Коментари - Губернаторът на Донецка област: Нито един град вече не е безопасно място за пребиваване | Днес.dir.bg

Как не им омръзна на украинците да лъжат. И как може да са толкова нагши, слес като обстрелваха цели 8 години необезпокоявани цивилното население в Източна Украйна. Как нямат очи да видят масовите гробове на цивилните и гробовете на хилядите дечица избити ит тях!!!? Как нямат капка съвест такива извратеняци??!! И сега - не било безопасно, но продължавате да стреляте по цивилни??!!!! Има толкова много видеоклипове, които ви изобличават и е невъзможно да бъде обратното(има си начини да се види, че е автентично), щом и американски журналисти са на място и ви изобличават дори!!!!!

Укронацисткият гаулайтер. Мнението му е без значение, като на всеки осъден на смърт украински окупатор фашист.

или безлюдна Украйна Това е девиза на престъпниците укрочифути

Нещастните български журналисти в кой свят живеят? Каква донецка област, какъв управител? Това отдавна си е Русия, а не е безопасно за живеене от осем години благодарение на украинските бомби и снаряди, ама това Гейропа нареди да не го забелязваме.

Две френски оръдия „Цезар“, „пленени от руските войски здрави и невредими“, се намират в Уралвагонзавод, за изучаване на възможното повторно проектиране. За това написа френският политик Режис Кастелно. От акаунта в Telegram на руското предприятие му беше отговорено, като се посочи, че това оборудване „го бива горе-долу, но може да се окаже полезна в стопанството“. Прочетете повече в статията "Gazety.Ru". В четвъртък, 23 юни, концернът Уралвагонзавод (УВЗ, част от Ростех) благодари на френския президент Еманюел Макрон за самоходните артилерийски установки (САУ), доставени на въоръжените сили на Украйна. Такъв коментар в акаунта на УВЗ се появи под публикацията на френския политик Режис Кастелно /Régis Castelnau/ в неговия Telegram канал . „Добър ден, г-н Реджис. Молим ви да предадете нашата благодарност на президента Макрон за подарените ни самоходни оръдия. Техниката, разбира се, е горе-долу ... Не е като нашата MСTA-С! Но въпреки това може да се окаже полезна в стопанството. Изпратете още - ще я огледаме“, се казва в съобщението.

Две френски оръдия „Цезар“, „пленени от руските войски здрави и невредими“, се намират в Уралвагонзавод, за изучаване на възможното повторно проектиране. За това написа френският политик Режис Кастелно.

благодарение на натовските и хамерикански оръжия нещо да кажат по въпроса западняците?

Този не е никакъв губернатор, такава "област" няма отдавна, има Донецка Народна Република, та този самозван губернатор на някаква измислена област, просто не знае какво говори :)

https://www.youtube.com/watch?v=TLXR6pXrzBI

Това е така защото украинците отстъпвайки искат да унищожат всичко след себе си защото знаят че никога вече няма да се върнат там! Украйнците са ИДИЛ във световен мащаб! Тероризит всички страни затова че убиха 300 човека в Одеса и до днес няма осъден ни един! Долу Украйна да живее света!

