Коментари - "Ева, която расте и се смалява" на Иванка Могилска е разказът, който се падна на седмокласниците | Днес.dir.bg

“ - Ти... не си ли препарирана? - Понякога да, понякога не - завъртя главата си совата. - Зависи кой ме гледа. Обинковено хората виждат каквото им се иска. Или каквото им покажеш - добави тя, докато главата ѝ се връщаше в нормално положение.” Някой се гаври с децата. Как се преразказва това освен с диагноза от учебника по психиатрия?

Разказът наистина е много хубав. За сведение на умнокрасивитета - мъката и депресивната литература от старите програми е махната орт по е 10 години.

Дочети го, нищо няма да загубиш.

Слава или Хайл обичаш да викаш или зависи дали си на мач на Левски или на платена сбирка организирана от посолството?

Баш жълтооаветния планктон се борите да се махне класиката за сметка на психарията. Прочети разказа. Брътвежи на болен мозък без символизъм.

Много си е добър разказа. За писането и въобще за изкуството са нужни въображение и абстрактно мислене. Нужни са и за четенето. Ясно е, че някои могат да ги придобият само след употреба на наркотици, но се съмнявам случая с авторката да е такъв.

14 годишни девойки и юноши не са ли прекалено пораснали за да бъдат оценявани на преразказ? Или директивата е да "изкласяват" папагали. Които като чуят какво им говорят "по телевизора", например, много-много да не го мислят и анализират. Защото в светлото антиутопично бъдеще, такива дейности няма да бъдат толерирани.

твоето е липса на въображение...

2 страници е. Прочети го. Тик-тока няма да избяга.

Разказът е симпатичен, но не става за преразказ, по-скоро е поток на съзнанието, не история. И да го трансформираш с неутрален разказвач? Пък е и супер детински, някъде за четвърти-пети клас момиченца. Гледаме децата да се разучат да мислят съвсем ли?

употребата на родния език е едно от най-потребните умения...

Тази сутрин и аз го усетих много голям. Погледнах под пижамата - стигаше ми до коленете.

Разказът е сомпатичен без коментар

Умнокрасивитетът прочисти програмите преди десетина години. Програмата е тотално орязана. Сега реват без да знаят - ей така шум да вдигат. Останаха няколко глави от "Под игото". "Хаджи Димитър" на Ботев. Отпадна и Елин Пелин, и Йовков, и Смирненски. Учат се части от произведения. А разказът е чудесен. Имам деца на тази възраст и точно това са проблемите, които ги вълнуват. Друг е въпроса защо не се учат "Войната на таралежите" и "Васко да Гама от село Рупча".

Преразказва се без проблем ако IQ-то ти е поне над 70...

Ако според теб следното е депресивна класика: "Боже, колко мъка има по този свят!", значи е вярно.

Това че не си я чувал е дори комплимент. Все пак не я дават по СКАТ.

Разказът е хубав щото го има в интернет ...????

както са рекли и по-долу - Вазов е жалък, а и Ботев не струва! Викайте Иванка могилска, карабашлиев и Жорко Букъра господинов! Само те струват и с тях ще постигнем правилна настройка и евроатлантизъм за децата!

А Вие, в семейството, какво правите по въпроса? Колко пъти детето Ви видя с книга в ръце? Как точно ВИЕ му развивате мисленето и уменията?

Само в БГ в седмиц клас се преразказва. На тази възраст учениците трябва да се научат да се изразяват и да сголбят цял текст отначало докрай. А и самият разказ е доста инфантилен, а на моменти дори перверзен за седмокласници.

