Коментари - Чепеларе отказва да става миньорски град | Днес.dir.bg

Всичко следва да се прави грамотно и издържано. Пишещите братя знаят ли за подобни съоръжения в Италия, Испания, Англия? Имам претенцията да разбирам тези неща повече от тук пишещите и най-отговорно да заявя, че така не може да се манипулират хората!

ЗЛАТНА ТРЕСКА МОЖЕ ДА ОТРОВИ ЮЖНА БЪЛГАРИЯ Снимка: segabg.com Нито мината край Крумовград, нито останалите могат да използват циадит преди ВАС да се произнесе по спора 2 компании получиха разрешение да добиват злато в Челопеч и Кърджали чрез цианидна технология, още два проекта чакат такова. Дори в малки концентрации цианидът е опасен за 2 млн. души, предупреждават еколози Елена Маркова 2009-10-18 09:35:00 Близо 300 млн. долара инвестиции в момент, в който всяко работно място е ценно за икономиката, звучат повече от добре. Да дадеш разрешение за проект, бавен с неясни мотиви и стигнал до Европейската комисия като пример за корупцията в България, вероятно е удар в десетката по въпроса за добрата бизнес среда, прозрачността и изобщо...експедитивн на администрацията. В желанието си да не спира инициативите на бизнеса и да се разграничи от пословичния с мълчанието си предшественик Джевдет Чакъров обаче министърът на околната среда и водите Нона Караджова рискува да си навлече гнева на сериозна част от населението на България и част от европейските ни партньори. Става въпрос за комплексните разрешителни на Челопеч майнинг и Горубсо Кърджали за добив на злато чрез цианидна технология, които Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издаде преди няколко дни. Канадската Дънди Прешъс металс, която стопанисва мината в Челопеч, получи и търговска регистрация за находището на злато Ада Тепе край Крумовград, където ще кандидатства за концесия. Заявените инвестиции са за съответно 150 и 120 млн. долара, технологията на извличане на ценните метали е защитена като безвредна и единствената икономически целесъобразна. Според еколозите от коалиция България без цианиди, която включва 8 неправителствени организации, това не е точно така. Опити да използва цианид прави и КЦМ Пловдив на територията на община Куклен, с което находищата, в които ще се завърне спряната от 70 години технология стават общо 4. На територията на страната има общо 35 находища, които биха могли да се разработват чрез този метод. Аргументите на инвеститорите са, че съдържанието на цианид ще е по-малко от 1 мг на литър вода, което е много под нормите в Европейския съюз. Според Васил Къдринов от Зелените обаче, ако от големи количества от отровата се умира моментално, малките концентрации в питейната вода водят до ракови образувания и бавна и мъчителна смърт. Такава опасност има за 2 млн. души по поречията на реките Тополница, Марица и Арда, ако минните компании започнат да промиват ценните метали с цианидни разтвори, посочи експертът пред Bulgaria News. Преди няколко години Дънди получи разрешение да експлоатира старата мина за мед и злато край Челопеч и отделно 7 години проучва находището до Крумовград. И двете общини са малки и бедни и хората би трябвало да са много доволни от бъдещето си на миньори. И докато за 1500-те жители и кмета на Челопеч проблем няма, то населението на Крумовград от години протестира срещу инвеститора, а общината стопира всички възможни инициативи на компанията. Проекът на Дънди за разширение на мината в Челопеч пък престоя над 2 години в МОСВ, докато Джевдет Чакъров не успя да принуди канадците да отстъпят на държавата 25% от добива на ценни метали и да се съгласят да плащат по-високи концесионни такси. В края на мандата на Тройната коалиция той разреши проекта след поредица от жалби в ЕС и заведени дела от страна на Дънди срещу България. Досега в мината в Челопеч се използваше флуидна технология