Коментари - Майка на дете с аутизъм се оплака от дискриминация в училище | Днес.dir.bg
Коментари
то има много хубави народни поговорки за такива ситуации но ги забравихме или ни наредиха да ги забравим защото на мен ми дойде една на ум но не смея да я напиша понеже няма да е либерално демокритично
Много елементарно написано писмо, включително "fine" и "here we go" мамчето се опитва да блесне. Много обичат да реват , че са дискриминирани. Аман!!!!
Щом на мама детето е специално, д си ходи в специализирано училище! Поне мама ако е адекватна трябва да съобрази, че вълчетата от СОУ жив ще изядат послушкото й! Ще го спукат от подигравки! Днешните деца са хиперактивни освен жестоки.
Като гледам с каква ирония си го написал ... за теб това е нормално положение така ли?
Чета, чета и си мисля. То към нормалните хора в тази държава няма нормално отношение, какво остава за отношението към "ненормалните". Е в такива моменти разбирам великите ни прадеди или национални герои, как сред патриотичните им и пламенни речи или писма, как се прокрадва сянката на съменението. Съмнението, че това "не е народ, а мърша". Ще кажете - това е реализъм. Аз пък ще ви кажа - явно ако си мечтател ... просто излиза, че си малко луд! Сполай ви в живота.
да го дадем в помощно училище??? оо, НЕ НЕ НЕ викат трите!?!?? значи мама не иска детето и да е с други такива деца в специализирано училище, но е страшно разярена, че другите не искат нейното дете при нормалните деца??
Еми като не са на ниво специализираните училища ще искат, да. А като всички знаем как всичко е през просото в нормалните училища, какво остава за специализираните. Да не говорим, че тук говорим за двустранен процес. Хубаво, разбрахме те. Ти не искаш някое дебилче да тормози детето ти. Ти искаш нормално друго дете да тормози твоето. Е такава ти е на теб логиката.
не! аз искам нормалните деца да си се тормозят тях си, както е редно, а да не тормозят ненормалното дете на тази свръх амбициозна майка, щото ще и дават повод цял живот да тормози някого с претенциите си за дискриминация относно детето и!
@той - Защо въобще трябва да искаш някой да тормози, когото и да било?! Това закалка за живота после ли е? Какво ли?
В нашия клас децата със СОП се приемат от останалите деца нормално, защото целият състав, който работи с класа и родителите просто си работи, а не вие с разни етикети за нормалност, различност, дефицити и др. Аз харесах училището, защото на открития урок за прием, един специален малчуган беше обгрижван с нужното внимание и без оправдания, защо това се случва. Приех, че училището ще учи децата да се справят с всякакви предизвикателства, не само с изходните нива и матурите! Училищният екип показа мощ, ресурс, отговорност и любов към децата, всички деца. Не се подчиняват на еснафските предразсъдъци прикрити зад прагматизъм на родителите.
нормалните не им дреме, но "специалните" им е далеч по-зле заобиколени от нормални, така само усещат по-остро различията си.
Това може да го каже само някой, който хал-хабер си няма за какво иде реч. Бил съм пряк свидетел как - деца неконтактни - започват да се включват в игри и занимания просто, защото виждат, че другите се забавляват. И това е от 1 път - просто детско парти на което са поканени 2-3 деца със СОП !!!!!!! Какво остава ако това се организира системно?
Това измислено гербаджийско ПРИОБЩАВАЩО И РЕСУРСНО ОБУЧЕНИЕ е една страхотна простотия. Тези деца са за помощните училища! Наливат се едни безумни пари без да се постига никакъв резултат!
Дразня се от тия дето все се опитват да си търсят "правата". Аз моя изобщо не мисля да го пускам на училище, приел съм го какъвто е, и не се опитвам да се преструвам че е нормален като го бутам зорлем с нормалните. За социализиране си има брат и сестра, няма нужда да го мъча сред още 20 деца.
Тоест ти не би се зарадвал ако някиой друг се отнася нормално, човешки с твоето дете с дефицит? Еми сори, ама аз съм на мнение, че ако ще ни бъде като общество трябва да се почне от грижата към най-слабите. Иначе просто сме животни. Покажи ми как една държава се грижи за болните си и ще ти кажа що за дъпжава е това.
Бля, бля, бля... Празни сладки приказки, които дори и не са чак толкоз сладки... 1. Човекът пише "аутист", ти разбираш "дефицит". Да, ама аутистите често са с доста излишък в някои области. 2. Грижа за слабите... Абсолютно - точно така е. Ама сигурен ли си, че за всички "специални" деца точно вкарването им в зверилницата е най-добрата грижа? Защитавате майката от статията, че е преценила за собственото си дете. А защо бащата от коментара да няма това право?! 3. Тези деца били "специални", били "необикновени", били... Демек - останалите са обикновени, скучни и не са специални ли?! Човекът го е казал - всяко дете си е само за себе си, трябва да бъде оценявано индивидуално и някои родители просто трябва да се примирят, че детето им е по-глупаво от останалите и да намерят най-добрия начин на възпитание и обучение конкретно за него. И за някои деца най-добрият начин ще бъде на специално място, а не в общо училище. На никого не му харесват тези факти, което не пречи те да са факти.
