С него се слага край на Руско-турската освободителна война. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Н.П. Игнатиев и А.И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей.
Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в).
Договорът урежда устройството и управлението на България. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Договорът предвижда също така да се плаща специален данък на Високата порта.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Няколко месеца по-късно обаче, през юни 1878 г., на Берлинския конгрес картата е прекроена, а България – разпокъсана.
От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
Тържества за празника ще има в много градове в страната. В София ще се състои церемония по издигането на националното знаме пред Паметника на Незнайния воин, в която ще участва президентът Георги Първанов. По-късно ще бъде тържествената заря-проверка на площад "Народно събрание", където президентът ще произнесе слово. Вечерта в Националния исторически музей държавният глава и съпругата му ще бъдат домакини на традиционния прием по повод на Националния празник.