рудата се разбива на малки парчета и се промива чрез вода. По този начин се извлизат по-малки количества злато, но няма опасност за здравето и живота на хората, обясни пред Bulgaria News Васил Къдринов. Той посочи, че цианидната технология е забранена в САЩ и никога не е разрешавана в Европа и се използва единствено в някои африкански държави и от инвеститори, които искат по-бързи и големи печалби. Къдринов даде за пример инцидент с мината Байа Маре в Румъния, която през 2001 г. е изтровила рибата в река Тиса, а след това е отровила общо 2000 км от водите, вливащи се в река Дунав. Преди време, когато представяха резултати от откритията си в находищата, които проучват, от Дънди обявиха, че ако не използват цианидната технология, количествата на добива няма да оправдаят инвестицията им в разработването на мините. От България без цианиди обаче пресмятат, че печалбата от използването на опасната технология е около 20% повече и не оправдава рисковете за хората в района на мините. За населението на Челопеч опасност няма, защото резервоарът, в който ще се съхранява цианидът е под населеното място. Ако при някой проливен дъжд резервоарът се скъса и изтече по река Тополница, се създава риск за живеещите в района на Пазарджик и Пловдив, които черпят питейната си вода от подпочвените води, обясни Васил Къдринов. Проектът край Крумовград пък предвижда изселване на население заради строителството на мината, което само по себе си показва колко е безвредна технологията, продължават еколозите. Опасност има и за реките Тунджа, Арда и Места, а отровите могат да изтекат до Гърция и да предизвикат международен скандал. Последното е на крачка от реалността, след като община Кърджали скочи за пореден път срещу проекта на Горубсо. Компанията изгради и пусна в експлоатация незаконна инсталация за добив на ценни метали преди около 2 години. Съоръжението е почти в центъра на града и освен разрешителни за строежа му от общината, нямаше и разрешително от екоминистерството, заради което Джевдет Чакъров го спря. Сега компанията получи разрешение да отвори отново инсталацията. Община Кърджали смята да подаде жалба в ЕК срещу разрешението от МОСВ, а междувременно евродепутатите от ДПС Филиз Хюсменова и Владимир Панайотов са поели ангажимента да предупредят еврокомисаря по околната среда Ставрос Димас за намерението на Горубсо да ползва цианидна инсталация в града. Коалиция България без цианиди е внесла жалба срещу комплексните разрешителни на Горубсо Кърджали и Чеполеч Майнинг, във Върховния административен съд жалба подготвя и кметът на Кърджали Хасан Азис. Преди това еколозите са обжалвали и оценките за въздействие на проектите върху околната среда, като смятат, че инвеститорите са подвели министерството за това, че технологията е безвредна. Миналата есен колицията България без цианиди внася 15 хил. подписа с настояване за забрана на цианидната технология в Закона за опазване на околната среда. Поправката е внесена от независимия депутат Мария Капон, но е отхвърлена с аргументите и с активното участие на депутата от ДСБ Евдокия Манева, че така се пречи на бизнеса. На 3 ноември, когато се навършват 20 години от първото шествие на Екогласност, коалицията от еколози ще внесе отново петиция срещу цианидите в парламента. Нямаме възражения срещу новия министър на екологията, но ще искаме оставката на Евдокия Манева. Тя е познато лице като министър на околната среда в кабинета на Иван Костов и виждаме, че открито лобира за фирмени интереси, обяви Васил Къдринов. Ние не сме нито против златодобива, нито против възможностите, които мините осигуряват за работа на местното население, а против използването на цианид за целта, казва експертът. Според него няма проблем злато да се добива и чрез досега изпозлваната флуидна технология