по рождение им е заложено да се опитват да доминират с всички средства - природата е такава; майките на деца с увреждания искат от обществото ресурс, с който то не разполага; ако постоянно им се удовлетворяват желанията, то за здравите деца нищо няма да остава, т.е. ще ги дискриминираме, а толерантност за сметка на равноправие не е добра стратегия за общественото развитие
Прочетох някои от коментарите и се вбесих,защото и моето дете е с аутизъм.Много добре разбирам ада в душата на жената и живея с трудностите да постигаш и най- незначителен напредък с тези деца.Трябва да си твърд и да си с тях непрестанно.Точно затова аз избрах да остана да живея в Испания,защото на първо място отношението на хората към децата е различно.На второ в тях се влага огромен ресурс за да се развиват-такси което го взима от нас и го връща,4 пъти на седмица логопед,пластика,йога,английски и т.н.Казват ,че всеки народ си заслужава съдбата-така е.Българина винаги се дели на гражданин-селянин,умен-тъп,богат-беден...,А аз тук от цял свят хора виждам,но толкова зли и безчовечни малки душици като нас рядко има.Аз знам от какво избягах и за какво няма да се върна.
Госпожо, като сте толкова загрижена случайно не ви ли хрумна и не ви ли посъветваха детският психолог или логопедът, че дедето ви е трябвало да тръгне на градина на 3 годинки? И изобщо работили ли сте с психолог и логопед? Или ви беше по-лесно да си заровите главата в пясъка? Истината е, че ви е много лесно да се правите на дискриминирана, но отговорността да направите максималното за детето си е ВАША. И колкото и да не ви се иска да го чуете - ДА, ДЕТЕТО ВИ Е РАЗЛИЧНО ОТ ОСТАНАЛИТЕ. И именно затова е трябвало да НЕ ГУБИТЕ ПОСЛЕДНИТЕ 4 ГОДИНИ, А ДА НАПРАВИТЕ МАКСИМАЛНО ВЪЗМОЖНОТО ТОЙ ДА БЪДЕ ПРИОБЩЕН КЪМ ДРГИТЕ ДЕЦА. Това, което сега се опитвате да направите, е да прехвърлите вашата отговорност за вашето собствено дете на останалите - институции, директори и т.н. Вероятно никога няма да разбера болката и страданието ви, мога само да предполагам какво ви е. Но това не може да е аргумент да бездейстате 4 години.
Колко учители гледат само да си вземат заплатата, една от учителките на сина ми системно заплашвала децата с 2-ки ако я издадът за нейни глупави изказвания
генетично! ще рече, ......... ..... ......
Не не лошо да си кажеш мнението ... ама да се показваш колко си тъп ... Аутизма в 98% от случайте НЕ Е генетично заболяване!!!
съществуват разнообразни теории за етиологията на аутизма........ смята се, че причината за аутизма е генетична, но точният механизъм не е изяснен аномалии в при-и пери- наталното развитиена детето , например в недостига на кислород по време на раждането, са по скоро следствие от генетичните аномалии на аутестичните деца, а не причина за развитието на аутизъм тия умни мисли не са мои, а тъй са написали хората дето разбират от проблема! напиши аутисти, и чети, вместо да спорим!
@той - Това, което ти си цитирал се отнася по-скоро до физически дефекти - порок на сърцето, например. Синдрома на Даун също не спада към аутистичните заболявания. За аутизма категорично няма доказателства да е генетично заболяване! Защото няма патерн, няма линия, причините са ДОКАЗАНО най-различни.
Работих в тази система и трябва да ви кажа че е много тежко и на децата които са така наречените в норма.ежеднево трябва да се съобразяват неразбирайки проблема другото дете,така растнат с чувство за вина ,да децата със Соп, трябва да са до връстниците си ,но не ежедневно, защото останалите в даден момент просто престават да им обръщат внимание
Кой расте с чувсто за вина и защо?? В групата на децата ми има три деца със специални потребности, от три години са заедно в детската градина ежедневно и никога не е имало проблем.
Много неграмотно написано, пълно с грешки! Майката да си припомни правопис и пунктуация на българския език! Относно случая. 32. СУ е най-обикновено квартално у-ще със съмнителен “висок” рейтинг! По-добре, че детето няма да е там! Директорката е страхотен играч (ако разбирате какво имам предвид) и е супер противна мутра! Успех! Към дир. Мили, дираЖии, вие във Фейсбоклук ли се превърнахте?! Който иска да чете тези неща във Фейса или, ‘щото една позната има проблем, чЕкай да й го раздухаме!
