Коментари - Борисов говори с Вучич: За другата Нова година ще имаме магистрала между София и Белград | Днес.dir.bg

така е, но какво ще кажеш за народа, който го е избирал таман 3 пъти? Щото Борисов не е паднал от Марс, нито е натрапен от външна сила, той е следствие, а не причина. А няма проблем, който да се е решил като се бориш със следствията.

Борисов говори с Вучич: За другата Нова година ще имам осигурено място при Бай Ставри в централния.

Две руски мекерета си хортуват!

Магистралата от Белград до БГ оградата е факт,построена е. От там нататък “Пътят към София” е всичко друго но не и магистрала.А катунът от бараки на застрахователни компании на границата е патетичен.От Марибор до Градина ми отне 8часа каране.В БГ само се озъртах за пътните апаши включително и куките.

Изберете си го.Читавите Българи отдавна са в чужбина.Като пусна БГ ТВ и носталгията сама превключва дистанционното.Колония а не държава.

кретен! само един си дето плюеш като камила във форумите. знаеме те. проджен мръсник. колко копейки ти даде прецедента днес?

Убаво...а аз Цецо Василев ? Аааа....то тва е друто ! Ok

Вече няма политически затворници.

Читавите българи - тъмни гастърбайтери в Европата.

Много добре, но помисли и за румънско да има.

Браво на г-н Борисов

Абе Хане еднокнижен. Тук говорим за магистралата до Калотина. Или си пълен идиот, или се правиш на такъв за да си заработиш обяда.

А защо Борисов не отиде при Вучич на 1 януари сутринта за пускането на газа по Балкански поток, ами се скри с посланичката на Азербайджан при тръбата от Гърция. Е, вярно е че не се опита да я души като Херо Мустафа. Вярно е обаче и това, че знае за инструкциите до последната от Вашингтон и това дава отговор на въпроса.

Че то Борисов има ОПГ не политически идеи.

ИМА НЕЩА, КОИТО НЕ ЗАВИСЯТ ОТ ЖЕЛАНИЕТО НА ПРЕМИЕРА, ЗА ЩАСТИЕ : НАПР. ДА СЕ СТРОЯТ МАГИСТРАЛИ.

Без да е страна членка на ЕС Сърбия е с далеч по висок от тозш в България. Мисля, че в момента благодарение на такива като нашата тиква се обучават да крадат. Нашия МП е добър учител по усвояване на евросредства. Той е роден патологичен лъжец ш крадец. За 10 години успя да доведе България до фалит.

Под звуците на юго попфолка на Цеца, се зароди ново приятелство. Да не забравяме че мъжът на Цеца, любимката на банкянската мутра, даде трамплинния старт на Вучич.

Защото трибуквените агенции не спят и ще го хванат на мушка. А тяхната мушка е много по-актуална от тази на Йоцо от Амстердам.

При Жан средната заплата в процъфтяваща България беше 3$, във фалиралата при Бойко държава днес е 1000$! Да идва /БСпо-скоро БСП на власт, та пак да цъфнем и вържем както при Жан/БСП! Мухахахахахаха!

Скоро в България нещата ще станат страшни. Като изключим калинките на герб хората живеят много зле. Очаквам гладни бунтове. .....Търкулнала се тиквата и свинята я изяла. Така ще завърши тъжната българска приказка. С много лош край.

А на училище тръгна ли навреме?

Браво, нека да се развива инфраструктурата. И не забравяйте, кучетата си лаят, кервана си върви. Нека да си лаят срещу българските проекти.

При демокрацията е така.

Лъжеш

Нещата отиват на зле

Защото за нас по изгодно е с Азербайджан газ! Руски Муньо.

Особенно за Президентот!

Лъжа, ама друг път, всяка година НОИ изпраща дукимент за големината на пенцията! Пазя ги сичките! Последната ми пенция при Жан беше 9000 лева! Курса на долара беше 3000 лева за 1 долар! Ако си завършил трети клас, ссметни колко ми беше пенЦията в долари! Или влева днес - няма 5 лева! Последната ми пенЦия тогава едвам стигна за 3 кутии цигари Средец 100 мм. Голям смях падна!

Канарчета, сър, канарчета. Вапцани в небесно жълт цвят. Това са българите.

Догодина я има магистрала я няма . То пък от решетките и няма да е толкова важно. Дано все пак решетките ти гарантират надеждна защита

Ти се благодаряй, че все още ‘си в отряда’.

