните и общинските управления на МВР и съгласуваните действия, които те трябва да извършат съвместно с партийните и държавни органи по пребиваването на Живков. Подборът и обучението на ръководните кадри в УБО се съгласува с управление „Кадри" на МВР. МВР осигурява само охраната и сигурността на правителствения авиоотряд и правителствения влак. Кога и за какво да се използват е решавал началникът на УБО. След смъртта на Мара Малеева Живков се премества да живее в резиденция „Банкя". С организацията на пътуването му до ЦК или до Държавния съвет в центъра на София са ангажирани десетки служители на УБО и МВР. За сигурността на първия човек е осигурен специален брониран „Мерцедес". За осигуряването на трасето „Банкя" – София е ангажирана и специална част от военното поделение, разположено срещу „Врана".

Транспортните услуги, които УБО извършва, са толкова много, че автомобилният парк му се състои от четири сектора и една авторемонтна работилница. В първия сектор са автомобилите, обслужващи членовете на Политбюро, секретарите, кандидат-членовете на Политбюро, председателя на Контролната ревизионна комисия и секретаря на БЗНС. „На всеки един от тях бяха на разположение по два автомобила. Тези автомобили в много случаи се използваха и от членовете на семействата им. Не зная има ли нормативен документ за това, но в СССР например такава практика не съществува", обяснява ген. Бончо Бончев, зам.-началник на УБО в периода 1981-1990 г.. Вторият сектор в автопарка на УБО включва колите, обслужващи министрите по списък, утвърден от ЦК. „Тези коли също бяха без лимит, но не се предвиждаше ползването от семействата на министрите", ,посочва Бончев. Третият сектор е предназначен за гости. В него са включени коли марки „Чайка" и „Волга". Четвъртият сектор включва товарни автомобили и автобуси. Те се използват за изпълнение на поръчки от съответни лица, като разходите са включвали в общата стойност на услугата по ремонт или строителство. В последните години трети и четвърти сектор са обединени.

Освен да праскаш минуси, нищо друго не ти остава. Червен боклук.

УБО обезпечава пълното обслужване и снабдяването на членовете на Политбюро, кандидат-членовете, председателя на ЦКРК, секретарите на ЦК, председателя на Държавния съвет, председателят на Народното събрание, председателят на Постоянното присъствие на БЗНС, зам.-председателите на Министерския съвет, Държавния съвет, Народното събрание, висшите ръководители на Държавна сигурност. Управлението строи апартаменти и вили, поддържа изградените обекти. Бюджетът, с който УБО прави всичко това, е държавен. Чрез Пето управление на ДС Живков комунистическата върхушка, оглавявана от него, си осигурява охолен живот, харчейки стотици милиони левове и валута. Само за една година в средата на 80-те години бюджетът на управлението е близо 100 млн. лева. Началото е поставено през 1956 г., когато с решение на Политбюро, оглавявано вече от Тодор Живков, УБО е натоварено с отговорната задача да се грижи за правоимащите – то е задължено да им осигурява жилища, да ги настанява във вили, да се грижи за прехраната. Цялата система за задоволяване на управляваща комунистическа каста се развива и с най-малките подробности при управлението на Живков. Генералният секретар на БКП успешно „изгражда" комунизма, макар и в една друга форма, предоставяща всичко на него и на посочваните от него членове на този привилегирован елит. Главният счетоводител на УБО Георги Георгиев описва параметрите на тази всеобхватна дейност: „В годините обслужването имаше определена тенденция на нарастване – както на обхвата, така и на обема. Какви бяха основните направления на обслужване: ремонтно-строителни работи по жилища и вили, които правоимащите изграждаха, като се започне от проектирането до предаването на обекта на съответното лице; поддръжката на изградените вече обекти – ремонт, боядисване, преустройства, ВиК. Комунално битови услуги, свързани с поддържане на наличното имущество, закупуването на ново имущество, както от страната, така и от чужбина, направата на мебели по поръчка и друго обзавеждане в работилниците на УБО; извършване на транспортно обслужване с автомобили на УБО, доставка на лични автомобили, както социалистическо производство, така и от капиталистически страни по предварителна заявка, поддържането на тези автомобили, осигуряване на гориво-смазочни материали за тях, авточасти и други. Осигурявахме хигиенни работнички, камериерки за поддържане на вилите и домовете, перални услуги, химическо чистене, бръснаро-фризьорски услуги, предоставяне на наш жилищен и вилен фонд с обзавеждане за ползване заедно с принадлежащите паркове и градини. Поддържането им също се извършваше от УБО. Извършване на тапицерски услуги, шиене на пердета, обкантяване на килими, пердета и други. Осигурявахме производство на хранителни продукти – меса и местни произведения, плодове и зеленчуци, произведени по традиционни технологии – с естествена тор, без никакви химикали и с провеждане на системен лабораторен контрол за наличие на вредности. Тези хранителни продукти се осигуряваха в прясно или преработено състояние по желание. Заплащането от правоимащите се извършваше на базата на определените единни държавни цени на дребно, независимо от тяхната себестойност. Разликата между цената на дребно и себестойността за някои продукти е значителна и тя оставаше за сметка на бюджета на управлението. Ежегодно тази дотация възлизаше на 500 000 до 700 000 лева. Осигурявахме също така почивното дело и санаториалното лечение на правоимащите в почивните домове и резиденции на УБО. Пребиваването в двата балнеосанаториуми в Хисар и Наречен бяха безплатни за правоимащите, а всички разходи се поемаха за сметка на УБО. В Евксиноград почивките се заплащаха 60% от правоимащите, а останалите 40% от УБО. В Евксиноград почиваше само висшия ешалон. Останалите правоимащи, които почиваха в комплекса „Златни пясъци", заплащаха цялата стойност на почивката. На чужденците, гости на ЦК, разходите се поемаха от УБО. Освен това при пътуванията в чужбина на правоимащите УБО се занимаваше с отпускането на средства за командировки и обмяна на валута."

При Бай Тодор имаше ДС; При Бай Бойко - ни държава, ни сигурност. Снимат ГО как спинка сладко. Полугол. НАЙ-ОХРАНЯВАНИЯТ!

Правоимащите и техните фамилии и антураж се възползват от лукса по времето на Живков да ползват безплатно услугите на авиоотряд 28. Така е обозначавано специализираното звено към БГА „Балкан", състоящо се от самолетите ТУ-154 М, ТУ-154, 4 самолета „ЯК" и два вертолета МИ-8. Предназначението му е да обслужва най-отговорните партийни и държавни ръководители в страната и зад граница. През 1987 началникът на УБО предлага Политбюро да вземе решение за ограничаване на неоправданото ползване на авиоотряда. „Извършени са стотици екскурзионни пътувания до Париж, Мадрид, Люксембург и други страни. Най-разточително се ползваше тази скъпоструваща на държавата техника", обяснява ген. Милушев. Тази екстра значително надхвърля кръга на правоимащите. Наред с тях вътрешните полети на самолетите на авиоотряда години наред са ползвани от служители от апарата на ЦК, Държавния съвет, служители на ДС. На практика всички тези лица безплатно са ползвали услугите на специализираното авиозвено. Хеликоптерите пък са ползвани също безплатно при ловуванията на правоимащите.