СОП - това са деца с психични отклонения ! Не е нормално такива да учат заедно с нормалните деца ! Преди 40 години имаше за такива деца специализирани училища ! Не може да искаш нормалните деца в класа да слязат до нивото на ненормалните такива ! Жена ми е учител - непрекъснато ми разказва за супер неадекватното поведение на СОП-аджийчетата ! Да, децата с отклонения не са виновни, че са такива и заслужават специално отношение от обучени за целта педагози, но не е нормално те да бъдат заедно с нормалните деца в една група ! Всичко в този случай е за сметка на нормалните деца ! Имам чувството, че някои искат да опорочат обществото ни, като смесват агресивни циганчета с българчета и ненормални деца (СОП) с нормални такива. От коментарите на майката разбирам, че и тя има някакви отклонения - параноидна амбиция да натрапи детето там, където явно не му е мястото. Всички коментари в подкрепа на "хленчещата" майка могат да бъдат дадени само от субекти, чиито деца не са попадали в една и съща група със СОП-аджийчета !
Мъка има на този свят, Боже. Дъщеря ми живее в държава, където т.нар. цинично СОП-аджийчета присъстват в класните стаи от детска градина до 12 клас. Мисля, че това не и е попречило да се справя отлично в училище и да бъде добър и съпричастен човек, нито пък да учи вече втора година в един от университетите от Бръшляновата лига, включително и да участва в доброволчески акции за подкрепа на тези деца. Много цинично, Госпожо/Господине.
А как си спомнят детството и съвместното учене самите "СОПаджийчета"? Щото ако става въпрос за САЩ, там пък има едни мнооооого специални центрове, каквито тук скоро няма да имаме, в които именно супер специалисти се грижат за тези деца.
То и сега има специализирани училища и детски градини, но майките им (най-често майките) не могат да преглътнат че детето им не е нормално и го бутат насила по "нормалния" път. Това е много по-лошо отколкото изглежда, имам предвид за майката и детето. Аз от опит мога да заявя - терзанията изчезват в минутата която приемеш че детето не е нормално и каквото такова.
От цялата статия въпросната Хера 'излага' детската градина, че са и направили компромис с бележка /каквато не може да има/ и училищната психоложка, цитирайки разговора с нея, мнението ѝ за директорката и т.н. Съжалявам Ви за случилото се, но не съм лицемер и открито ще ви заявя, че не желая такова дете при моето. Защото лудият нормален не може да стане, виж нормалният може да стане луд много лесно. Поне аз не познавам медицински случай на излекуван луд. И преди да ми обясните, че не е луд, че е интелигентен и т.н. няма смисъл, знам за болестта. Познавам лицемери, които са много толерантни, но щом им предложат да приемат в дома си семейство 7 циганина и да им мирише на циганин, гъз, салам, чесън, немити полови органи и кон в дома им категорично отказват. Чакай БЕ, нали си толерантен, нали си широкоскроен и т.н. ?!
Даа...мила България, мило българско общество! Да направим паралел с едно съвсем обикновено испанско училище, в което учат децата ми. Във всеки клас има деца с аутизъм, дори в инвалидни колички и това е нещо нормално за тях. Те са техни приятелчета и разбират, че са различни, но не са нито глупави, нито лоши. Участват наравно с тях в училищни пиеси, имат физическо -ДА дори играят баскетбол в инвалидните си колички. И вярвам, че така прогресът на децата е по-голям, че са щастливи и се възпитават децата да станат ХОРА.
бати забавата, ще падне се убие с тая количка и дай кой да е виновем, ами директора и този който го е бутнал. Не че той няма работа на баскетболното игрище.. ДЕМЕК си прехвърляте вашите проблеми на нас , не , благодаря !
Всъщност балансирано решение трудно може да се намери - винаги едната страна ще се чувства отлъчена. Навсякъде по света децата със СОП не са просто така заедно с другите деца в училище, а имат свои ресурсни учители. За каквато и интеграция да се говори, тя е рамките на възможното и полезното. В случая оставам с впечатление, че тази майка има амбиции, които нито детето й, нито училищната среда може да ги покрие. Но това тя го и не желае да се съобрази с детето си, а още по-малко с чуждите деца.