============КОМУНИСТИЧЕСКИ ТРАГЕДИИ==================== Вторник, 19 декември 1967г. Черен вторник! Черен ден за 14 български семейства! Денят е снежен. На пост пред караулното помещение е млад войник. В един момент влиза и почва да стреля с автомата си. Казват, че е гонен и тормозен от старшина школника (началник на караула) и другите войници. Равносметката- 7 убити и 7 ранени. Само един от по-леко ранените войници съобщава за трагедията. До ден днешен за едно от най- кървавите убийства в социалистическа България се мълчи. Каква е съдбата на убиеца? А на останалите живи момчета? Никой нищо не говори! Защо? В далечната 1967 година на погребите на “Голямата звезда”, на 30 км от Харманли и на 20 от Тополовград, премръзнал на пост войник в яда си застрелва с автомат “Калашников” почти от упор, в караулното помещение, 14 свои колеги, седем от които умират веднага, другите оцеляват по чудо. Част от простреляните е можело да бъдат спасени, ако не са били неадекватните мерки на военните, които не допуснали лекарски екип веднага.Денят 19 декември 1967 година е снежен. Започналият да вали още през нощта сняг не спира през целия ден, трупа непрекъснато, все повече и повече. Същия ден в близкото село Черепово прожектират съветски филм със сюжет от Втората световна война. Гледат го осем от войниците, охраняващи военните погреби под “Голямата звезда”.В съседното село Българска поляна в къщата на Ангел Кларнетиста е шумно и многолюдно, на първия етаж се намира местната сладкарница.В Тополовградската болница вървят обичайните прегледи. За нощно дежурство се стягат младата медицинска сестра Станка Андонова, шофьорът на линейка Никола Василев – Кольо Гърчето. Той даже отива и малко по-рано, за да провери автомобила, защото никой не може да каже накъде ще се наложи да пътува през снежната нощ. За дежурство се стяга и тогавашния главен лекар на болницата д-р Чаушев.Около 19 часа хората в къщата на Ангел Кларнетиста чуват викове ”Помощ, избиха ни!” и излизат да видят какво става. Пред вратата стои войниче, без шинел, цялото треперещо и непрекъснато повтаря: “Избиха ни, избиха ни, помощ”, стискайки автомата в ръце, не чувстващ ни студ, ни каквото и да е. Не може да обясни къде и какво точно е станало. Понеже и то и другарите му редовно идвали да си купуват разни неща от сладкарницата, хората вече разбрали че момчето е от охраната на погребите и че нещо страшно е станало там, имало е стрелба, убити, ранени. Момчето е в шок, леко ранен е и по чудо е успял да се измъкне от касапницата. Обаждат се в болницата и МВР в Тополовград. След това се вдигат ловната дружинка на селото и доброволният отряд и тръгват към погребите. Какво е станало в Тополовград разказват шофьорът на болницата Никола Василев и медицинската сестра Станка Андонова – двама от основните действащи лица в тогавашната нощ. “Беше студен и снежен зимен ден. Отивахме на смяна – тя започваше в 7 часа вечерта. Мина визитацията и някъде около 19.30 – 20 часа се обадиха от село Българска поляна, че е станала стрелба на погребите на „Голямата звезда” и има убити и ранени, обаче никой не може да каже какво точно е станало – нападение ли е, диверсия или нещо друго. Главния лекар д-р Чаушев беше дежурен и нареди да сформираме група и подготвим всичко необходимо за първа помощ и то в по големи количества, защото не знаем какво е станало и какво ще заварим.” Групата е докторът, медицинската сестра Станка Андонова и шофьорът на линейката “УАЗ” Никола Василев. „Преди да тръгнем се обадихме на поделението на Вишеград, на заставата в Радовец и на полка в Симеоновград (тогава все още Марица). От там ни разпоредиха да не отиваме, тъй като охраната на погребите била тяхна, освен това била военна работа и те веднага щели да потеглят за Звездата с техника. Ние си останахме в пълна готовност в Тополовград…” Христо Макрика от село Българска поляна разказва плачейки: „Вечерта ми се обади Слави доктора – “Ставай, вика, военните се изтрепали”. Димитър Ангелов запали газката и заедно с Крути Златев, Иван Йочев тръгнахме нататък. Спряхме на високото, там имаше един войник с автомат, който не ни пускаше и ние не знаехме какво става. След малко дойде линейката.” След два часа военните от Марица (сега Симеоновград) се обадили на медицинските лица да тръгват, тъй като те закъсали с техниката по пътя – не могли да пробият снега. Разказва медицинската сестра Станка Андонова: “Ние потеглихме, даже бяхме сложили в колата и ловната пушка на доктора заедно с пълния патрондаш, така за всеки случай – не знаем точно какво е станало и от какво ще имаме, не дай си Боже, нужда. Именно заради това забавяне тогава 2-3 от момчетата си отидоха ей така, не защото бяха ранени тежко, а от кръвозагуба.” Медицинските лица тръгнали по пътя за Вишеград, където също има погреби, а те не знаели за кои става дума. Снегът бил голям, но уазката била нова. На едно място им изскочила сърничка и те спрели да не я блъснат. Шофьорът Никола Василев: „На първите погреби тихо – няма нищо и никой. Продължихме към тези на Голямата звезда и там сварихме 50-100 човека от селото, които стояха на разстояние от бариерата към погребите. Спряхме и хората ни викат да не отиваме по-нататък, защото войникът ще ни простреля – този, който стоеше пред бариерата, а това бе същото момче, което се бе спасило, съобщило в селото, върнало се и застанало на пост пред бариерата и не пуща никой навътре, явно още в шок. Пуснахме прожектора на покрива на колата, доктора и сестрата с бели престилки и аз с чантата полека се придвижвахме към него и му обясняваме, кои сме, че идваме да оказваме помощ, непрекъснато и спокойно му говорехме, и лека полека се доближихме до него, но той пак държи автомата насочен към нас. Никола Василев продължава: “В този момент аз сложих санитарната чанта пред гърдите и съвсем се доближих да момчето, каквото става да става – идваме все пак помощ да окажем. То малко се поуспокои и ни пусна нас тримата да влезем” Бай Христо Макрика разказва: “Взехме автомата на войника, защото не знаехме кой е стрелял. Даде ни го доброволно. Тогава тръгнахме към караулното – вървяхме на по 20 метра разстояние, за да не може да ни застреля някой накуп. Отидохме до прозореца и отвътре чух скимтене. Д-р Чаушев и медицинската сестра започнаха да дават първа помощ на живите и да ги карат към линейката. След малко дойде и милицията, а след това и военните. Наблизо видях един хвърлен изпразнен пълнител на земята.” Шофьорът Никола Василев: “Наближихме към караулното помещение, което беше заедно със спалното. Гледам на снега нещо се чернее отпред и викам на другите това мина ли е, бомба ли – разсъждаваме на глас. Към този момент все още никой от тези, които сме отвън, не знае кой е стрелял, какво е станало. Отвътре чухме глас на едно от останалите по чудо живи, ранени, но живи момчета , че няма мина, а че техен другар ги е прострелял. Чувайки този глас и виковете за помощ, аз се хвърлих през прозореца и влезнах вътре. Забравих и предпазливост и всичко, а там тъмно, не се вижда нищо – няма ток, всичко изпотрошено. Същото това момче, което се обади като наближихме и което се оказа със два счупени крака, ми даваше наставления къде е лампата, кибрита, печката, свещите, за да мога да дам светлина.” Сестрата Станка Андонова: “Влязохме вътре и не можем да видим и разберем къде стъпваме, само усещаме, че стъпваме по човешки тела – трупове. Чак като Кольо запали лампата и като ни привикнаха очите можахме да видим ужасната картина. Нямаше време за мислене, заехме се да помагаме на живите, които молеха за помощ”. Шофьорът Никола: “Запалихме лампата и свещите и какво да гледаш – ужас. Началникът на караула старшина-школникът както полегнал на едно диванче, така и останал. Всичко около него – надупчено от куршуми, но той улучен в главата само от един, а ръката му на пистолета. Явно се е опитвал да го извади при първите изстрели, но не е успял. В спалното по наровете, по земята в различни пози убити или умрели от раните войничета. На едно от тях в коридорчето просто му бе отнесена половината глава, няма мозък, няма нищо – празен като чаша остатък от череп. Докторът и Станка превързаха и помогнаха на ранените, помагах и аз да ги подготвим за транспортиране да болницата. Горе долу придобихме представа как е станала цялата трагедия от това което ни казаха оцелелите, доколкото можеха в това шоково състояние в което са изпаднали”.Случката допълват и хора из селата наоколо. През деня повечето от войниците са ходили на кино в Черепово, където са гледали съветски военен филм и като са се върнали, почнали да празнуват Никулден, по нов стил на 19 декември. Този, който ги е прострелял, е бил на пост – млад войник със същото име, а в казармата деленето на млади и стари беше едно от най-лошите неща. Забавили са се да го сменят, а той, афектиран и премръзнал, едвам издържал (това впоследствие е и обяснявал, когато са го заловили и разпитвали). В един момент подчасият, който също е бил в караулното помещение, бил пратен от старшина школника, който е началник караул, да го повика, но не да го сменят, а само да го повика. Влизайки в помещението със зареден автомат, младият войник насочва автомата и първо застрелва в гръб подчасия и после започва наред. Като изпразва единия автомат, взема друг зареден от пирамидата. Продължава да стреля докато е сметнал, че вече няма живи, което и твърдял, когато са го заловили. Думите които са чули от него били: ”Ваш’та мама сега ми паднахте”. След това грабва два автомата и изчезва, вероятно мислейки да мине границата. Сестрата Станка. “Някъде вече към 4 часа сутринта, когато бяхме спасили това, което успяхме, и ги натоварихме на линейката, пристигнаха и от полка в Марица – много войници и командири, успели да пробият снега и да дойдат. Като видяха какво е положението, войничетата се разплакаха. Чак тогава и ние се разплакахме. Момчетата викаха “Дайте ни го, дайте ни го, жив ще го разкъсаме”. Да но него го няма, на другия ден го хванаха, но какво стана с него – убиха ли го, съдиха ли го, не знаем. Тогава по тези неща много-много и не се говореше. Спомняме си, че от поделението се упрекваха, че не са ни разрешили да дойдем по-рано, да спасим още някой”. Убиецът избягал покрай две цистерни, качил се на тях и излязъл през оградата. На снега нарисувал един автомат, спомня си бай Христо. Заловен е на другия ден сутринта в една кравеферма край с. Младиново от двамата гледачи на животните. Призори при гледачите отива премръзнал и уморен войник, като им разправя, че гонят избягал негов колега. Те му дават топло мляко да пие и той уморен задрямва край печката. Единия от животновъдите отива да селото да вземе хляб и други неща и там научава за станалото горе на Звездата и разбира за подадения сигнал до кметствата наоколо да внимават за въоръжен и опасен войник – беглец. Не казва на никого, а се връща обратно във фермата, извиква другаря си, обяснява му какво е положението и двамата издебват задрямалия и отпуснал се убиец, хвърлят се отгоре му и го завързват докато се обадят в кметството и дойдат военните да го приберат. Думите му към тях били: ”Ваш’та мама, трябваше и вас да застрелям”. Ранените са закарани в Тополовград в болницата и от там са се обадили до Пловдив и София за хеликоптер. Шофьорът Никола: “Аз отидох на стадиона и запалих огньове в четирите му краища за ориентация, каквито бяха инструкциите. Вдигнаха с хеликоптера някои от момчетата, две останаха при нас, като след няколко дена и тях вдигнаха нагоре за лечение. И до ден днешен не знам какво стана с тези войничета, а и никой не ни потърси и тогава, и досега, да попита как сме го преживели и как сме. И сега, когато ме попитат за този случай, всичко ми е пред очите, все едно е станало сега и аз съм там”. Сестрата Станка: “Никой от нас тогава не се сети да вземе имена и адреси на тези момчета, да разберем какво е станало с тях по нататък. Спомням си, че в очите им тогава имаше само страх и ужас и не бяха способни на нормално поведение. Едва ли животът им е бил лек и нормален след такова нещо. Аз самата тогава 10-ина дни бях обрината цялата и се чудех от какво е, докато д-р Маргаритов ми каза един ден – това е от изживения стрес и ще мине, но преживяното няма да забравиш докато си жива. Което си е така”. От разказа на капитан Вълчо Янакиев, който по това време е бил служител на Държавна сигурност се изясняват още подробности. Той твърди, че е отишъл втори на мястото на инцидента, а преди него там е бил началникът на милицията от Тополовград. Вълчо Янакиев разказва: “Когато влязохме видяхме едно хубаво момче, застреляно в съня му с единичен изстрел в главата от 20-30 см., имаше нагар по лицето. Подът бе целия в кръв. Буквално стъпвахме по кръв. В спалното леглата бяха на два етажа. Оцелелите бяха успели да скочат долу и да се скрият под леглата. Преди да избяга, убиецът беше скъсал всички кабели. Беше наблюдавал първите, които идват, и ги държал на мушка. При разпита казал: “Ако исках, можех да избия и други, но нямах мъст към тях. Само тези, които ме тормозеха.” Тръгнал към границата без да познава обстановката. Вижда стопанския двор край село Младиново, близо до границата с Турция, влиза и се свива в сеното. На сутринта краварите с вили затискат автомата му. В това време той се събужда, но не може да реагира. Тези хора са били инструктирани, като всички край границата. Момчето е било буйно, софиянче. Войникът е бил постоянно на пост, а когато почивал, го пращали до селото да им купува бисквити и други неща. Въобще много го тормозели. В пълно нарушение на устава за командир на караула изпращат старшина-школник, вместо офицер.” Равносметката от цялата тази трагедия е 7 убити и умрели от раните и 7, заедно с убиеца, оцелели. Седем зачернени семейства и седем помрачени човешки живота, защото такова нещо не остава без последствия, докато е жив човек. По непотвърдени данни превъртелият войник, избил наборите си, е 47-и или 48-и набор, от с. Габра, софийско. Убиецът вероятно е осъден на смърт и разстрелян, но никой не знае съдбата му, както и на оцелелите.