Дори и така да е, България пак е губеща. Пак е на късата клечка.

Аз пък мисля , че след края на пандемията Тиквуня няма да е премиер.

И магистралата сърбите забравиха кога я свършиха и то с качество НАД това що виждаме у нас каякто и забравиха кога направиха продължението на тръбата за газ чакайки наш боко с 5 километра на ден полагане да обиколи някоко пъти страната за да стигне до там

Когато в главата ви саде бръмбари се развиват няма как да прочетете и разберете истината кой как и защо направи всичко това по времето на Виденов за да се развие корупцията обогатяването кражбите на определени властващи и сега кръгове дето все ги ''убиват и поръчват''.....

Тати шъ ми купи кулило, акуй жив

Браво на г-н Борисов

ЕТО ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ОТ ПРЕДИ НЯКОЛКО ГОДИНИ, СЛУЧИЛА СЕ В ДЪРЖАВАТА НА БОКО ТИКВАТА!ЧЕТЕЙКИ РАЗКАЗА СЕ РАЗПЛАКАХ, МНОГО СЕ РАЗСТРОИХ... ЕТО И ЛИНК: http://detstvoto.net/razni/dnes/4533-prosto-deca-3.html ЕТО ГО И РАЗКАЗА ПО ИСТИНСКИ СЛУЧАЙ: Анита Денят беше 10-ти или 11-ти януари. Беше студено – онзи щипещ лицето януарски студ, който се усеща повече отколкото е, защото духа вятър. Може би именно това е времето, за което се отнася стиха: “зимата пее свойта зла песен". Януарският вятър разпиляваше във въздуха снежинки. На такъв снеговалеж селяните по нашия край му казват “прашолене’. Т.е. едва-едва вали, сякаш прах се носи по въздуха. Ако сте попадали в такова време, знаете колко е лесно да се съсредоточиш в някоя леко падаща снежинка. Понякога снежинката “каца" на лицето и тогава усещаш как лееко се стопява, докато се превърне в бистра капчица вода. Почти като сълза върху бузата ти. Стигнах на гробището тъкмо навреме. Пресният гроб се открояваше на фона на снежната белота. Погребенията през зимата са някак нелогични ( не че другите са “логични"). Всичко е бяло, красиво и черно-кафявата яма стой в ужасен дисонанс с природата наоколо. Бяха се събрали около десетина възрастни (честно казано очаквах много повече). Отстрани се бяха скупчили двадесетина деца. Защо деца? Защото погребвахме Анита – съученичката им от пети клас. Странното е, че първоначално не успях да забележа покойната. Ковчегът стоеше върху не много висока маса. В него бяха подредени цветя и много играчки – нейните играчки. Затова не можах да видя отначало детето – то беше като играчка между останалите. Спомням си много добре, че в ковчега имаше една гумена топка. Помня, че доста ме подразни. Беше от тези топки, които продават днес в детските магазини– картинките по нея бяха ужасен кич. Спомням си, че се ядосвах – как може да правят такива неестетични топки за децата. Сега като си помисля – гледал съм в топката, защото подсъзнателно не исках да погледна Анита в лицето. Топката беше точно до главата й. Подсъзнателно – от чувство за вина. Все пак накрая погледнах. Съвсем обикновено детско лице. Разбира се, доста бледо, за да си спокоен, като го гледаш и да си казваш – всичко е наред. Но все пак – ясно и някак спокойно притихнало лице. Като на дете, което спи. Разликата беше, че падащите върху личицето на Анита снежинки не се стопяваха. Стояха си така – като замръзнали детски сълзи. Преди да спуснат ковчега, съседката на семейството на Анита каза няколко думи. После разбрах, че тя е била най-съпричастна на цялата история около тази детска смърт. Жената завърши речта си с това, че “всички граждани на град N трябва да поискаме прошка от Анита". А защо прошка? Защото всъщност Анита беше убита. А сега ще ви разкажа как стана това. Всички подробности ги знам благодарение на това, че тогава бях дописник на общинския вестник. Журналистките от вестника решиха да направят материал за трагичната смърт на детето и ме помолиха да помогна при взимането на интервютата. Разпитахме всички, които по някакъв начин бяха съпричастни на този случай. И ето накрая как се сглобиха всички спомени. Родителите на Анита бяха изпаднали от няколко години в доста затруднено материално положение. Няма да обяснявам как и защо. Проблемът беше, че в следствие на това и двамата – майката и бащата – се бяха пристрастили към алкохола. Малкото средства, които имали, се стопили, а други доходи не успели да получат, поради липса на работа в града. За хора, които държат на красиво подреждащи се сюжети, това би било идеална възможност да се напише книга или снима филм. За мен това е една чудовищна трагедия и аз не искам въобще да следя за “красив сюжет". Именно затова този разказ ще остане стилистично неоформен. Та по-нататък. Когато съвсем го закъсали, родителите решили да използват най-голямата си дъщеря, Анита, за подпомагане на семейния бюджет. Или казано прозаично – изпращали я да проси. Децата в това семейство са три. Най-малкото се беше родило няколко месеца преди да се случи трагичната смърт. Средното дете – братче на Анита, ако не се лъжа – беше в детската градина. Анита ходела от къща на къща с един списък с нужни продукти – “Трябват ни един килограм фасул, три глави лук, олио, захар, кисело мляко, сирене…" Списъкът