За глобално решение няма да се изказвам, всеки се мисли за много умен и знаещ решение на световните проблеми. Мога обаче да предложа индивидуално решение, което при мене поне за сега работи: просто приемате детето такова каквото е, и не се мъчите да го правите нормално. Не защото аутистите "не са болни", както разни прогресивни малоумници промотират, а защото: 1. състоянието е тотално нелечимо. 2. гледането на аутист не е по-трудно от гледането на нормални деца, аутистите разбират достатъчно за да съблюдават правила и лична хигиена. Веднъж приемеш ли че детето е такова и ще е такова завинаги, терзанията отпадат и проблема изчезва. Знам че такива като въпросната майка няма шанс да ги убедя, и цял живот ще се борят срещу обществото което ги "дискриминира", а много от тях ще се махнат "от тая скапана държава", което в края на краищата не е чак толкова лошо
Добре, де... Лошо... Лошо, лошо, ама... Аз мое съм тъп и да не разбирам от деца със специиални нужди, ама да питам: 1. Ако детето ви по някаква причина е... как е политкоректно да се каже "инвалид"?! ... да речем - придвижва се с инвалидна количка... хм... пак "инвалидна"... ще го запишете ли в спортно училище? 2. Ако детето ви е със СПЕЦИАЛНИ нужди, могат ли другите деца В ПЪРВИ КЛАС да му осигурят такива условия, че да е възможно да му бъдат задоволени специалните нужди? Ще може ли едно такова дете да се впише в група деца, неразбиращи неговите специални нужди и няма ли автоматично да бъде отхвърлено, да се превърне в аутсайдер и в жертва на насилие? 3. Родителите, подобни на тази майка, към какво се стремят - да задовлят специалните нужди на детето си и да му помогнат да постигне максимума на възможностите си... или да задоволят собственото си его и да замажат подсъзнателното чувство за вина или съжаление, че детето им е различно?
Не говори глупости,въшльо!
"2. Ако детето ви е със СПЕЦИАЛНИ нужди, могат ли другите деца В ПЪРВИ КЛАС да му осигурят такива условия, че да е възможно да му бъдат задоволени специалните нужди? Ще може ли едно такова дете да се впише в група деца, неразбиращи неговите специални нужди и няма ли автоматично да бъде отхвърлено, да се превърне в аутсайдер и в жертва на насилие? " С такива родители като вас - няма как да не стане жертва на насилие и аутсайдер :-) Защото не само сте достатъчно тъпи и тесногръди, но не сте и в състояние да предадете нищо добро като комуникационни умения на децата си, предавате им само тесногръдието си. Така че ако те не са в състояние да приемат нещо различно - провалът е лично ваш.
Да, ще го запиша в спортно училище дори да няма ръце и крака, стига да иска и има желание. Ник Вуйчиш, примерно. За другата излята повърня ше се въздържа да коментирам.
Жалко! Умен човек ми изглеждахте, компас по темите, а то обичайна суета!
Както се и очакваше, вместо отговори - квалификации. Ник Вуйчич, между другото, когато е бил на 10 години се е опитал да се удави във ваната, но не е успял заради недъга си. Предполагам, че е бил много щастливо дете...
Е само един от многото, има много по-силни примери за нас “нормално-здравите”, но това име е малко по-известно в България. Имаме и спортисти в инвалидни колички и у нас, образовани млади хира със силен дух. Защо да не са част от едно спортно училище, бе разбрах, такива хора?
Вие що се хванахте само за физическите недъзи?! Но както и да е... 1. Защото не могат да се съревновават с другите деца (страх ме е, баси, да ги нарека нормални...). 2. Ако Ник беше успял да се удави, как щяха да се чувстват родителите му? Как се чувстват, според вас, и сега, като знаят, че 10-годишното им дете е искало да умре? 3. Ако детето е с каквито и да било СПЕЦИАЛНИ нужди, дали ОБИКНОВЕНОТО училище е най-доброто място да ги получи? Децата с аутизъм, например, изпитват сериозни затруднения да общуват с околните. И околните трябва да знаят как да общуват с тях с огромно търпение. Е знаят ли обикновените... А! Това е думата... деца как да общуват с аутисти? И което е по-важно - имат ли търпение за това? Защото във всеки клас има поне по 2-3 също СПЕЦИАЛНИ деца, които едно време, а и сега, наричат просто хулиганчета. Кой ще е виновен, когато СПЕЦИАЛНОТО дете се окаже жертва на агресия от обикновените деца, просто защото е различно? Или набързо ще категоризираме останалите деца?!
Брат, абсолютно не си наясно с материята! Не се обиждай. Просто ... човек .... 1 вярно твърдение нямаш в пост-а ти. Никой не говори за натрапване. Говорим за допускане - ПЪРВО на първо! Не си тъп ... просто не разбираш. Дано никога не ти се налага да разбираш!
Малкото ми дете е със СОП и посещава редовна детска градина в група от 30 деца. Всеки ден, когато той влезе в стаята, децата му се радват и го търсят за игри. Децата, господине, не задоволяват неговите “специални” нужди, а го приемат просто като дете като тях.
Аз не знам дали детето Ви е със СОП или просто някой тиквеник така го е категоризирал, но детето Ви расте и скоро ще трябва да ходи на училище, а не на детска градина. А докато растат, между децата се появява конкуренция и започват да формират йерархия помежду си. Детето Ви още не го знае, но това гарантирано ще му се случи и Вие отсега трябва да се замислите къде може да се окаже то в тази йерархия и как това ще му повлияе. Аз Ви гарантирам, че в обикновено училище, в обикновен клас, ще има поне 5-6 момчета, които съзнателно ще се замислят как да се възползват от неговата слабост. Не специално от слабостта на Вашия син, а от слабостта на всички останали. Но Вие сигурна ли сте, че именно Вашият син ще съумее да избегне ролята на мишена? Е... Пожелавам Ви да успее!