Правоимащите от комунистическата върхушка имат и привилегията да закупуват западни стоки в комплекс „Рила". Заплащането и на тези услуги, извършвани от УБО се извършва чрез т. нар. лични партиди, водени в управлението. Личните партиди са счетоводен израз на направени разходи, които следваше да бъдат заплатени на УБО от правоимащи лица. Правоимащите се определят, както с основния нормативен документ за работа на УБО, така и с отделни решения на Секретариата и Политбюро, а също и с устни и писмени разпореждания на началника на УБО. Независимо от това дали е разрешено с нормативен документ или не, само началникът на УБО може да разпореди откриването на лична партида. Каквито разходи през месеца са направили съответните правоимащи лица от обектите на УБО, в края на месеца им се изготвя подробна сметка за размера на задълженията към управлението с приложените към нея фактури и други разходни документи. Всички сметки на правоимащите лица задължително се представят на началника на УБО за утвърждаване и едва след това се носят на правоимащите. Ген. Милушев обяснява: „Личната партида се състои от две части. В първата се отнасят средствата, изразходвани за прехрана, получената готова или приготвена храна в комплексите „Княжево" и „Рила", както и за получени продукти от двата обекта. Във втората част на личната партида се отнасяха общите разходите, извършени от правоимащите, покупки, ремонт, строителство, както за тях, така и за членовете на семействата им. В края на всеки месец се правеше равносметка по партидите и с писмо се съобщаваше на лицата какви суми дължат. Писмата до членовете на Политбюро се подписваха от мен, а за другите от главния счетоводител."

ъъъъъъъ, такованкана де, кой беше тоя тодор славков, какво е работил, какво работи сега, и какъв е приносът му за развитието и благоденствието на нашата държава?

Храната заема специално място в обслужването на комунистическия елит. УБО създава специално производство на определени храни – от плодове и зеленчуци до първокласно месо. В три стопанства на УБО – „Врана", „Евксиноград" и „Кричим" – се произвежда селскостопанска продукция по традиционни технологии да задоволява потребностите на правоимащите, както и провежданите мероприятия с делегации и чуждестранни гости. „Храната се осигуряваше или от стола в Княжево, или в стол-ресторанта на хотел „Рила", или се разнасяше по домовете. Най-фрапиращ случай с разликата между себестойност и цена беше по отношение на произведените ягоди с стопанство „Врана". Фактическата себестойност на оранжерийните ягоди достигаше над 40 лева за килограм, докато ние ги продавахме съобразно бюлетините на „Булгарплод" за цената на тези плодове, които достигаха до 2 – 2.50 лева за килограм. Подобни аномалии се получаваха с оранжерийните домати и други зеленчуци, с колбасите и с млечните произведения", посочва главният счетоводител на УБО Георги Георгиев. Специално място в обслужването на правоимащите заема комплекс „Рила", създаден в центъра на столица в близост до основните партийни и правителствени институции. Освен с ограничен достъп той се слави с това, че в него може да бъде намерено всичко онова, за което обикновените българи дори не могат да си представят, докато висят на традиционните за комунизма постоянни опашки в магазините за хранителни или други дефицитни стоки. В „Рила" работят два ресторанта за правоимащите. По указание на Секретариата на ЦК на определена група лица храната се подготвя и доставя по домовете (зам.-министри и министри). Консумацията в столовото хранене за 1988 г. възлиза на около 120 000 лева, а разкритият щанд за продажба на хранителни стоки годишно реализира около 1 млн. – 1,1 млн. лева. Началникът на УБО ген. Милушев дава повече подробности: „Особените функции на комплекса „Рила" бяха публична тайна поне за София. Хората говореха със завист и негодувание за този малък остров на благоденствието, скрит от погледите на простосмъртните с плътни пердета. Но вероятно и най-жлъчните одумвания не са отгатвали мащаба на предприятието, не са подозирали какъв перфектен готвач и снабдител бе военизираният отряд, наречен УБО." Генералът дава за пример оборота на комплекс „Рила" през 1988 г. в размер на 1 312 000 лева. От тях в стол-ресторанта е консумирана готова храна за 110 000 лева, т.е. около 8%. Готова храна е разнасяна по домовете – за 150 000, т. е. 11%. Останалите 1 062 000 лева – 81% – се изразходва за продажба на хранителни продукти. Ето какво е продал столът „Рила" само за седмица (1-9 юни 1989 г.): 911 кг деликатесни колбаси, 604 кг домати, 447 кг краставици, 1435 кг череши, 860 кг ягоди и др. „Тоест той се бе превърнал в специален снабдител на този привилегирован контингент. Тези, които благоволяваха да дойдат „на крак" в ресторанта, бяха много по-малко от другите, на които УБО всекидневно зареждаше канчетата и ги разнасяше по домовете. Специални коли, поддръжката им, заплатите на шофьорите, горивото и т. н. Бяха за сметка на управлението. Върху цената на храната не се правеше никаква надценка. Особено възмутително бе, че повечето от „транспортните клиенти" бяха млади семейства на „правоимащите". Продуктите, разбира се бяха първокласни: деликатесни колбаси, хубаво месо, ранни краставици и домати, първите ягоди, грозде и праскови... А цените – като във всеки магазин", заключава генералът. Той обаче уточнява: „Задължение на УБО бе да храни, снабдява и обслужва не друг, а висшия ешалон, т. е. двадесетина души. Но на практика на яслата на специалното снабдяване беше целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерският съвет с техните семейства и доста други, за които имаше специално разрешение на ЦК. Нека никой не се заблуждава, че „най-правоимащите" ползваха услугите на комплекса „Рила". За тях бе създаден отделен стол и снабдяване в комплекса на „Панорамен път". Там всичко преминаваше през предварителен лабораторен анализ." В комплекса „Рила" е изграден и специален магазин за западни промишлени и битови стоки и дрехи, достъп до който е „свит" за най-правоимащите. Право да влизат в него е ограничен до около 60 души, но не липсват и изключения. Сред тях са лица, които изобщо не попадат в категорията на правоимащите, според решението на Политбюро. Такива са племенничките на Тодор Живков Христина и Яна Маркови други негови роднини.