Тази сутрин се усетих необикновено голяма. Стори ми се, че едва се побирам в леглото. Скочих, протегнах се - горнището на пижамата май ми е окъсяло, долнището едва ми стига до коленете. Лека съм като перце. Хубаво ми е. Днес нямам контролни. След часовете ще ходим с Лили да играем въздушен хокей. Пъхам четката за зъби в устата и се сещам, че съм забравила да си напиша домашното по математика. Лоша работа. Забравих, защото вчера, на урока по рисуване, учителят ми ги наприказва едни - само с талант нямало да постигна успех на изпита, трябвало да работя повече. Прибрах се, подредих една ваза и два портокала и ги рисувах до късно. Може би ще е по-добре, вместо да излизам с Лили днес, да се прибера и да продължа да рисувам. Тъжна работа! Ей, ей! Аз май се смалявам! Ето, едва стигам до ръба на мивката! - Мамоооо! - Закуската е готова! - показа се майка ми на вратата. - Виж! - протегнах ръце към нея. Ръкавите на пижамата ми висяха, а долнището се свличаше и се омотаваше около краката ми. - Сложи си новия пуловер, с него си много хубава! - усмихна се майка ми. - Ела да закусиш, че ще закъснееш! - врътна се и излезе от банята. Каква майка е, не вижда ли какво се случва с дъщеря ѝ?! Запретнах ръкави и крачоли и се запътих към кухнята. Мама сложи на масата любимите ми палачинки. Погали ме по косата. Явно не забеляза нищо нередно. Поуспокоих се. Изядох палачинките и вече не ми се струваше, че съм кой знае колко малка. В училище странното порастване и смаляване продължи. След първия час Лили ме увери, че ще останем истински приятелки дори да ни приемат в различни училища след седми клас. Почувствах се толкова щастлива и голяма, че чинът ми отесня. През втория час - химия - ме изпитаха внезапно. Така се смалих, че не можах да стигна до дъската и да кажа каквото и да било. През междучасията непрекъснато се оглеждах - забелязва ли някой какви страшни неща се случват с мен? Приятелите ми се държаха, сякаш всичко е наред. Следващите часове минаха горе-долу добре. След училище се прибирам направо вкъщи и сядам да рисувам! Естествено, Лили ми се разсърди. Трябваше да я гоня по коридора да се сдобрим. Почти я бях настигнала, когато го видях да върви срещу мен - Алекс от съседния клас. Какво да правя, какво да правя?! Да го гледам? Да се преструвам, че не го забелязвам? Или да се скрия? Видях, че кабинетът по биология е отворен, и се шмугнах вътре. Добре че беше празен. Седнах на последния чин и се разревах. Отвратителен ден! Плача и усещам, че се смалявам. Вече бях станала почти колкото бобче и се чудех дали няма да изчезна, ако продължавам в същия дух, когато ми се стори, че чух: - Стига, малката, ще се удавиш! Срещу мен, на стола, беше кацнала совата, която обикновено стоеше във витрината до стената. Тя ме гледаше благо с тъмните си очи. - Ти... не си ли препарирана? - Понякога да, понякога не - завъртя главата си совата. - Зависи кой ме гледа. Обикновено хората виждат каквото им се иска. Или каквото им покажеш - добави тя, докато главата ѝ се връщаше в нормално положение. - Кажи сега защо плачеш! Разказах ѝ за порастването и смаляването, за рисуването, за Лили и за Алекс. - О, съвсем обикновен случай, ще се оправиш! - пак завъртя глава совата. - Тук всички сте така, само че никой не си признава. - И Лили ли? - ококорих се аз. - Всички! Сещаш ли се за момичетата от съседния клас, дето все ходят хванати под ръка? Всъщност така се подкрепят, ако някоя се натъжи и започне да се смалява. Или за онези, дето пеят и се смеят високо по улиците? Правят го, за да се усетят големи и така да прогонят страха, че другите май много не ги харесват. - Възрастните знаят ли? - вече си бях върнала обичайните размери. - Знаят, но повечето са забравили. С възрастта човек свиква с размера си... - усмихна се совата. В този момент Лили влетя в кабинета. Вече ми беше простила и ме търсеше да си ходим заедно. Препарираната сова си стоеше във витрината.

Ами да са чели! У вас няма ли ги в библиотеката? Вие кога ги четохте за последно?

Разказът никак не е хубав - все едно да сравниш дрънкане на корепетитор с концерт:))) Това е корепетиторски разказ в който няма талант, гений, няма емоция, няма нищо. Има само хрумка. Преразказът на това корепетиторско дрънкане е трудна работа и повечето деца ще напишат объркани глупости, а оценяващите ще им дадат от себе си, за да подобрят статистиката. Писането на разкази не е никак лесна работа, но някои писатели умеят и с времето стават класици. Освен, че не е лесно да се пишат разкази, днес не е лесно и да си ученик:))))) Да си ученик днес е тъжно. Трябва да изучаваш обърканата бездарност на някой, който е имал нужда да напише нещо:))))

Това е разказът, който децата трябва да преразказват.

Ебаси порнографията - външно оценяване, вътрешно оценяване, матура след 1-ви клас, матура след 3-ти клас, матури след 5-ти, 7-ми и 11-ти клас и накрая излизат завършили средно тъпаци, кретени и функционално неграмотни идиоти. Идиоти, които не могат да попълнят един най-прост формуляр-молба за постъпване на работа! Ето я "американката мечта" след 34 години "демокрация", "сполука" и "благоденствие"! Американска задморска кочина, с 5 милиона население( от които 2.5 милиона пенсионери), а с най-много академици, професори, доценти, доктори на науките, адмирали, генерали и маршали на глава от населението в целия свят. Куцо, кьораво и сакато стана професор, доцент и доктор на науките(по-точно казано доктор на науките). Професурата, доцентурата и докторантурата я нямат вече за нищо. Щом и неграмотния, ниско образован и ниско интелигентен помачор от тетевенските села Алексей Петров - Трактора стана доцент в УНСС, закривайте го вече този вонящ БГ-кенеф! Едно време при комунизма имаше всичко на всичко 20-30 професори и 5-6 академици в цяла България и това наистина бяха учени на световно ниво! Сега е само лайна и помия!