Братчет, никакво твърдение няма в коментара ми - нито вярно, нито невярно. Всяко изречение завършва с питанка. И никъде не става въпрос за натрапване. Обобщавайки, въпросът ми е: Ако се фокусираме единствено върху интересите на детето със СОП, дали ОБИКНОВЕНОТО училище може да му предостави СПЕЦИАЛНАТА грижа, от която то има нужда, за да се реализира максимално, съобразно възможностите си? Става въпрос и за учителите и персонала, и за останалите деца. Само като пример - едно време, по соца, казват, образованието било много лошо, особено за такива деца, затваряни по специалните училища. И тогава също имаше агресия сред децата. Обаче нямаше деца, убити от деца. А сега вече си имаме тази придобивка. Какво - децата ли изведнъж изтрещяха, че почнаха да се убиват?! Комай ми се вижда трудно да го повярвам... Та как ще пратите дете със СОП в такава среда?! Аз ако имах такова дете, много щях да си помисля...
Отдавна. Специалист работи с детето ежедневно в нормална училищна среда по програма, според случая на детето. Това, че в България този модел не функционира засега, не означава че не е възможен. Ако се направи както трябва и обществената нагласа ще се адаптира и стимулира системата.
А кой специалист работи с останалите деца? Или специалистите, които се занимават с децата със СОП ги учат и на СРБ?!
Родители като тази майка просто си заравят главата в пясъка и отказват да приемат, че детето им е с дефицит. Потърпевши от лицемерието на обществото са отново болните деца, защото останалите, както някой каза, в един момент спирст да им обръщат внимание. А болните не получават знания, съобразени с особеностите и възможностите им, както би се случило в специализирани училища, просто са захвърлени сред група, с която не могат да контактуват, и всичко това под паравана на красиво, но жестоко лицемерие - "ти си равен сред равни"..
Прочетох писмото на майката , и ми стана жал, стана ми жал за нея, стана ми жал и за детето. И не за друго, те вина нямат, природатат така е решила. Яд ме е на злобните дребни души показващи колко са велики единствени пред слабите. Децата ми посещават детска градина, в групата има такива 1-2 деца. Знаете ли че има една група родители от 2-3 майки и един татко, организирали се срещу тях. Само слухове и интриги пускат, тези деца им бъркат в здравето. Не знам защо. А те не са лоши дечица, имат си техните нужди. Бяхме на спортни събитие , едното го наблюдавах, защото ми беше любопитно каква е тази омраза към него, ако човек не знае че е дете със соп въобще няма да разбере. Аз и до ден днешен не съм разбрал с какво им бърка в здравето.
Хора, аутизъмт не е психическо заболяване, а нарушен неврологичен дисбаланс на мозъка. Трябва да се работи върху балансиране на недоразвитите и потиснати мозъчни центрове. Процесът е обратим при правилната терапия и социални условия. Поздрави, борбеност и кураж!
Дрън дрън ярина. Първо, те сега на всичко слагат диагноза "аутизъм" ото дебил и олигофрен станаха вече обидни думи. Аз дори не съм съвсем сигурен дали детето ми наистина е аутист. Второ - аутизма е тотално, абсолютно нелечим. Има по-умни аутисти, които като порастнат се научават да се преструват на нормални, за да не станат аутсайдери. Това обаче е много рядко и не ги прави излекувани, те пак се чувстват като извънземни попаднали сред хора, самите те го казват. Всички тия "терапии" са само доене на пари от глупаците които не могат да преглътнат че са дръпнали късата сламка
Ах българино, никога няма да има нормално общество в тази държава. Смирен злобен завистлив крадлив и прост народ и това си е. Това е за тези, които считат за нормално различните да се отхвърлят. В тази държава работят единствено механизмите да храним и отглеждаме ромите. Посочете един по-просташки народ в Европа.
Говорете в България за нормалност и различност.... Вижте какво правителство си имаме, избрано от Народа. От тоя Народ ли очаквате разбиране и приобщаване?! Дайте им семки да чоплят, да пият бира и да говорят пред панелката за нормалните и различните деца.
