Трите аспекта, не подредени по важност, са: негласуващите, тежестта на евроскептиците и разликата между Жан-Клод Юнкер и Мартин Шулц.

Първо – участието

Участието в европейските избори непрекъснато спада, от 62% при първите избори, през 1979 г., до 43% - през 2009 г. Но тези данни крият огромни разлики между държавите.

Гласуването е задължително в Белгия, Люксембург, Гърция и Кипър, поради което там участието бе най-високо през 2009 г. В групата с участие над 50% бяха и Италия, Дания, Малта, Ирландия и Латвия.

В други седем държави участието бе между 40% и 50%: Австрия, Швеция, Испания, Естония Германия , Франция и Финландия.

Следват пет държави с участие между 30% и 40%: България, Португалия, Холандия, Унгария и Обединеното кралство.

Най-накрая идват шестте страни с под 30% участие: Словения, Чешката република, Румъния, Полша, Литва и Словакия.

Какво предвиждат проучванията? Продължава тенденцията за ниско участие и в до 11 държави се очаква да гласуват под 40%. Това във висока степен делегитимира тези избори.

Второ – евроскептиците

Трябва да се внимава с мащаба на евроскептичния блок, който може евентуално да стане трета политическа сила в Европейския парламент.

В това отношение най-важни са Обединеното кралство, Франция и Италия, където партиите на Найджъл Фараж, Марин льо Пен и Бепе Грило водят в проучванията.

Ако те спечелят изборите, това ще бъде нещо като земетръс във вътрешната политика на тези държави.

Трето – Юнкер или Шулц

Въпросът е дали Юнкер ще се дистанцира достатъчно от Шулц за да се счита сигурен председател на Европейската комисия.

Няма изгледи той да има абсолютно мнозинство, така че двамата са взаимнозависими.

Ако единият не победи категорично, Съветът може да предложи алтернативна кандидатура, което би предизвикало противопоставяне между Съвета и Парламента.

Съгласно Лисабонския договор, Европейският съвет ще има заседание в сряда вечерта, за да „предлага кандидат, според изборните резултати“.