Проф. Дюлгеров търси в Бургас места за снимки за следващия си филм "Разлом"

Младите хора все по-малко знаят за времето, в което сме живели ние, а народ, който не познава миналоо си, няма бъдеще, казва известният български режисьор и сценарист

Снимка: БТА

Проф. Дюлгеров търси в Бургас места за снимки за следващия си филм "Разлом"

09:43 | 5 април 2023 | Редактор : Лилия Чалева 1 399 Снимка: БТА

Проф. Георги Дюлгеров търси в Бургас места за снимките на следващия си филм. Проектът е озаглавен "Разлом" и е разказ за горяните, но в по-общ план той разглежда темата за предателството. Режисьорът разказа това по време на представянето на най-новата си книга "Биография на моите филми: II част" в книжарница "Хеликон" в Бургас, на което бе придружен от редактора на изданието Панайот Денев, предаде БТА.

Подканен от Денев да сподели повече за настоящия си интерес към снимачни локации в Бургас, проф. Дюлгеров допълни, че идеята за проекта "Разлом" се появява още някъде през 1988 г., а през 1997 г. той пише първия вариант за сценарий. Следват шест кандидатствания, докато получи одобрение за финансиране.

"Филмът е за горяните и ако бяхме поляци, досега щяхме да сме направили най-малко десет филма за тях. Но той е още повече за предателите, защото тази тема много ме занимава: Каква е психиката на един предател, принуден да е предател - това, което правеше и системата с нас. Сума ти хора бяха принудени да станат предатели", заяви проф. Дюлгеров.

Той разказа още, че героинята във филма е създадена по прототипа на реална и много интересна жена.

"Действието се развива през 1951 година и всички други, които са участвали в събитията тогава, получават ордени и медали, докато нея я засилват в девета глуха. Живее в някакво мазе, по стените му се стичат мръсни води от близката отходна яма, детето ѝ хваща инфекциозен менингит и е пред ампутация на краката. Защо са я завряли там и какво се е случило с тази жена? Това много ме занимаваше. Извадиха я от нафталина през 1979 г., дадоха ѝ един орден "9 септември" и даже направиха документален филм за нея. Там я видях за първи път. После някъде около 1988 г. излезе документална книга на военно издателство, в която тя е героиня, но нямаше нищо за това, което мен ме интересува", допълни режисьорът.

Съдбата изиграва решаваща роля в развитието на проекта за този филм, според професора, защото в началото на 90-те години вижда прототипа на героинята си, седнала в тролея пред него. "Обаче вътре нахълтаха с възгласи "Кой не скача е червен!" и разлюляха всичко. Чудех се какво ли прави сега тази жена, как ли се чувства, какво ли ѝ е. Не посмях да я заговоря, но доста време пътувах зад нея, гледах я и си въобразявах. След това на работа разказах на счетоводителките какво ми се е случило и се оказа, че една от тях я познава - били от едно и също село. Тя ми разказа и за младостта ѝ и осъзнах, че това е съдба и трябва да действам. Взех да пиша и да си съчинявам, опирайки се на документалната книга и изключвайки поръчковия елемент в нея", разказа още проф. Дюлгеров.

По време на срещата режисьорът обясни, че в книгите "Биография на моите книги" той разказва за хората, с които е работил, а през тях и за времето, в което сме живели. "Страхувам се, че идват поколения, с които аз общувам - всяка година в майсторския клас на Нов български университет през мен минават между 20 и 25 човека, което за десетина година са общо около 250 души, и виждам, че все по-малко и малко знаят за времето, в което сме живели ние. А народ, който не познава миналото си, няма бъдеще. Това е моето дълбоко убеждение", заяви той.

Специално за Бургас режисьорът бе подбрал откъс, свързан с родния си град и една от колоритните личности, с които работата му в киното го среща - Тодор Батилов, шеф на милицията преди Промените и основател на охранителна фирма след това. Проф. Дюлгеров спомена и още няколко бургаски имена, които изникват на страниците на книгата неколкократно. Такива са например Йорданка и Георги Ингилизови, с които основават "София филм фест на брега", както и Христо Димитров - Хиндо. Последните двама са главни действащи лица в откъс, описващ създаването на документалната поредица от четири филма "Спомени за "Океански риболов". "В Бургас много често, като се разхождам по улиците, ме срещат хора, които други мои филми не знаят, но за "Океански риболов" знаят...", допълни режисьорът.

В своето въведение Денев определи двете части от "Биография на моите филми" като важно издание не само "за човека, режисьора и писателя Георги Дюлгеров", но и за всички млади хора, с които професорът е свързан през целия си живот.

"Неговата роля като преподавател, възпитател, създател, оформител на млади хора в киното е толкова важна, колкото е важна и ролята му на режисьор на "Мера според мера"", заяви редакторът на книгата. Денев допълни, че в двете части авторът споменава над 300 имена, а най-важното, което постига чрез разказа си за тези хора, е, че описва духа на времето.

В края на всяка от книги Денев оформя и подробен показалец на имената, които се споменават. Той допълни, че ако във втората част, която обхваща периода след началото на 90-те, е трябвало да има и предметен показалец, то най-често срещаната дума в него е щяла да бъде пари, или по-скоро тяхната липса.

Книгата, която се издава от Нов български университет, задоволява естественото любопитство на читателите и почитателите на българското кино и с помощта на вкараните в нея Кю Ар кодове. Техните линкове водят директно към откъси от филмите, за които текстът разказва, допълни Денев.

Той отбелязва още, че завижда на бургаската публика, която тепърва ще гледа най-новия филм на проф. Георги Дюлгеров "Записки по едно предателство". На 7 април той ще закрие 21-вото издание на "София филм фест на брега" в Културен дом НХК.

ИЗБРАНО