Злато или арсен с цианиди трудна дилема за Челопеч Мария Димитрова - http://www.bnr.bg Публикувана на Сря Май 10, 2006 12:37 am Челопеч е старо миньорско селище в подстъпите на Стара планина, надарено с може би най-големите залежи на злато в Европа, изчислени в момента на около 60 млн тона медно-златна руда. Дотук всичко е прекрасно като в приказките. Но сред орисниците на Челопеч явно е имало и една по-зла. Рудата там е може би най-богатата в света и на силно отровния арсен. Жителите на целия регион познават добре и меда и жилото на металното находище там. За тях винаги е имало работа, но и средата около тях винаги силно замърсена. Едва след края на комунизма се обръща внимание на екологичните проблеми и преработката на рудата в близкия град Пирдоп бива преустановена поради липса на съоръжения за пречистването на арсена. Тогава интерес към предприятието проявява канадската фирма Дънди Прешъс Металс и го закупува заедно с дългосрочна концесия за използване на златно-медното находище. Обогатената руда с високо съдържание на арсен започва да се изнася и всичко върви много добре до началото на века, когато преработвателните фабрики по света отказват да приемат подобна руда и да се грижат за силно отровните арсенови отпадъци. С течение на времето обяснява екологът на фирмата Ирена Стамболиева - външните пазари се стесняват и фирмите, които преработват този вид концентрат с високо съдържание на арсен, все по-малко и по-малко го изкупуват. За нас това рефлектира върху икономическата изгода. И остава единственото решение да се намери добър начин за преработката на концентрата тук. Този добър начин обаче включва използването на още едно силно отровно вещество цианкалия във вид на натриев цианид за извличане на златото от рудата. Така проблемът с арсена се връща отново в България. Дънди прешъс металс решават да изградят завод за извличане на златото край Челопеч и да складират арсеновите отпадъци - макар и в по-безвредната им форма на фероарсенати - отново в отдавна натровения минен район. Не ни стигаше арсенът, а сега и цианиди казват хората в района и основателно се опасяват за бъдещето си. С изключение на тези, които изкарват прехраната си в мината над 700 души и техните семейства от Челопеч. Обединени в коалиция България без цианиди, хората от съседното с. Чавдар, от градовете Пирдоп и Златица са твърдо решени да спрат проекта на Дънди Прешъс Металс за увеличаване на производството на злато и мед до 3 млн тона годишно чрез новата цианидна технология. Увеличението на годишния капацитет означава същевременно по-бързото отлагане на многократно по-големи количества арсен и цианиди в бъдещото хвостохранилище. А то ще бъде четвъртото хвостохранилище около Челопеч един може би световен рекорд подчертават противниците на проекта. Те имат както екологични, така и чисто икономически несъгласия с него. Да започнем с икономическите, изказани пред Радио България от Константин Дичев член на федерация Зелени Балкани: Дори Пиночет в Чили не си позволи да отдава на чужди фирми експлоатацията на подобни стратегически суровини, казва той. - Българската държава вече почти няма участие в използването на медно-златните находища. Така както те сега хищнически се ползват и изнасят, след 10-15 години страната ще остане без важни ресурси като мед и злато. И тогава ще трябва да ги купуваме, може би от Чили. Сключените през 1999 г. концесионни договори предвиждат чуждите фирми да могат да изнасят 100% от добитото. А концесионната такса е равна на стойността на около 1 - 1,5% от добиваната руда. Това са част от аргументите ни, че държавата няма полза от тези инвестиции в кавички на Челопеч майнинг, дъщерна фирма на Дънди Прешъс. Това си е всъщност ограбване на държавата. Към този аргумент г-н Дичев прибавя и друг. При новата камерна технология за извличане на златото чрез цианиди ще бъдат оползотворени само най-богатите ядра по златната жила и след това камерите ще се зазиждат. Така от потенциалните 60 млн тона руда ще се извлекат само 24 млн тона. Останалите залежи ще бъдат загробени и то завинаги, казва Константин Дичев. Вложените дотук средства от Дънди Прешъс са около 50 млн долара, а общата предвидена инвестиция е за 150 млн. Наистина внушителна инвестиция, която ще даде работа и добри доходи на над 700 души в района в продължение на едно-две десетилетия. Противниците на проекта напълно осъзнават големия икономически залог, но смятат, че екологичните рискове са много по-значими. Историята на мината и обогатителната фабрика познават вече няколко аварии с тежки последици. В резултат на една от тях, изпуснатият арсен в яз. Тополница стана причина да бъде преустановено отглеждането на ориз в България, тъй като бяха натровени 16 хил ха оризища. Някога износител на ориз, страната ни днес вече го внася. Най-големите рискове идват от факта, че Челопеч се намира в най-големия скален разлом на България и един от най-значимите на Балканите. Това го прави вертикална земетръсна зона с потенциал 7-8-ма степен по скалата на Рихтер. При тези обстоятелства да се изграждат там хвостохранилища с отровни съединения е твърде опасно. Очаква се в производството да бъдат вложени 300-400 тона цианиди годишно, според г-жа Стамболиева. Природозащитниците смятат, че количеството им ще е много по-значимо. И при евентуално по-силно земетресение или сериозни наводнения в района, рисковете наистина са сериозни: Това означава казва Константин Дичев че ако се разпредели върху сладките води на България, те за едни ден ще бъдат натровени. А ако се вземат тоновете използвани отрови годишно, то те ще стигнат за натравянето на реките и на цяла Европа. Подобен случай Европа преживя неотдавна с разлива на цианиди от румънската мина в Бая Маре. Инвеститорите в Челопеч твърдят, че цианидът в хвостохранилището ще бъде в много малки концентрации 10 мг/литър. Но тъй като все още няма изготвени работни проекти, тази концентрация не може да бъде технологично доказана. Нещо повече. Освен споменатите две отровни вещества арсен и цианиди в производството ще бъдат включени и други, необходими за разграждането на цианидите. Разграждането на цианидите се осъществява с помощта на силни окислители, казва екологът на фирмата Ирена Стамболиева. В нашия случай, най-удачен вариант е използването на комбинация от сярна киселина и водороден прекис. Целта е цианидите да се сведат до цианати, които са значително по-малко токсични и с по-кратък живот. И така, извличането на златото от рудата в Челопеч е свързано с допълнително влагане на тонове вредни и дори отровни химически вещества и то с хоризонт на експлоатация едва едно-две десетилетия. Вложението от 150 млн долара със сигурност ще донесе добри печалби на канадската фирма Дънди прешъс, защото в противен случай тя не би го извършила. Какво ще остане в наследство за околната среда и хората в района на Челопеч? Нелесната дилема между екологичния риск и социалната изгода от инвестициите в района остава да бъде решена както от населението там, така и от държавната власт.