Пари за кастата... под масата Тодор Живков не само е основен двигател в създаването на порочната система, чрез която определени блага се ползват единствено от комунистическата върхушка. Той е неин върховен архитект. С идването му на власт се поставя началото на един таен механизъм на финансиране на партийния елит. През 1958 г., само две години след като той е оглавил БКП, с решение на Секретариата на ЦК „Б"-12 се създава безотчетен фонд на правоимащите. Това е формалното решение, с което на практика оттам насетне, всяка календарна година на първия секретар на ЦК се отпуска сумата от 20 000 лева, а на секретарите по 5000 лева. С годините тези суми значително се повишават. Възприетият таен почин е циничен и крайно омерзителен на фона на тежкото положение по това време на населението в страната. Решението за раздаване на тези огромни средства е прието само от членовете на Политбюро Тодор Живков, Димитър Ганев, Боян Българанов и Антон Югов. Смисълът му е толкова секретен, че в последвалите правителствени постановления точно тези значителни финансови привилегиите не са посочени. Така в продължение на повече от три десетилетия висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков си раздава значителни суми под масата. За храна. Живков само пестеливо казва, че „това са така наречените „персонални" пари, които се даваха на членове на Политбюро." Секретният характер на тази операция обуславя и изборът на лицето, което физически извършва предоставянето на хилядите левове всяка година – това е началникът на УБО. Когато през есента на 1986 г. след самоубийството на ген. Илия Кашев ген. Георги Милушев оглавява УБО, той е посветен в една от най-големите тайни на Живковото управление, не заради нещо друго, а просто защото постът му изисква той да продължи „традицията". Ето как разбира за нея: „Десет дни след като започнах работа бях извикан от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, който ми даде две тетрадки и каза да ги прибера. Взех ги и ги прегледах. В тях бяха отразени партиди на всеки един от правоимащите лица. Вписваха се имената на лицето, годината и сумата, която е получавало. Така например на генералния секретар съгласно решение Б-13 от 1981 г. му се изплащаше размера на ползваната от него и семейството му храна. На членовете на Политбюро се изплащаха по 14 400 лева на година, еднократно, в началото на годината, на кандидат-членовете на Политбюро по 7200 лева и на секретаря на БЗНС по 7200 лева, на секретарите на ЦК и председателя на КРК по 6000 лева." Тетрадки са иззети от секретната каса на ген. Кашев след смъртта му. Това правят министърът Димитър Стоянов и заместника му Григор Шопов, като уведомяват секретаря на УБО Чавдар Томов, че по нареждане на Живков трябва да отворят касата и да вземат съответните документи. Те са направили това и са иззели документи, които са счели за необходимо без никой друг да разбере какво е съдържанието им. От съдържанието на тетрадките става ясно, че ген. Кашев е записвал собственоръчно раздаваните суми срещу всяко име със завоалирания израз „по сметка №336 – получени материали". Генералният секретар на БКП заповядва на новия началник на УБО да заличи тетрадките. „Живков ми нареди: „Тетрадките да се унищожат!", спомня си ген. Милушев. Той обаче се консултира с вътрешния министър Димитър Стоянов, който му казва: „По-добре ги задръж и ги пази!" Така е съхранен архива за раздаваните пари на правоимащите в периода 1981-1989 г. Тайният „ритуал" За това как точно се е извършвал „ритуала" по плащанията на тези суми разказва ген. Милушев: „Съгласно решение на Политбюро в началото на всяка година отивах при главния счетоводител и срещу разходен касов ордер получавах общия размер на сумата, в която се включват и парите за Тодор Живков, толкова, колкото е разходвал за храна за предходната година. След това разпределях сумата на всеки правоимащ, изплащах парите и той се подписваше в неговата партида. Накрая с главния счетоводител изготвяхме писмен протокол, в който отбелязвахме действително изплатените суми и тези за храна на Тодор Живков. Сумата за храна на Живков варираше между 16 000 и 18 000 лева. Протоколът се подписваше от нас двамата и се унищожаваше разходния ордер и така се заверяваше сметката на УБО. Правеше ми впечатление, че в решението за Живков нямаше фиксирана сума по отношение на него, а с молив беше отбелязана цифрата 15 000 лева. Допускам, че това е ориентировъчна сума за разходите на Живков. Когато разходите я надвишаваха попитах Живков. Той ми каза, че не е определил размера на сумата, но след смъртта на Малеева и Людмила Живкова Политбюро е взело решение да се поемат изцяло разходите по прехраната." Подробни обяснения дава и началникът на финонсово-счетоводния отдел в УБО Георги Георгиев: „Още с постъпването ми на работа през 1968 г. аз заварих практиката на част от членовете на висшия ешалон да се дават допълнителни суми от касата на УБО. Този въпрос беше известен само на началниците на управлението, на началника на финансово-счетоводния отдел. Ежегодно в края на януари от касата на УБО се изтегляха суми, които варираха от 220 000 до 240 000 лева, които се поставяха в две дипломатически куфарчета. Тези пари се отнасяха кодирано като разход по бюджета в статия „38 – разходи по разпореждане „р-336". Никакви други обяснения на никого не са давани, нито са отразявани. Сумите се отнасяха до началника на УБО, който подписваше разходния касов ордер и като началник на УБО и като получател на сумата. Това е официалната отчетност във връзка с тези суми. Този въпрос беше строго секретен от особена важност и ми беше казано устно, че изплащането на тези суми е регламентирано с решение „Б-13" на Секретариата на ЦК на БКП."

Тодор Живков - незаконен син, а не брат на Борис ІІІ? 30.03.2013 16:37; Росен Янков(из 24 часа-статията не може да бьде копирана) НЕЗАКОНЕН ЮДЕИН,ОТ ГЕНОФОНДА НА КОБУРГИТЕ ПРИБЛИЖЕНИТЕ НА ЦИОНИСТКИТЕ ХАЗАРИ ,КОИТО СА ПОСТАВИЛИ ЮДЕИТЕ КОБУРГИ НА ЦАРСКИЯ ПРЕСТОЛ НА БЬЛГАРИЯ,ОТГЛЕДАН ОТ БАЩА С ЦИГАНСКИ ПРОИЗХОД И МАЙКА ВЛАИНКА.АКО Е ИСТИНА ИМА ЛОГИКА-СЦЕНАРИЯТ И ПРИ ХИТЛЕР Е ИДЕНТИЧЕН-НЕЗАКОНЕН РОТШИЛД ПОСЛЕ УПОТРЕБЕН ЗА ЦЕЛИТЕ НА ЕДНИ И СЬЩИ КРЬГОВЕ,КОИТО СТОЯТ ЗАД СЬЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО И НА НАЦИЗМА,И НА КОМУНИЗМА-ЕДНИ И СЬЩИ СА . ПО ТЯХНО НАСТОЯВАНЕ СПОРЕД БЕРЛИНСКИЯ ДОГОВОР ОТ 1878Г ТЕРИТОРИЯТА НА БЬЛГАРИЯ Е БИЛА РАЗПОКЬСАНА,НА БЬЛГАРСКИЯ ТРОН Е ПОСТАВЕНА ЕДНА ОТ ИЛЮМИНАТНИТЕ ЮДЕЙСКИ ПО ПРОИЗХОД САКС КОБУР ГОТА И Е СЬВСЕМ ЛОГИЧНО СЛЕДВАЩИЯ ,ТЕХЕН БОЛШЕВИК ДА Е „НАТЬКМЕН ЕНИЧАР НЕЗАКОНЕН УЖ СЕЛЯК,НО С ТЕХНИ ГЕНИ.ТОГАВА ИМА ЛОГИКА ЖИВКОВИ И КОБУР ГОТА-ЮДЕИТЕ ДА СА БЛИЗКИ,КОЕТО Е ВСЬЩНОСТ ТАКА.КАКВО ЧУДНО ИМА ТОГАВА,ЧЕ ГЕШЕВ И БАЙ ТОШО СА БИЛИ БЛИЗКИ.ТАЗИ ЧИФУТСКА СГАН КОПА БЬЛГАРИ И РУСИ ОТ ВЕКОВЕ.ВРЕМЕ Е БЬЛГАРИТЕ ДА ОСЬЗНАЯТ КАКВО Е ВЬРШЕНО ЗАД ГЬРБА ИМ ПО ГНУСЕН НАЧИН И ДА СИ ВЬРНАТ БЬЛГАРИЯ НА БЬЛГАРИТЕ.

