Физическата болка, която търси внимание
Когато тялото крещи това, което умът мълчи
Депресията рядко влиза с гръм и трясък. Тя по-скоро се промъква бавно като крадец в душата и започва да ограбва чувства, мисли, емоции, желания и надежда, оставяйки тялото като една опаковка, изпразнена от съдържание. Болката от този осквернен акт на депресията е много често физически. Такава болка няма диагноза и не оставя следи на скенера. Тя може да е разположена в гърба, в кръста, в гърдите и мускулите, в главата и очите, а може да я усещате по цялата си кожа. Тази болка идва, за да ни подскаже, че нещо вътре не е наред.
Депресията има много лица - тъжно, тревожно, апатично, но почти никога не може да говори за себе си. Тя блокира ума, завива емоциите с мрачно покривало и ги задушава в тъмнината си. Когато душата не може да говори, тялото започва да крещи. На език, който разбираме най-трудно - безпричинната болка.
В продължение на предходния материал за умората при депресията, тук ще се спрем на всички аспекти на болката, която не е причинена от функционално нарушение на орган, възпаление или заболяване, а е продукт на тежкото емоционално състояние. Тъй като болката при депресия често променя локализацията и интензивността си, тя е един от най-често подценяваните физически симптоми на депресията.
Анатомия на болката
Болката е защитен механизъм - реакция на организма спрямо реална или потенциална заплаха. В основата ѝ стоят ноцицепторите. Това са специализирани нервни окончания, които улавят вредни стимули: физически, термични, химични. След възбуждането им, електрически импулс преминава през периферните нерви, достига гръбначния мозък и оттам сигналът стига до мозъка. Там той се интерпретира и преживява като болка.
Но болката не е само въпрос на физиологични процеси. Тя е и емоционално преживяване. Мозъкът я модулира според контекста, миналия опит, психичното състояние и това дали е насочено вниманието ни към нея и за колко време. Това я прави субективна, динамична и често трудна за овладяване. За разлика от други телесни усещания, организмът не се адаптира с времето към болката. Напротив, при продължително стимулиране праговете на търпимост спадат, а възприемането ѝ се засилва. Съществуват множество научни изследвания, които потвърждават, че хроничната болка променя начина, по който мозъкът обработва сетивната информация, създавайки порочен кръг между психичното страдание и физическото усещане.
Каква е връзката на болката с депресията?
Депресията нарушава фината регулация на болковите пътища. При депресия невротрансмитерите (невропроводниците) серотонин и норадреналин спадат. Освен отговорни за настроението, те участват в болковата модулация и при ниски нива болката се усеща по-силно. Това състояние е преживявал всеки, без непременно да е бил в депресия. Например, при продължителна зъбна болка настроението постепенно спада, а с това се засилва болката, която изнервя още повече потърпевшия, което увеличава болката и т.н. Или, когато сте изключително напрегнати и изнервени, един лек удар на кутрето в някоя мебел може да ви доведе до нервна криза - болката, съпътствана с нервното напрежение, се увеличава многократно, докато в друг момент, когато концентрацията ви е другаде, може и да не отчетете удара. С две думи - създава се нещо като порочен кръг - спада на настроението увеличава чувствителността към болка, което влияе негативно на настроението.
Друга причина за болковия синдром при депресия е свръхактивността в мозъчните зони, отговорни за болката. Това обикновено са префронталната кора, таламуса и лимбичната система. Механизмът е твърде сложен, но това, което произлиза от тази свръхактивност е засилената чувствителност на тялото към иначе безвредни стимули. Такова е например докосването. Като цяло то е дори често желано действие при нормални междучовешки отношения. При депресия обаче може да се възприеме като неприятно, дразнещо или дори болезнено. Емоционалната свръхреакция в комбинация с понижен болков праг прави организма уязвим към дразнения, които иначе биха били неутрални или приятни. Същото е отношението към температурите - водата, с която обичайно се къпете, по време на депресия може да се усеща или твърде топла, или твърде студена. Телесният дискомфорт, произтичащ от свръхактивните рецептори по повърхността на кожата, може да се изрази и в засилено неприятно усещане от етикети, ластици и шевове по дрехите, чувство за задушаване при носене на поло, закопчана догоре риза или шал, както и за притискане при обуване на чорапи, тесни панталони и т.н.
Макар тези усещания да не са точно болка, те активират същите мозъчни центрове и преминават по сходни нервни пътища. Така третият механизъм на болковия синдром при депресия се оказва свързан не само с понижен праг, но и с нарушената обработка и интерпретация на иначе безобидни телесни сигнали, които мозъкът маркира като заплаха или дискомфорт. Този феномен е пряко свързан с нарушената функция на т.нар. низходящи инхибиращи пътища - невронни вериги, които в нормални условия потискат или "заглушават" болковите импулси. При депресия този контролен механизъм отслабва, което позволява на иначе слаби или незначителни стимули да достигнат съзнанието като болка.