го пишела майката, но Анита доста убедително успявала да обясни защо са им нужни тези неща: “за попара на бебето; за закуска на малкото братче; за вечеря, че довечера няма какво да ядем…" Разбира се отначало хората давали. Кой ще остане безразличен към молбата на едно малко дете за храна. После обаче лека-полека започнали да се извиняват: “Нямаме, ела друг път; ама пак ли – изядохте ли ги вече предишните продукти; ама твоите родители няма ли накрая да се хванат на работа…" А накрая направо я гонели от вратите си. Така де, кой няма да се изкуши да си каже: гледай я ти малката просякиня, само обикаля и проси, а сигурно после родителите й продават всичко. Защото хората имаме тази склонност - да сме милостиви до определен предел - колкото да нахраним тшеславното си чувство, че сме щедри - а после идва подозрителността и презрението към човека, изпаднал в нужда. Подозрителност и презрение – тези изчадия на човешкия егоизъм. В началото на учебната година годината (пети клас) децата от класа на Анита забелязали, че тя е станала много слабичка. Дрехите й висели, а кожата на ръцете й придобила някаква странна прозрачност – можело да се видят кръвоносните съдове под нея. Впрочем сред децата вече тръгнала новината, че Анита ходи по къщите да проси. И кошмарът за нашата бедна страдалка се удвоил. Някои по-злобни деца (а защо, защо ги има такива!!!) започнали да я подиграват. Пресрещали я в коридора на училището или след часовете, и я обсипвали с присмехулни подмятания. Това го разказваха децата от класа й. Особеното в случая е, че Анита никога не им отвръщала с обидни думи и никога не си признавала, че проси. Казвала, че родителите й “работят", че не са “бедняци" и че тя просто взима “назаем". В интерес на истината класната, когато разбрала, че с това дете има проблем, се опитала да се намеси. Ходила на посещение в къщи. И тук се получила още една фатална нелепост. Майката на Анита не признавала, че са зле материално. Казвала, че просто детето й ходи по съседите, когато попривършат продуктите, но после те връщат взетото назаем. Скоро самата класна се убедила, че това е една лъжа. Анита започнала да я посещава и да проси и от нея. Впоследствие се оказа, че “съседите’ са почти целият квартал, в който живее семейството на детето. А накрая лъснал и най-големият проблем. Както вече казах, отчаяни от кризата, в която са изпаднали, родителите започнали да пият. Това най-добре го забелязала продавачката на кварталния магазин. Анита идвала няколко пъти да иска алкохол “на вересия". След като вересиите не били върнати за няколко месеца, продавачката ( изключително милостива жена впрочем) отказала да й дава, като казала, че единствено е съгласна да дава на вересия продукти за ядене. Детето искало и на други места алкохол, а също искало пари – за да купува пиене на родителите си. Едва ли го е правило, защото така му е хрумнало.Този факт – пиянството на родителите – особено възмутил хората и това била една от причините да не дават вече никакви помощи на семейството. Не искам да демонизирам родителите на Анита. Те са обикновени хора, които са изпаднали в отчаяние от притисналата ги бедност и – както много други – са намерили един съвсем неадекватен “изход". Друго удивително нещо – Анита до последния си ден е била отлична ученичка. Какво й е коствало това? Нейните задължения са били след училище да се прибере и да започне обиколка по къщите, за да осигури храна за родителите си и останалите две деца. Това никак не е било лесна работа: да звъниш на всяка врата, да обясняваш на всеки какво и защо ти трябва, да отговаряш на въпроси, да търпиш подозрителни намеци и “учтиви" откази… И накрая да се върнеш в къщи с нужните хранителни продукти – а без тях по-добре и да не се връщаш. Спомнете си кибритопродавачката на Ханс Кристиян. Когато пък този “благотворителен поход" свърши, трябва да седнеш над учебниците. Анита не искала да изоставя учението си. Тя завършила четвърти клас с отличен успех и продължила така в пети клас. Продавачката от кварталния магазин ми разкри една трогателна подробност от начина, по който Анита си е подготвяла уроците. Няколко пъти вечер, когато затваряла магазина, продавачката забелязвала Анита да седи на тротоара под уличната лампа и да чете. Като попитала, какво прави тук, детето отговорило, че вкъщи нямат ток (токът отдавна бил спрян заради неплатени сметки) и понеже в стаята й е тъмно, използва светлината на уличната лампа, за да учи уроците си. Ние трябва да сме благодарни на българската държава, която е създала какви ли не "социални придобивки", които правят "щастливо" детството на деца като Анита. Едно дете може “безплатно" да ходи на училище – нищо че там злобните хулигани – тарторите на класа – могат да превърнат живота му в ад под безучастния поглед на учителите. Едно дете е щастливо да има дом и родители, въпреки че в този дом мебелите са вече изгорени в печката (това се разбра, когато хората отидоха да изнесат ковчега за погребение). Защото мама и татко нямат пари за дърва. А впрочем в гората отсреща гният тонове паднала дървесина, но я се опитай да идеш с количка или просто на гръб да донесеш наръч сухи клони – ще бъдеш заловен от бдителните горски и ще ти съставят акт, защото си “крадец". Да кажа и това: по нашия край думата “горски служител’ е синоним на корумпиран изнудвач. И също колко е хубаво да имаш родители, които… е, малко са неспособни да се грижат за децата си. Та те и за себе си не могат да се грижат. Те са всъщност “деца на ПЕРЕСТРОЙКАТА “. Което значи, че държавата ( т.