Коментари - Изхвърлиха академичната „История на България“ на боклука | Днес.dir.bg

Копи-пейст думата "славяни" е изкована и влиза в политическа употреба за пръв път през 1593 г. от Винко Прибоевич. В книгата си "Слово за увенчаните със слава славяни" този автор пропагандира т.н. "илирска идея", целяща освобождаване и обединяване на южните славяни в нова Душанова империя, като използва новото понятие "славяни", вместо "склави", което по това време вече означава "роби". Окончателно, сборното понятие "славяни" се оформя под перото на абата от Млетския орден дон Мавро Орбини от Пиза, който през 1601 г. написва книгата "Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (schiavoni = роби)". Въпреки посочените по-горе факти, в съвременната славянистична литература се е наложило твърдението, че етнонимното название "славяни" не е късно възникнало средновековно понятие, а древно и исконно самоназвание на протославяните. Това твърдение е основна брънка в един по-широк опит да се създаде представата за древно цивилизационно величие на великорусите и другите източнославянски народи. Подобни опити да се открие древен произход, праславянска писменост, праславянски календар, праславянски науки, праславянски народи, князе и държави почти винаги стигат до източници, които обаче са скито-сарматски или алано-български. Фактически до същия резултат се стига и в опита да се екстраполира понятието "славяни" към ранното Средновековие и Античността. За да се подкрепи твърдението, че "славяни" е древно самоназвание са изказани няколко помощни хипотези, а именно: 1. "Славяни" не е ново, общоконтинентално название от XVII-ти век, а е форма на старото (IX-ти век) балканско название "словене". 2. "Словене" не е църковен неологизъм в писмения език на Симеонова България, а е общо и древно етническо самоназвание на праславяните. Разбира се, писмения език на Симеонова България не е старобългарски, а старославянски. 3. Старогръцките (и латински) названия на южните протославяни - Σκλαβηνοζ, Σκλαβοι, (sclavenius, sclavus, sclavi), не са създадени съгласно известната гръцка традиция за прехвърляне на имената на по-стари народи върху по-нови, а представлява гръцка промяна на собственото етническо самоназвание на праславяните. В интерес на истината горните три хипотези (славяни = словене = σκλαβοι) са спечелили много привърженици, главно поради фонетичната близост на тези иначе твърде разнородни по съдържание и хронология понятия. В действителност, тези хипотези загубват доста от своята привлекателност, ако се абстрахираме от лъжливата омофония и предприемем безпристрастен анализ. Първо, твърде малко от големите, древни индоевропейски етноси имат свое самоназвание. Например, названията траки, келти, германи (тевтони), скити, саки са чужди, а не собствени названия, защото тези етноси не са имали съзнание за обособена общост. Малко вероятно е протославяните да са имали такова съзнание при пълната липса на държавност, градове и вътрешна търговия. Ранните протославянски названия венети и анти със сигурност не са собствени. Второ, ако източнобалканското название "словене" е било общоизвестно и употребявано от цялата група протославянски племена от Балтика до Егея, то щеше да бъде отбелязвано в източниците наред с названията венети и анти и даже вместо тях. В действителност, това название не е известно на народите по западните, северни и източни граници на протославянската общност. На трето място, ако названието "славяни - словене" е исконно собствено за протославяните, то трябва да има собствена етимология и широко разбираема семантика сред славянските езици. И точно тук, в опита да се намери такава етимология и семантика идва главният

имам ги! съдържат най вече лъжи, и биографиите на едни индивиди които като ги чете човек, му се доповръща! но пък мене ме е жал да ги изхвърля, щото ги е купувала майка ми! ако бяха на тъщата....ама тя беше комундел, и книги не четеше и не ги поглеждаше дори!