Това копеле българският народ трябваше да го изгори на клада ритуално на някой централен площад точно както направиха румънците с техния изверг. Какво направиха българите? Оставиха Тодор Живков да си доживее славно и спокойно старините докато не умре от старост. Такива комунистически изверги заслужават или директен разстрел, или изгаряне на клада. Никакви човешки права не могат да бъдат нарушавани, просто защото тия не са човеци... Никакви организации не могат да порицаят такова нещо, ЗАСЛУЖЕНО! Щом толкова години след режима милиони българи гласуват за БСП и ходят да почитат бившите комунистически лидери, говори достатъчно само по себе си. Долу КОМУНИЗМА! No further comment!

Е велик ръководител на България.Малък е паметника му.Всички след него са продажници и мошенници

Десетки хиляди левове за дрехи; нови вили и автомобили, прислуги: висшата номенклатура на комунистическия режим се е радвала на безброй привилегии. Николай Цеков припомня ключови факти от битието на "правоимащите". Едно от първите достъпни за широката публика автентични свидетелства за сладкия живот на комунистическата номенклатура по времето на Тодор Живков са мемоарите "По коридорите на властта" на Георги Милушев. В продължение на три години той е бил началник на Пето управление на ДС (1986-1989), известно повече като Управление за безопасност и охрана (УБО). Впрочем, както разказва генералът от ДС, кръгът от задачите, които трябва да изпълнява многохилядният персонал на УБО, е разширен още през 1956 - годината, в която Тодор Живков оглавява БКП. Тогава от служба за осигуряване на личната безопасност на висши партийни и правителствени членове УБО се превръща във военно-чиновнически архипелаг с многобройни служби за всестранно жилищно, транспортно, стоково, ресторантско и прочие обслужване на членовете на висшата партийна и управленска каста в НРБ и, разбира се, и на техните семейства. 60 000 лева за храна? Всъщност, началото на тайната система с огромните привилегии е положено още през 1951 година. Още тогава на членовете и кандидат-членовете на Политбюро е било позволено да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева, както и хранителни продукти за същата сума. За сравнение: в началото на 1950-те средната месечна заплата в НРБ е 540 лева. В своята книга Георги Милушев описва как през 1958 петима висши апаратчици начело с Тодор Живков дават зелена светлина пред използването на т.нар. безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП. От тях първият секретар на БКП годишно вече можел да прибира без обяснения 20 хиляди лева. Зад грифа "Строго секретно" в ДС започва да кипи трескава дейност за "развитие и обогатяване на управляващите и всесилните", както пише Милушев. С решения на ЦК на БКП се регламентират една след друга все нови и нови привилегии – за предоставянето на жилища и вили, за командировки зад граница, за покупки на западни коли и за персонално изхранване на висшата номенклатура. Обслужването ѝ е поето от две бази за специално снабдяване. Базата на столичния "Панорамен път" е достъпна за елитния отбор "А" - обкръжението на Живков и шефовете на ключови институции. Базата в софийския хотел "Рила" пък поема отбор "Б" - членовете на Политбюро и вождовете на БЗНС. Георги Милушев си спомня: "В УБО вече трайно съществуваха службата за "домоуправление" (на жилищата, вилите и 42-те резиденции на правоимащите – б.а.), за перални, стопанско-производствени обекти, дърводелска работилница, гараж, (служба) за охрана и поддържане на ловните стопанства [на ЦК], звено за строителство, ремонт и поддръжка (…) УБО се превърна в държава в държавата." С бюджета на управлението се финансират, впрочем, и пътуванията на Владимир Живков до Япония, Филипините, Индия, Сингапур, Малайзия и Тайланд, подбират се апартаменти за родата на Живков, ремонтират се личните коли на членовете на Политбюро и им се купуват нови возила направо от щандовете на Пловдивския панаир. Годишно се раздават десетки хиляди левове на калпак за "изхранване" и за "протокол". Три от най-горните етажи на номенклатурата са обгрижвани и с екстрата "безплатна прислуга". Някои от новите членове на ЦК на БКП са смаяни от чантите с огромните суми, които разните служби на УБО започват да им носят веднага след заемане на поста, свидетелства Георги Милушев. Безграничната алчност на "правоимащите" Повествованието в книгата "По коридорите на властта" е изпълнено с примери за безгранична, а в редица случаи и нагла алчност за нови безплатни придобивки от страна на партизаните на БКП и техните близки. "Хората от народа" въобще не си поплюват, когато по някакъв начин се почувстват "ощетени" от липсата на някоя от полагащите или неполагащите им се екстри. "Една от големите ми грижи бе как да се въведе някакъв ред във валутата, която теглеха от УБО Владимир и Евгения (Живкови) и (внукът на Живков) Тодор Славков. (...) Понякога даже не си правеха труда да ходят при валутния касиер. Позвъняваше някоя от управителките на вилите им и казваше: "На Тошко да се донесат толкова и толкова долара." Генерали и полковници изпълняваха заповеди на камериерките. А децата харчеха нашироко. Почти всичко се купуваше с валута. Подменяха обзавеждане. Вещите бързо им омръзваха. Между 1985 и 1989 г. Евгения Живкова бе направила покупки в магазина в (хотел) "Рила" за около 70 хиляди лева, значителна част от които с валута. Претенциите на Владимир и Евгения (Живкови) към завършените им вили нямаха край (…) Тодор Славков беше едва 15 годишен, но искаше значителни суми (100-150 долара) без да пита дядо си. "Виж там" – беше цялата резолюция на Тодор Живков. "Виж там" означаваше децата да вършат каквото им е угодно", пише Георги Милушев. Правилото, че рибата се вмирисва откъм главата, важи за почти всички "правоимащи". Милушев посочва, че много дори от формално неовластените с "правата" на най-висшата номенклатура апаратчици правят каквото си искат. Величия на соца като Любомир Левчев, Георги Джагаров, Стоян Стоименов, Пантелей Зарев, Ярослав Радев, Димитър Методиев, Георги Божинов и други ползват луксозни държавни вили срещу наем от 12 лева месечно, а само отоплението, токът и телефонът във всяка от придобивките струва на данъкоплатците 600-700 лева месечно. Но някои от тях, като Георги Джагаров, отказват да плащат дори смешните сметки за наем с мотива "Имам право!", се казва още в книгата на Георги Милушев. УБО – оркестър за сватби и погребения По време на едно от посещенията на Фидел Кастро в България предшественикът на Милушев на поста началник на УБО - ген. Илия Кашев, се разплаква от злоба, защото кубинската делегация е поискала да ѝ се доставят "леки жени", твърди неговият подчинен и шеф на морския отдел (!) на УБО Димитър Георгиев. ЦК на БКП е съпричастна не само към веселбите, но и към тъжните мигове в братските партии и терористични движения. През 1986 чрез бюджета на УБО ЦК на БКП отпуска 25 хиляди лева за закупуване на колбаси, вино и шампанско за погребението на вожда на Мозамбик Самора Машел. Но това е минималната щета, която велможите на Партията нанасят на събирания с труда на редовите български "труженици" държавен бюджет. Само в Мозамбик до края на 1989 управниците на НРБ вече са успели да закопаят като "перспективни инвестиции" 72 млн. долара, взети назаем от западни банки, както ставя ясно от изследването за външния дълг при комунизма на историка Мартин Иванов. Георги Милушев, "По коридорите на властта", издателска къща "INTRA book", 1991 година, 230 страници

