Причината е риск от тежки евросанкции, но правителството ще търси други начини да ограничи тази практика. Това стана ясно от думите на земеделския министър Румен Порожанов в студиото на bTV.

„През 2014 г. със закон е въведено ограничение, което противоречи на поне 3 от членовете за функционирането на ЕС и на две от решенията на Европейския съд.
Образувана е процедура, като срокът, преди да ни дадат на Европейския съд, е докъм края на септември”, обясни той.

Ако България не реагира, първоначално я очаква глоба от 900 000 евро с 660 евро наказателна лихва на ден и възможност първоначалната санкция да бъде повтаряна.

„Ние в МЗХ не можем да носим отговорност за такава санкция от над 1 млн. евро, която ще се калкулира”, подчерта Порожанов.

По думите му вече е изработен законопроект, който ще позволи на чуждестранни граждани да купуват земя у нас. Разпоредбите на ЕС изискват той да важи и за граждани от страни извън общността – например от Турция или Русия.

"В Министерския съвет ще се направи работна група, която да види дали може да се направят друг тип ограничения”, обясни министърът.

По думите му има и други страни, които са заплашени от санкция заради невъзможност чужденци да притежават земеделска земя, като една от тях е Полша.

Порожанов предпочете да не коментира дали до момента се е заобикалял мораториумът, като отбеляза, че либерализация на режима може да донесе и повече инвестиции.

Градушки и пожари

Над 650 заявления за обезщетения след градушки са подали земеделските стопани, посочи агроминистърът. Той добави, че ще се помогне на тези, които са претърпели 100% щети, като до момента най-много са тежко поразените имоти със слънчоглед и пшеница. Размерът на обезщетенията ще зависи от това дали стопаните имат застраховки. Градушките са унищожили напълно около 118 000 декара земеделска земя.

Румен Порожанов отбеляза, че с представители на общините и бизнеса е бил проведен дебат за това дали могат да помогнат на държавата за това да се подобри защитата от градушки. От техническа гледна точка, това може да стане чрез разширяване на ракетния способ и, там, където не е възможно да се ползва, третиране на облаците със самолети. Като промяна в организационен план се обсъжда създаването на държавно предприятие, което да абсорбира приходи от земеделския бизнес и, евентуално, от общините.

„Ние по никакъв начин не искаме да кажем, че държавата ще се оттегли от подпомагането на този процес”, подчерта министърът. Той посочи, че над 220 горски пожара са засегнали над 10 000 дка площи през годината.

Порожанов отбеляза, че голяма част от иглолистните гори са болни – особено тези под 700 м надморско равнище. Затова и ще се наложи прочистване на около 200 000 дка, от които 50 000 са по-силно засегнати от корояди и гъби и са застрашени от изсъхване.

Реколта и храни

По-добра от миналата година се очаква да бъде реколтата от пшеница, обяви земеделският министър. Добивите са средно около 524 кг на декар, което прави между 5,5 и 5,7 млн. тона с „много добро” и „добро” качество. По-малко от 9% е некачественото жито. Според Порожанов у нас за консумация остават около 1 млн. тона, 500 000 – за фураж и 250 000 – за семена.
Останалото се изнася.

„Ние нямаме внос на пшеница”, категоричен беше земеделският министър.

Той обяви, че са определени нови 30 продукта, за които ще се направи проверка дали са с по-различен състав у нас и в Италия, Швейцария и други страни. След като първият подобен анализ показа 20% разминаване по етикети, сега въобще няма да се прави физико-химичен анализ.

Порожанов призна, че „може да се третира в някаква не много голяма степен, че качеството не е същото”, но сега акцент ще бъде разликата в цените, която ощетява българския потребител: „Разлика от 100% не може да се дължи на ставката на ДДС”.