Коментари - Помните ли Апокалипсиса? 5 г. от бедствието, което помете София (снимки/видео) | Днес.dir.bg

А тогава столичните улици и булеварди като не бяха ремонтирани - наводниха ли се колкото преди 3-4 седмици?

Абе бедствие....не мисля. Знаете ли какви добри пари изкарах тогава?! Да даде Бог пак нещо такова в скоро време.

Дай боже пак. Дважди, трижди.

Беше апокалипсис за застрахователите, защото трябваше да си бръкнат в джобчето. Нито е първата нито последната градушка. Жалко за загиналия човек

до всеки град и селски район имаше климатични станции и разбиваха градушките. Като деца сме се радвали един път на 5 години да намерим ледчета, колкото грахови зрънца, но не успявахме да ги покажем, защото веднага се стопяваха в ръцете ни. ЕДИН ВЪПРОС : КОЛКО СТРУВА на правителството и на застрахователите тези ежегодни и ежемесечни градушки, унищожаващи реколтата на селяните и труда им ??? А унищожената храна на народа??? Колко струва недоволството и обедняването на българите от скъпите череши, плодове, зеленчуци,... поради малко годната реколта ??? Колко струва на правителствата и партиите озлоблението, бягството от Родината, липсата на работна ръка за бизнеса, внасящ данъци и печалби в хазната ???? И лошата, немотивирана работа на българския работник ????? И неконкуретната стока на външния пазар какви загуби носи ????? Дали двама учители по физика , работещи за всяка станция / в СОЦ-а младите ни учители по физика идваха в гимназиите от тези станции/ на учителска заплата + ракетите против градушки могат да се съизмерят по пари със загубите на храна, продукция за населението, щети в градовете и селата, щети в електропреносната мрежа, имотни щети, щети върху социалното и гражданско съзнание на населението, които остават трайни следи на социопатия ????? Две учителски заплати и антиградушкови ракети колко струват за половин окръг/област ?????

Кв. Ллагера беше най-силно ударен от градушката. Шумът беше апокалиптичен, а от небето падаха не ледени орехи, а портокали от дребния сорт за фреш. В дворовете между сградите се получи маса от ледени топки на височина до средата на прасеца. На всеки 100 м2 имаше поне по 10 огромни топки , колкото голям портокал, но от лед. Беше страшно тези 20 минути. Накои се впуснаха към колите си да гипреместят, но се отказаха, поради смъртоносната сила, с която падаха огромните ледени буци. Дори видимост нямаше на 2 м. В локалното платно на бул. Цар Борис III водата се изравни с тротоарите, но тя не стопи огромните ледени портокали. Те бяха засипали цялото платно, смесени с окършените клони на тополите. Блестяха като кристали върху огромната зеленина и клони, изравнили паважа с тротоара. Свършека на този Ад не беше красотата след отминала буря. Всички улици бяха с поне 20 см клони, листа, лед. Водата не можеше да стигне до шахтите и тротоарите бедствено светеха във вода, клони и топящ се лед - с лопати да го ринеш. Автомобилите покрай тротоарите изглеждаха като преминали през бойно поле от куршуми. Стотици дупки по ламарините,светещи трагично с вдлъбнатини на всеки см2. Всички предни, задни стъкла - с огромни пукнатини. Бусове с предни полегнали стъкла - липсваха повече от половината и изглеждаха като мрачни озъбени дупки. Задни стъкла на леки коли изобщо липсваха и клони и вода имаше зад седалките . Пейзажът остана бедствен за цялото лято, непрекъснато напомнящ природното наказание. Слънцето светеше бедствено през ределите на клони, тополи , останали без листа - едно зловещо лято с голи дървета. Само до дни от двете страни на булеварда преди квъстовището "Красно село" всеки покрив - и на ниски, и на високи сгради беше със свалени изпотрошени керемиди. И нови и стари покриви се поправяха. До 9 ч. върху тях имаше работници. Фасадите бяха като умишлено точковани. Най-страшното беше звукът на стихията. Силата на природата. Нашата незначителност пред природата. И земята, покрита с окършени клони, зеленина и лед. И проблясващата дълбока вода.