За една нощ номенклатурните „правоимащи“ узакониха натрупаните капитали Днес се навършват 30 години от дворцовия преврат, в който бе свален „първият партиен и държавен ръководител“ Тодор Живков. Отбелязваме го като начало на „демокрацията“ и прехода към уж по-добро общество. Преход, който още не е свършил за по-голяма част от населението. Това не важи за бившата номенклатура на БКП, за която преходът отдавна свърши, а те от „борци срещу фашизма и капитализма“ се оказаха първи капиталисти, бизнесмени и собственици на голяма част от индустрията в България. За няколко години. За да разберем защо така се случи „преходът“ трябва да се огледаме какво става в съветската империя в средата на 80-те години на миналия век и трансформацията на „златото на партията“. България като най-верен сателит на СССР изпълни точно плана за превръщането на червената номенклатура със системата на „правоимащите“ в червена буржоазия. Още от средата на „застоя“ при другарят Леонид Брежнев съветската номенклатура вече открито недоволстваше от статута си. Заради технологичното и културно изоставане от т.нар. прогнил Запад червените велможи със собствените вили, строени с държавни пари, коли, специално обслужване и западни стоки, специално лечение и всичко останало вече се чувстваха пълни сиромаси в сравнение със средния западноевропеец. Така беше и в България, където верният „губернатор“, поставен от Москва, Тодор Живков копираше сляпо всичко от СССР. И тук с държавни пари УБО строеше вили в резервати за внуците на Първия-Евгения Живкова и Тодор Славков. Вторият, едва 15 годишен, получаваше по 100-150 долара седмично за харчлък от „партидата“ на дядо си. Докато обикновеният човек нямаше право по закон да притежава чужда валута и го грозеше затвор. За прищевките на внучката Евгения Живкова празни самолети летяха до Франция да карат скъпи парфюми, техника, та дори и чаршафи от уж прогнилия Запад. А българинът се редеше на опашки за банани и спеше пред ЦУМ, за да се дореди до съветски телевизор „Рубин“. Истинска екзотика бяха воаяжите по софийските улици на суперскъпите японски мотори на сина на Милко Балев, дясната ръка на Тодор Живков, който беше и колекционер на картини, също забранено за простосмъртния гражданин. Но имаше и ограничения, това се разрешаваше за върхушката на БКП, но не и за по-нисшите чинове. Затова те омръзнаха на номенклатурата. Вождът бе изчерпан и с новия повей от Москва, идването на Михаил Горбачов, се чакаше сигнал за смяна на престарелия шеф. И на цялата вече тотално прогнила система. Това стана на 10 ноември 1989 г. „Историческият пленум“ само узакони нарежданията на Москва. След това беше лесно. Водещи партийни и комсомолски другари се събудиха бизнесмени. С червени куфарчета или без. Първата работа на партията бе да унищожи Държавна сигурност, за да не й пречи. Тя вече не беше нужна в новото „демократично“ време. Повечето служители на ДС също се оказаха крупни бизнесмени. И се започна голямото разграбване. Вижте биографиите на днешните „предприемачи“-ЦК на ДКМС, БКП, Държавна сигурност. Дъщери, синове, внуци и правнуци на партията. А хората „скачаха“ по площадите, мислейки, че е дошла свободата. Само, че партията бе приготвила за тях няколко неприятни изненади, част от плана за превръщане на червената номенклатура в червена буржоазия. За която говореше дисидентът Петър Манолов на първия свободен митинг в София на 14 ноември 1989 г. Българите бяха подложени три пъти на финансов геноцид, който изтръска всичките им спестявания. Изцеди ги, за да отидат в ръцете на буржоазията с петолъчка. Това бяха „Лукановата зима“ с купоните за храна и стоки от първа необходимост, „Виденовата зима“ с разграбването на банките и масовата приватизация, в която едни „назначени“ капиталисти с едни хартийки се оказаха собственици на почти цялата българска индустрия. Която разпродадоха и нарязаха на скрап. Същите тези хора, един от апологитите на това разграбване Румен Гечев е пак в парламента, сега ни обясняват колко е лоша „демокрацията“ и колко хубаво е било при Тодор Живков. Ирония, подигравка или и двете ? Само с една добавка-“демокрацията“, която те ни построиха. Не за благото на хората, а за техния си джоб.

В Правец в присъствието на кмета отбелязаха 109 години от рождението на Тодор Живков, но това не е достатъчно тъй като трябваше да се възстанови и разрушеният паметник на Тодор Живков, който се намираше в центъра на Правец, издигнат в негова чест още докато беше жив.

Български нароб.

Освен Тодор Живков , които според проф. Т. Балкански е от влашки цигански произход е необходимо да се изследва родословието и на Иван Костов, който според някои също е от цигански произход, тъй като е много по-черен на цвят от нормалните българи.

e tva e

а Драгалевци ще помнили някога Мавъра

ХА! Охранителя ЗАЩО не е почел Учителя СИ?! Все пак ТОЙ призна, че е завършил 2 академии - на Т. Живков и Царя.

Навремето имаие едив зиц , в койгао се питаше защо п„Правец е заграден с телена млежа, а Правец наистина беше заграден от към т.н. магистрала!!! Отгооворът беше: За де не избягга още някой като Тодорот там!!! И още един Отива Тодор живков в Правец, никой на го посреща. Вика полския с пушката и го кара да стреля във въздуха. Показва се една баба от прозореце и пита: -Какво става хляба ли дойде? А пъдарят отговаря : -Не паш Тодор си дойде. Затваря бабата прозореца. Още половин час минава , а никой не посрещо първия. Той отново кара Полския да гръмне. Същата баба пак отваря прозореца и вика: -Гошо, какво снава хляба ли дойде? Той и отговаря: - Не бе наш Тошко си дойде на село. Бабата пита: -Че ти не го гръмна първия път??? Та така за бай Тошо, човекакойко заедно с партийните другари съсипаха България!!!! Пък сега техните наследници пак искат да управляват!?!!?! Ако има разбира се , кой да ги избере!?!?

Тулупа този път се уплаши и не отиде както направи в първият ден когато беше назначен за главен секретар на башибозука.

