Коментари - Ковачевски: Наследниците на Гоце Делчев ще впишат сънародниците на Радев в Конституцията | Днес.dir.bg

Абе името ти започва с П ама втората буква е "е" а третата "д" и така нататък. За такива като теб и песни се пеят "а третат пусия клети предатели"

Нямаш никаква логика. Двете твърдения не са взаимно заменяеми, но трябва поне малко да си бил в час по история. Изначалната цел на ВМРО е освобождението и присъединяването на Македония към майка България, както винаги е било. За това се е борил Гоце Делчев. По-късно, като разбират че великите сили няма да позволят обединението на България, щото на никой такава голяма държава не му трябва (затова и имаме такива проблеми при съединението на Княжество България и Източна Румелия), решават че по-добре да се преборят за свободна и независима македонска държава, която след това, по примера на Източна Румелия, да се присъедини към България. Ето затова на ковчега пише така.

Ние поне споменници имаме, а вие какво имате..!? Научно-фантастически романи от фамозната Македонска Академия на "науките".., това имате..!

ПЪРБО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО СТОЛИЦА ПЛИСКА Аспарух 681-700 Тервел 700-721 Кормесий 721-738 Севар 738-753 Кормисош 753-756 Винех 756-762 Телец 762-765 Сабин 765-766 Умор 766 Токту 766-767 Паган 767-768 Телериг 768-777 Кардам 777-802 Крум 802-814 Омуртаг 814-831 Маламир 831-836 Пресиян 836-852 Борис I Михаил 852-889 Владимир Расате 889-893 СТОЛИЦА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ Симеон Велики 893-927 Петър I 927-969 Борис II 969-971 СТОЛИЦА ОХРИД Роман 977-991 САМУИЛ 991-1014 Гаврил Радомир 1014-1015 Иван Владислав1015-1018 ВИЗАНТИЙСКО ВЛАДИЧЕСТВО Петър II Делян 1040 Константин Бодин( Петър III) 1072

Битолският надпис от времето на цар Йоан Владислав (1015 - 1018г.) - последния цар на Първото Българско царство. "През лето 6523 /1015г./ от сътворението на света, обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение, и за живота на Българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 - ти ден и се завърши в месец (....) в края. Този самодържец беше Българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен и който двамата разбиха в Щипон гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато (...), а този (...) цар разбит биде от цар Василий в годината 6522 /1014г./ от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото." #СевернаМакедония, #NorthMacedonia #bitola Битолски надпис (1015). През 2006 г. при изготвянето на туристически каталог на Битоля, Френското консулство в града, спонсориращо събитието, използва за корицата илюстрация на артефакта, което предизвиква реакцията на местните власти и спиране на каталога от печат, поради факта, че надписът съдържа думата „български“ на няколко места

Уникални документи от ХІХ в. громят всички претенции за македонска историческа идентичност Човечеството отдавна е търсело начин да удостовери истинността на даден текст и така се е достигнало до изобретяването на печата. Според Тълковния речник удостоверяващият или гербов печат е инструмент за заверка на правдивостта на един документ. Нашите предци добре са знаели това и по тази причина в средновековната българска държава аристократите са имали лични печати. Българските царе пък скрепвали своите грамоти със златни печати (хрисовули), без които документът за дарения на манастири и селища бил невалиден. „Македонските българи през турското робство си служели било с лични, било с дружествени печати. Надписите на печатите били на български, гръцки или на турски език, а понякога едновременно на две езика. Не са редки случаите, когато българите си служели и с отпечатване на натопен в мастило палец върху съдебни актове, договори и просби. Гръцко-българската църковна борба и отпорът на българите засилиха у българите още повече тоя навик. Българските църкви, монастири, църковни общини и еснафи захванаха да се именуват „български” и на своите печати. Това говори за събуждането и закрепването на националното чувство у македонските българи. Така, още в 1817 г. българските шивачи в Солун се сдружават в един еснаф, който се именува в тяхната кондика: Еснавъ терзıи бугарски у Солунъ. Жителите на Велес в 1845 г. вече си имат училищен печат, на който се чете: Велешкото българско училище, 1845. От същата година е и печатът на училището в с. Бошино до Велес: Печатъ: Башовското българско училище, 1845. Прилепските шивачи строят в 1867 г. крило в Трескавечкия манастир и поставят над вратата надпис: Иждивениемъ болгарскиот терзийски еснафъ, 1867. От същата година българските хлебари-симитчии в Битоля си правят печат на български и на турски език: Битоля+български симитчийски еснафъ, 1867 (тур. Битоля де булгар симитчи еснафи). От 1860 г. е печатът на кръчмарския еснаф в Прилеп с надпис: Еснавъ анджийски, български. Печатът на битолския български папукчийски еснаф от 1870 г. е с надпис: Болгарски еснафъ папукчии, 1870. А ето и някои печати на български общини и читалища: Блъгарска цръковна община в Солун. Печатъ на Щипското общонародно блъгарско духовно правление, 1969. Паланечка българска черковна община, 1869. (Крива Паланка – Н. О.) Воденска българска община, 1870. (Воден, дн. Едеса в Гърция). Воденска българска църковна община, 1870. Българско читалище в Воденъ, 1870. Ваташа булгарцка црковна опщина 1884 г. (Ваташа, дн. В Гърция – Н. О.). Прочутия „Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония” от 20 май 1878 г. Това е протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към новосъздадената българска държава. В този апел слагат подписите си представителите на 21 български общини и просветно-културни дружества от всички краища на Македония. Срещу тях са отпечатаните с мастило печати на съответните организации. На повечето съзнателно е отбелязана националната идентичност на притежателите им: Печатъ на Скопското българско общество, 1870; Печатъ на Прилепската българска община; Печатъ на българската община въ Битоля, 1870; Печатъ на Неготинската българска община, 1871; Печатъ на Гевгелийската българска община, 1871; Печатъ на Кукушката българска община; Печатъ на Солунската българска община; Печатъ на Тетовската българска община, 1869; Печатъ на Кумановската църковна община, 1870; Печатъ на Неврокопската българска община; Печатъ на Щипската българска община, Кюстендилска епархия; Печатъ на Сярската българска църковна община; Печатъ на Драмската българска църковна община. Ето това е голата и неприкрита истина за демографската картина в Македония през ХІХ в

