Коментари - Светът скърби за Габриел Гарсия Маркес (снимки) | Днес.dir.bg

Колко типично за един комплексар

Винаги съм оставал стъписан от всеобхватността-Му. ... De La Concordia - невероятно-Прецизно.

Валери, съгласен съм с теб - нито го знам какво е написал, нито съм чувал някога за него. Чак пък да скърби целия свят, айде холан... Но Бог да го прости, рано или късно всички си отиваме.

Колко малко човече си , за да напишеш такъв коментар... и в този стил ... Та ти даже пишеш неграмотно...

,,За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят,,- Габриел Гарсия Маркес Поклон!

Велик писател! Респект и Поклон.

Голям творец. Бог да го прости!

ДИР-а, масони неграмотни, светът днес скърби за Иисус Христос. За този писател ме боли шмайзера.

Маркес е вселена, която е недостъпна за примитивите..... Преклонение пред таланта му!

ПОКЛОН! ВЕЧНА ТИ ПАМЕТ ЗА ВЕЧНОТО ТИ ТВОРЧЕСТВО!

Довиждане Маестро.Ти ще останеш вечно тук,чрез книгите си,които са световно богатсво.Почивай в мир.

на бележит ден се е споминал... случайно ли е, не е ли...

Ангелът се влачеше насам-натам като безстопанствен смъртник. Изгонваха го с метлата от една стая и само след минута го виждаха в кухнята. Сякаш едновременно се намираше на много места. Накрая започнаха да мислят, че се раздвоява, че се размножава и безкрайните му образи плъзват из цялата къща. Загубила всякакво равновесие, отчаяната Елисенда крещеше, че е истинско нещастие да живееш в такъв ад, пълен с ангели. А той едва се хранеше и очите му на вехтошар толкова бяха помътнели, че се спъваше във всичко, а по крилете му бяха останали само празните дупки на последните пера. из "Един много стар сеньор с огромни криле " на Маркес

Светла му памет!Имам всичките му книги....но... след като научих, че лично е издал забрана през 1993г произведенията му да не се издават в България, ще ги препрочитам под друг ъгъл!

Той беше един много лек автор, който аз четях още от малка! Даже мога да кажа, че целяит ми светоглед е направен от него! Не мога да повярвам, че вече го няма! Дано да продължат да издават негови книги!

Прощаваме се с велик писател, а журналистите пак "боси" откъм знания за творчеството му! Повтарят като папагали "100 години самота", а защо не споменават да речем "Есента на патриарха" и "Любов по време на холера"? Може би заради някои неприятни асоциации с днешните проамерикански политически режими? Поклон маестро!

Когато започнах да чета "Любов по време на холера" бях срещнал голямата си любов. Героите от романа ми станаха по-скъпи и разбираеми, защото и самият аз изпитвах същото, а и развитието на чувствата ми следваше подобна посока. Благодаря ти, Маестро, за написаните редове, които направиха любовната ми болка по-поносима и предвидима. Почивай в мир.

Разделяме се с един велик талант,хуманист,човек и философ.Такъв е животът.Бог да го прости и вечна му памет в сърцата и умовете,на всичките милиони почитатели и читатели на творчеството му!

....по повод тази кончина си мисля че ставаме свидетели на нещо, което се случва не само в национален, но и в световен мащаб - Загубата на велики и стойностни хора и творци от миналото.Струва ми се, че поколенията на 20-ти век бяха много по-креативни от днешното.Смъртта е част от живота ни, уви.Всеки си отива, важното е как е живял и какво е оставил.Не е страшно че Маркес си отиде след един дълъг и достоен живот, страшното е, че такива творци едва ли ще роди 21 век. Когато преди няколко години ни напусна Рей Бредбъри почувствах същата празнота и самота, която все-повече ще се засилва, уви.Обичах ги много, защото такива творци служат само на разума и забравяш че има нации, граници и държави, забравяш за разделения и омраза и политика. Остава клишираната "утеха", че Маркес ще е вечно жив с прекрасните си книги....В такива моменти си мисля, че наистина след смъртта има друг свят. Няма как душата на човек като Габриел Гарсия Маркес да се изгуби.....

Благодаря, че те има! Ти винаги ще си жив!

Прощавай, Маестро! Поне си отиде навръх най-светлия Божий и човешки празник! Значи и ти си богоизбран и не е случайно. Бъди спокоен, ще те четем вечно! Поклон...