burgasmuseums.bg
Печат на цар Петър е открит при Русокастро
Оловен печат на цар Петър е открит край проучваната от археолози крепост Русокастро край Бургас, съобщиха от Регионалния исторически музей в морския град.
Проучвания на крепостта бяха подновени тази есен, след като разкопките бяха спрени през 2012 година поради липса на средства.
По време на археологическите проучвания жителите на с. Желязово са предостави на специалистите множество находки, открити от тях при земеделската им работа.
Една от тях е оловен печат - моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). Печетът е открит при обработка на градина на около 400 метра от кулата-кладенец.
На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария.
Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първия, намерен в Тракия. На юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. На практика, в Южна България единствено Бургаският музей вече притежава подобна находка.
Подновените разкопки тази есен са имали за цел да се довърши работата при укрепения проход и кулата-кладенец, които са разкрити през 2009 и 2010 г.
Археолозите са установили, че стените на кулата-кладенец в най-ниската част на прохода са дебели 2.9 метра – едни от най-монументалните градежи в Южна България.
Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово.
Голяма част от находките са потвърдили значението на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през IХ-Х век.
По време на археологическите проучвания жителите на с. Желязово са предостави на специалистите множество находки, открити от тях при земеделската им работа.
Една от тях е оловен печат - моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). Печетът е открит при обработка на градина на около 400 метра от кулата-кладенец.
На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария.
Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първия, намерен в Тракия. На юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. На практика, в Южна България единствено Бургаският музей вече притежава подобна находка.
Подновените разкопки тази есен са имали за цел да се довърши работата при укрепения проход и кулата-кладенец, които са разкрити през 2009 и 2010 г.
Археолозите са установили, че стените на кулата-кладенец в най-ниската част на прохода са дебели 2.9 метра – едни от най-монументалните градежи в Южна България.
Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово.
Голяма част от находките са потвърдили значението на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през IХ-Х век.