Септември 2004 във Варна удари буря и градушка с големината на яйце. Изпотроши много коли, прозорци и изолации на сгради също като тази в София преди 5 години. Варненци си оправяха колите с месеци след това заради претоварените автосервизи. Не я наричахме невиждан апокалипсис, а просто голяма буря с градушка. И годишнини не и чествахме по медиите. Но софийските медии може би са по-чувствителни и изнежени или си падат по театралните драми, кой знае?

Помня я с чудесиите които сътвориха застрахователите от бул инс само и само да платят възможно по-малко по каското ми . Преди това бях много доволен от тях за разлика от колегите им , от евро инс . Та след градушката минаха на първоначален оглед . Последствие ми изпратиха писмо да съм им представил документ от БАН , че в София наистина е имало градушка !!!! Последствие ми назначиха вторичен оглед на който ми предложиха коя част от колата да са опишели , щото нямало как да се пусне щета за цялата , трябвало наполовина !!!! След ред разправии ми назначиха пореден оглед , този път от две комисии на които най-накрая приеха всичките ми претенции и след представените фактури за ремонта ми ги осребриха .

И тогава през 2014 се оказа, че на летището са имали предварителна информация за приближаващото се към София. Но взели мерки само за себе си. После обясняваха, че ако били информирали държавата и общината, можело да настъпи паника след населението и последствията да са по-тежки от счупени коли и прозорци. Дано властите да са анализирали нещата и да са си взели поука.

Че беше гадно, беше, амаа... Аре по-полека с пресилените определения, сравнения и прилагателни. Стегни тоя колан, това не мяза на журналистика, а на драма.

Направо ужас, како Пенке шъ знайш...

Адово беше. Не помня подобен природен погром.

ооо медиите съвсем нещо изтрещяхте, какъв апокалипсис ви подгони? Такива гръмки слова, такова психясване на хората от медиите, да имаше поражения, но да се сравнява с апокалипсис! Твърде пресилено. Възмутително

Важното, че слончетата в зоопарка оцеляха невредими и хоботчетата им останаха все така твърди, за да може да ни забавляват и след този "апокалипсис".

Предлагам да издигнем паметник на геройски загиналите мерцедеси при градушката и да правим молебен/курбан (кой както го разбира) всяка година на тази дата.

