Това сочи доклад на Инициативата за европейски политики към Институт "Отворено общество", представен днес от авторите му в София, предаде БТА.
Двадесет години след началото на прехода у нас, десет - от започването на преговорите за влизане в Европейския съюз /ЕС/, и две години и половина след присъединяването към ЕС списъкът с нерешените задачи за България е дълъг, посочи Ася Кавръкова - един от авторите на доклада. Проблемите, според нея, са свързани не само с изисквания на Европейския съюз, а касаят още образованието, здравеопазването и социалната сфера, в които ЕС не поставя условия и няма общоевропейска политика. Реформите в тези три сфери са част от националната компетентност и зависят от уменията и политическата воля на национално ниво, посочи тя.
"Незавършеният преход" в реформите в трите области е характерен за всички страни от Централна и Източна Европа - нови членки на ЕС, в които е правено същото изследване. Обяснението за наблюдаваната тенденция е, че в държавите от тази част на Стария континент настъпва фрагментиране на политическата сцема, бърза поява, възход и залез на политическите субекти и формиране на правителства на малцинството, които се ползват с крехка парламентарна подкрепа. Намалява и доверието на гражданите в управляващите.
Като дисциплиниращо средство за страната ни в реформите и препоръка към европейските институции от Института "Отворено общество" посочиха поставянето на ясни критерии за влизане в Еврозоната и проверката за спазването им. Ако ЕС постави ясни изисквания, това би насърчило реформите в българската икономика, които са необходими повече от всякога у нас, посочи Георги Ангелов. Докладът на Инициативата за европейски политики към Институт "Отворено общество" - София разглежда още правосъдието и вътрешния ред. В България се увеличава наказателната репресия, без това да има ефект върху корупцията и организираната престъпност, заяви авторът на частта от доклада, посветена на вътрешния ред, Иванка Иванова. Изследването показва стагниране в демократизацията и модернизацията на прокуратурата и полицията, на които са необходими повече граждански и парламентарен контрол, прозрачност и отчетност, за да се повиши капацитетът им.
Оптимистична оценка за новото правителство даде политическият експерт, участвал в проекта - Марин Лесенски, Той посочи, че новият кабинет дава добър шанс за ефективно управление и реформи, за които са гласували избирателите. По думите му, големият брой гласоподаватели на последните избори показва, че се връща гражданският интерес и ефективността на демокрацията.