Коментари - За Дамян и тези, които са го изоставили | Днес.dir.bg

До 1: Замисли се дали момчетата не са направили всичко възможно преди да вземат такова решение. И преди да съдиш другите помисли си в такива условия,едва ли ще можеш да ги пресъздадеш,но все пак помисли ти как би реагирал.Предполагам отговорът ти ще е,че никога няма да ги оставиш,но все пак...

преди много години, всичките момчета от нашия блок отидохме да се къпем на Дунава. бяхме около 15. беше лято, Дунава беше почти пресъхнал и се виждаше дъното с ями от водовъртежите. водата беше до колене, и отидохме до едно островче (срещу х. Приста). играхме, простяхме, забавлявахме се, и накрая като се уморихме, тръгнахме наобратно през водата. някой даде умната идея да бягаме през водата и който стигне последен на брега ще трябва да гони в играта на гоненица. всички хукнаха. никой не ме послуша да изчакаме да стигнем близо до брега и тогава да се надтичваме. с мен остана едно момче на около 12 години. питах го дали може да плува, каза че да. притеснявах се, защото на връщане явно бяхме минали по друго място, и водата вече беше над кръста. взе да става все по дълбоко и по дълбоко. бяхме на средата на Дунава. когато водата вече стигна до брадичката ми, него го скриваше. той се уплаши и се вкопчи в мен. явно, че не можеше да плува, а и беше много изплашен. не ме яуваше даже какво му говоря. аз усещах с ходилата си, че стоя на ръба на една дънна яма. тия ями в Дунава са дълбоки от 2 до 5 метра. течението ме тласкаше към вътрешността на ямата, и ходилата ми затъваха. когато и той се вкопчи в мен, теглото ни стана по голямо, и така водата с по голяма сила ме тикаше в ямата. той въобще не ме чуваше. не усещаше дъното и изпадна в шок. изкрещях му да не ме стиска така за гърлото, защото не мога да изляза от ямата. не ме слушаше въобще. беше в шок. аз, в този момент вече бях наясно, че или трябва да се освободя от него, или и двамата ще се свлечем в ямата. не мога да плувам с него. или-или. можех да го ударя и да се освободя от него, след което да плувам. разбира се, че щях да се спася. но в този момент, дилемата - да го оставя да се удави или и двамата да се удавим беше в главата ми. не ме питайте какво ми костваше да взема решение. вече си представях как после ще ме разпитват защо съм го изоставил. познавах и майка му и баща му. не можех да го изоставя, въпреки, че знаех че и двамата ще се удавим. там си и стоях. потъвайки, но вече бях взел решение да не го изоставям. ако ще и да умра с него. след като бях взел решение, го чух да вика 'насаааам, насаамм'. викаше на някой зад мен. даже не можех и да се обърна да погледна. чух само, че някой или нещо се приближава. бяха младеж с приятелката си и една надувна голяма вътрешна гума. помолих ги да поемат него, аз можех да плувам. така и стигнахме до плиткото. аз от едната му страна, младежът от другата. бях в стрес. абсолютен стрес. гледах смъртта в очите и останах жив. и не само аз. не съм знаел, че наблизо има други, които можеха да помогнат. но трябваше да избирам моят живот, или неговият. сега, години след тая случка се радвам, че останах докрай, дори и със съзнанието че умирам. не го изоставих. Няма нужда да обвинявам тия, които са били с Дамян. Съвестта им ще им говори, докато са живи. Може би са направили всичко, което са могли, а може би не. По скоро апелирам към всички вас, които четете тази история - ако ви се случи, не изоставяйте човека до вас. А може би утре вие самите ще сте на мястото на Дамян...