Доколкото разбирам от постинга за предпочитане е вместо курорт Ропката да се превърне в цианидно блато, ти гората ли ще сечеш преди Дънди или просто ти плащат от там!!!

Дънди купува Крумовград + 5 000 000 долара и в града под Ада тепе ще мислят бамбашка Разследването на Родопи Voice Ния ДАМЯНОВА Канадска компания Дънди прешъс металс започва мащабна акция за промяна на позицията на хората в Крумовград за златното находище на Ада тепе и за създаване на лоби от местни властимащи, които да тропат на вратата на екоминистъра Джевджет Чакъров.Д отози момент населението в региона е против добива на злато заради опасната за здравето цианидна технология. Всички власти пък подкрепят искането на хората.За промята на ситуацията стартира инвестиционен фонд от 5 милиона долара, които ще бъдат похарчени в Крумовградско. На първо време ще бъдат подпомагани овцевъдите, станало ясно при посещението на Алекс Нестор, главен мениджър на инвестиционните проекти в Дънди, на 20 януари в Крумовград.В офиса на компанията в града, ръководен от Ерхан Еюб, Алекс Нестор обявил, че най-сетне тръгва фондът с големите пари. Средствата отдавна били заделени, но едва сега ще влязат в употреба. С тях ще се подпомага малкия и среден бизнес в общината, ще се правят социални жестове и т. н.Пратеници на Дънди по места ще разясняват на хората, че технологията на Ада тепе ще бъде безопасна. Концентрацията на цианид в хвостохранилището ще бъде под 1 мг на литър, което е много под нормите на Европейския съюз.Дънди ще създаде и инвестиционен фонд от 5 млн. долара за Крумовград. Ще се подпомага развитието на бизнес, който не е свързан с основната дейност на компанията. Според Алекс Нестор Болкан минерал енд Майнинг ще бъде десетина години в Източните Родопи. бамбашка - съвсем различен, особен, необикновен, причудлив. +++ Мината ще е близо до жилищни райони Първата фаза на проекта предвижда разработването на открит златен рудник Ада Тепе и продължаване проучването на района. Общата площ на рудника през тази фаза е 197 ha, които включват: 17 ha открит рудник; 73 ha хвостохранилище за цианиден пулп; 59 ha табани за съхранение на стерилна скална маса, почва и некондиционна руда; 18 ha водна инфраструктура; 15 ha пътна инфраструктура.Фаза II е свързана с разработката на четири допълнителни площи: Шумак, Скалак, Къклица и Къпел.Мината на Ада Тепе ще е разположена в непосредствена близост до жилищните райони на града и проектът предвижда изселването на жителите на кватрал Овчари и село Скалак през първата фаза. Следващата фаза включва изселването на хора от няколко други съседни населени района, но в Доклада по оценка на въздействие върху околната среда не са посочени точни цифри. Местните хора са готови да се противопоставят на преселването.Методът за извличане на злато, който канадската компания Dundee Precious Metals възнамерява да използва, включва употребата на цианиди. Dundee Precious Metals очаква да извлече 835,000 унции злато 440,000 унции сребро от Ада тепе в продължение на 6 години (през фаза I) и още толкова от останалите четири участъка в продължение на 4 години (през фаза II). !!! в каре: 9 750 човека са срещу проекта Решението на Министерството на околната среда и водите за мълчалив отказ беше обосновано с опозицията на местните жители на Крумовград, заявена в решението на Общински съвет Крумовград и подписката на 9 750 граждани срещу проекта. Това обяви преди две години министър Джевджет Чакъров.Освен това, местните жители, властите и екологични НПО от гръцките региони Еврос и Родопи протестираха срещу опасността за трансгранично замърсяване по течението на реките Арда и Марица. +++ Еколозите: Ще бъдат изселени много хора Разработването на мината на Ада Тепе означава изселване и отчуждаване на земите и къщите на поне 200 души, които в момента живеят или притежават имоти в махалите на Скалак, Сърнак и Звънарка. Това твърдят местните екодвижения.Част от собствениците на земеделска земя и къщи в района в момента живеят в Турция. Повечето собственици нямат необходимите документи за собственост, а поземленият кадастър не е актуален, което би означавало проблеми при евентуални компенсации при отчуждаване.