През март миналата година Панкратий беше осъден ефективно заради това, че през лятото на 2008 г. подпали канцеларията на манастира, след което избяга. Повдигнато му беше и обвинение, че е стрелял с газов пистолет по група посетители.

Сега той е в общежитието на Софийския централен затвор в Казичене, където присъдите се излежават по лек режим.

Отецът категорично отхвърля вината си. По думите му 70% от повдигнатите обвинения срещу него са паднали още по време на досъдебното производство. По повод стрелбата, Панкратий твърди, че в оръжието не е имало пълнител,  гилзи не са намерени, а по раната на уж пострадал човек не били открити барутни частници.
„Експертизата заключи, че пожарът не е дело на човешка ръка. Освен това стана ясно, че аз не съм бил в манастира през това време”, заяви още осъденият свещеник. Заради това той не се признал за виновен и не бил съден по съкратената процедура.

По време на делото обаче съдът прие, че той е извършил палеж с пряк умисъл, като по най-категоричен начин вината му се отразявало в репликата му: "Аз съм го създал манастира и утре няма да го има". Според съдебно-психиатричната експертиза той страда от смесено личностно разстройство с елементи на емоционална нестабилност и шизоидност.

Пламен Димитров, както е светското му име, разказа, че след влизането си в затвора е започнал да се грижи за параклиса в него „Свети Никола”. В началото, след биенето на първите камбани рано сутрин, голяма част от затворниците реагирали с ругатни по негов адрес и го замеряли с шишета от минерална вода. С времето обаче свикнахали и след като първите две седмици никой не посетил параклиса, сега 80 осъдени редовно прекрачват прага на параклиса.

„Тук видях много повече смирени хора. В Гложенския манастир идваха посетители, които демонстрираха безпардонна гордост, а в храм се влиза със смирение”, допълни Панкратий.

След пожара в храма църковен съд наложи на Панкратий второто по строгост наказание след отлъчване - низвержение.