- Остър дебат се разрази, заради одобрената от Министерски съвет Истанбулска конвенция, макар и неединодушно. Насаждат ли се излишни страхове от Истанбулската конвенция? Има ли непознаване на материалите по Истанбулската конвенция? - Въпросът ви е много основателен. В психологията и социологията оштдавна е известно това, че непознатото плаши и хората се страхуват от него. И това не е феномен. За съжаление хората не познават конвенцията, но същевременно бе пусната и фалшива новина за така наречения "трети пол", което изплаши страшно много хора. Отключи една безкрайна агресивна фомофобия и на базата на нея беше хвърлен документ, който в своята същност няма нищо общо с това. Напротив цялата Истанбулска конвенция се говори за мъже и за жени, говори се само за двата пола. Няма никаква точка нито за транссексуални, нито за интерсексуални. Аз не бих казал дебат. Защото дебат е, ако имаме принципни различия по някаква точка, ако това беше Конвенция за хомосексуализма можеше да има дебат "за" и "против" хомосексуалните бракове, можеше да има дебат за легализирането им, а тук се получи следното нещо: от едната страна казваха ние не искаме да легализирате хомосексуалните бракове, а от другата страна казват: "Ние не легализириме хомосексуалните бракове, ние предлагаме по-добра защита на жените и мъжете от домашно насилие. И мъжете също могат да са жертва на домашно насилие. Това, което изплаши много хора и те не разбраха всъщност е "понятието полов стереотип". - Така наречение "социален пол" ли? - Не, не ето това беше проблем. Може би преводът е доста лош. В българския превод на конвенцията се появява понятието "социален пол", но всъщност на английски има две думи за пол - едното е секс, което изразява биологичните, хромозомните неща, които произтичат от пола, другото е социалните намерения на пола. Това е от по-специфичните неща, даже едно време в антропологията, когато са минали 30-40 години терминът на български gender rou беше специфични роли. Някои учени в България се опитват да намерят адекватно пол род, социален род. Няма типичен превод на това понятие. И когато се заговори за полови стереотипи, хората се изплашиха, защото решиха, че ще се говори срещу мъжкостта и женскостта, така да кажем. А на английски не може да се каже sex rou, говорим за роля в секса, грубо казано кой ще е отгоре и кой ще е отдолу. Когато се говори кое мъжко като поведение, кое това, което прави мъжът мъж от традиционна гледна точка, носенето на оръжие, изкарването на прехраната, лова, това са мъжките gender rou, половият стереотип е, че мъжът трябва да е ловец, този който осигурява прехраната. Половият стереотип е, че жената е онази, която гледа децата, която стои пред печката, която прави от къщата дом. Това означава полов стереотип. Имаше протест в защита на Истанбулската конвенция и там повечето протестиращи бяха социолози, политолози, психолози, астролози, културолози. Това е част от образованието им. Хора, които не знаят добре английски думата gender действително в конвенцията е преведена на едно място като пол, на друго място като социален пол, на трето място е премълчана. Не е систематично еднакво преведена. Но дебат реално нямаше, защото имаше едно такова тълкуване, че се говори за "трети пол". Тук не става дума за "Трети пол". Ако влезете на страницата на световната здравна организация там ясно е написано това. Носенето на бурки е gender роля. Жените в ислямския свят трябва да ходят изцяло покрити и да носят бурки, мъжът трябва да има права и мустаци, това е полов стереотип, а не кой ще бъде хетеро, би и т.н. В конвенцията действително такова нещо няма. Има много предрасъдъци от една страна. Знаете в България има партии, има определени кръгове, които са антиевропейски в някакъв смисъл, антилиберални,така наречения социален либерализъм ги плаши. И те употребиха страха на хората. Те са против да има някаква по системна защита. За мен е шокиращо в контекста на мъж, който посред бял ден може да застреля жена си в заведение, при положение, че два часа преди това тя е подала оплакване и полицията е казала "голяма работа". Истанбулската конвенция е точно това, ако тя бъде ратифицирана и тази жена подаде сигнал, че в момента я следи мъжа ии тя има проблем с това, полицията ще трябва веднага да реагира. Тя ще може да отиде в кризисен център в момента има две-три правителствени организации с центрове. В медиите бе тиражирано, че има само 8 места, не са само 8 повече са има и други защитени жилища, но те наистина са недостатъчни за един град от милион и половина. Като цяло в страната има 17-18 такива центрове, които за 28 области са абсолютно недостатъчни. Жертвите, това което се случва, за да може една жена, да се скрие от мъж, който я преследва, на момиче от баща, който я бие, това се случва. И ние си затваряме очите пред домашното насилие. Големият проблем е, че в Бълъгария домашното насилие в сега съществуващият му вид няма процедури в Наказателния кодекс. Имаме закон, но той не е добър. Истанбулската конвенция ще ни принуди да го направим добър и да пази жените и децата от насилие. В момента домашното насилие се третира като семеен, интимен проблем, тъй като той е проблем със свързан с човека. Има неща, които са свързани с дискриманация на половете, в която има сексуално насилие. Ако вас шефът ви пошляпне по дупето, вие не може реално никъде да се оплачете, него могат само да го извикат и да му кажат в съда да се въздържа от такива действия. Т.е. наказанието е административно. Някой може да причинява наа подчинените си сексуален тормоз било то мъж или жена. Всъщност Истанбулската конвенция предпазва именно от това. Тя осигурява достойнство на жените и то достойнство, което е накърнявано именно, заради това, че са жени. Освен бурките полов стереотип е, че жените обичат да пазаруват, не могат да паркират. или не й давайте да кара тя е жена. Ако една жена бъде изнасилена, прокурора или защитникът на виновника може да каже "тя си го е просила, била е с къса пола, пила е алкохол" и по нашия закон някой може да реши, че това са аргументи. Докато Истанбулската конвенция казва няма никакво значение. Клипа е симпатичен като естетика, предсатавени са едни млади и добре облечени хора. За това имаше скандал и с клипа за българското европредседателство. Клипът казва "не" може да значи "да" и това е точно в контекста на дебата за Истанбулската конвенция. В България има изнасилване в брака, което не се санкционира по никакъв начин. И това се смята за брачно задължение. Не в модерния свят това не е брачно задължение. Ако една жена отказва секск, би трябвало да не може да бъде принудена да го прави, въпреки брака. В клипа има две неща, които са голяма глупост, че младо момиче казва "не", ама това можело да значи" да", макар, че идеята е, че как в България кллатим глава на обратно на страните от ЕС. Но въпросът е, че младо момиче само в купе на влак срещу нея сяда млад мъж, тя си поклаща главата, но той остава в купето. След това в клипа през цялото време те са заедно. Клипът има скрито послание за сексуалност и интимност и когато той започва с израза не може да означава да, това е скандално. Другият скандал в този клип, е че младежът, когато в църквата духа една свещ като за рожден ден. Това показва дълбоко непознаване на църковните ритуали, на суеверията. Това, ако са гледали варненци, ахтополии, ще го разкъсат този режисьор, защото там има суеверието, че духнатата свещ е един загинал моряк в морето. На фона на една развиваща се интимна връзка посланието не може да значи да.