Важностт на проблема с изселване и отчуждаване на собствеността на местните жители не е отразена адекватно в Доклада за оценка на въздействие върху околната среда, твърдят зелените. В ДОВОС се споменава, че собствеността на местните може да бъде отчуждена за нуждите на държавата (бел. - не за нуждите на Дънди), но не се разискват мерки за решаването на неизбежните проблеми, които ще изникнат при евентуално изселване на местните жители.Очаква се процесът по изселване на жителите и отчуждаване на земите им да срещне много трудности, тъй като местните хора са против мината. Те се опасяват, че размерът на компенсациите няма да им позволят да си построят нови къщи и да им осигурят нормални условия за живот. Още по-чувствителна е темата с изселването от гледна точка на факта, че повечето местни хора са от турското малцинство.Поминъкът на местното население също е под заплаха. Хората се страхуват, че никой няма да изкупува тютюна, продукцията от зеленчукопроизводств и животновъдството от един промишлен регион. По настоящем региона е екологично чист и участва в програма за развитието на биологичното земеделие.Перспектив за устойчиво развитие на района не са съвместими с развитието на минна дейност по открит способ. Ландшафта ще бъде обезобразен, а културно-исторически паметници заличени. Туристите, които редовно идват, за да гледат редки птици и други представители на биологичното разнообразие в околностите на Крумовград, ще бъдат изгубени.Представите на Дънди твърдят, че краткосрочен феномен като златодобива (максимум 10-20 години) и осигуряването на 300 работни места е устойчиво развитие. Явно не са разбрали, че по дефиниция устойчивото развитие е с мисъл за бъдещите поколения, а златодобива не обещава нищо за тях освен тонове заровени цианиди, унищожена природа и заличени следи от древните жители по тези земи. +++ Цианидите увреждат мозъка и сърцето Цианидите обикновенно присъстват в околната среда под формата на прости или сложни съединения, в изключително ниски естествени концентрации, което не представлява опасност за здравето. Най-опасните съединения са фосфорно-натриевите соли и циановодородна киселина, която остава във въздуха за дълъг период от време, а количеството й се редуцира на половина за период от 1-3 години. В малки количества, цианидите присъстващи във водата и почвата могат да бъдат преобразувани от микроорганизим в по-малко опасни съединения. В големи концентрации обаче, цианидите убиват микроорганизмите и преминават неизменени в подпочвените води.Кратковременнот излагане на високи концентрации на цианиди чрез дишането, директен контакт, приемане през устата или през кожата увреждат мозъка, сърцето и могат да доведат до изпадане в кома и смърт.Цианидът е силно отровен и с почти мигновенно действие за живите организми, вкл. човека. Смъртоносното действие на цианидите се дължи на блокиране на достъпа на кислород до клетките. Признаците включват учестено дишане, тремор, поразяване на нервната система и впоследствие смърт. Хронични симптоми са загуба на тегло, поразяване на щитовидната жлеза и поразяване на нервната система.Цианидите са съединения, които са силно токсични за човека в ниски концентрации - чаена лъжичка с 2 % разтвор на цианиди е смъртоносна за човека. Рибите и други водни организми загиват от разтворени във водата цианиди в концентрации микрoграм на литър. Цианидите се натрупват в засегнатите растения и тъканите на рибите. Рибите са около 1000 пъти по-чувствителни към цианида от човека. Ако рибата не умре от малка доза, тя може да има: намалена възможност за плуване, проблеми в репродукцията; възможна мутация на поколението; нарастнала уязвимост от хищници.Проблемът е свързан не само с използването на цианидите, но и с тяхното транспортиране и съхранение. Цианидите отделят не само златото от рудата, но също така метали като арсен, олово, живак, желязо, никел, кадмий, които също формират токсични съединения. Теоритично, по-голямата част от токсичните съединения се консолидират на дъното на утаителите, но това не винаги се случва, в случай на дълги зими и проливни дъждове.