е. Партията, нали си спомняте Партията) им осигури щастливо детство, а после, в следващите няколко “петилетки", ги доведе до просешка тояга. Обра им последните “социалистически" спестявания от ДСК – това на държавен език се нарича “инфлация". Затвори им “средствата за производство", обра “текезесарския инвентар’ и ги остави да се справят с мотики и конски впряг в земите им, върнати “в реални граници". А когато започнаха да протестират, изпращаше им “мутри". И понеже все пак имаше някаква надежда, реши да ги направи интелектуални и нравствени примати ( ето тук Дарвин свърши най-добра работа в регресивен план). Демонтира им културата и им поднесе “жълта преса" и “чалга". Има и още – стотици момичета, примамени “на запад" и озовали се в разни публични домове, откъдето няма излизане; търговия с “органи"; близалки със “развселяващи прахчета", продавани около училищата… Но това разбира се са слухове, отговорните органи и институции нямат реални доказателства за такива престъпления… Просто някои хора забогатяват, отглеждайки самоковски картофи. И разбира се, като резултат от “социалната политика" на “държавата" – двама отчаяни родители са се самопредоставили на попечителството на своето невръстно дете. Представете си тази картина. Студена есенна вечер. Самотна улица. Светеща улична лампа и под нея – дете, което чете учебник. О, ако някога събера достатъчно пари, ще поръчам да направят именно такъв един паметник пред онзи магазин. От бронз – като паметника на Питър Пан в Кенсингстонския парк в Лондон. Бронзова лампа, под нея дете от бронз, което чете книга. До него – отстрани ще поръчам да сложат статуя на дявола. Той ще има лице, в което ще се познават чертите на Тодор Живков, на Димитров, Сталин, та чак до Борисов. Но освен това и на "чалга певица", на “мутра", на “неподкупен съдия", на “оперативен работник от “Шесто"". А също и на “журналист", “кредитен милионер", “депутат", “усвоител на траншове от ЕС". И още – на “съсед, възмутен от досадните просяци, които се навъдиха напоследък", на “емигрант, който е избягал на Запад и доволен пише в личния си блог, че “Чалгария" е дупката на света и там живеят само глупаци". Да, дяволът от моята бронзова композиция ще има много лица. А пък от другата страна на бронзовото дете с книгата ще бъде поставен ангел. Ангелът ще има само едно лице и то много ще прилича на лицето на Анита. Всъщност ще е точно същото. На 6-ти януари онази зима беше страшен студ. Анита отново обикаляла по къщите за храна и от студа настинала много сериозно. Простудяването преминало в менингит. На другия ден закарали детето в болницата в близкия областен град, но лекарите не могли да направят нищо. След кратка агония Анита издъхнала. Този разказ е писан няколко пъти. Веднъж, по време на журналистическото проучване, в общинския ни вестник. После пак го писах вече не помня къде. Няколко пъти съм го разказвал пред публика. И, казвам ви, докато съм жив и мърдам по тази земя, ще продължавам отново да го разказвам и пиша. Защо ли? Ами може би поради същата причина, поради която на погребението гледах детската топка – от чувство за вина. Всеки наш егоистичен порив, всяка себична постъпка, изразена в пропиляни пари, изречени злобни думи, мълчание пред “усмихващите се злодеи"… води до смърт. И умират най-вече децата, защото не може да умре нещо друго, освен изпълненото с живот. А животът е не просто сбор от изправно функциониращи биоклетки. Животът е обич, сърдечна чистота, безкористност и всичко останало, което прави детството така симпатично и привлекателно. Но аз не мисля, че Анита е мъртва. На деца като нея им се случва онова, с което завършва “Кибритопродавачката" на Андерсен. Защото наистина нашето зло не може да убие живота, истинския Живот. Вършейки зло, убиваме в някаква степен самите себе си. А е нужно съвсем малко, просто не-кой-знае-какво усилие, за да помогнеш да гори кибритената клечка на живота в някое детско сърце, на някоя кибритопродавачка, която може би живее в двадесететажния блок срещу вас и се казва Анита или някак другояче. Като си помислиш – едно само усилие, колкото да драснеш кибритена клечка. После още една и още една. И тогава няма да сме гузни. Около нас ще е пълно с живот, преливащ от щастливи детски сърца, а горе някъде, където е “вечната Нова година", една Анита и всички останали “кибритопродавачки" ще ни гледат одобрително. Не мислите ли, че това е доста обнадеждаващо? Тогава огледайте се наоколо и отворете кибритената кутийка.

