0
56
Среден резултат от 485 точки са постигнали българските ученици от осми клас, които през 2016 г. са участвали в международното изследване за гражданското образование - ICCS, а най-високият резултат от 586 точки е на осмокласниците от Дания. Това съобщи в МОН при представянето на резултатите от изследването Светла Петрова - началник на отдел в центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование.
Тя припомни, че първото международно изследване за гражданското образование се е състояло през 2009 г., а в изследването от 2016 г. са участвали 24 държави и региони. От тях 16 са в Европа, 5 са в Латинска Америка, а 3 са в Азия. Цялото изследване е направено сред 94 000 ученици, като в една държава са участвали средно по около 4000 ученици. Участвали са и 37 000 учители, за да се види какви са техните умения да преподават теми от гражданското образование. Изследването е направено у нас от 7 март до 20 април 2016 г., като в него са участвали 2966 ученици от осми клас и 1549 учители от 147 училища. Учениците са решавали когнитивен тест и въпросници.
В изследването разликата в резултатите на учениците от различните държави е огромна, като тя варира от 381 точки за осмокласниците от Доминиканската република, до 586 точки за учениците от Дания, коментира Петрова. Тя каза, че учениците от осем държави имат резултат около средния /517 точки/ и в тази група е и България. Осмокласниците от три държави или региони не са изпълнили изискванията за извадката и затова в класацията участват 21 държави.
В почти всички държави резултатът от 2009 г. от първото международно изследване за гражданското образование се е повишил през 2016 г., като най-значителен е ръстът в Швеция - с 42 точки. Резултатът на българските ученици се е повишил с 19 точки през 2016 г. спрямо този от 2009 г., съобщи Петрова.
Тя коментира, че подобно на резултатите ни от други международни изследвания и в това за гражданските компетентности от 2016 г. има тенденция за много голяма разлика в резултатите на българските момичета и момчета в осми клас. По този показател България се нарежда на второ място, като средният резултат на нашите момичета е 511 точки, а на момчетата 473 точки. "Отново се потвърждава констатацията, която правим от отдавна, че българските момичета имат по-добри умения за мислене или тяхната подготовка в по-фундаментален аспект е по-добра от тази на момчетата", коментира Светла Петрова. Тя съобщи, че според българските осмокласници, участвали в изследването, изучаването и познаването на родната история /60 процента/ е значително по-ценна характеристика на добрия гражданин, отколкото за останалите осмокласници /38 процента/.
Информирането за политическите събития и демонстрирането на уважение към представителите на властта е по-малко ценно за българските ученици /25 процента/, отколкото за техните връстници /35 процента/, сочат резултатите от изследването. "Ясно се вижда, че членуването в политически партии не е сред ценностите на добрия гражданин както за българските ученици /11 процента/, така и за останалите осмокласници от изследването /15 процента/", заяви Петрова.
Според осмокласниците от изследването най-големите заплахи за човечеството са замърсяването на околната среда, тероризмът, недостигът на вода и храна, заразните заболявания, промяната на климата, бедността, престъпността и други. По темата за равенството в демократичното общество "общият извод е, че за почти половината от българските ученици политическите изяви и гражданската активност са по-скоро територия за мъжете, отколкото за жените", коментира Петрова. Тя отбеляза, че момичета от изследването от всички държави и от България подкрепят идеята, че трябва да има равенство между половете - в обществените изяви и в политическия живот.
Тя припомни, че първото международно изследване за гражданското образование се е състояло през 2009 г., а в изследването от 2016 г. са участвали 24 държави и региони. От тях 16 са в Европа, 5 са в Латинска Америка, а 3 са в Азия. Цялото изследване е направено сред 94 000 ученици, като в една държава са участвали средно по около 4000 ученици. Участвали са и 37 000 учители, за да се види какви са техните умения да преподават теми от гражданското образование. Изследването е направено у нас от 7 март до 20 април 2016 г., като в него са участвали 2966 ученици от осми клас и 1549 учители от 147 училища. Учениците са решавали когнитивен тест и въпросници.
В изследването разликата в резултатите на учениците от различните държави е огромна, като тя варира от 381 точки за осмокласниците от Доминиканската република, до 586 точки за учениците от Дания, коментира Петрова. Тя каза, че учениците от осем държави имат резултат около средния /517 точки/ и в тази група е и България. Осмокласниците от три държави или региони не са изпълнили изискванията за извадката и затова в класацията участват 21 държави.
В почти всички държави резултатът от 2009 г. от първото международно изследване за гражданското образование се е повишил през 2016 г., като най-значителен е ръстът в Швеция - с 42 точки. Резултатът на българските ученици се е повишил с 19 точки през 2016 г. спрямо този от 2009 г., съобщи Петрова.
Тя коментира, че подобно на резултатите ни от други международни изследвания и в това за гражданските компетентности от 2016 г. има тенденция за много голяма разлика в резултатите на българските момичета и момчета в осми клас. По този показател България се нарежда на второ място, като средният резултат на нашите момичета е 511 точки, а на момчетата 473 точки. "Отново се потвърждава констатацията, която правим от отдавна, че българските момичета имат по-добри умения за мислене или тяхната подготовка в по-фундаментален аспект е по-добра от тази на момчетата", коментира Светла Петрова. Тя съобщи, че според българските осмокласници, участвали в изследването, изучаването и познаването на родната история /60 процента/ е значително по-ценна характеристика на добрия гражданин, отколкото за останалите осмокласници /38 процента/.
Информирането за политическите събития и демонстрирането на уважение към представителите на властта е по-малко ценно за българските ученици /25 процента/, отколкото за техните връстници /35 процента/, сочат резултатите от изследването. "Ясно се вижда, че членуването в политически партии не е сред ценностите на добрия гражданин както за българските ученици /11 процента/, така и за останалите осмокласници от изследването /15 процента/", заяви Петрова.
Според осмокласниците от изследването най-големите заплахи за човечеството са замърсяването на околната среда, тероризмът, недостигът на вода и храна, заразните заболявания, промяната на климата, бедността, престъпността и други. По темата за равенството в демократичното общество "общият извод е, че за почти половината от българските ученици политическите изяви и гражданската активност са по-скоро територия за мъжете, отколкото за жените", коментира Петрова. Тя отбеляза, че момичета от изследването от всички държави и от България подкрепят идеята, че трябва да има равенство между половете - в обществените изяви и в политическия живот.