26 юни 1985 г. Кърджали. Горбачовата перестройка едва започва да си проправя път, а у нас Възродителният процес е в разгара си. На прицел са Източните Родопи, където мюсюлманското население у нас е най-многобройно. Като реверанс към местните, Партията решава да покани в окръжния град, популярният по това време изпълнител на хита “Бу-бу” Оскар Бентън. Никой в „долината на дълбоките гащи” не си е и представял, че един от най-големите световни певци на блус и рок балади, ще акостира в града край Арда. За “Концертна дирекция” пък си е било чисто предизвикателство да докара там звезда от неговия ранг. Но няма невъзможни неща.

В деня на турнето си Оскар Бентън едва ли е имал представа в какъв град ще пее. От края на 1984 г. Кърджали е „окупиран” от армия и милиция, които са натоварени с изпълнението на партийната повеля по преименуването. За да бъдат избегнати всякакви провокации, дни преди това “ушенца” на ДС, комсомолски активисти, преоблечени като хипари, ловят за ушите “музикални” дисиденти из кърджалийските паркове и ги водят на разпит в подземията на МВР. Обстановката е нажежена. Три месеца по-рано са се случили серия от атентати най-големият, сред които е на гара Буново. Предполага се, че извършителите са протурски терористи, но доказателства още не са намерени.

Новината за събитието на годината в столицата на Източните родопи е съобщена в местните медии с по едно изречение. В брой № 76, 25 юни 1985 кърджалийският вестник „Нов живот” е лаконичен, „Концерт на Оскар Бентън на 26 юни в Кърджали от 21 часа“.

1326232808_retsital-oscar-benton-1985-01Билетите за концерта са почти изкупени, а тогава билетчето е почти без пари. Търси се идеологическата изгода, а не печалбата. Спортната арена „Спартак” с капацитет към 1500 зрители се пука по шевовете. Край нея висят и не малко хора, които са се опитвали да се качат на оградата, за да наблюдават безплатно шоуто. Хора са накацали и по околните балкони на жилищните блокове в близост.

В уречения час, роденият в Холандия изпълнител в пълния си блясък излиза на сцената. Западът е дошъл на крака в Кърджали. Публиката е в екстаз. Концертът трябва да трае 2 часа. Минути преди 22 ч. обаче, шоуто съвсем неочаквано спира и звездата изчезва от сцената. Оказва се, че е избухнала бомба в горния край на спортната площадка – между последните й редици и високата ограда, деляща я с музея. Обаче малцина от публиката разбират за това. Взривът почти не се чува, а шумът е бил все едно е гръмнала малко по-силна пиратка. Поражения почти няма. Жертви също. Обрулени са само клоните и листата на диворастящите орехови дървета наоколо.

969776_530660843665080_143390138_nВеднага пристигат части на милицията и хора от ДС. Районът на взрива е отцепен. Част от хората ошашавени от неочаквания край на концерта започват да се разотиват с недоумнеие от случващото се. След 15 минути обаче, не по-малко шашардисаният Оскар Бентън отново се появява на сцената и концертът продължава все едно нищо не се е случило. Органите на реда тръгват по следите на поредните атентатори.

В медиите след инцидента няма никаква информация какво точно се е случило. Нито в официалните официози тогава, нито днес – 30 години по-късно. Вероятно, защото се разминава без жертви. Споменава се и за автобус покрай спортната площадка, който трябвало да бъде отвлечен, с дечица от с. Млечино, но тъй като имало много униформени, акцията била осуетена. “Свидетели” разказват още, че в началото на концерта един турчин става от първия ред и крещейки “Бир Акайдайлръм”, се впуска към звездата и е застрелян по пътя си. Но в прословутото социалистическо безинформационно общество, това звучи по-скоро като градска легенда, отколкото да е истина.

Самият Бентън разбира за бомбата няколко месеца по-късно. Тъй като соцпресата по това време тотално мълчи, сметнал, че това са задължителните „илюминации” от страна на домакините.