"В случае с последними возникает вопрос, как будет осуществляться целеуказание. При господстве российской ПВО и артиллерии на поле боя украинские силы смогут применять управляемые ракеты только против стационарных целей. И не факт, что ракеты HIMARS смогут прорвать российское ПВО", – считает военный обозреватель. Если украинские силы будут применять обычные неуправляемые боеприпасы, то HIMARS серьезно проигрывает российским реактивным системам залпового огня, отметил Алексей Рамм. Характеристики HIMARS масса – 11 000 кг; скорость – 85 км/ч; запас хода – 480 км; основное вооружение – 6 ракет РСЗО типа MLRS или 1 тактическая ракета типа ATACMS; длина – 7000 мм; ширина – 2400 мм; высота – 3200 мм; экипаж – оператор, водитель, командир расчета; калибр – 227 мм; прицельная дальность – от 2 км до 500 км; максимальная дальность – 300 км – для MGM-140 ATACMS, 500 км – для PrSM. Стоит отметить, что HIMARS использует разные боеприпасы: неуправляемый реактивный снаряд с кассетной головной частью; тактическую ракету с кассетной головной частью на 950 боевых элементов, дальностью до 165 км и инерциальной системой управления; тактическую ракету с фугасной боевой частью, инерциальной системой управления, комплексированной с приемником GPS и дальностью стрельбы до 270 км и другие. Система HIMARS стоит на вооружении в США, Сингапуре, ОАЭ, Канаде, Иордании, Польши и Румынии.

