Първото е по жалба, заведена от Светия синод на Българската православна църква (БПЦ), ръководен от митрополит Инокентий, с което се претендира нарушение на правото на свобода на мисълта, съвестта и религията. Жалбоподателите твърдят, че държавните органи произволно са се намесили във вътрешния спор относно легитимното ръководство на БПЦ. На жалбоподателите са присъдени солидарно 8000 евро за разходи и разноски по делото. Съдът смята, че въпросът за обезщетението за причинените имуществени и неимуществени вреди не е готов за разрешаване и го запазва за по-нататъшно разглеждане, като отчита възможността между държавата и жалбоподателите да се постигне споразумение.
Съдът намира, че събитията от 2002-2004 г. засягат действия на държавата, които са довели до прекратяване на автономното съществуване на едната от двете спорещи групи и предоставяне на другата на изключителна представителна власт и контрол върху делата на цялата религиозна общност. Според Съда ролята на властите в ситуация на конфликт между или в рамките на религиозни групи не е да отстрани повода за напрежението като премахне плурализма, а да направи така, че спорещите групи да се уважават. Магистратите отбелязват също, че масовите изваждания на свещеници от храмовете по разпореждане на прокуратурата не могат да се сметнат за законни.
Други две дела са свързани с нарушение на гарантираното право на справедлив съдебен процес. При инцидент на работното му място Крум Динчев става жертва на непозволено увреждане. Той се оплаква от прекратяване на наказателното производство срещу извършителя на увреждането. ЕСПЧ реши, че на жалбоподателя не е осигурен справедлив съдебен процес, тъй като производството е прекратено поради изтичане на давност, а забавянето е по вина на властите. В резултат пострадалият не е могъл да заведе ново гражданско дело. Присъденото му обезщетение е 3000 евро за неимуществени вреди и 800 евро за разходи и разноски по делото. През 1995 г. срещу Иван Лисев е образувано следствие за нанасяне на средна телесна повреда. Наказателно дело е образувано през 2000 г., а производството приключва едва през 2003 г. Според ЕСПЧ, продължителността на съдебното производство не отговаря на случай без каквато и да е правна и фактическа сложност. Присъдени са му 1500 евро обезщетение и 600 евро за разходи по делото.
Решенията на ЕСПЧ по другите дела са свързани с нарушено право на собственост. Те са на "Михайлови срещу България", "Симова и Георгиев срещу България", "Митева срещу България", "Димитрови срещу България", "Владимирова и др. срещу България". Казусите са възникнали след реституиране на имоти, които са били закупени законно от жалбоподателите. Присъдено им е обезщетение за имуществени и неимуществени вреди 284 000 евро общо, а за разходи и разноски по делата - 9 042 евро.