Уважаеми “критикуващи” и хора, които не са се сблъсквали с проблемите на родителите и децата със СОП, незнанието и неразбирането Ви е обяснимо, но неприемливо. От миналата учебна година са в сила нови образователни стандарти, един от които е за приобщаващото образование да деца със СОП. Ако проявите интерес и го прочетете, ще разберете, че за тези деца се назначават отделни ресурсни учители, което от своя страна означава, че не отнемат от времето и вниманието на началния учител за “нормалните” деца. Идеята е, че посещавайки училище детето със СОП е сред връсниците си и се социализира, което е безкрайно важно за развитието му. Искам да Ви обърна внимание, че броят на тези деца през последните години нараства стремглаво и повярвайте ми никой не е “застрахован” детето му да прояви подобни симптоми. Бъдете хора и не изпращайте тези деца в “специализирани училища”, най-малкото защото няма адекватни такива.
Ежедневно деца попадат в жестоката Графа на някакъв вид здравна нефункционалност - прегазени, осакатени, тежка болест, карциноми, депресии... Къде да ги хвърлим тези деца с лимитирана функция - в специални заведения? Значка на ревера - вечнимание хапя, защото ме осакати някой на пешеходната пътека, или имам депресия, защото родителите ми берат ягоди в Англия и ме гледа баба ми...къде да се скрием от тези деца или къде да ги скрием, или захвърлим, за да бе са пред очите на някои жестоки хора? В специални училища - за да не ни развалят красивия пейзаж! Браво, “хора”!
Дано повече хора прочетат коментара Ви, от който получих повече адекватна информация, отколкото от самата статия. Сега още повече съчувствам на майката и се възмущавам от т.нар. учители/директори. Ако мислят, че опита да се приобщят тези деца е неадекватен, да се разправят с държавата, да се опитат да го направят адекватен на нуждите на тези деца, а не да правят още по-сложен живота на семействата, които и без това си имат толкова много трудности. Все по-често като че ли виждам дечица с проблеми. В класа на дъщеря ми има такова дете. Възхищавам се на хората, които ме помагат и се радвам, че моето дете има нагледен пример как различните също са ХОРА. Това е житейски опит и подготвя децата да реалния живот, където случайно или не нещата не са съвършени.
Хм... Че какво се случва, за да нараства този брой?! Още повече - стремглаво... 1. Според мен пак сме пО католици от папата и много деца, които преди са били считани за съвсем нормални, сега, по критериите на някой кретен-психолог, са квалифицирани като различни. Щото другият вариант е изведнъж да сме мутирали... 2. Не е ли прекалено голям рискът за самото дете със СОП да бъде сред деца, които не разбират неговите СОП? Щото ако за него е задължително да положи допълнителни усилия, за да се социализира, как другите деца ще се научат да живеят с него? Кой ще е виновен, ако това дете стане жертва на агресия от другите? Защото това е стандартна реакция в такива групи - еволюционно природата така се е отървала от подобни проблеми.
В неделя бях на конференция и вече е въведен терминът “виртуален аутизъм”, примерно. (Не визирам детето, повод за тази статия). Множество случаи диагностицирани като аутизъм са вследствие и единствено само само на родителски дефицит при възпитанието и конкретно безразборното оставяне и отглеждане на децата с часове пред мониторите. При правилна работа първо със семейството клиничните случаи са показвали, че дори няма нужда да се работи по-нататък с детето, с такава диагноза или се налага кратка интервенция, за са се върне в редиците на “нормалните” деца.
Това е точно така, моя нали ходи на логопед, та го виждам с очите си, не повече от 20% от децата с "проблем" наистина им има нещо. Закарай съвсем нормално дете на детски психолог и ще ти лепне хлъзгава диагноза, която малоумните квачки веднага ще приемат за чиста монета
Децата разбират и помагат, защото са с чисти души. Възрастните, с липсващи първите седем го правят проблем. Толкова лошотия върху едно дете.....замислете се малко, как ще заспите с чиста съвест? Не съм и подозирала, че ни е толкова болно обществото.....Децата с аутизъм ми изглеждат по- нормални от вас, честно!
човечеството е оцеляло благодарение на здравите индивиди. това е факт, въпреки минусите които ще натракате след мъничко! наясно съм с теорията, че за степента на развитие на едно общество се съди по грижите за болните, старите и тнт. но не мога да намеря нито един довод в подкрепа на тези жени, които смятат, че всички са длъжни да се грижат за ..да речем болните им деца! добре, ще го приемат детето, ще го обгрижват, но другите деца ще го тормозят непрекъснато, защото е различно!! а децата са много жестоки, колкото и да си стискаме очичките за този факт! директорката знае какво прави, и знае какво ще се случи ако го приеме!
Жестоки са родители с подобно на вашето мислене, отглеждащи деца. Добро възпитаното дете е информирано и морално, защото утре може всеки да попадне в подобна инвалидна ситуация, става какво ли не, и доброто дете на добри родители, знае че никой не е застрахован и когато видиш хора ощетени в някакво отношение, единственото което може да направиш е, да им помогнеш според възможностите си.
Тъкмо да ви преброим, но животът предлага на всекиго сол и захар и когато ви дойде редът за солта по вашия гръб и семейство, ще се срамувате от себе си и отношението си към страдашите деца и техните семейства.