Беше много тежка градушка от небето. Аз бях извел тъщата на околовръстното да подиша малко чист въздух, защото тя се въргаляше из апартамента, само ядеше и се изхождаше на различни места. Спомняте си, че през 2014 започнаха да идват първите гости на Меркел, а тъщата отишла да си напълни вода на централна баня и както се навела да пълни бутилките, един гост я подпрял здравата на чешмата, та напълнил и нея барабар с бутилките. Ужас! Тя се облегнала по лакти на бетона и малко останало да ги изпочупи под силата на тежестта. От навеждането й паднало чейнето в коритото на чешмата, тя се опитала да го хване в летеж с език, ама тогава пък отскочило лявото й стъклено око барабар с перуката. Тя протегнала ръце и почнала да опипва дъното на чешмата, ама вместо чейне, напипала едно дебел, твърди хлъзгав маркуч за поливане на английски ливади... Като поотворила читавото си око обече, видяла че се е захванала за дръжката на един друг гостенин на Меркел с брада, който чистак-гол се чипкал под струята. Ужас, перверзия и отврат неописуеми. Тъщата изпаднала в шок и за да запази равновесие, изпънала другата ръка с идеята да балансира, та се хванала за чучура на чешмата, който се огънал като тетива на лък в ръцете й. Брех и чучур, брех и чудо. Туй не ми било метален чучур, а най ми било една друга, още по-здрава дръжка на друг гостенин с брада. След тази повсеместна трагедия тъщата получи страхова невроза и клечеше само вкъщи. Та на 08.07.2014 я изведох на околовръстното със синджира на кучето. Тъщата отначало се дърпаше, та се принудих да я влача боса по асфалта, ама после сколаса и започна да подскача пред мен като младо яре. След като я пуснах на околовръстното, тя веднага се запозна с едни жени, които стояха по средата на магистралата и явно регулираха със знаци движението. Брех, рекох си, колко мисли за народа наш Бойко! Турил е на метър млади жени-регулировчици в средата на пътя по европейски стандарти. Аз се зарадвах, че тъща ми се почувства в свои води там, а тя започна да ръкомаха с ръце, крака, баджаци, балдъри. Почна да си клати задника и да присвятка с него като семафор, и да ви кажа честно - колите намаляваха скоростта и някак си спираха за по 2 минути пред нея, скриваха я от погледа ми, така че аз не можех да видя как тя им обясняваше устно правилата на движение. Дано, рекох си, Бойко да намине покрай магистралите си и да я види - той нали редовно си избира министърките от околовръстното - може, рекох си, да й излезе късметя и да я тури барем поне за някоя зам.-министърка на спорта или в новото министерство по смяна на половете. Ама защо викате, че хората ядяли асфалта на магитралите! Не е вярно това, никой не го поглежда - той така си стои изкъртен и разхвърлян на буци между дупките и ямите по пътя!!! Неблагодарни путиноидски зомбита! Та тъщата в онзи момент точно се бе навела пред колената на един турски тираджия с мустак като на аркадаша Ердо и явно му обясняваше как да не бърка педала за газ с този за спирачката, когато започна онзи брутално-зловещ апокалипсис.... От небето започнаха да падат огромни ледени зърна, които постепенно увеличаваха размера си и по едно време замязаха на топките на Митьо Пищова. Жените-регулировчици вместо да се скрият, започнаха да се радват и да пищят от кеф. Тъщата, и тя барабар Петко с мъжете... Ужас. Отдавна, вика, не съм виждала такива хубави и твърди топки, поне да им се нарадвам.... По едно време една топка така я тресна в главата острани, че я запокити чак в кабината на един иракски тираджия! Той се оказа добър и изключителен хрисим човечец, започна да й прави на момента дишане "уста в уста", но като видя, че това не помага, хвана я силно с две възлести ръце по средата на тялото, започна да я клати напред-назад, за да се свести и дойде в съзнание, но за да не я изпусне се беше залепил плътно до нея. Това помогна много, тъщата отвори очи и започна да охка и пъшка от благодарност. Добре, че беше този иракски тираджия, иначе щяхме да я изпуснем горката женица. Попитах тираджията как да му благодаря, а той - да направя, вика, и на теб едно изкуствено дишане. Аз му казах - а, не, не се мъчи с мен, направи, викам, още едно на тъщата, тя има нужда. Та такива трагедии. Тъщата не само оцеля, но и оттогава всеки ден се подвизава на околовръстното да лекува страховата си невроза и тежката депресия. Ама нека да не говорим само за негативни и черни събития. Днес ни достигна една прекрасна новина, гордост за България. Наше, българско момче е грабнало титлата "Гей Европа". Нека, нека българските мъже да славят родината ни надлъж и нашир, та да видят смотаните западняци какви е деца раждала, раждала още и сега майка България. Насълзиха ми се очите от тази блага вест. Плача, плача и ридая по мъжки и сега.... Само че не можах да разбера защо са забранили да се коментира под статията...???!!! Как е възможно да лишите по този брутален начин възрадваните български гей-фенове на мъжката красота да изразят в рамките на един кратичък коментар своята радост и гордост от победата на българското момче? Позор!!!

Прочетох заглавието и се стреснах леко, опитах се да си спомня какъв е бил този Апокалипсис, силно земетресение, бомбена екплозия помела София и др. такива. Изключително нескопосано заглавие. Авторката е търсила нещо сензационно може би, но резултът е нелеп.

ЗАЩО няма коментари под статията за българския БАШ ГЕЙ на Европа .

Авторката е човек с малък жизнен опит. Не знае какво е война, бедствие, смърт, национална трагедия. Измисля си глупави думички. Голяма работа, градушка. Това вероятно е най-впечатляващото нещо, служило се в живота ѝ.

А десетина години по-рано и Варна бе ударена от градушка с големината на портокал - тогава хиляди коли бяха като заразени с морбили, надупчени и огънати, а къщите като след директни попадения на тежки снаряди... Лошото е, че в такива масови природни бедствия надали и 20% от коректно застрахованите получават обратно грижа от компаниите, дори и от най-големите. Във Варна тогава, в продължение на година-две се виждаха по улиците нашарените от "морбили" коли, а редица къщи и до днес са си с пробойните... Природа - не можем да я победим, но ние сме виновни за катаклизмите напоследък - това дивашко изсичане на горите, пресушаване на реките, бетониране и презастрояване на огромни територии, липса на канализация в поне 40% от селищата (дори в прехвалената столица и скъпарските квартали - и там няма канализация в доста от терените)... Но, да живее далаверата и мутренския преход, който така и не свършва!!!