Ква магистрала те гони бе КАУН, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КОГА ЩЕ ОПРАЕИТЕ ВАШТА СЕМКА АЛЧНА БЪЛГАРОУБИЙЦИ ВЕЧЕ 31 ГОДИНИ СОЦИАЛНОЗДРАВНАТА СИСТЕМА Е УБИЙСТВЕНА И НЕЕФЕКТИВНА БЪЛГАРИ СЕ СПАСЯВАТ ЛЕКУВАТ И ОПЕРИРАТ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ НА СОБСТВЕНИ РАЗНОСКИ, ДЪРЖАВАТА ЗА ТЯХ Е ЗЛА МАЩЕХА А ТИ ТОЛУПЕ ТЕХЕН ИЗЗЕДНИК. Г-Н ВУЧУЧИЧ ТЕГЛИ МУНПИЧКИТЕ МАТЕРНИННА ТОЯ ЕНИЧЕР-ЧОРБАДЖИЯ-ИСЛЯМИСТ НА ЗАПЛАТА В АНКАРА Е 30 СРЕБЪ4НИКА МУ ДРЪНКАТ У ДЖОБА НА ТОЗ ПРОДАЖЕН ПРЕДАТЕЛ

На 99.99% от българите им през оная .......за магистралата до Белград. Ама гледам като коловозите по магистрала Тракия, като подскачам в дупките по път с надпис "Винетка" , .....................................

Запорожские козаки турецкому масонскому султану. Ти — шайтан масон, турецький, проклятого черта брат і товариш, i самого люципера секретар! Який ти в чорта лицар? Чорт викидає, а твоє військо пожирає. Не будеш ти годен синів християнських під собою мати; твого війська ми не боїмось, землею і водою будем битися з тобою. Вавілонський ти кухар, македонський колесник, єрусалимський броварник, олександрійський козолуп. Великого и Малого Єгипта свинар, армянська свиня, татарський сагайдак, каменецький кат, подолянський злодіюка, самого гаспида внук і всього світу і підсвіту блазень, а нашого Бога дурень, свиняча морда, кобиляча с…а, різницька собака, нехрещений лоб, хай би взяв тебе чорт! Отак тобі козаки відказали, плюгавче! Невгоден єси матері вірних християн! Числа не знаєм, бо календаря не маєм, місяць у нeбі, год у книзі, а день такий у нас, як і у вас, поцілуй за те ось куди нас!…