децата на тази възраст са жестоки също като животните, и това е реален факт! не е нужно дори да е различно , и ти го знаеш прекрасно! комшу, твоето пак е набило моето, виж кво шъ праим! живота е тъй устроен! природа! а възпитанието оказва влияние много по късно, и при определени условия! с липсата на условията изчезва е възпитанието!
и моето дете е с проблеми, живеем в чужбина и го записах в специално училище, определено е по - добре за него. Ако проблемите са едва забележими и се учи горе долу добре, пробвайте в масовото, но там нищо няма да научи.
И защо такова надменно поведение, не мога да разбера, детето няма да се чувства добре, малките деца са жестоки и ще бъде подложено на присмех, учителите обучават до 29 деца, не могат да проследят и повлияят на всяко действие.
Не разбирам защо деца със СОП ('увреждания' е мръсна и дискриминираща дума) зорлем трябва да бъдат набутвани в обикновени училища? Практиката е показала, че това има минимален положителен ефект - имагинерна социализация и нищо повече, а едновременно с това се товарят хора, чиято функция не е да бъдат Специални педагози.
Как точно учителят НЕ Е социален педагог, психолог и психиатър едновременно?! Или ти говориш за стадния принцип - стадото убива различните. Е ... все си мислех, че сме хора, а не животни. Най-висшето стъпало - ала-бала. Всичко е до равният шанс. Така с чиста съвест може да кажеш/кажем - поне опитах/опитахме! Да помогнеш на някой би трябвало да носи удоволетворение. А това, поне според мен, е изключително важно, за да може тоя свят да има някакъв шанс поне. Ти с какво се занимаваш? С каквото и да е ... близо 9 милиарда сме. Допускаш, че може да има някой по-добър от теб нали? В това, което правиш. Е какво предлагаш - да го подкрепим ... или да го убием с камъни? Че да не разваля средното ниво. ПАЛАЧИНКАТА винаги има ДВЕ страни!
Естествено, че сме животни. И най-висше стъпало няма. И да - стадото убива различните. Вкл. и човешкото стадо. Аме нещо пак не вдянах: Когато помагаме на слабия, защото го правим - за да му помогнем, или щото да си изчистим съвестта, че "абе... поне опитахме"?! Щото да помогнеш някому на първо място би трябвало да носи помощ за него, а не удовлетворение, че си помогнал. Що помагаш - щото да помогнеш, или щото да станеш добър човек?! Тантристите бая се занимават с тоя въпрос, а и Йешуа бен Йосиф го е коментирал: "Като даваш, лявата ръка да не знае делата на дясната". Та... Когато помагаш, струва ми се, че е по-важно помощта да е правилна и на време, а не да отбием номера. Иначе вместо да изпишем вежди, вадим очи. По вашата система какво излиза - изхвърляме Стивън Хокинг и Майк Тайсън на ринга и им даваме равен шанс...
Съжалявам за заболяването на детето, но изглежда не е могло да си изкара предучилищната подготовка без нужда от специална такава. Факт е че в един клас, за да се отдели специално внимание на едно дете, това означава да се ощетят другите. Изобщо не е сигурно, че средно статистическия учител има нужните познания и възможностти да предостави необходимото внимание на дететото. Съчуствам на майката, детето има нужда от нормална социална среда, но му е необходимо специализирано образование.
Някои "учители" не стават за учители
Това, че е с аутизъм не означава, че е различно, но не означава и че не е, не означава и че е добродушко. Може би правилното в случая е да се види как се държи детето в средата и дали е благоприятна както за него, така и за останалите. Аз съм израснал в едни други времена и имахме едно "много добро" дете в класа - Дончо. Та "добричкия" Дончо всичко си му беше наред, само малко недочуваше (въпреки слуховото апаратче). И понеже недочуваше каквото и да му кажеш, Дончо си мислеше, че му се подиграваш и не чакаше обяснение - биеше наред. Та що бой сме изяли... от иначе добро дете на което нищо му няма...
Ми що не събрахте пари да му купите 1 по-хубаво слухово апаратче? Или ти мислиш, че родителите на деца с аутизъм или СОП НЕ разбират, че наоколо има ОКОЛНА СРЕДА?!
Съчуствам на детето, но заради вметнатите английски фрази на майката не можах да дочета писмото.
Е, понякога ти идва отвътре да ползваш чуждици. Особено ако боравиш с чужд език 24І7. Това не те прави илитерат или по-малко ЕнтЕУЕгентен. ;) Смятам повечето сме съгласни обаче, че е по-важно посланието. Когато системата те мачка вместо да ти помага, пова просто значи, че не работи. И е време за промяна!
Аз като майка също съм била в подобно положение детето ми е бил със СОП, а учителите се отнасяха с него по ужасен начин от което получи психически проблем. Едвам се справих с положението.