Сензационнен документ от 1945 г., в който се дават указания за създаване на "служебен" македонски език. Оригиналът се съхранява в градския архив на Битоля. В съдържателно отношение неговият текст е двусъставен. Сърцевина на информацията е Писмо № 2625 от 6 май 1945 година, подписано от министър председателя на ФНРМ - Лазар Колишевски и министъра на просветата – Н. Минчев. А втората част съдържа указания на просветното министерство в Скопие как точно да се изпълнява правителственото постановление:Решението с № 347 от 21.V.1945 РЕШЕНИЕ За македонска азбука Чл.1 Македонската азбука има 31 буква. Тие се: Аа, Бб, Вв, Гг, Дд, Ѓѓ, Ее, Жж, Зз, Ѕѕ, Ии, Јј, Кк, Лл, Љљ, Мм, Нн, Њњ, Оо, Пп, Рр, Сс, Тт, Ќќ, Уу, Фф, Хх, Цц, Чч, Џџ, Шш Италиански букви /тук е изписана италианската азбука/ Чл.2 Овое решение влиза в сила от денот на ....................................... Следва описание и значение на новите букви, взети от италианската азбука Запознаването със съдържанието на този оригинален документ води до следните изводи: Първо, в науката е доказано, че на 2 август 1944 г., в манастира „Прохор Пчински“, на първото заседание на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония - бел. ред.) е издаден декрет за създаването на „служебен“ македонски език, който „да влегуе веднага во сила“. В резултат, за една седмица (от 23 ноември до 3 декември 1944) 10 учители, 1 поет и 1 политик решават как да изглежда новата „македонска азбука“ - графичната система за изписване съдържанието на думите в новия „македонски език“. От горния документ обаче се вижда, че през есента на 1944 година практически не е било възможно този език да „влегуе веднага во сила“!?

Надписът за дарението на Константин Мишайков Мѣстото за възди[гането на …]ца-та (българска – изтрито) цьрква тука, на Параклисътъ на (изтрито) и на [мъжкы] и дѣвическы училища, на свѣщарницата и на книгопродавницата [чии]то зданія-та сѫ народны, купиго сь свои [па]ры приснопаметныйтъ докторъ Константинъ Мишайковъ, отъ село Пътеле, Македония, и го подари на (българския – изтрито) въ Битоля народ [който приз]нава духовно БЪЛГАРСКѪТѪ ЕКЗАРХІѬ. За вѣ[чна негова] и на домочадіе-то му паметь въздигнѫ се тази плоча [при екзархуването на] блаженѣйшаго Антима 1-го. Бытоля 25 Мартъ 1876. Битолският надпис е възрожденски български надпис от 1876 година. Намира се на умишлено повредена мраморна плоча в гробищата на църквата „Рождество Богородично“, като споменава името на основния благодетел на църквата д-р Константин Мишайков. Надписът е ценен паметник за миналото на Битоля и Битолската българска община. Плочата е демонтирана и увредена от югославските власти

„“Малко известни документи за Лазар Колишевски, или по-точно, както и той сам се подписва през 1941 и 1942 г. за Лазар Панев Колишев. Същият както пише в личната си карта е по народност българин, а в молбата за помилване до българския цар Борис ІІІ, осъденият Колишев пише: „син съм на родители българи, чувствувал съм се и осещам се българин, въпреки страшното робство – запазил съм си и бит, и език и нрави български.” Ето как първият премиер на комунистическа Македония, секретарят на Македонската комунистическа партия, символът на македонизма и председател на цяла Югославия Лазар Колишевски се е клел, че е предан син на майка България Той е един от типичните примери как по партийна линия се правеше кариера - един необразован човек, от обикновен железарски работник достига до председател на Председателството на СФРЮ след смъртта на Й. Б. Тито (1980). Човекът, подписал заповедта за създаване на “македонскиот язик”, написал прочувствена молба до цар Борис III: Искам да бъда достоен българин Лазар Колишевски (на македонска литературна норма: Лазар Колишевски, роден като Лазар Панев Колишев) е югославски политик, дългогодишен секретар на Македонската комунистическа партия (след 1952 г. Съюз на комунистите на Македония), Председател на Социалистическа федеративна република Югославия (4 – 11 май 1980 година). Роден е на 12 февруари 1914 година под името Лазар Панев Колишев (среща се и Кулишев) в градчето Свети Никола, присъединено към Сърбия през 1913 г.] Родителите му са бедни земеделци, като според някои източници майка му е влахинка, а баща му е сърбоман.[ Србомани) е термин, използван в България и Северна Македония за обозначаване на онези жители на географските области Македония и Поморавието, които имат български етнически произход, но които са избрали сръбството за своя национална ориентация

За съжаление, Русия е резултат-извращение, но дали е велико извращение - това, явно, Путин и олигарсите около него неистово искат да докажат на всички...

Важно е, важно е , тролче. Но простата ти букова главица не може да проумее, ЗАЩО!