Посещаваме по добра стара традиция няколко месарски работилници, известни с вкусните Коледни и новогодишни мезета на своите майстори. Сред тях се откроява, добродушен и ведър, Майстор Цветко – Врачанският майстор, усвоил занаята да създава от парчета месо неповторими за небцето вкусове и аромати. От години си знаем, че наближат ли празници, тичаме към Врачанския Балкан, където на 2 км. по пряк въздушен път от пещерата „Леденика“ се намира вълшебната му работилница за ароматно приготвени меса.

Майстор Цветко ни посреща сам на прага, усмихнат. От вътрешността на работилницата се носят аромати на различни билки и силния неповторим аромат на най-вкусното филе „Елена“, което някога сте опитвали.

- Идваме за дегустацията – викаме отдалеч ние. Не за друго, но като сме дошли да правим репортаж за едни от най-вкусните сурово-сушени, пушени и веяни деликатесни меса в Родината, не върви да не си гарантираме пир за душата и небцето.
 
Оказва се обаче, че шегата е съвсем на място. Автобус с туристи е спрял преди нас и всичките 52 души са в залата за дегустации, където опитват юнашки Старопланински деликатес и телешко веяно филе, прекарвайки божествените хапки с глътки местно вино, тъмно като кръв. Майсторът снове между хората, приема потупвания по рамото, от време на време спира, за да обясни за семената и билките, в които е оваляно месото или да похвали някой познавач, разгадал някоя особено тайна и непозната подправка от маринатата.

Намираме си една чиния със свински врат и сух шпек (вие знате ли какъв аромат на стегнато, укротено месо се носи от сухия шпек на Майстор Цветко?)и твърдо решени да не я отстъпваме никому, оставаме там, докато майсторът обиколи всички и се спре пред нас.

- Вкусно ли е? – пита той и бърше ръце в престилката си, по която остават следи от нещо зелено и червено и мирис на трева и билки се понася в залата.

- Вкусно е! – нечленоразделно отговаряме ние, тъй като не искаме да си губим прекалено много времето в говорене. И за да не го изпуснем (дошли сме за интервю!) – питаме:

- Майстор Цветко, по Коледа едни от най-продаваните деликатеси са твоите месни приказки. Как двадесет години месните ти деликатеси са навсякъде, а никой не знаеше кой си ти?

- Знаете ли, момчета – отвръща майсторът – за какво им е на хората да знаят кой съм?
Мога да разказвам с часове и за баща ми, стария месар, от когото започна всичко... и за рецептите, събирани от цяла България... и за това, как си избрах мястото, да е на суха хладина, на проветриво, да е в Балкана, близо до билките, които си бера... Трябва да има сняг зимес задължително, а и сушинка през лятото...То ако тръгнеш да разказваш...

Разказвай, де? – подканяме го ние с пълна уста. – В това време в стаята връхлита стройна жена, от която се виждат само две очи зад прилежно боне за коса и маска на лицето
Майсторе, тук ли си? Убихме се да те търсим! Още три камиона чакат да натоварят, а сушеното вече попривършва... Суджукът и той ... Виж луканките, преди да натоварим?

Друг път
– прегръща ме през рамо Майстор Цветко припряно и радостно оглежда празните чинии на излизане – Друг път за рецептите по наследство, за мястото и за майсторлъка...Хайде, пратете на София много поздрави и весели празници да има дай Боже за всички!
 
И така – върнахме се в София с пълно сърце и пълни очи с хубавите картини от Врачанския Балкан и пълните очи на Майстор Цветко, който търпеливо и с наслада разказва своята история на света – не с много думи, а с дъхавите си неповторими месни вкусотии, за радост на всички ни!