На тоз украински губернатор, къде му е губернията? Май е в руски ръце. Така че не съм наясно какво точно управлява. Иначе съм впечатлен че на снимката, заедно с войниците, има и собака. Може ни и тя е войн.

а ве другарю промосковски военспец , я ми кажи как при боксов мач м/у 145 килограмов ( 145 млн руснаци ) и един 40 килограмов ( 40 млн украинци ) боксьори , които над 100 рунда ( дена ) се бухат , как ти ми ловиш кусури на 40 килограмовио , къде му била 3 кг мускулна маса ( 3 млн запасняци ) , а не питаш как тоа 145 килограмовио евразийски тюфлек не може да победи едно 40 килиграмово джезве кокали :))))) ?! янките може да са бомбели сърбия , ама не са разрушили цял половин милионен град , както москалите изравниха със земята Мариуполл , не са държали гладни , жадни и без отопление сърбите , не са пленявали сръбски войничета и не са ги осъждали на смърт , както се казва това продължи 78 дена , а тук се буха над 120 дена и края му се не вижда , схащаш ли разликата ? Що не питаш и за Косово ? виж как москалите още през 1991 г анексираха Приднестровието от Молдова и от тогава там има руски войски , пак повтарям Приднестровието 1991 г с бойни действия и Косово чак 1999 г ! лъжа е че НАТО са направили прецедент с Косово , москалите направиха прецедент с Приднестровието много години преди Косово ! Схвани го това другарю ппромосковец и не вдигай евразийска джабалла !