Обществото ни е болно. Тъжното в случая е, че в стремежа си да си спести мрънкането на другите родители и персонала, директорката е гледала буквално да се оттърве от Борис. Така е най-лесно. Професионализма отстъпва пред угодничеството и комфорта. Това елитно училище е имало уникален шанс да научи възпитаниците си на чисто човешки качества, за които само се говори, но на практика - едно голямо нищо! Така неусетно се напълнихме с фалшиви герои. Фалшиви учители, лекари, родители. Дано Борис има късмет да попадне на колектив, който не се страхува от това какво ще кажат родителите на другите деца. Късмет на тази майка!
майката така, детето онака а другите деца, а учителката -те как са питате ли ги-СПЕЦИАЛНИ УЧИЛИЩА ТРЯБВА
Майката - притеснена и изнервена, изтормозена, носеща си кръста - не го е оставила в некой приют - СПЕЦИАЛИЗИРАН, нали?! Детето - дете като дете. Не се знае. Може да си остане такова, може да се влоши, може да стане новият Айнщайн - има право на равен шанс. Учителката/директорката - уплашена, защото няма адекватен ценз, обучение ... Или си е просто темерут - вижда се има маса такива - да ги питаш защо са станали учители. Или като е елитно училището всички ще станат милиардери като го завършат!?? Аре виж сега колко са милиардерите и колко са останалите като проценти - 1 към 100. Специалните училища НЕ СА на ниво. Това НЕ Е равен старт. Ако някой претърпи инцидент и загуби единият си крак - какво? Ще спре да спортува? Ще спре да работи? ... Или директно - в СПЕЦИАЛНОТО училище за хора с патерици и протези? За неразбралите - истинският живот се нарича действителност!
Отношението на обществото към децата показва цивилизоваността на една държава. Нашата е в графата с минусов коефициент. В развития свят, тези деца дори са с предимство и се движат по специални програми и се прави всичко възможно да се чувстват добре и интегрирани. Аутизмът се лекува в повечето случаи при правилна социална среда, иначе инвалидизацията само се задълбочава.
Никой не иска преференции. Иска се ОБАЧЕ едно нормално отношение. Не сме създадени еднакви. Някой имат нужда от леко побутване, някой от по-сериозна помощ. Аз нямам проблем с това. В крайна сметка всички би трябвало да имаме своето място под слънцето.
Когато децата са със "предимство", това прави останалите без такова. "В повето случай" не значи и в този. Необходими са компетентни хора, за да се занимават с него. Средно-статистическия учител едва ли е квалифициран - трябва специалист. Социалната среда е необходима, но училището не е социална среда, а място за подготовка на детето за справяне със света. Това дете не може да се "справя" със света като останалите. Оставяйки настрани емоциите -това са фактите
Средно статистически. Учителите не са подготвени. Училището не е социална среда. То учи да се справяме със света. Ха-ха. Мама и тате, и после средата СЛЕД училище те учи как да се справяш със света - нарича се ОПИТ! Ако училището те учеше - всички щяхме да сме милиардери - научаваш 1-2-3 и ХОП!
Предимство означава, че не са оставени на учителя да се занимава с тях, учител, който няма необходимата квалификация за това, а им е осигурен специалист, който работи единствено само с детето с такива нужди, докато тече нормалният учебен процес в класната стая. Когато състоянието на детето не позволява нормалното протичане на часа, т.е. прекалено шумно през цялото време, то продължава да посещава някои нериприятия, но с него се занимава социален работник и учител на индивидуален план, пак в сградата на училището. Това е предимството - че държавата наваксва и подпомага със специално отношение засегнатите деца.
Трябва да има специални училища за децата със специални потребности. Другите деца не са виновни за да бъдат потърпевши. А иначе тонът на майката не ми хареса хич.
Интересно как тонът на директорката не ви прави впечатление, но този на майката ви прави? Спомнете си тези си думи, когато детето ви се сблъска с някоя трудност, която се окаже непреодолима, независимо колко усилия положи и колко и вие сте се напънали да му помогнете.
Госпожо, дано никога не ви се случва да преживеете ужаса от изолацията на собственото ви дете в ''специални училища''. Аутизмът търпи обратно 100% развитие в по-голям процент от случаите, ако детето не попадне на хора с вашето мислене.
Едва ли има родител на света, който да не иска най-доброто за децата си. Едва ли има нормален родител на света, който да не иска децата му да просперират. Едва ли обаче има и 10% родители в България, които да искат децата им, чрез тяхното възпитание и възможности, да допринесат с нещо за общото обществено благо. Оскотели и зомбирани колко от нормалните деца ще преследват нещо повече от собственото си благополучие? Ей там е драмата - че сополите, ла*ната и сълзите си бършат. Отношението обаче ... то с каква кърпа се забърсва?
Майка на дете с аутизъм се оплака от дискриминация в училище
Във Фейсбук майката изрази огорчението си от отношението на директорката и персонала
Обратно в новината