Къде и как боли?
Болката при депресия няма строго определено местоположение - тя е разпиляна, разнородна и често се мести. За някои хора тя започва в главата като стягане или пулсиращо напрежение, докато при други се усеща в гърба или ставите, като тежест, парене или хронична умора. Очите могат да се усещат напрегнати, чувствителни към светлина, а скалпът - болезнен при допир. Челюстта и зъбите често страдат, особено ако човек стиска зъби несъзнателно, например по време на сън. Вратът и раменете са зони на постоянна скованост, а гръдният кош може да се усеща като стегнат, "свит", дори без физическа причина.
Болката не подминава и ръцете - малките стави на пръстите могат да болят или да се схващат, без да има възпалителен процес. Коремът често е мишена на психосоматичен стрес - със спазми, тежест или неясен дискомфорт. А цялата кожа на тялото може да стане свръхчувствителна - като при настинка или изгаряне от слънце. Това е болка, която не се вижда, но се преживява интензивно.
Тези болки често не отговарят на нито една класическа диагноза. Изследванията са "б.о." (без особености), но усещането е реално. Това не ги прави по-малко значими, а точно обратното - те са част от тялото и ума, които искат внимание.
Диференциалната диагноза при такива болки е ключова. За да се определи дали болката е резултат от депресия, първо трябва да се изключат органични заболявания чрез подходящи медицински изследвания, но това е подходящо, ако болката се засилва, присъства на едно място и е интензивна. Ако тя е дифузна, неопределена, по-скоро силен дискомфорт, отколкото силна болка, ако се мести постоянно и променя характера си, то по всяка вероятност става дума за болка при депресия и има твърде голяма вероятност докато стигнете до необходимия специалист, тя вече да е изчезнала или да се е появила друга болка, изискваща консултация с друг лекар.
Друго характерно за болката при депресия е, че тя се появява без видима причина, не се повлиява от медикаменти и се усилва при засилване на психо-емоционалните симптоми като потиснато настроение, тревожност или след безсъние. Лекарите често се сблъскват с пациенти, които обикалят различни специалисти, без да се открие физическа причина за страданието им. В тези случаи е важно да се обърне внимание на психичното състояние, защото е почти сигурно, че болката е телесен израз на депресията. С помощта на психиатър или психотерапевт, както и чрез наблюдение върху ефекта от лечението с медикаменти или когнитивно-поведенческа терапия, тези телесни прояви могат да намелят чувствително.
Съществуват и случаи, при които депресията не само предизвиква нови болкови усещания, но и реактивира вече потиснати заболявания, особено такива с хроничен характер. Например артрит, мигрена, фибромиалгия или стари травми могат да се "върнат" с нова сила, без да има нова физическа причина. Язвена болест, гастрит, колит и други чревни възпалителни заболявания също могат да манифестират в периода на депресия. Болките, произхождащи от гръбнака определено се засилват, особено ако има наличие на дискови хернии, ошипявания, дископатии. За това помага и занижената физическа активност по време на депресия, но и защото депресивното състояние променя начина, по който мозъкът възприема и регулира болката, и засилва възприемчивостта към вече съществуващи, но временно притихнали здравословни проблеми. В този смисъл болката може да бъде и възобновен спомен, върнат от мозъка, който е в състояние на постоянна тревожна и сензорна готовност. Заниженият контрол върху тялото и забавените реакции заради отпуснатото състояние на депресивния го превръщат в лесна жертва на падания, удряния, порязвания и изгаряния.
Терапия на депресивната болка
Ако не говорим за възобновена хронична болка, а за придобит болков синдром по време на депресия, съвременните изследвания категорично показват, че подходът към това състояние трябва да бъде комбиниран. Медикаментозното лечение - най-често с антидепресанти от групата на селективни инхибитори на обратния захват на серотонина и/или на норадреналина не само повишават настроението, но и увеличават прага на болка, като възстановяват нарушените неврохимични пътища. Доказан ефект има и психотерапията, особено когнитивно-поведенческата терапия. Тя променя начина, по който човек възприема болката, помага за разпознаване на свързаните с нея мисловни модели и предлага стратегии за справяне. Комбинацията от медикаменти и терапия се счита за най-ефективна при болка, свързана с депресия - особено когато е хронична, необяснима и емоционално натоварена.
Трябва да знаем, че болката при депресия идва от място, което няма конкретна локация, но има емоционален адрес. Депресията променя начина, по който усещаме света, себе си и телата си, и в тази промяна болката често е единственият език, който остава. Това, че болката може да има психичен произход, не я прави по-малко реална и затова тя изисква същата грижа и внимание, защото тя е послание. И когато го разчетем, можем не просто да се справим с нея - а да възстановим целостта си.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}