Нагли и алчни: "бароните" на НРБ Георги Милушев е последният шеф на охраната на Тодор Живков и обкръжението му. И до днес той пази непубликувани документи за моралния разпад на висшата номенклатура на комунистическия режим. Ето част от спомените му: "Всеки месец лично представях на Тодор Живков фактурите за разходите на неговата внучка Евгения Живкова, които тя правеше в специалните магазини за номенклатурата. Големите суми, записани в тях, не правеха впечатление на Живков. Той никога не се е учудвал и не ме е питал как и защо едно съвсем младо момиче си позволява такива невъобразими за обикновените хора в НРБ разходи", разказва о.р. генерал Георги Милушев. В периода 1986-1989 той ръководи многохилядния колектив на УБО при ДС, което е охранявало и обслужвало всестранно кастата на "правоимащите". И до днес 79-годишният Милушев помни в детайли ежедневието от годините, в които е бил първи бодигард на "народната власт". От сутрин до вечер налице е бил непрестанен поток от посещения и обаждания на "упоритите и напористи правоимащи" и "неправоимащи" апаратчици, както казва той. До последния му работен ден на 14-ти ноември 1989 години всички те жадували за все нови и нови придобивки и осребряване на полагащите им се, според правилата и извън правилата на ЦК на БКП, привилегии. Кой не обича "екстрите" на капитализма! Ярък пример за наглостта на богопомазаните в НРБ, който Милушев никога няма да забрави, е култовото писмо на "бойния другар" на Живков от отряда "Чавдар" и бивш военен аташе в Москва о.р. генерал-майор Борис Тошков. В навечерието на 10 ноември пенсионираният партизанин, който днес е на 97 години, поискал лично от Живков народната власт да му внесе без мито чисто нов Мерцедес дизел. Активният борец бил готов да си купи необходимите за целта долари и даже определил курса, по който да го направи - 65 стотинки за долар. Тошков обаче съвсем не е бил единственият любител на "екстрите" на капитализма. А вдъхновението за това произтича от безобразията, вършени от членовете на семейството на самия Живков. Георги Милушев си спомня за душевните терзания на диктатора след визита в Западна Германия, по време на която той е бил придружаван от внучката Евгения. При посещението им в заводите на "Фолксваген" Живков се сдобива със скъп джип, а Евгения - със спортна кола. Всъщност Живков първоначално се противопоставя на желанието на внучката си да получи лъскавия автомобил с мотива, че по протокол той не ѝ се полага. След многократни натяквания на "детето" обаче диктаторът се съгласява то да получи скъпата "играчка", но срещу заплащане (по нереалния валутен курс на БНБ за "правоимащи" – б.а.). "Отидох при Живков, а той отвори касата и извади парите за колата на Евгения без забележки", свидетелства Милушев. Пак по изрично указание на Живков и с пари от бездънната му каса е закупено и лъскаво западно возило и за внучето Тошко. Скъпи западногермански коли огряват и сина му Владимир и зетя Иван Славков. В своите мемоари Славков пише и за друга своя транспортна придобивка от "народната власт": тъй като често лети със струващите по 10-15 хиляди долара полети със свръхзвуковия "Конкорд", бившият шеф на БНТ и на БОК се сдобива с почетен сертификат, определящ го като първия българин, ползвал популярната някога сред милионери и аристократи услуга. Живот в "каретата на властта" "Как можеш да живееш в "Люлин"?!", попитал Живков току-що назначения през октомври 1986 нов шеф на УБО Георги Милушев. "Несъмнено Живков беше силно изненадан, че човек, призван да пази и обслужва властта му, живее в обикновен тристаен апартамент в обикновен панелен квартал, а не в строго очертаните територии на властта", спомня си Милушев. Незабавно на генерала са предложени просторни жилища в "каретата на властта" край Докторската градина в центъра на София. Там и в района на Бояна е кипял буквално денонощен труд по раздаване, преместване, преустройване, разширяване и дообзавеждане на домове, вили и резиденции на "хората от народа" и техния свръхправоимащ елит – членовете на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП, свидетелства Милушев в книгата си "По коридорите на властта". Георги Милушев и досега няма отговор на въпроса как и защо дошлите от социалните низини и често отраснали в недоимък властимащи в НРБ бързо са се превърнали в "безскрупулни нагаждачи и подлизурковци", чиято основна работа във властта е била да облагодетелстват себе си и поколенията си до девето коляно напред. "Всичко опира до морала. Между тях имаше и свестни хора, като Станко Тодоров например. Но това бяха изключения, които само потвърждаваха правилото", спомня си пенсионираният генерал. България Нагли и алчни: "бароните" на НРБ Георги Милушев е последният шеф на охраната на Тодор Живков и обкръжението му. И до днес той пази непубликувани документи за моралния разпад на висшата номенклатура на комунистическия режим. Ето част от спомените му: Bulgarien Nationalfeiertag (picture-alliance/United Archives/TopFoto) "Всеки месец лично представях на Тодор Живков фактурите за разходите на неговата внучка Евгения Живкова, които тя правеше в специалните магазини за номенклатурата. Големите суми, записани в тях, не правеха впечатление на Живков. Той никога не се е учудвал и не ме е питал как и защо едно съвсем младо момиче си позволява такива невъобразими за обикновените хора в НРБ разходи", разказва о.р. генерал Георги Милушев. В периода 1986-1989 той ръководи многохилядния колектив на УБО при ДС, което е охранявало и обслужвало всестранно кастата на "правоимащите". И до днес 79-годишният Милушев помни в детайли ежедневието от годините, в които е бил първи бодигард на "народната власт". От сутрин до вечер налице е бил непрестанен поток от посещения и обаждания на "упоритите и напористи правоимащи" и "неправоимащи" апаратчици, както казва той. До последния му работен ден на 14-ти ноември 1989 години всички те жадували за все нови и нови придобивки и осребряване на полагащите им се, според правилата и извън правилата на ЦК на БКП, привилегии. Кой не обича "екстрите" на капитализма! Ярък пример за наглостта на богопомазаните в НРБ, който Милушев никога няма да забрави, е култовото писмо на "бойния другар" на Живков от отряда "Чавдар" и бивш военен аташе в Москва о.р. генерал-майор Борис Тошков. В навечерието на 10 ноември пенсионираният партизанин, който днес е на 97 години, поискал лично от Живков народната власт да му внесе без мито чисто нов Мерцедес дизел. Активният борец бил готов да си купи необходимите за целта долари и даже определил курса, по който да го направи - 65 стотинки за долар. Тошков обаче съвсем не е бил единственият любител на "екстрите" на капитализма. А вдъхновението за това произтича от безобразията, вършени от членовете на семейството на самия Живков. Георги Милушев си спомня за душевните терзания на диктатора след визита в Западна Германия, по време на която той е бил придружаван от внучката Евгения. При посещението им в заводите на "Фолксваген" Живков се сдобива със скъп джип, а Евгения - със спортна кола. Всъщност Живков първоначално се противопоставя на желанието на внучката си да получи лъскавия автомобил с мотива, че по протокол той не ѝ се полага. След многократни натяквания на "детето" обаче диктаторът се съгласява то да получи скъпата "играчка", но срещу заплащане (по нереалния валутен курс на БНБ за "правоимащи" – б.а.). "Отидох при Живков, а той отвори касата и извади парите за колата на Евгения без забележки", свидетелства Милушев. Пак по изрично указание на Живков и с пари от бездънната му каса е закупено и лъскаво западно возило и за внучето Тошко. Скъпи западногермански коли огряват и сина му Владимир и зетя Иван Славков. В своите мемоари Славков пише и за друга своя транспортна придобивка от "народната власт": тъй като често лети със струващите по 10-15 хиляди долара полети със свръхзвуковия "Конкорд", бившият шеф на БНТ и на БОК се сдобива с почетен сертификат, определящ го като първия българин, ползвал популярната някога сред милионери и аристократи услуга. Редакцията препоръчва Кой живееше добре в НРБ Десетки хиляди левове за дрехи; нови вили и автомобили, прислуги: висшата номенклатура на комунистическия режим се е радвала на безброй привилегии. Николай Цеков припомня ключови факти от битието на "правоимащите". (09.04.2017) Как беше натрупан външният дълг на България Как "стопанското чудо" на НРБ се провали Когато обезглавяваха българската интелигенция Живот в "каретата на властта" "Как можеш да живееш в "Люлин"?!", попитал Живков току-що назначения през октомври 1986 нов шеф на УБО Георги Милушев. "Несъмнено Живков беше силно изненадан, че човек, призван да пази и обслужва властта му, живее в обикновен тристаен апартамент в обикновен панелен квартал, а не в строго очертаните територии на властта", спомня си Милушев. Незабавно на генерала са предложени просторни жилища в "каретата на властта" край Докторската градина в центъра на София. Там и в района на Бояна е кипял буквално денонощен труд по раздаване, преместване, преустройване, разширяване и дообзавеждане на домове, вили и резиденции на "хората от народа" и техния свръхправоимащ елит – членовете на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП, свидетелства Милушев в книгата си "По коридорите на властта". Георги Милушев и досега няма отговор на въпроса как и защо дошлите от социалните низини и често отраснали в недоимък властимащи в НРБ бързо са се превърнали в "безскрупулни нагаждачи и подлизурковци", чиято основна работа във властта е била да облагодетелстват себе си и поколенията си до девето коляно напред. "Всичко опира до морала. Между тях имаше и свестни хора, като Станко Тодоров например. Но това бяха изключения, които само потвърждаваха правилото", спомня си пенсионираният генерал. Милушев разказва, че една от най-странните и разточителни задачи е било поддържането на над 20 елитни резиденции и огромни ловни стопанства - като в тази цифра не влизат още по-голям брой резиденции и "къщи за гости" на окръжните комитети на БКП и казионната БЗНС. Манията да се строят нови и все по-луксозни резиденции след 1970 година прераства в истинска епидемия на разточителството и безнаказаното пилеене на народни пари и взимани отвън кредити във валута. На фона на острата жилищна криза в градовете, към четирите доста скромни резиденции от времето на Царство България "народната власт" добавя дълъг списък от абсолютно ненужни и рядко посещавани разкошни "прогимназии" с огромни красиви паркове и водни площи. Постоянната охрана и персонал за поддържането им струват десетки милиони годишно. Повечето от тях са посещавани през отделни години по един-два пъти. Живков иска от шефа на УБО членовете на ЦК да бъдат известявани със специални писма, призоваващи ги да посещават резиденциите, защото "те са построени за вас". Днес няма голяма промяна Не по-малко скъпи са охраната и поддържането на многобройните ловни резервати на властта, опасани със стотици километри огради. Само ловното стопанство "Мазалат" в централна Стара планина има площ от над 400 квадратни километра. За дивеча и подслона на ловните дружинки на Живков и Пенчо Кубадински се грижат стотици охранители, лесовъди и гледачи. Във "Воден" пък ловуват величия като Брежнев, Чаушеску и Франц-Йозеф Щраус със сина си. Именно във "Воден" Милушев научава от румънския си колега, че Чаушеску наказва със затвор всеки, дръзнал да влезе в някое от ловните му полета в Карпатите. "Ловните забавления продължаваха по всяко време, дори когато България вече се намираше в тежка икономическа, продоволствена и дългова криза. По време на т.нар. Възродителен процес страната изпадна в пълна международна изолация, но нищо не потискаше апетитите на властта да се забавлява", спомня си Милушев. Бившият шеф на УБО е убеден, че манталитетът на властимащите в България не се е променил много от епохата на диктатурата на БКП. "Имам още какво да кажа за онези времена, но си мисля, че заглавие от рода "По новите коридори на властта" би звучало по-актуално", заключава в пристъп на горчив смях Георги Милушев.