Ха сега да те видим Бойко ! Ама като става дума за големи компании и злато, що ли си мисля,че ще пратиш полицейски мутри да набият хорицата от Чепеларе и да върви мината. А и от опозицията няма да се застъпят за тях, нали те подписаха договора.

А какво точно пречи да направим (поне веднъж, за първи път) работата като хората, а не да я свършим като кучето на нивата ? И по-точно в конкретния случай да бъде : - прозрачно подготвен адекватен договор; - въведен независим и ефективен надзор/мониторинг/ин . Работа и доходи ще бъдат генерирани . Нови индустрии ще се развият . Съществуващи вече ресурси (дори и неизползваните) ще заработят . ...да де но само при условие, че досега познатите скудоумно-шмекерски подходи при разработване на района (типични и за Банско, Боровец, Витоша) останат като ужасявщи спомени за криворазбрана цивилизация .

Тук разни отворковци са се изказали изключително компетентно.След получаването на удостоверение за Търговско откритие на Дънди ръцете се им развързани,следващат стъпка е прякото получаване на концесия и унищожаване на още един район в Бг.Фирмата извлича злато с цианиди единствено в Намибия,никъде другаде не ги искат,преди изкарваха концентрата от Челопеч зад граница,но сега се готвят да го правят поне на четири места в просташкия Булгаристан.Ако в нашата държава някой имаше малко мозък в главата никога нямаше да им отвори вратата. Една от малкото успешно развиващи се малки общини в държавата България е пред сериозна опастност и тъй като в проядената от корупция и некадърност наша държава няма кой да им помоггне е най-добре да си помогнат сами.

трябва да си малоумен боклук за да се съгласиш да ти опропастят природата, това все още става по африканските страни, тъпо безумие, не че и лайняните скиори не закопават природата ама не могат да се сравняват с миньорите и все пак от руда си има нужда, но в БГ няма вече нищо, иначе отдавана да е изкопано, само ще се съсипе природата за някокло кюлчета, иначе ако имахме нефта на Кувейт да се копа

Не допускайте Чепеларе да става втори Перник. Напълно подкрепям инициативата да не се превръща този чудесен град в сбирщина от всякакви гурбетчии и хулигани. Бих подписал една подписка.

Направете онлайн подписка, за да гласуваме от цяла България. Време е да се събудим вече, стига сме чакали на политиците - те само личните си интереси гледат!

Тези форуми станаха царство на невежите и лаиците. Когато вземате отношение по тази тема наясно ли сте: по открит или галериен способ ще е добива? Къде ще се обогатява рудата? Как ще се осъществява транспорта? И изобщо - дали ще се докаже наличие на злато? Ама защо трябва да знаем? Важното е да ревем по т.н. форуми.