на това нещастно пигмейче треторазрядното КГБ офицерче вовата , някой трябваше да му обясни , че войната не е проста работа ! това не е да пратиш имекярите петров и баширов да отровят с новичок некой човек в некоя демократична страна , тове не е да арестуваш вискокопоставени съветски военни и партийни функционери през 1937-1938 г , да ги смелиш от бой за да ги накараш да си признаят каквото им кажеш , това не е с 300 хилядна росгвардия да биеш днес по улиците на РФ мирния руски народ ! това злобно плешиво ботоксово недоносче ще погуби русия и тя ще се разпадне безвъзвратно

Руснаците опрощават всички кредити на хората в новите територии, като същевременно раздават нови кредити с нормални лихви за съвземането на хората там. Хората масово искат да остават в руската част, защото първо са си у тях (всички са руснаци) и после, защото започва нормализация на живота в тези райони. Лихвата в Украйна е 18% сега, в Русия - 7.

Жал ми е колко хора от нашите поддържат руснаците в тая война

удариха ми на сухо задниото дворче и сега стоя пред компа прав като борче , защото ме боли д-то и не мога да седна :)))))

ние сме на беzопасно място на дъното на Черно море

Укрите ядат здрав пердах

Какъв губернатор е този директор на водопад те вече си имат техен парламент.

Самият факт, че в централните новини на националните телевизии темата за войната/специалната операция в Украйна е едва застъпена говори достатъчно.

Това е тактическо отстъпление на храбрите прародители на човечеството,наставниците на света преди решителния щурм към Москва.

Този е губернатор без Губерния и дава акъл ! Да опасно е ВСУ постоянно с Френски Гаубици , немски уръдия и разни Точки У обстрелват Градовете и Убиват Цивилни Граждани и Деца ето така за Удоволствие на ВСУ и после в плен казват че са Санитари , Готвачи или Свръзки ! Това което пиши тази Патка е Цинично и неприемливо !

По сведения на агентурата, следващата генерална цел след Донбас ще бъде Банкя, със задължителната дечедерализация, десоросоидизация и двкраваризация.

Сега съществува голяма цензура и спират се руски телевизии а преди 1989 г. също имаше цензура и се заглушаваха неудобни радиостанции с цел да не може да се чуе истината от различни източници.

Мисирката А. Т. пак намери някаква помия, с която да ни залива ?! Този път със словестната диария на някакъв укрофашист ?? Ние не сме индианци бе, продажна кукло ! Само такива като тебе бандеровците могат да купят за сто гривни !!

Айде, вдигай бялото знаме и капитулирай безусловно!

1200 обкръжени в Золотое/Горское, предават се на групи.

Точно обратното е, градовете в Донбас точно сега започват да стават безопасни места за живеене.

Нещо не разбирам! До преди седмица си бяха върнали всичко до границата, а на места боеве се водеха в дълбокия руски тил

Клоуна и Боксьора ще подпалят Европа, а говорят за Донецка област...

Скоро и в цяла Украйна .