ПРОФ. ТОДОР БАЛКАНСКИ: ТОДОР ЖИВКОВ ПРОИЗХОЖДА ОТ ВЛАШКИ ЦИГАНИ! Професор Тодор Балкански е старши научен сътрудник в Института по български език към БАН. Автор е на книгата “Един езиковед за просопографията на Диктатора”, където разкрива истинския произход на Тодор Живков. - В една от монографиите си изследвате родословието на Тодор Живков. -Твърдите, че е циганин. Как доказахте компрометиращия го произход? - Знаете, че всички биографии на диктатора Тодор Живков бяха нагласени. Даже да се каже, че са нагласени, е малко. Мистифицирани бяха и документите, по които би могло да се направи някакво изследване на произхода му. Книгата ми за него по същество е научен труд. В книгата си посочих всички измислици, съчинени от приближените на Тодор Живков и най-вече от съветника и биографа му Димитър Методиев. Две от частите са озаглавени “Белите полета в биографията на Диктатора” и “Фалшификатите и фалшифицираните параграфи в биографията на Диктатора”. Когато липсват документи, може да се възстанови историята по други данни. Това е езикова археология. Благодарение на тази технология и на това, че моят шеф Тодор Бояджиев ме изпрати в командировка уж по специалността да проучвам помаците в Тетевенско и Правешко, аз успях да направя пълно проучване на биографията на диктатора Живков. Преди това Руси Стойков, още в началото на 70-те години, ми каза, че в Ботевградско живеят така наречените кръстеняци, тоест, цигани, които са били побългарени насилствено от един руски офицер, и че Тодор Живков произлиза от такава фамилия. След като вече имах този сигнал, за мен не представляваше никаква трудност да открия кръстеняците. Конкретния повод и описанието на покръстването открих в записките на един известен български държавник - Тома Василев, и така попаднах на рода Яшарови. Яшар на турски значи Живко и при побългаряването са си променили името на Живкови. Открих защо повечето правчани са с име Тошко и Тодор и защо им казват Тоше. Защото при покръстването е използван свещеник от близкия манастир “Св. Тодор” и попът при всеки е казвал името на светеца Тодор и така са се намножили Тошетата в Правешко. Така открих част от биографията на Тодор Живков и рода по баща на Диктатора. Намери се едно свидетелство, че циганинът, който е носил главата на Бенковски, е бил прадядото на Живков. - А как открихте влашкия произход на Тато? - Един журналист от “София прес” ми сподели, че когато ходил с делегация в Правец, случайно заговорил на румънски и се намесила майката на Тодор Живков. Така открих влашкия му произход от страна на майка му, която е от Сомовит. Майка му Маруца дошла с баща си на гурбет в Правец. После баща й умира, а майка й се оженва в една махала - Дръвница, над Правец. Оженва се в българско семейство, но родната му майка е влахкиня. Така беше разкрит неговият произход. - Тодор Живков знаел ли е за циганския си произход? - Разбира се, че е знаел. Как да не е знаел? Може ли да не говориш майчиния си език? Даже другото име на рода им е Чукачите. Били са бургуджии, ковачи. - А знаете ли този случай, когато журналистка влиза в килията му и му задава въпроса: ”Вярно ли е, че сте бил агент на Никола Гешев. - Той отпива от чая с коняк и се изсмял: ”А защо мислите, че Гешев не беше мой агент?” - Да. Не ми стигнаха парите да публикувам в книгата за Тодор Живков една глава, в която обяснявам близките роднински отношения на Тодор Живков с Никола Гешев. Връзката им е по бащина линия чрез рода Бозарови. Жена в рода на Тодор Живков е от този род, от който е и Гешев. Но в Дирекцията на полицията тези архиви след 9 септември са били прочистени . - По времето на управлението на Иван Костов доста се коментираше и неговият произход... - За него се твърди, че е от Къкарите. Те обаче са най-старите българи, трансилванските българи, които тук по погрешка им казват български цигани. Те са истински, чисти българи. С този въпрос специално не съм се занимавал. В Пазарджик живеят негови сродници, на които съм поръчал да се свържат с мен, но едва ли ще го направят. Те не са цигани тези хора, но би могло и да е вярно. С тези сини венци, пък и лошотията му циганска... - А защо книгата ви за поета Никола Вапцаров ви донесе толкова неприятности? - Защото в нея твърдя, че Никола Вапцаров никога не се е смятал за българин. Даже стихотворението му “Родина” не е за България. А той не може да бъде голям поет, без да се каже цялата истина за него, дори и там, където повече от половин век е била укривана. Вапцаров е един много добър поет, но лош българин. Смятал се е за македонист. - Дали защото не е познавал историята ни? - Ааа, не е знаел. Бил е коминтерновски македонист. Заедно с Тодор Павлов и Венко Марковски въвежда измамата македонски народ и македонски език.