Драги, ако познаваш района (в което се съмнявам), ще разбереш реакцията на хората. Това е едно от най-хубавите места в Б-я. В никакъв случай не трябва да се допуска подобно безумие!!!

А задавал ли си е някой въпроса изграждането на един ски център каква вреда нанася на природата. Колко декари гора се изсича и колко свлачища активира. А когато дойде туриста,какво оставя след себе си? - купчина боклуци...

Живея в Чепеларе, а от сайта научавам за това. Като чета изписаните организации, по-скоро си мисля, че това е опит за отчитане на дейност от страна на Кмета на общината, който от избирането му до момента нищо съществено не е направил, освен да назначи свои роднини и приятели в общината без нужното образование и ценз, а уволни хора с доказани качества и опит.

Не ставайте миньори. Произвеждайте оборски тор! Или пък си почивайте, че е по-лесно. Нека баламите да бачкат.

Взземайте съдбата си в собсвените си ръце!Не вярвайте в никакви сладки и оспокоителни приказки и обещания.На такива фирми не вярвайте ако им подадеш пръст ще ти налапат ръката!Дръжте се единно иначе пропука ли се някъде загубени сте!

Nashata durjava ima dve retsepti za razvitie-privatizats s uchastie na strategicheski investitor i kontsesiya. Isdkam da stanem kato Shveitsaria kudeto se provejdat vuv vseki kanton chetiri referenduma godishno. Che daje i po elektronen put.

Подкрепете чепеларци! Природата там все още е прекрасна!

Дънди да върви да търси злато в Канада или крокодили в Австралия.

Пълни глупости са ,че лошото ще дойде едва когато решат да искат концесия за добив.Ако вече изхарчат значителни средства за проучвания и имат реални данни за това какво могат да спечелят като добив на злато не виждам как можем да ги спрем-да не сме в Швейцария та да гласуваме на референдум.Колкото по-рано ги спрем- толкова по-реални шансове имаме за това .Сега е момента когато предстои зимния сезон да се блокират пътища .Важното е да се вдига много шум и то не само у нас а и в Европа.В противен случай ще превърнат страната ни в отровна пустиня и ще си вдигнат чукалата да тровят и разравят други страни.След такива компании в страните остават само най-бедните.

Не знам кое ще навреди повече на природата - изкопаването на мината или изсичането на горите за ски писти - все пак никой не е забогатял от картофопроизводств мед, гъби, билки

аве, многознайко, ти кво, искаш да кажеш че идват да изследват за да НЕ правят ли? кого баламосваш, утре ще кажат 'ми не може, обещахме'. Както стана с Козлодуй, че сега ще затваряме работеща централа и ще си продаваме гъза за да строим нова...

Ами, знаещ, нали се сещаш, че който е проучил и е налял там $1000000+ ще си иска тези пари обратно с лихвите. Точно сега е времето, да не проучват, съответно и да няма апетити за концесии.

Да си копаят рудата . Обаче да си я карат в Канада после . Там да я заливат с арсеник и темподобните му простотии. Отворковци.

Обръщение към Бойко Борисов министър-председател на Република България. Обърнетe внимаание на ваши приближени, който лобират за проекти предвещаващи еко катастрофи.Пример: 1.Бургас-Александруп разливи който ще доведат до смърт на черноморието/ 2.Златните мини``Челопеч``/отра със тежки метали почвите/ 3.Полигон``Змеево``/ скоро се палиха американски бомби с обеднен уран, който в последните години доведе до увеличение на раковите заболявания на над 50% от населението живеещо в радиус от 20км./ Помислете, дали НАШИТЕ ДЕЦА трябва да плащат за нашите грешки . Помнете Чернобил.Бъдете жив и здрав, и Бог да ви пази. http://www.bg

не трябва да се чака ... още сега на протест.

знаещ , a кога да протестират, след като получат концесията ли?

не се съгласявайте на това. Ще ви подкрепя във всичко, но не позволявайте това. Извинявам се, ние не трябва да позволим това.

Една природа остана в тази България , но и нея искат да унищожатл

Има голяма разлика между разрешение за търсене и проучване на полезни изкопаеми и концесия за добив!!! цялата тази истерия на общината би трябвало до дойде след няколко години, когато компанията стигни, ако изобщо се случи, до етапа концесия!