Може да ме изтрият не че е нещо ново за мен ама Пеньо Пенев Марули Марули Марули безкрайно зелено поле и в тях седи и се пули едно обикновенно теле

Изключително смислен разказ! Евала на Могилска! Аз и на пет водки не мога да измисля такова чудо! Ако съм на мястото на децата, щях да напиша едно нещо - че изводът от разказа на Могилска е: "САДЕТЕ ФЪСТЪЦИ!!" защото същият "смисъл" имат и писанията на тази женица

Хайде ореразкажи го, умнкрасив планктон.

Прости ли сте всички или да! Нали трябва да е неизучаван текст - т.е такъв, който не са изучавали. Това не е текст от програмата. Целта е да е максимално неизвестен... Иначе всички пишат коментари ама малко да прочетат - не. "Чукча писател, чукча не читател!"

Само в Бг се учат преразкази. В нормалните държави се пишат есета.

Гледам на сничката от 6 деца, 4 са с очила, почти 70%. А едно време, в класа ми в Априловсата гимназия, нямаше и един ученик с очила.

+++++

Тази сутрин го усетих необикновено голям. Погледнах под пижамата - стигаше до коленете ми. А до мен - на Иванка Могилска макя ѝ.

Разказът е ПЪЛНА КОЧИНА!!! МОН е за закриване!

Разказчето е супер. По-добре от Баба Илийца дето се въртяла около кола или Леля Дъмша и Ангелинка.

Този преразказ ще провери възможността за запаметяване на детайли и последователност на факти. Нищо друго. От първи прочит запомних около една трета. Не знам колко пъти го четат на учениците.

И какъв е смисълът от полюциите на Могилска? някво момиче станало голямо в пубертета и започнало да мокри котето вече, така ли?? демек, скрита еротика или.....?!? Те и без това, седмокласниците не стават за нищо......

Относно "произведението" кой играе въздушен хокей? кой си "пъха" четката за зъби в устата? коя майка приготвя грижливо закуска и не обръща внинание на емоциите на дъщеря си? Коя майка гали по косата, а не по главата? колко момичета си "прощават" след 5 минути сърдене? Защо объркват децата с този разказ, който е толкова отнесен че може да бъде разбран само от големи хора? Молч МОН да публикува съставът на комисията, която е избрала този извратен разказ

Есета се пишат в англосаксонските държави. В нормалните се пишат няколко вида текста, съчинение, диктовка и преразказ, развиващи различни езикови и изразни умения. В англисаксонския свят се оценя креаривността ала авторката на този пасквил, предмет на статията. Докато в нормалните страни се търси четене с разбиране, правопис и правоговор и чак тогава креативност.

и един бисер ".....и се явил Ботев гол в ръката с нож..."

Е, и? В смисъл е стигма някой да носи очила ли? в 21 век сме, не в средата на 20, когато е било ужас момиче в България да носи очила - о, горката, ще си остане завинаги стара мома.

За момчетата, особено пък на тази възраст, ще е трудно да дочетат до край тази мозъчна дефекация. Не трябва да се дава текст, който явно облагодетелства конкретен психопрофил. Да се бяха напънали да подберат текст, който поне еднакво рационално се възприема от момчета и момичета? Да не говорим за специални интереси в различни области. Да не говорим за деца, живеещи в малки населени места, в предимно аграрен поминък срещу такива, които целият им живот е минал в центъра на големите градове... Подобна задача може да предостави данни за нечия дисертация по детска психология, но по никакъв начин не трябва да оценява литературните знания!!!

Не е по-добре.

Очевидно, авторката е била стресирана от първия мензис на собствената си щерка и половото й съзряване, и е написала тая тъпотия. Чудно е обаче защо в МОН са се впечатлили от подобни глупости? Хора, почвам да се отчайвам вече......

разказа от любопитство. Зададох си въпроса на какво учи децата този разказ? Че човек се смалява, когато има задължения. Чудесно възпитание. Затова децата масово имат двойки по български език и литература, или както пишат „просветените“ журналисти – БЕЛ. После се учудваме, че децата ни не четат и не знаят какво е задължение в живота.

Това пък как го реши. От тези Йовков е на последно място, не че не става, но определено е на последно място. Вазов е ненадминат в България по умението да си служи със словото. Убежденията му нямат място в този спор. А поезията на Ботев е само малка част от самородния му гений и непримиримия му дух.

Ами даскалската мафия не е вчерашна. Хем реве за заплати, хем бичи частни уроци, хем 90% от учениците не знаят нищо и суровина бол. Съседчето завърши езикова гимназия преди месец. От две години е постоянно на частни уроци. Сега майка му трепери дали е хванал тройки по БЕЛ /ега ти идиотското/ и основния чужд език, който зубри 5години, защото иначе няма да може да запише виШо. На него обаче много-много не му пука. Нали опука за има-няма 6 месеца 20 бона по екскурзии, изпращания, балове и тям подобни високомасрафни кефове и разбра, че има кой да му пълни отворената човчица, що да се кахъри за дреболии.

замисли се по-дълбоко

Е няма ли в разказа кръв и турско робство не ми го хвали.