Пешо коня и костоф лостоф и те ли сричаха когато продадоха бг? А луджев боклука а ганев боклука от СДС

СРИЧАШЕ И ЕДНА РЕЧ НЕ МОЖЕШЕ ДА ПРОИЗНЕСЕ.ТОЧНО ТОДОР ЖИВКОВ ВКАРА ЦИГАНИТЕ В ЖИЛИЩНИТЕ БЛОКОВЕ С БЬЛГАРИТЕ.ХОРАТА НИ МОЖЕХА ДА СПЯТ ПО ЦЕЛИ НОЩИ.ЦИГАНТЕ РАЗКОВАВАНА,ДЕ ЩО ИМАШЕ И ПАНЕЛНИТЕ БЛОКОВЕ ПРИЛИЧАХА НА ОКОПИ.ДОКАТО СИ ИГРАЕХА С ОБИКНОВЕНИТЕ ХОРА НА,СТУДЕНА ВОЙНА,ТАЙНО ПРЕЗ 1975 ГОДИНА ЛИЧНО ИЛЮМИНАТА РОКФЕЛЕР ГО ПОСЕЩАВА В БЬЛГАРИЯ...И КАК НЕ.ТОЙ НЕ СЛУЖЕШЕ НА РУСНАЦИТЕ,КАКТО ОФИЦИАЛНО ЗАБЛУЖДАВАХА ПО МЕДИИТЕ И КГБ НЕ Е СЬЗДАДЕНА ОТ РУСНАЦИТЕ,А ОТ ХАЗАРО-ЮДЕЙСКАТА ЦИОНИСТКА МАФИЯ,КОИТО СЬЗДАДОХА СССР И НАЗНАЧИХА ЦЕЛИЯ ПАРТИЕН АПАРАТ.85% ОТ УПРАВЛЯВАЩИТЕ СССР БЯХА С ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОД.СЬЩАТА Е БИЛА И СИТУАЦИЯТА В БЬЛГАРИЯ-ЕВРЕИ И ЦИГАНИ СА БИЛИ НАЗНАЧАВАНИ ОТ ЦИОНИСТКИТЕ ХАЗАРО-ЮДЕИ ОЩЕ ТОГАВА С ПРЕПРАВЕНИ БИОГРАИИ И ПОДПРАВЕНИ ИМЕНА-СЛАГАЛИ СА ИМ БЬЛГАРСКИ ИМЕНА,ЗА ДА НЕ СЕ УСЕТЯТ БЬЛГАРИТЕ КАКВО СТАВА.И ДНЕС СЬЩАТА ИЛЮМИНАТНА ХАЗАРО-ЮДЕЙСКА КЛИКА ИЗДИГНА ОБУЧЕНИЯ ОТ ЖИВКОВ ЛИДЕР НА ГЕРБ.ЗАЩО ЮДЕИ ЛАНСИРАТ ЦИГАНИТЕ?ЗАЩОТО ИМАТ ОБЩ ПРОИЗХОД. Паисий Хилендарски Из „История славянобългарска“ И разделили се езиците на Хамовото племе на 32 езика. Ной проклел това племе. То се било най-много размножило, от него произлезли най мръсните народи в Африка, но били много от тях и в Азия…..Ханаан бил Хамов син, неговото племе се наричало ханани (евреи). То било най-проклетото между всички племена на земята. От него произхождат седем народа, тук били и циганите.

Почивай в мир другалю Живков.

Едно време се казваше, че бай Тошо не краде, но тия около него много крадат. И това се оказа напълно вярно. Сега се говори, че Бойко много краде и тия около него много крадат. Това май е вярно.

А внук му бойко от Банкя не посмя да дойде, да не би да го освиркат и нарекат ... ку@ва! А инак ... как го тачеше, ама страх лозе пази!

...та Казвате - то Марата да НЕ беше го срещала тоя, пък и лято1943 КГБ/ГРУ да НЕ бе Убило Борис3 Обединител - Днес из ЗемитеНи щеше да Е Рай .... - Парекселанс ! ——- Нямам въпроси. —> режИ Главата на задунайВонята !

Бойко Борисов ... Да, организирал му е охраната и изявите, но личен бодигард не е бил. АЙ-СТИГА-БЕ! .. аз пък си м вижл снимки на Т.Ж., на които Борисов е на 50 см зад него! или направо го държи под ръка. ТОВА ВЕЧЕ НЕ Е ЛИЧЕН БОДИГАРД!?

Комунистическата пионка на кремъл живков, трябваше да умре някъде из затворите и да бъде погребан като куче, вместо това бкп и отрочето им сдс се разбраха да не търсят отговорност за тоталитарния режим а заедно да доограбят народа. Е все някой ден ще им приседне, ако не на комунистическите лайна то на синовете и внуците им, блажили здраво с откраднатото!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

БОРИСОВ беше ли там? Щото той нали беше бодигард на Т.Ж. Или вече е антикомунист?

трагедията е за вас щот несте на власт

Когато ние видим записано в турски паспорти националност кюрд,тогава в българските ще запишем националност турчин. Ген.Башбуг, След Живков,България няма български ръководител.Той построи 8 царски Българии. Вестник Замаян 1996