Виждала съм архивни кадри от бомбардировка над София през ВСВ. Интересно с какви думи би ги коментирал Дир-ът. Може би нещо от сорта: "Четиритте Конника се разходиха из центъра на София! След тях не остана жива душа в столицата! (без нашия репортер, който е на стаж при тях, да се учи как се прави буря в чаша вода)."

Аз градушката помня, обаче: - Апокалѝпсис (на гръцки Αποκάλυψις - „разкриване“, „смъкване на завеса“, „откровение“) е вид религиозни текстове. - В разговорния език, поради съдържанието на най-известния апокалипсис в Библията – този на Йоан, думата се използва като синоним на „свършека на света“. Нито "откровение" имаше, нито "свършека" се е случвал.

не се спомена за изолациите на домовете. Наложи се да бъдат поправяни. А всички къщи и кооперации с покриви и керемиди, наложи се пълна подмяна на керемидите, понеже по таваните всичко протече. и то без изключения. Това се пропуска.

По Тошове време такива "апокалипсиси" нямаше, защото унищожаваха градоносните облаци с ракети и нямаше дори малък град. Апокалипсис в момента съществува и това са последствията от управлението на ГЕРБ- мафията.

Как да не помним?!? Колата ми бе под дървета и стана на швейцарско сирене. После я продадох за мижавите 3 хилки.

Няма природна стихия която да е причина такива бедствия както както управлението на БКП/ДС/СДС/ДПС/ГЕРБ (пиша ги така, щото те са от едно котило)

Апокалипсиса е само в главата на автора. А това беше по-едра градушка.

Помним и пожарите в странта - с изгорени гори и къщи за милиони левове ...защото на някого му се досвидяха пари за купуване на един противопожарен самолет. Помним и наводненията в Бисер и в Монтанско - където загинаха и хора, защото на някого му са се досвидяли 20 - 30 000 лева за ремонт на язовирни стени. Помним и други грашуши, отново с унищожено имущество и продукция за милиони лева, защото на някого му се досвидяха пари за ракети против градуши, или за заплати на хората, работещи на площадките за изстрелване и на радарните станции, или защото някой е решил, че няма да купи самолет за пръскане против градушка, когато тя заплашва голям град .... Помним и 3 те милиарда дадени за саниране на дърти панелни блокове, помним и 45 милиарда от ЕС ... УВСОЕНИ, ПРИСВОЕНИ, ОКРАДЕНИ ...... и много други неща помним.

Зачудих се какъв свършек на света е имало преди пет години а то оная градушка де ми поръби колата. Ех дир... Нявга ще се научите ли?

Не помним такива работи. Под царуването на Боце такива неща не се случват!

От 20-на години в България санмо природни стихии. И какви мерки бяха взети? Никакви! Противоградни ракети? Не! Мерки против наводнявания? Не! Единствено кражби, далавери и евтини апартаменти за подбрани хора. Въпрос на време е следващата подобна буря да удари...

Понеже вчера ми изтрихте коментара за едно заглавие, тук ще ви похваля... "Браво" на автора. "Страхотно" заглавие, "издържано" стилистично и смислово.

При групировката всичко е макс-най-големите снеговалежи, порои, градушки, магистрали, суджуци...!

beshe mi otworen prozoreca i edna buca led wlezna u monitora. izpushi s pushek. jaku beshe

Апокалипсис ли !? "Журналистически" простотии ! От обща култура трябва да се знае, че апокалипсис означава свършек на Света. Набити ламарини на 20 годишни автомобили счупени съкла на сгради ли е апокалипсиса ? Не ме разсмивайте. Явно за някои ламарините на колите им са по ценни от човешки живот.

Само преди седмица гледайте какво стана в Мексико град Гуадалахара. Накрая има покритие от 1.5 метра лед там.

Водосвет, поп, тва-онова... Няма ли да има? Толкова ли сте западнали, че пишете за такива неща?